Определение № 649 от 16.02.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 649 гр. Варна, 16.02.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Елина Пл. Карагьозова

Ралица Ц. Райкова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно частно гражданско дело № 20223100500120 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба на „A1 България“ ЕAД, ЕИК 131468980 против Разпореждане № 23301/10.11.2021 г. на ВРС по ч.гр.д.

№ 15389/2021 г. по описа на същия съд, с което е отхвърлено подаденото от жалбоподателя заявление вх. № 39254/25.10.2021 г., за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Л.Н.И.., ЕГН **********.

Жалбоподателят счита разпореждането за незаконосъобразно с твърдения, че всички указания на съда са изпълнени в срок и вземането е индивидуализирано в достатъчна степен за целите на заповедното и евентуалното исково производство.

За да се произнесе по същество на жалбата съдът констатира следното:

Производството по ч.гр.д. № 15389/2021 г. на Районен съд Варна, е образувано по заявление на „A1 България“ ЕAД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист срещу Л.Н.И.., ЕГН **********, за сумата от 701.22 лева – неплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги, 2348.44 лева – неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане и 1326.40 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договора по чл.54.12. от ОУ по вина на абоната, всички дължими за периода 03.12.2018г. – 30.06.2019г. по системен партиден номер М4857609, като част от рамков Договор за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане 504127432, за които суми са издадени 34 бр. фактури за периода 03.12.2018г. – 16.05.2019г., както и сумата от 1075.97 лева, представляваща мораторна лихва върху главница в общ размер на 4376.06 лева за периода от падежа на всяка фактура до датата, предхождаща тази на депозиране на заявлението, както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението, до окончателното 1 изплащане.

В т.12 от заявлението всички процесни фактури са индивидуализирани в табличен вид с посочване на дата, номер, падеж, основание и размер С разпореждане № 21285/26.10.2021г., съдът на основание чл. 410, ал. 2 вр. чл. 127, т. 4 и т. 5 и чл. 128, т. 2 от ГПК е оставил без движение производството с указания до заявителя в тридневен срок от съобщението да индивидуализира всяко отделно вземане за месечни абонаментни такси и мобилни услуги, лизингови вноски, неустойка по размер и период, за който се дължи; да уточни мораторната лихва чрез посочване на размер и период на забава на всяко от трите вида вземания, както и да представи доказателства за довнесена държавна такса в размер на 21.53 лева.

Съобщението за постановения съдебен акт е редовно връчено на заявителя на 02.11.2021г. чрез юрисконсулт. Срокът за изпълнение на указанията е изтекъл на 05.11.2021г.

С обжалваното разпореждане №23301/10.11.2021г., заявлението е отхвърлено на основание чл.411, ал.2, т.1 от ГПК.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

С частната жалба е представена уточняваща молба, подписана с електронен подпис на 05.11.2021г. в 18.07 ч. и доказателства за изпращането й по електронна поща до ВРС. С молбата е извършена вътрешна разбивка на вземанията за месечни абонаментни такси и мобилни услуги и лизингови вноски, с посочване на период, издадена фактура, падеж и размер на всяко месечно задължение. Вземането за неустойка е индивидуализирано с изброяване на 20 фактури, издадени на 16.05.2019г. с падеж същата дата.

Вземането за мораторна лихва е конкретизирано по размер и период за всяко от месечните задължения за абонаментни такси/мобилни услуги, лизингови вноски и неустойка поотделно. Представени са и доказателства за заплатена държавна такса в определения от съда размер.

В настоящото производство с разпореждания от 24.01.2022г. и 07.02.2022г. е изискана справка от ВРС за обстоятелствата, при които е администрирана молбата. На 09.02.2022г. са постъпили писмени обяснения на деловодител гражданска регистратура и на системен администратор при ВРС, от които се установява, че уточнителната молба е постъпила в ел. поща на съда на 05.11.2021г., но поради пропуск на системния администратор не е била препратена в регистратура, за да бъде входирана, присъединена и докладвана по делото.

Налага се изводът, че уточнителната молба е изпратена в рамките на предоставения тридневен срок за изпълнение на указанията и е постъпила в електронната поща на съда преди изтичането му. На основание чл.62, ал.2 от ГПК срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало в електронна форма. В този смисъл следва да се приеме, че отстраняването нередовностите на заявлението е извършено в срок и следва да бъде съобразено от въззивния съд при преценката по основателност на заявлението.

Заповедното производство е уредено като строго формално, като редовността на заявлението от външна страна е абсолютна процесуална 2 предпоставка за издаване на заповед за изпълнение. Според приложимата редакция на разпоредбата на чл. 410, ал. 2 ГПК заявлението следва да отговаря на изискванията за редовност на исковата молба. Заявителят следва да посочи всички обстоятелства, касаещи индивидуализацията на вземането и в частност неговото възникване, съществуване и изискуемост. Действително целта на производството не е установяване на самото вземане, а единствено проверка дали същото е спорно, но изискването за неговата индивидуализация е от съществено значение за защитата на длъжника, който въз основа на конкретно изложените в заявлението факти следва да прецени дали да оспори вземането. В случай на подадено от длъжника възражение, производството прераства в исково с предмет вземането по заповедта за изпълнение, като изменение на основанието е недопустимо.

В разглеждания случай главните вземания за мобилни услуги и лизингови вноски са индивидуализирани в достатъчна степен. Същите се претендират въз основа на един договор за Договор за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане и са конкретизирани по период и размер. В рамките на дължимата служебна проверка за неравноправни клаузи по отношение на тези вземания не се констатира отклонение от императивната уредба на ЗЗП. С оглед изложеното заявлението се явява основателно за сумата от 701.22 лева – неплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги и сумата от 2348.44 лева – неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане, начислени за отчетен период 28.10.2018г. – 27.05.2019г. (период на изискуемост 03.12.2018г. – 30.06.2019г.), както и за претендираното обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочените две главници за периода от 02.01.2019г. – 15.10.2021г. в размер съответно 437.26 лева и 168.68 лева, както и законната лихва върху главниците считано от подаване на заявлението – 25.10.2021г., до окончателното плащане. В тази част обжалваният съдебен акт следва да бъде отменен и вместо него бъде постановен друг за уважаване на заявлението.

В останалата част заявлението следва да бъде отхвърлено, тъй като вземането за неустойка е неуточнено по основание и начин на формиране.

Липсва позоваване на конкретна договорна клауза или клауза от Общите условия, в която да е уговорена неустоечната клауза. Цитираната клауза на чл.54.12 от ОУ касае автоматичното прекратяване на договора, но не предвижда заплащане на неустойки. Не е уточнен и алгоритъмът за изчисляването й. Същият не е виден от посочените в табличен вид данни за издадените на една и съща дата 20 броя фактури, всяка от които на различна стойност, несъвпадаща с размера на абонаментната такса. Посочената неяснота възпрепятства и дължимата служебна преценка за неравноправни клаузи. По изложените съображения в нередовната му част заявлението подлежи на отхвърляне, което обуславя извод за неговата неоснователност и по отношение на претендираната мораторна лихва върху неустойка. В тази част обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено, макар и по различни от изложените съображения.

С оглед изхода от въззивното обжалване в полза на заявителя се следват разноски съразмерно с уважената част от искането в размер на 106.05 лева от общо 159.05 лева за заповедното производство, представляващи държавна такса (109.05 лева) и юрисконсултско възнаграждение (50 лева) и 36.56 лева, от общо 54.52 лева, за настоящата инстанция, представляващи държавна такса.

3

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 23301/10.11.2021 г. на ВРС по ч.гр.д. № 15389/2021 г. по описа на ВРС, в ЧАСТТА, в която е отхвърлено заявлението на „A1 България“ ЕAД, ЕИК 131468980 за издаване заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист против Л.Н.И.., ЕГН **********, за сумата от 701.22 лева – неплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги, начислени за отчетен период 28.10.2018г. – 27.05.2019г. (период на изискуемост 03.12.2018г. – 30.06.2019г.), ведно законната лихва считано от подаване на заявлението – 25.10.2021г., до окончателното плащане, сумата от 437.26 лева – лихва за забава върху месечните главници за неплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги, считано от падежа на всяка от тях, за периода 02.01.2019г. – 15.10.2021г., сумата от 2348.44 лева – неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане, начислени за отчетен период 28.10.2018г.

– 27.05.2019г. (период на изискуемост 03.12.2018г. – 30.06.2019г.), ведно законната лихва считано от подаване на заявлението – 25.10.2021г., до окончателното плащане, сумата от 168.68 лева – лихва за забава върху месечните главници за неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане, считано от падежа на всяка от тях, за периода 02.01.2019г. – 15.10.2021г., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в полза на „A1 България“ ЕAД, ЕИК 131468980 със седалище и адрес на управление гр.

София, район Витоша, ул. Кукуш № 1 срещу Л.Н.И.., ЕГН ********** **, за сумата от 701.22 лева – неплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги, начислени за отчетен период 28.10.2018г. – 27.05.2019г. (период на изискуемост 03.12.2018г. – 30.06.2019г.), ведно законната лихва считано от подаване на заявлението – 25.10.2021г., до окончателното плащане, сумата от 437.26 лева – лихва за забава върху месечните главници за неплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги, считано от падежа на всяка от тях, за периода 02.01.2019г. – 15.10.2021г., сумата от 2348.44 лева – неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане, начислени за отчетен период 28.10.2018г. – 27.05.2019г. (период на изискуемост 03.12.2018г. – 30.06.2019г.), ведно законната лихва считано от подаване на заявлението – 25.10.2021г., до окончателното плащане, сумата от 168.68 лева – лихва за забава върху месечните главници за неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане, считано от падежа на всяка от тях, за периода 02.01.2019г. – 15.10.2021г., които вземания са дължими по рамков договор за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане 504127432, по системен партиден номер М4857609, както и за сумата от 106.05 лева, представляваща сторени в заповедното производство разноски съразмерно с уважената част от искането.

ОПРЕДЕЛЯ разноски за въззивно производство в полза на „A1 България“ ЕAД, ЕИК 131468980 със седалище и адрес на управление гр.

София, район Витоша, ул. Кукуш № 1, в размер на 36.56 лева за държавна 4 такса, платими от Л.Н.И.., ЕГН ********** **, които следва да се включат в издадената заповед за изпълнение към разноските за първоинстанционното производство, на осн. чл. 81 вр. чл. 78 ал.1 от ГПК.

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 23301/10.11.2021 г. на ВРС по ч.гр.д. № 15389/2021 г. по описа на ВРС, в останалата му част.