Определение № 1740 от 17.04.2026, Административен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1740

Стара Загора, 17.04.2026 г.

Административният съд - Стара Загора - III състав, в съдебно заседание на седми април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ИРЕНА ЯНКОВА

При секретар СТЕФКА ХРИСТОВА като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 20267240700135 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 197 от АПК

Образувано е по жалба на Д. Г. Х., [ЕГН], от [населено място], община К., ул. Г. Т.“ № 44, против писмо изх.№ ОВОС-01-4221-5 от 20.01.2026 година на директора на РИОСВ Стара Загора. Според жалбоподателя обжалваното писмо, с което й е отказано да се разгледа по същество подаденото от нея уведомление с вх. ОВОС-01-4221-4 от 04.12.2025 година, е незаконосъобразно на основанията по чл. 146, т. 2-т. 5 от АПК. Тя била собственик на поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място] с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/, с площ по кадастрална скица 1158 кв.м., номер по предходен план: 3041, при съседи: [ПИ]; [ПИ], [ПИ] и [ПИ]. Според жалбоподателката съгласно ОУП на [населено място], одобрен с решение № 579 от 26.10.2017 г. на Общински съвет. Имотът й попадал в устройствена зона - предимно производствена. Местоположението му не било в близост и не засягал елементи на Националната екологична мрежа, не засягал обекти, подлежащи на здравна защита. В близост до него нямало територии за опазване на обекти на културно наследство. Достъпът до него се осъществявал чрез съществуваща пътна инфраструктура, което не налагало изграждане на нова или промяна на съществуващата такава. Тя била имала инвестиционно намерение да изгради в имота сграда - крематориум с РЗП до 600 кв.м., като строителството щяло да се реализира на два етапа. Тя била подала уведомление № ОВОС-01-4221 от 04.07.2025 г. за изработване на ПУП - ПЗ и технически инвестиционен проект за изграждане на крематориум в имот с [идентификатор] с искане за извършване на съответните действия по глава шеста от ЗООС. Позовавайки се на мотивите на кмета на община К., директорът на РИОСВ – Стара Загора бил приел, че ИП било недопустимо. След получаване на посоченото писмо от РИОСВ - Стара Загора била направила запитване до МРРБ София с искане за тълкуване. на разпоредбата на чл.39 от Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони във връзка с допустимостта на строеж на крематориум в зона с предназначение по ОУП „Предимно производствена“. От министерството била получила отговор, че строежът на такъв обект бил допустим в посочената в ОУП зона /предимно производствена/, тъй като това не било религиозна дейност, а производствена. Полученото от МРРБ становище била представила в РИОСВ Стара Загора с ново уведомление за инвестиционно предложение. На 22.01.2026 г. от РИОСВ Стара Загора по електронен път било й изпратено писмо изх. № ОВОС-01-4221-5 от 20.01.2026г., с което я уведомявали, че според становището на община К. изграждането на крематориума в имот с [идентификатор] е недопустимо.

С оспорения административен акт, обективиран в писмото на директора на РИОСВ [населено място] от 20.01.2026 г., по същество процедурата за допустимост и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда по инвестиционното й предложение се прекратявала. Административният орган не бил направил собствена преценка за допустимост на предложението спрямо предвиждането на територията но ОУП на [населено място]. Оспореното писмо не съдържало никакви правни и фактически основания, въз основа на които било издадено. Според жалбоподателката изграждането на крематориум било съвместимо с територия „предимно производствена“, като това изрично било предвидено в т.142 от Приложение 1 от Наредба № 1 от 2003 г. за номенклатурата на видовете строежи от първа категория, които били с производствено предназначение. Отказът на административният орган да допусне съответната процедура по ОВОС бил незаконосъобразен по същество. Неправилно било възприетото становище на кмета на община К., че крематориумът осъществявал религиозна дейност и поради това обектите от такъв тип следвало да се изграждат в зони но ОУП за „обществено обслужване“. Крематориумът бил несъвместим с обектите за религиозни дейности - храмове за богослужение, катедрали, църкви, параклиси, джамии, синагоги, обредни домове и др. Дейността на крематориума била определена нормативно като производствена. По изложените съображения моли оспореното от нея писмо да бъде отменено като незаконосъобразно и преписката да бъде върната на директора на РИОСВ – Стара Загора за ново произнасяне.

Директорът на РИОСВ Стара Загора , чрез процесуалния си представител и в депозираното писмено становище оспорва жалбата.

Относно допустимостта на производството и процесуалния ред за разглеждането на жалбата:

Писмото не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, но отказът за издаване на такъв и последиците, които поражда, водят до възможността заявителят да се защити срещу този акт чрез жалба по реда на чл. 197 от АПК – така определение № 5381 от 27.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4431/2021 г., II о., и определение № 5943 от 18.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4721/2021 г., II о. Съгласно чл. 200, ал. 1 от АПК по жалба против акт по чл. 197 от АПК съдът се произнася с определение, с което я отхвърля или отменя отказа, и изпраща преписката на компетентния административен орган за решаване на искането по същество. Обжалваното писмо има характер на акт, с който сезираният административен орган е приел, че ИП е недопустимо, позовавайки се на становището на кмета на община Казанлък, че са налице пречки за изграждане на крематориум, тъй като обектът на инвестиционната инициатива попада в близост до жилищни сгради, което може да доведе до обществено негодувание, и че такъв обект не може да се изгради в предимно промишлена зона.

Жалбата е допустима като подадена от легитимирано за това лице и отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. Тъй като в обжалваното писмо не е посочен срок, в който може да се обжалва, то срокът е удължен с два месеца по реда на чл. 140 от АПК

Съдът намира за установена следната фактическа обстановка :

Жалбоподателката е собственик съм на поземлен имот с [идентификатор] по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-88 от 26.11.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: [населено място], община Казанлък, област Стара Загора, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/, с площ по кадастрална скица 1158 кв.м., номер по предходен план: 3041, при съседи: [ПИ]; [ПИ], [ПИ] и [ПИ]., съгласно [нотариален акт], том 1 , рег.№ 523 , дело № 14 по описа за 2024 г. на нотариус Х. Н..

Същата е подала уведомление № ОВОС-01-4221 от 04.07.2025 година до директора на РИОСВ [населено място] за изработване на ПУП-ПЗ и технически инвестиционен проект за изграждане на крематориум в имот с [идентификатор] с искане за извършване на съответните действия по глава шеста от ЗООС.

Директорът на РИОСВ - Стара Загора с писмо рег.№ ОВОС-01.4221-1 е изискал становище от общинската администрация – Казанлък за допустимост на инвестиционното предложение на Х.. С писмо изх.№ 194-Д-8018 от 17.07.2025 година кметът на община Казанлък е дал становище, че ИП е недопустимо, позовавайки на обстоятелството, че според ОУП на [населено място] имотът попада в предимно производствена зона, като за предвидената в ИП дейност имотът следвало да попада в зона за обществено обслужващи дейности Във връзка с това писмо директорът на РИОСВ - Стара Загора е приел, че ИП за изграждане на крематориум в имота, собственост на жалбоподателката, е недопустимо.

Д. Х. е направила запитване до МРРБ - София относно допустимостта за изграждане на крематориум в зона за предимно производствени дейности. Противно на приетото от директора на РИОСВ – Стара Загора, на Х. е отговорено, че ИП е допустимо и че за визирания обект следва да се приложи процедурата по реда на глава шеста от ОВОС.

Х. е подала отново уведомление за инвестиционно предложение с вх. № ОВОС -01-4221-4 от 04.12.2025 г. до директора на РИОСВ –Стара Загора за изграждане на крематориум и е приложила към уведомлението си и становище на МРРБ- София.

С обжалваното в настоящото производство писмо изх.№ ОВОС-01-4221- 5 от 20.01.2026 година директорът на РИОСВ – Стара Загора отново се е позовал на писмото на кмета на община Казанлък и е приел, че изграждане на крематориум в имот с [идентификатор] по КРКР на [населено място] е недопустимо.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съдът намира акта за издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените му по закон правомощия /чл. 2а ал. 2 от Наредбата за ОВОС/ и предвид местонахождението на имота, предмет на инвестиционното предложение /ИП/.

Писмото е издадено в писмена форма съгл. чл. 59, ал. 1 от АПК, като съдържа задължителните реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, вкл. фактически и правни основания. Дори фактическите основания на ответника да представляват единствено посочване на документа, на който се основават (в случая писмо с изх. №194-Д-8018 от 17.07.2025 година на кмета на община Казанлък/, съдебната практика приема, че фактическите основания на издателя могат да се съдържат в документи от преписката, респ. да препращат към тях, респ. да се припознаят от издателя като собствени.

Съдът намира, че в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са достатъчни, за да обосноват незаконосъобразност на писмото. Правото на защита на Х. не е нарушено, изяснени са фактите и обстоятелствата от значение за случая /чл. 35 от АПК/.

Съдът намира, че процесното писмо е постановено в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон.

Жалбоподателят, като възложител по смисъла на § 1, т. 20 от ДР на ЗООС, е отправил до Директора на РИОСВ Стара Загора УИП по образец, съобразно Приложение № 5 към чл. 4, ал. 1 от НУРИОВОС., по което директорът на РИОСВ дължи произнасяне. От анализ на разпоредбата на чл. 82, ал. 6 ЗООС следва да се направи извод, че законодателят е предоставил правна възможност на компетентния административен орган въз основа на конкретна преценка на започналите процедури по ОВОС или екологична оценка да разпореди тяхното прекратяване на всеки етап, когато се установи недопустимост на съответното инвестиционно предложение, план или програма и при случаите в наредбите по чл. 90, ал. 1 (Наредба за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми) и чл. 101, ал. 1 (Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда).

Етапите на ОВОС са регламентирани в чл. 2, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на ОВОС. В случая процедурата е стартирана с подаване на инвестиционното предложение, въз основа на което са уведомени компетентните органи и засегнатото население – т. 1. Съгласно чл. 2а, ал. 2 от Наредба за условията и реда за извършване на ОВОС компетентният орган прекратява процедурата по ОВОС на всеки етап от нея, когато се потвърди от съответен компетентен орган (Басейнова дирекция, Министерство на земеделието, общински органи и др.) недопустимост на инвестиционното предложение спрямо действащи нормативни или административни актове. Следователно дори на етап преди постановено решение за необходимост или не от извършване на ОВОС процедурата може да бъда прекратена на визираното в оспорения административен акт основание.

Нормативната уредба задължава директора на РИОСВ при наличие на становище за недопустимост от специализиран компетентен орган, какъвто е кметът на общината, да прекрати провежданата процедура по ОВОС. Но обстоятелството, че директорът на РИОСВ - Стара Загора действа в условията на обвързана компетентност, не лишава възложителя от възможност да докаже неправилността на становищата на компетентните специализирани органи.

Необосновано с оглед събраните доказателства решаващият орган е приел за правилна преценката на кмета на община Казанлък, че инвестиционното предложение на лицето е недопустимо, тъй като не съответства на ОУП.