Решение № 25 от 29.03.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. София, 25.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С. о. с., III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ ОСОБЕНИ ПРОИЗВОДСТВА, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Яника Т. Бозаджиева

Членове:

Мариета Неделчева

Андон Г. Миталов при участието на секретаря Паолина Б. Стоянова в присъствието на прокурора Р. П. М. като разгледа докладваното от Мариета Неделчева Частно наказателно дело № 20241800200105 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.32, ал.1 вр. чл.16, ал.1-8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагате на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС и за краткост наричан по-нататък Закона).

Предмет на делото е признаването и изпълнението на решение за налагане на финансова санкция, постановено от административен орган – Областна администрация – Г. /B. G./, Р. А. срещу българската гражданка М. Г.

В., родена на ******* г., с постоянен адрес: с.О., ул.“Б.“ №*, обл. С..

Решението за налагане на финансова санкция е изпратено от издаващия орган на териториално и предметно компетентния да го разгледа, съгласно чл.

32, вр. чл. 16, ал.1-8 и чл. 31, ал.1 от Закона, С. о. с..

Съгласно изискванията на закона същото се придружава от Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета, относно прилагането на взаимно признаване на финансови санкции.

Засегнатото лице М. В. е нередовно призовано, като призовката е 1 върната с отразяване, че лицето в момента не живее в с.О..

Представителят на С. о. п. – прокурор М. намира искането за изпълнение на финансовата санкция за законосъобразно, сочи, че не се установяват основанията за отказ.

Служебният защитник на засегнатото лице – адв. Е. Х. оспорва искането. Намира, че нередовната процедура по призоваване на засегнатото лице е пречка за даване ход на делото.

Съгласно приложимия закон - ЗПИИРКОРНФС, С. о. с. в рамките на своята компетентност по чл.6, ал.1 от Закона и според разпоредбата на чл.10, ал.1 от Закона, определяща правоприлагането на българското законодателство по настоящия случай, като се запозна с приложените по делото доказателствени материали и във връзка с доводите на страните, приема за установено следното:

В ОС – София е получено удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета, издадено по дело BH-GS/03/236000074228/23, във връзка с решение, постановено от административно-наказателен орган – Областна администрация – Г. /B. G./, Р. А., влязло в сила на 01.07.2023 г., срещу българската гражданка М. Г. В., родена на ******* г., с постоянен адрес: с.О., ул.“Б.“ №*, обл. С. за извършено административно нарушение, изразяващо се в превишаване на допустимата скорост на 15.04.2023 г. в населено място гр.Н., А4, StrKm 61,950, посока на движение У. /Fahrtrichtung Ungarn/ с лек автомобил с рег.№ С******** /BG/ с 32 км/ч. С така описаното поведение в удостоверението се сочи, че засегнатото лице М. В. е извършило административно нарушение, съгласно & 20 Abs, 2 StVO, &99 Abs.2d Strabenverhrsordnung 1969 – StVO 1960, BGBl.Nr 159/1960, zuletzt geandert durch BGBI,I Nr.154/2021. На засегнатото лице е била наложена глоба в размер на 150 евро. Засегнатото лице е било уведомено за решението за налагане на финансова санкция съгласно законодателството на издаващата държава.

Посоченото решение е за налагане на финансова санкция по смисъла на чл.3, ал.1, т.1 и т.3 от ЗПИИРКОРНФС.

Решението за налагане на финансова санкция е постановено в административно наказателно писмено производство в държава – членка на Европейския съюз от компетентен по административно-наказателни дела 2 орган Областна администрация – Г. /B. G./, Р. А.. Решението е било издадено на 12.06.2023 г. и е влязло в сила на 01.07.2023 г. Засегнатото лице е било уведомено за законодателството на решаващата държава лично или чрез упълномощен съгласно националните закони представител за решението и за правото на обжалване и сроковете за това.

Представеното решение за налагане на финансова санкция е придружено от удостоверение по чл.4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции – по образец съгласно приложение № 2 към чл.4, ал.1 от Закона. Удостоверението е издадено, подписано и неговото съдържание е удостоверено от административно-наказващия орган, постановил решението за налагане на финансова санкция и е придружено с превод на български език, съгласно изискванията на чл.4 и чл.5 от Закона.

Съдът констатира наличието на условията, предвидени в разпоредбата на чл.30 от ЗПИИРКОРНФС, за признаване и изпълнение на решението за налагане на финансова санкция.

Решението за налагане на финансова санкция е постановено от несъдебен орган Обалстна администрация – Г. /B. G./, Р. А. в решаващата държава въз основа на действия, които съгласно нейния национален закон се преследват като административни правонарушения. В удостоверението е посочено, че извършеното от М. В., съставлява административно нарушение.

Това деяние представляват административно нарушение и по българското законодателство по ЗДвП и ППЗДвП, въпреки, че разпоредбата на чл.30, ал.2, т.1 от ЗПИИРКОРНФС двойната наказуемост не се изисква, когато се касае за поведение, нарушаващо правилата за движение по пътищата.

В приложеното удостоверение се сочи, че засегнатото лице следва да заплати паричната сума от 150,00 евро, представляваща наложената му парична глоба за извършените от него административни нарушения, изразили се в нарушаване на правилата за движение в качеството му на водач на лек автомобил, рег.№ С******** /BG/ Равностойността на паричната сума от 150,00 евро в български левове по фиксирания курс на еврото на Българската народна банка към 12.06.2023 г. – деня на постановяване на решението за признаване на решението за налагане на финансова санкция в издаващата държава (чл.16, ал.8, вр. чл.32, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС), е 293,37 /двеста 3 деветдесет и три лева и тридесет и седем стотинки/ лева.

Засегнатото лице има постоянно местоживеене в Р. Б. с адрес: обл. С., с.О., което обстоятелство удовлетворява условието по чл.30, ал.3 от ЗПИИРКОРНФС.

Не се установява основанията по чл.35 от Закона, при които може да се откаже признаването и изпълнението на решението на административния орган на Р. А.. На първо място, липсват доказателства срещу засегнатото лице за същото деяние в Р. Б. или друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, да е постановено или приведено в изпълнение решение за налагане на тази финансова санкция. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и решението не се отнася за деяние подсъдно на българския съд. Решението не се отнася за деяние, което по българското законодателство да се счита за изцяло или отчасти извършено на територията на Р. Б. или да е било извършено извън територията на издаващата държава и българското законодателство да не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такова деяние.

Освен това, няма данни М. В. да е лице с имунитет или привилегия, които по българското законодателство правят решението на австрийския несъдебен орган недопустимо за изпълнение. На следващо място решението, не се отнася до лице, което поради възрастта си е наказателно неотговорно. В представеното на българския съд удостоверение по чл.4 от РР 2005/214/ПВР относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции е отразено, че засегнатото лице М. В. е била уведомена в съответствие със законодателството на А. за правото си и срока за обжалване на решението и същото е влязло в сила на 01.07.2023 г. На засегнатото лице е наложена финансова санкция, която надвишава сумата от 70 евро, поради което не са налице условия за прилагане на факултативното условие за отказ за изпълнение на финансовата санкция, визирано в чл.35, т.6 от Закона.

По изложените съображения С. о. с.,

4

РЕШИ:

ПРИЗНАВА и ПРИЕМА за изпълнение решение по дело BHGS/03/236000074228/23, постановено от административно наказателен орган – Областна администрация – Г. /B. G./, Р. А., влязло в сила на 01.07.2023 г., срещу българската гражданка М. Г. В., родена на ******* г., с постоянен адрес: с.О., ул.“Б.“ №*, обл. С. за извършено административно нарушение, изразяващо се в превишаване на допустимата скорост на 15.04.2023 г. от 130 км/ч в населено място гр. Н., А4, StrKm 61,950 посока У. /Fahrtrichtung Ungarn/, управлявайки лек автомобил с рег. № С******** /BG/ с 32 км/ч., с което засегнатото лице е извършило административно нарушение, съгласно & 20 Abs, 2 StVO, &99 Abs.2d Strabenverhrsordnung 1969 – StVO 1960, BGBl.Nr 159/1960, zuletzt geandert durch BGBI, I Nr.154/2021 и му е наложена глоба в размер на 150 /сто и петдесет/ евро, с левова равностойност от 293,37 /двеста деветдесет и три лева и тридесет и седем стотинки/ лева, към датата на постановяване на решението от административно-наказаващия орган.

ИЗПРАЩА решението, след влизането в сила, за изпълнение на ТД на НАП – София област.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в 7дневен срок от днес.

Да се уведоми незабавно административно наказващия орган в Р. А. за постановеното решение, с което се признава и приема за изпълнение наложената на М. В. финансова санкция.

Копие от решението се изпрати на Министерство на правосъдието на Р.

Б..

Председател: _______________________

Членове:

5

1. _______________________

2. _______________________

6