Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 241 от 18.06.2021, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно гражданско дело 105/2021
Вид
Решение № 241
Подписан
18.06.2021
В сила
18.06.2021
Състав
Николай Грънчаров, Владимир Ковачев, Атанас Иванов

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 262 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 267 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 271 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 49 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 50 ал. 1 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 51 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 53 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 57 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 61 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 74 ал.1 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 10 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 10 ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 10 ал. 2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 11 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 13 ал.1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 13, ал. 3 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 3, ал.1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 5 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 5, ал. 4 · Конституция на Република България
  • чл. 1 · Търговски закон
  • чл. 293 ал. 1 · Търговски закон
  • чл. 361 · Търговски закон
  • чл. 367 · Търговски закон
  • чл. 368 · Търговски закон
  • чл. 372 · Търговски закон
  • чл. 372 ал. 1 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 241 гр. Благоевград , 18.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Николай Грънчаров

Владимир Ковачев

Атанас Иванов като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20211200500105 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Срещу Решение № 907035/31.08.2020г., постановено по гр.д. № 3492/2019г. по описа на РС Б, е депозирана пред Окръжен съд Благоевград, въззивна жалба от "В Т." ЕООД, ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр.Б., ул. "П.Д." №, представлявано от Управителя В.Д., представлявана по делото от адв.П.С.

Навадени са с въззивната жалба оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, както и доводи за необоснованост на атакуваното съдебно решение, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа се с въззивната жалба, че при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, съдът е извратил данни по делото и е нарушил правилата на разпределяне на доказателствената тежест между страните по делото. Навадено е възражение с въззивната жалба, че съдът избирателно е кредитирал събраните писмени доказателства, без да ги обсъди в пълнота- поотделно и в тяхната съвкупност, като не се е произнесъл и по част от направените от ответната страна възражения и така е стигнал до неверни правни изводи.

Възразява се срещу доводите на първоинстанционния съд, който за да уважи иска като основателен не е обсъдил в съдебния си акт направените от ответната страна възражения с отговора на исковата молба- че в представените три заявки за транспорт липсва положен 1 подпис и печат от "В. Т." ЕООД, а представените към тях ЧМР- та са и без номера.

Възразява се още от пълномощникът на дружеството жалбоподател, че съставът на първоинстанционният съд в обжалваното решение, е пропуснал да коментира своевременно направеното възражение от представителят на дружеството ответник- че описаните три броя заявки в ИМ в графа данни за фактура е посочено друго дружество, различно от ответното такова. В този смисъл поддържа се с въззивната жалба че от събрания доказателствен материал, по делото е останала неустановена пасивната легитимация по исковете.

Оспорват се изводите на първоинстанционния съд като неправилни, тъй като съдът е приел че след като в трите броя фактури като получател фигурира дружеството ответник- "В. Т." ЕООД, то за доказано се приема че дружеството ищец е извършило реално превозите на стоките съгласно процесните договори. Възразява се с въззивната жалба, че по делото въз основа на съвкупността от доказателствата не се доказва, че договорите за превоз са реално сключени и изпълнени, тъй като писмените доказателства в тази насока са неубедителни- в заявките липсват поставени печати на дружеството ответник, както и подпис на представителят на "В. Т." ЕООД, липсва посочване на начина на изпращане на заявките, в графата „данни за фактура“ е посочено трето дружество, а представените МЧР- та са без номера, без посочване на МПС с което се извършва превоза, като на едно от тях дори липсва печат и подпис на превозвача.

Сочи се с въззивната жалба че представените от другата страна писмени доказателства с молба от 02.07.2020г. са били оспорени от дружеството ответник, тъй като не съставляват електронни документи по смисъла на закона. В този смисъл поддържа се от жалбоподателят чрез неговия пълномощник, че по делото е останало недоказано че страните по спора са били обвързани от валидни облигационни правоотношения именно във връзка с представените с исковата молба заявки за транспорт.

По изложените съображения, с въззивната жалба се иска от съда да отмени изцяло обжалваното решение на РС Б като неправилно, като се произнесе по същество и отхвърли предявените искове като неоснователни.

С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

В предвидения по чл. 263 ал. 1 ГПК двуседмичен срок, по делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от "Л. А" ЕООД, с ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр.С., чрез процесуалния представител адв. Й.К. Л., с който се оспорва депозираната жалба като неоснователна и се иска от съда да я остави без уважение.

Оспорва се оплакването с въззивната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения от първата съдебна инстанция, като се поддържа че съдът своевременно е уведомил страните за доклада си по делото, като коректно и точно е разпределил между страните доказателствената тежест досежно правно релевантните факти. Сочи се, че представителят на дружеството ответник не е възразил срещу доклада на съда, като 2 навадените доводи с жалбата в тази насока са преклудирани.

Оспорват се с отговора на въззивната жалба наведените с жалбата доводи за необоснованост на обжалваното решение на съда от събрания по делото доказателствен материал. Поддържа се с отговора на въззивната жалба, че съдът е обсъждал представените по делото извлечения от имейл кореспонденция и такава, осъществена през мобилните приложения -, като същите са били преценени от съда поотделно и в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства и е стигнал до правилния извод за доказаност че именно ищцовото дружество е извършило превози на стоки, съгласно процесните договори за превоз. Оспорват се доводите, че така представените доказателства не съставляват електронни документи по смисъла на закона, като се излагат съображения че за "В. Т." ЕООД е била налице процесуалната възможност да оспори автентичността на процесните извлечения от мобилните приложения чрез съдебно- техническа експертиза, каквато е обичайната съдебна практика в тази насока, при оспорване на съответствието между съобщенията в мобилния телефон и приложените по делото извадки на хартиен носител от електронна кореспонденция. Излагат се съображения, че приложението „Viber” се използва за подробна електронна кореспонденция, като всеки неин потребител регистрира свой профил чрез посочване на телефонен номер, т.е. същата може да се приеме за такава по чл. 10 ал.1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги/ Решение № 1581 от 27.06.2019г. по т.д. № 1649/2019г. на АС С

Оспорват се с отговора на жалбата и доводите на въззивното дружество чрез неговия пълномощник, за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради липсата на положен печат и подпис на дружеството, както и поради това че представените ЧМР- та са без номера. Изложени са доводи, че в чл. 6 § 1 от Конвенцията за договора за международния автомобилен превоз на стоки, регламентираща задължителните реквизити, не е посочено като такъв номера на ЧМР. Номера на товарителницата не е изведен като задължителен реквизит и съобразно разпоредбата на чл. 53 от Закона за автомобилните превози, поради което възразява се че необоснована е посочената от жалбоподателя връзка между номерирането на товарителниците и наличието на облигационни отношения между страните по делото, поради което такова възражение не може да бъде релевирано като порок на крайния съдебен акт.

Като неоснователно се определя с отговора на въззивната жалба оплакването, че съдът не е обсъдил задълбочено всички направени от ответната страна възражения, поради което обжалвания съдебен акт е необоснован. Излагат се съображения от процесуалния пълномощник на въззиваемото дружество, че договорът за превоз е двустранна, възмездна, консесуална и неформална сделка, като за неговота действителност не се изисква специална форма/писмена или др./поддържа се с писмения отговор на жалбата, че първоинстанционният съд е стигнал до верни правни изводи, след като е обсъдил и кредитирал кореспонденцията между представителите на страните по делото изпратена по електронен път, по който начин са били направени и заявките за извършените превози на 3 посочените с исковата молба дати. В тази връзка поддържа се, че валидни договорни отношения между страните във връзка с извършените превози на посочените в ИМ дати, са установени по делото чрез електронната кореспонденция между страните, която съдът правилно е кредитирил по изложените вече съображения с отговор на въззивната жалба, както и на основание формирана вече съдебна практика в тази насока/ Определение № 679 от 29.11.2019г. по т.д. № 1159/2019г. на ВКС II т.о. на ТК/ Сочи се, от процесуалния пълномощник на "Л.А", че за да стигне до този извод, първоинстанционния съд е изходил и от съдържащи се данни по делото за предходни търговски отношения между страните, осъществени при същата търговска практика- чрез подаване на заявки и осъществена кореспонденция по имейл.

Оспорва се с отговора на въззивната жалба и възражението на жалбоподателя, че по делото не е установено как "В. Т." ЕООД е получило процесните фактури и ЧМР товарителници за извършените превози, като се сочи от представителят на въззиваемото дружество, че по въпроса за съдържанието на товарителница 5300093866148/12.03.2019г. изпратена чрез куриерски услуги "Е.Е" като в същата се съдържат два броя товарителници, фериботен билет и фактура за всеки от трите договора, които не са успешно оборени от ответното дружество пред първоинстационния съд.

При изложените съображения от въззиваемото дружество "Л.А", чрез неговия пълномощник, иска се от съда разглеждащ делото пред настоящата съдебна инстанция, да остави без уважение въззивната жалба на "В. Т." ЕООД и да потвърди обжалваното Решение № 907035/31.08.2020г., постановено по гр.д. № 3492/2019г. по описа на РС Б, като правилно и обосновано от събраните по делото доказателства.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 във вр. с чл. 262 ГПК намира въззивната жалба за редовна и допустима като подадена в срока за обжалване по чл.

259 ал. 1 от ГПК, от легитимирана страна с правен интерес и насочена срещу валиден съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване и последващ съдебен контрол.

Депозирания писмен отговор е редовен с оглед на изискванията за съдържание и депозиран в установения от закона срок, като изхожда от насрещната страна по въззивната жалба, поради което следва да бъде приет от съда и съобразен при постановяването на съдебния акт.

Пред въззивния съд не са навеждани и събирани доказателства.

С писмено становище по делото, адв.П.С. пълномощник на "В. Т." ЕООД, поддържа изцяло оплакванията наведени с въззивната жалба на основание доводите изложени в нея.

Поддържа се, че от събраните пред първоинстанционния съд доказателства не се установи как и на коя дата са били изпратени процесните заявки за сключване на договори до "В. Т." ЕООД. Видно е, че върху тях липсва печат на дружеството въззивник, подпис на законния представител, в графата „данни за фактура“ е посочено трето лице- различно от "В. Т." 4

ЕООД. Представените по делото ЧМР-та, които съставът на РС Б е приел за годни доказателства, са без номера, без посочване на рег. номера на МПС, като едно от тях дори не носи подпис и печат на превозвача.

В писменото си становище, пълномощникът на дружеството жалбоподател оспорва наличието на убедителни доказателства за възникването на валидни търговски правоотношение между двете дружество, във връзка с направените три заявки за транспорт, представени пред първоинстанционния съд с исковата молба. Поддържа се с въззивната жалба оплакването, че пред РС Б не е установено как ответното дружеството е получило тези фактури и оригинали на ЧМР- та, както и съпътстващите ги документи за извършени превози.

Поддържа се с писменото становище от адв.С, като пълномощник на "В. Т." ЕООД и оплакването за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в извращаване на данни по делото и нарушаване на правилата за разпределение на доказателствената тежест по делото. Сочи се, че съдът е кредитирал едни факти, като е пренебрегнал други, като не е обсъдил задълбочено всички възражения на ответната страна, както и събраните доказателства в тяхната съвкупност и така е стигнал до погрешни правилни изводи.

С писменото становище на пълномощникът на дружеството жалбоподател, иска се от въззивния съд да отмени изцяло обжалваното първоинстанционно решение и да присъди на страната разноските направени пред двете съдебни инстанции.