Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 87 от 05.06.2026, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно търговско дело 41/2025
Вид
Решение № 87
Подписан
05.06.2026
В сила
08.07.2026
Състав
ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА, ИСКРА ПЕНЧЕВА, МАЯ НЕДКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.229, ал.1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.28, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38а, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.87, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.67 · Закон за собствеността

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. Велико Търново, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно търговско дело № 20254001000041 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по подадена въззивна жалба от „Ици Газ“ ЕООД гр. Севлиево срещу Решение № 61/ 22.10.2024 г. по т.д. № 47/ 2024 г. по описа на ОС – Габрово, с което съдът е развалил на основание чл.87, ал.3 ЗЗД сключения с НА № 27, том 7, рег.

№ 16 983/ 06.11.2018 г., н.д. № 998/ 2018 г. на нотариус П. Д. договор за учредяване безвъзмездно право на строеж от Х. С. Ш. и К. Ж. Ш.а в полза на „Ици Газ“ ЕООД с предмет построяване на складова база с терминал за логистика. Жалбоподателят счита обжалваното решение за незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалния закон и съдебната практика и необосновано. Поддържа, че по делото са налице данни, поставящи под съмнение способността на ищеца да формира правновалидна воля, включително самият му адвокат не можел да установи действителната му воля и нямал връзка с него поради настаняването на довереника му на принудително лечение, а назначеният във висящото производство по поставяне под запрещение временен попечител заел становище, че адвокатът не разполага с надлежно учредена представителна власт и направил изявление, че не поддържа предявения иск. Съдът необосновано отказал да спре производството по делото до приключване на производството по иска за поставяне на Ш. под запрещение с влязло в сила решение, с което допуснал съществено процесуално нарушение. Заема становище за недопустимост на решението като постановено при липса на абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на исковото производство – процесуална дееспособност на ищеца и моли решението да бъде обезсилено и производството по делото – прекратено. По същество на спора съдът не обсъдил наведените от дружеството доводи, че не е налице правен интерес от разваляне на договора, доколкото правото на строеж било погасено по давност на основание чл.67 ЗС и било 1 достатъчно собственикът на земята да се позове на това обстоятелство. Моли решението да бъде отменено и исковата претенция – отхвърлена. Претендира присъждането на направените в производството разноски.

Постъпила е и частна жалба от „Ици Газ“ ЕООД против Определение № 334/ 17.12.2024 г., с което съдът се е произнесъл по реда на чл.248, ал.1 ГПК, като е оставил без уважение искането за изменение на решението в частта за възложените в негова тежест разноски. Моли обжалваният акт да бъде отменен като неправилен, като поддържа, че не е дал повод за завеждане на делото.

С Определение № 158/ 26.06.2025 г. въззивният съд е спрял производството по делото до назначаване на настойник или попечител на ищеца Х. Ш. въз основа на влязло в сила решение по гр.д. № 118/ 2023 г. по описа на ОС – Габрово. С влязло в сила решение по соченото дело ищецът Ш. е поставен под пълно запрещение и от представено решение на Органа по настойничество и попечителство при Община Севлиево се установява, че за негов настойник е назначен синът му С. Х. Д.. ВТАС е връчил на същия препис от въззивната жалба с указания за право на отговор в двуседмичен срок от съобщението. В срока за отговор законният представител на ищеца е заявил, че съдът е допуснал грубо нарушение на процесуалните правила, като не е спрял производството до изясняване на дееспособността на ищеца предвид съмненията каква е била неговата воля и дали въобще е съществувала такава при предявяване на иска.

С Определение № 109/ 19.05.2026 г. производството по делото е възобновено.

В изпълнение на задълженията си по чл.269 ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваните части. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. По отношение на допустимостта на решението обаче настоящия състав счита за основателни оплакванията на жалбоподателя и за правилно становището му и това на настойника на ищеца, че постановеният съдебен акт е процесуално недопустим.

Дееспособността на ищеца е абсолютна процесуална предпоставка за надлежно упражняване правото на иск, за наличието на която съдът следи служебно. В конкретния казус към датата на предявяване на иска са налице достатъчно данни, поставящи под съмнение дееспособността на ищеца: Към датата на завеждане на иска по настоящото дело пред ОС – Габрово е било висящо гр. дело 118/ 2023 г., инициирано с искова молба от 16.03.2023 г., с предмет поставяне на Х. Ш. под запрещение. За това производство страните са уведомили съда по делото и решението по същото е постановено няколко месеца преди произнасянето на съда с решението – предмет на обжалване пред ВТАС. С първоинстанционното решение по гр. дело 118/ 2023 г. Ш., който е диагностициран с „Деменция при болестта на Алцхаймер“, е бил поставен под пълно запрещение и макар актът да е бил обжалван, той е индиция за евентуално състояние на ищеца на невъзможност да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи действията си. Това му състояние се подкрепя и от представено в хода на производството Решение № 74/ 02.08.2024 г. по н.ч.д. № 249/ 2024 г. по описа на РС – Севлиево, с което е постановено задължителното му настаняване и лечение в ДПБ – Церова Кория за срок от не повече от 2 месеца. В този акт са цитирани други решения за настаняване на лицето на задължително лечение, като част от тях са служебно известни на състава на ВТАС във връзка с въззивното 2 производство по обжалване на решението за поставяне под запрещение. По в.гр.д. № 489/ 2024 г. С Решение № 6/ 30.01.2023 г. по н.ч.д. № 442/ 2022 г. на РС – Севлиево е постановено задължително настаняване и лечение на Ш. в ДПБ – Севлиево за срок до 3 месеца. Това задължително лечение е било продължено от съда и е прекратено с Решение № 101/ 09.08.2023 г. по ч.н.д. № 319/ 2024 г. на РС – Севлиево. В случая данните сочат, че ищецът не е изпаднал в недееспособност в хода на производството, а това негово състояние предхожда момента на предявяване на иска по настоящото дело.

Предвид обективните данни, обосноваващи основателно съмнение в дееспособността на лицето и възможността му лично да извършва съдопроизводствени действия както изисква чл.28, ал.1 ГПК към датата на предявяване на иска, първоинстанционният съд е следвало да спре производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.3 ГПК до назначаване на настойник или попечител на ищеца. В първия случай волята на настойника изцяло ще замени волята на ищеца, а във втория – волята на попечителя ще се насложи към тази на ищеца. Ако съдът беше спрял производството, както законът изисква, щеше да вземе предвид поставянето на ищеца под пълно запрещение с влязлото в сила съдебно решение и назначаването на настойник на същия и щеше да съобрази процесуалните си действия със становището на законния му представител. С оглед констатираната недееспособност на ищеца, предхождаща завеждането на иска, макар и правно призната в по-късен момент, съдът не е бил надлежно сезиран с разгледания от него иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД. Такъв иск може да бъде предявен от запретеното лице единствено чрез законния си представител – назначения му настойник, който в случая очевидно поддържа иска с оглед изявленията му по делото.

По изложените съображение, предвид липсата на абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на правния спор, решението на ОС – Габрово следва да бъде обезсилено изцяло и производството по делото следва да бъде прекратено като процесуално недопустимо.

По разноските: При този изход на спора на „Ици Газ“ ЕООД следва да бъдат присъдени направените разноски за производството пред въззивната инстанция, които съгласно представения списък по чл.80 ГПК са в размер на сумата 10 648.50 лв. – 5 444.49 евро.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 61/ 22.10.2024 г. по т.д. № 47/ 2024 г. по описа на ОС – Габрово.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото като процесуално недопустимо.

ОСЪЖДА Х. С. Ш. с ЕГН ********** от гр. Севлиево, да заплати на „Ици Газ“ ЕООД, ЕИК 200255241, със седалище и адрес на управление гр. Севлиево, ул. П.

Р. Славейков № 38, ет.4, сумата 5 444.49 евро /пет хиляди четиристотин четиридесет и четири евро и 49 евроцента/ – направените разноски за производството пред въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от 3 връчване на препис от решението на страните, което на основание чл.38а, ал.3 ГПК да се извърши чрез ЕПЕП.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4