Решение № 16756 от 27.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16756 гр. ******, 27.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20231110140949 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК и следв.

Ищцата извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че е собственик на първи етаж от къща с адрес: гр. ********, като ответника ежемесечно издавал два броя фактури, които отчитат както общия водомер, така и персоналния за имота. Сочи, че въз основа на издадена фактура № *********/17.05.2023 г., ответното дружество претендира от нея заплащането на сума в размер на 5664,41 лв., от които 5618,23 лв. – главница за задължения по партида с клиентски № ******* (общ водомер), дължими за периода от 21.03.2012 г. до 16.10.2023 г., както и 25,64 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 01.04.2023 г. – 30.04.2023 г. Излага съображения относно погасяването по давност на претенциите на ответника. Моли съда да признае за установено, че не дължи изплащането на сумите по издадената от ответното дружество фактура № *********/17.05.2023 г., с оглед погасяването им по давност. Претендира разноски. С уточнителна молба от 29.04.2024 г. ищцата е конкретизирала, че иска да бъде признато за установено, че не дължи на ответното дружество сумата в размер от 3 915.51 лева главница, дължима за периода от 21.03.2012 г. до 12.03.2024 г., както и сумата в размер от 2 242.44 лева – лихва за забава върху главницата за периода от 17.05.2012 г. – 29.02.2024 г.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба. Твърди, че процесната фактура е издадена от дружеството във връзка с използвани от ищцата ВиК услуги, като потвърждава, че част от вземането, на стойност 4014,11 лв., представляващо цената за доставените в периода от 21.03.2012 г. до 15.07.2020 г. ВиК услуги е погасено по давност. Твърди, че вземанията, дължими за периода от 17.08.2020 до датата на депозиране на иска, не са погасени по давност, съответно липсата на плащания от страна на ищцата, обуславя правото на дружеството да претендира изпълнение на посочените вземания. Излага доводи, че дружеството издава ежемесечни фактури за потребените и начислени ВиК услуги в процесния имот, като вземанията стават изискуеми с изтичането на 30-дневен срок от датата на издаване на фактурата. Сочи, че последното плащане по партидата е от 28.05.2012 г., в размер на 3,36 лв., поради което са налице основания за начисляване на мораторно обезщетение. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан в частта относно сумата, която не е погасена по давност. Претендира разноски. Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

1

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

Представено е извлечение/справка относно начислените от „********“АД парични суми за абонатен номер *******, фактура № *********/17.05.2023 г. за клиентски номер № ******* за сумата в размер от 5 664.41 лева, както и фактура № ********/18.03.2024 г. за сумата в размер от 6 157.95 лева.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че ищцата е собственик на ет. 1 от имот с адрес: гр.

********, по отношение на който при ответното дружество е открита партида с клиентски № *******. Между страните не се спори, че ищцата е потребител на ВиК услуги и че до процесния имот са е доставяна вода и са предоставени ВиК услуги.

По делото е прието и заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено от лице със специални познания в областта, според която след извършената проверка на място се установява, че имотът е водоснабден и че ВиК дружеството е доставяло услуги до имота за периода от 01.02.2012 г. до 08.04.20254 г. общо 1 816 куб.м. на стойност 3 856.08 лева.

Експертът е уточнил, че е извършвана подмяна на приходни водомери, като до 17.09.2014 г. измерването е извършвано по водомер с фабричен номер *******, за периода от 17.09.2014 г. до 30.10.2019 г. измерването е извършвано по водомер с фабричен номер ****, а от 31.10.2019 г. измерването е извършвано по водомер с фабричен номер *****. Общият водомер е монтиран на 31.10.2019 г. и е с изтекла метрология 2024 г., като в открито съдебно заседание вещото лице разяснява по реда на чл. 200 ГПК, че последното измерване на водомера е извършено 2019 г. и до 2024 г. е било в изправност.

По предявения иск в тежест на ищеца е да докаже правния си интерес, а в тежест на ответника е да докаже наличието на валидно правоотношение между ищеца и ответника по договор за доставка на В и К услуги през процесния период, количеството на реално доставената от него по договора вода за процесния период и нейната стойност, както и обстоятелства, водещи до прекъсване или спиране на давността на вземанията.

Правният интерес от предявяването на отрицателен установителен иск като абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК, е налице тогава, когато ответникът по иска претендира отричаното от ищеца право. От значение за допустимостта на иска са действията на ответника по предявяване на претенции срещу ищеца, осъществени извън съдебното производство. Ако ответникът се защитава срещу иска чрез доказване съществуването на отреченото право, то не е налице съмнение по въпроса, че ответникът претендира това право и липсва необходимост ищецът да доказва правния си интерес. Отричането, че съществува спор по предмета на делото, включително признаването на иска в хода на производството или на отделни правнозначими факти по делото, не водят до отпадане на правния интерес от него, когато ответникът е предявил оспорената претенция извънсъдебно. В този смисъл е и практиката на Върховния съд, изразена в Решение № 43 от 1.II.1990 г., II г. о., както и по-новата съдебна практика, изложена в Определение № 95 от 22.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 510/2018 г., IV г. о., ГК, според която ответникът не може да предизвика прекратяване на делото с изявленията си и процесуалното си поведение.

С оглед твърденията на ищеца Т., че ответникът претендира оспорените парични суми, които не са заплатени,съдът счита, че за ищеца е налице правен интерес да предяви исковите претенции.

Според задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011г. на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а 2 размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл вземанията на водоснабдителното дружество съдържа всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД .

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквито са процесните за главница/, давността тече от деня на падежа. В частност задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставените ВиК услуги са възникнали като срочни – според чл.

33, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на "********" АД, одобрени от КЕВР с Решение № 0У-2 от 13.07.2016г., потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, а съгласно чл. 33, ал. 1 от същите Общи условия, ВиК операторът издава ежемесечни фактури. Следователно за всяка една от претендираните от ищцовото дружество главници, касаещи посочения период, тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срока за тяхното заплащане.

Също така, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, за срока от 13 март 2020г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти /каквито са страните по делото/.

Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с пар. 13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020г., в сила от 14.05.2020г./, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник". Законът е обнародван на 13.05.2020г., поради което течението на давностният срок е възобновено на 21.05.2020г. Следователно процесният давностен срок е бил спрян за период от два месеца и седем дни, считано от 13.03.2020г. до 20.05.2020г.

Софийският районен съд счита, че исковата претенция, с която се оспорва дължимост на паричната сума в размер от 3 915.51 лева, представляваща главница за задължения по партида с клиентски № ******* (общ водомер), дължими за периода от 21.03.2012 г. до 12.03.2024 г., както и 2 242.44 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 17.05.2012 г. – 29.02.2024 г., за вода и ВиК услуги поради настъпила погасителна давност подлежи на уважаване за сумата от 2 738.13 лева за периода 21.03.2012 г. до 15.04.2020 г. използвайки заключението на вещото лице и отразеното в таблица № 1, находяща се на стр.

3 и следващите от заключението, а в останалата част подлежи на отхвърляне.

Когато е предявен отрицателен установителен иск,с който страната ищец оспорва дължимост на парична сума,ответникът следва да проведе доказване, че вземането съществува. Това означава,че доказателствената тежест е възложена на ответника. В конкретния случай ищецът Т. се позовава на настъпила погасителна давност,а в тежест на ответника е възложено да установи,че са предприемани действия,с които давността е прекъсвана. Приложимата погасителна давност за вземания за вода и предоставени ВиК услуги е тригодишната давност съгласно приетото Тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС по тълк.дело № 3/2011 г. С оглед това,че ответното дружество „********“АД нито твърди,нито доказва да са предприемани действия, които по смисъла на чл.116 от ЗЗД да прекъсват давността, както и като отчете,че считано от изтичане срока за изпълнение,предвиден по общите условия,е изминал период от време,по дълъг от три години,съдът намира,че исковата претенция подлежи на уважаване за сумата от 2 738.13 лева за периода 21.03.2012 г. до 15.04.2020 г. включително, в която насока съдът взе предвид и обстоятелството,че ответникът изрично признава, че за начислената парична сума за процесния период начислената сума е погасена по давност, което следва да бъде ценено по реда на чл. 175 ГПК. С оглед това,че от събраните в хода на производството доказателства се установява,че ответникът е начислил парична сума в размер от 2 738.13 лева,съдът счита,че искът подлежи на уважаване до размера от 2 738.13 лева,а за разликата над 2 738.13 лева до 3 пълния предявен размер с исковата молба от 3 915.51 лева искът подлежи на отхвърляне.

За наличие на задължение за мораторна лихва е необходимо доказване наличието на главен дълг и изпадането на длъжника в забава в плащането му.

Съгласно чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла. Ето защо в случая е погасена по давност мораторната лихва върху доказаната като дължима от ищеца, но погасена по давност, главница, т.е. върху сумата от 2 738.13 лв. и за периода от 17.05.2012 г. до 15.04.2020 г.