Решение № 1385 от 15.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1385 гр. София, 15.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанас Маджев при участието на секретаря Габриела М. Владова Боботилова като разгледа докладваното от Атанас Маджев Търговско дело № 20231100901572 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по предявен от Прокуратурата на Република България иск с правна квалификация чл. 155, т. 3 от Търговския закон (ТЗ) за прекратяване на „А.-К.“ ЕООД, ЕИК *******, поради липсата на вписан управител в продължение на повече от 3 месеца.

В исковата молба прокурор при СГП твърди, че в рамките на инициирана след сигнал на НАП прокурорска преписка и извършеното проучване станало ясно, че едноличния собственик на капитала и управител на ответното търговско дружество „А.-К.“ ЕООД, ЕИК ******* – Х.С.Д. е починал на 28.06.2020 г. След настъпване на това обстоятелство отсъствало вписване на нов управител на дружеството, което фактическо положение продължавало повече от три месеца, вкл. и към момента на подаване на ИМ в съда. Наред с това няма данни да е изразено желание от законните наследници на починалия едноличен собственик, затова същите да искат да продължат дейността на дружеството - „А.-К.“ ЕООД. Ето защо хипотезата на чл. 155, т. 3 ТЗ следвало да се смята за покрита,, а това налагало прекратяване на дружеството.

С нарочен съдебен акт от 04.09.2023 г. на дружеството-ответник е предоставена правна помощ, тъй като от вписванията в търговския регистър не се установява дружеството да има органен представител.

От назначения му особен представител – адв. В., в срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който се излага позиция, че предявения за разглеждане иск за прекратяване на ответното търговско дружество е допустим. По същество е маркирано, че от приложените към исковата молба писмени доказателства става ясно, че вписаният за управител и едноличен собственик на капитала на ответника, а именно – Х.Д. е починал на 28.06.2020 г., съответно след тази дата липсват вписвания на промени в ТРРЮЛНЦ относно тези обстоятелства. Понастоящем за управител и едноличен собственик продължава да е вписан починалия Х.Д.. От смъртта на последния са изтекли много повече от три месеца, като в този интервал от 1 време дружеството съществува в правния мир без да има вписан управител. Успоредно с това по делото не е ангажирано доказателство, от което да се установява воля на наследниците по закон на починалия едноличен собственик на капитала да продължат дейността на „А.-К.“ ЕООД. Мотивиран от тези обстоятелства и приложимия материален закон особения представител назначен да представлява интересите на ответника в производството заема позиция, че предявения от прокуратурата иск е доказан и по своето основание, предвид което следва да бъде уважен от сезирания да го разгледа съд.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Съгласно приложена за доказателство Справка от Регистър Н „БДН“ имаща актуалност към 16.08.2023 г. и отнасяща се до правния статус на физическото лице Х..С.Д., с ЕГН ********** се констатира, че цитираното лице е починало на 28.06.2020 г. и е оставило за свои наследници по закон призовани да го наследят : Р.К.Д. – съпруга и С.Д.С. – баща.

Установява се от направена справка по публичния Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел, че след учредяването му през 2012 г. по партидата на търговско дружество – „А.-К.“ ЕООД, ЕИК ******* в последователност са осъществени вписвания на законни представители – управители на дружеството, както следва : за периода от 22.06.2012 г. до 08.08.2017 г. – Д.П. Ц., а за времето от 09.08.2017 г. до момента – Х..С.Д.. Идентична е хронологията на вписване и по отношение на обстоятелството – едноличен собственик на капитала на дружеството.

Констатира се, че след извършените на 09.08.2017 г. вписвания на Х..С.Д. за управител и едноличен собственик на капитала на ответното дружество до настоящия момент няма предприети вписвания на промени в тези обстоятелства подлежащи на вписване независимо от това, че през м. 06.2020 г. вписания законен представител на дружеството е починал. В този контекст сред обстоятелствата подлежащи на вписване в ТРРЮЛНЦ не се открива отразяване на промяна свързана с поемане на дружествените дялове от наследници по закон на починалия едноличен собственик на капитала, респективно избор и вписване на нов управител.

Други относими към съдебно установимото потестативно право доказателства не са ангажирани по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 1, т. 3 ТЗ по иск на прокуратурата търговското дружество може да се прекрати, ако няма вписан управител в продължение на повече от три месеца. Законодателят е дал правомощия на Прокуратурата да предяви иск за прекратяване на дружеството в случай, че последното няма вписан управител в продължение на най-малко 3 месеца. В конкретния случай е видно, че управителя на дружеството е починал на 28.06.2020 г., който факт автоматично прекратява функциите му на такъв. Липсата на избран и вписан нов управител по отношение на „А.-К.“ ЕООД в периода от смъртта на последния такъв – 28.06.2020 г. до датата на упражняване на ИМ – 23.08.2023 г. издава това, че ответното дружество е без управител в период от време надвишаващ възможния и допустим според закона тримесечен срок. Нещо повече няма вписване на нов управител и към настоящия момент, което пък създава у решаващия състав убеждението, че се наблюдава реализация в тяхната съвкупност на кръга от законните предпоставки визирани в чл.

155, ал. 1, т. 3 ТЗ за прекратяване на дружеството – „А.-К.“ ЕООД. Липсата на манифестирана воля от наследниците по закон на едноличния собственик на капитала 2 за продължаване дейността на учреденото търговско дружество показва и това, че сред материално легитимираните субекти, за когото законът е установил подобна възможност няма демонстрирана заинтересованост в тази насока, съответно същите не възнамеряват да се възползват от това свое субективно право уредено в чл. 157, ал. 1 ТЗ.

Предвид горното съдът намира, че предявения конститутивен иск е основателен и следва да бъде уважено искането на Софийска градска прокуратура за прекратяване на ответното дружество.

При този изход на спора, тъй като ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и разноски, чиито размер съдът определя на сумата от общо 580,00 лв. /80,00 лв.

– държавна такса и 500,00 лв. – възнаграждение за особен представител/, то посочените процесуални разходи следва да се възложи за плащане в тежест на ответника на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 155, ал. 1, т. 3 ТЗ по иска, предявен от Софийска градска прокуратура, търговско дружество – „А.-К.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление – гр. София, р-н „Младост“, ж.к. „*******.

ОСЪЖДА „А.-К.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление – гр.

София, р-н „Младост“, ж.к. „*******, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата в размер от 580,00 лева - държавна такса следваща се за разглеждане на предявения иск и адвокатско възнаграждение определено и заплатено в полза на назначения да представлява интересите на ответното дружество особен представител, от чието заплащане ищецът е освободен.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане на решението в сила, заверен препис от него да се изпрати служебно на АВ - ТР за обявяване и откриване на производство по ликвидация.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3