Решение № 712 от 15.04.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 712 гр. Бургас, 15.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АСЕН Т. РАДЕВ при участието на секретаря МИРОСЛАВА ХР. ЕНЧЕВА като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело № 20212120101965 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на А.С. К.- В. против С. И. С. и С. Я. С., за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответниците й дължат сумата от 10600 лв., представляваща неплатена част от продажна цена на недвижим имот, съгласно договор за покупко-продажба, съдържащ се в нот. акт № ***/***** год. на нотариус с рег. № ****на НК, както и законната лихва върху посочената сума, начиная от 30.03.2020 год. до окончателното й изплащане, за които вземания по ч.гр.д. № ****/2020 год. на БРС са издадени заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист.

Така предявени, исковете са с правно основание в чл.79, ал.1 вр. с чл.183 и чл.200 от ЗЗД, както и в чл.86, ал.1 от ЗЗД и в съдебно заседание се поддържат от пълномощника на ищцата, който ангажира доказателства и претендира деловодните разноски.

Процесуалният представител на ответниците оспорва исковите претенции. Също ангажира доказателства и моли за присъждане на разноските по делото.

След като се запозна със събраните по делото доказателства и ги обсъди поотделно и в тяхната съвокупност, Бургаският районен съд намира за установено от фактическа страна следното:

По заявление на А.С. К. - В., по ч.гр.д. № ****/ 2020 год. на БРС са издадени заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу И.С. за сумата от 21600 лв. - неплатен остатък от продажна цена на недвижим имот.

Ответниците са наследници на И. С. С., б.ж. на гр.Бургас, починал на ******** год. (в хода на настоящото производство).

На **** год. в гр.София, между ищцата - продавач и наследодателя на ответниците - купувач, е сключен договор за покупко-продажба на въпросния недвижим имот, за който договор е съставен нот.акт № ****от същата дата на нотариус, вписан под № ****на НК.

Страните са уговорили продажната цена на имота, възлизаща на 195600 лв. да бъде изплатена по следния начин: 4000 лв. - платени авансово; 170000 лв.

- платими със средства по отпуснат на купувача банков кредит от „*****“ ЕАД; 21600 лв. - платими по банков път, в срок до 31.07.2018 год.

1

Няма спор, че частта от продажната цена, възлизаща на 170000 лв., е изплатена и че авансът от 4000 лв. също е изплатен. Не се спори, а напротив наследодателят на ответниците изрично е признал в заповедното производство, че остава да дължи 11000 лв. - част от сумата в размер на 21600 лв., за която са издадени заповедта и листа.

Спорно е дали са заплатени останалите 10600 лв. от тази сума, представляваща част от продажната цена.

На ***** год. майката на купувача и първи ответник, е внесла по банкова сметка на ищцата сума в размер на 2000 лв., с основание „капаро“, а на ***** год. - 700 лв., с основание „захр. на сметка“.

Налице е още един документ - разписка, за получена на **** год. сума в размер на 1300 лв., на която няма данни за автора, но настоящият състав приема, че тъкмо ищцата е нейният издател, доколкото е признала това в исковата молба.

Последното плащане, за което има документ, е извършено в деня на сделката - на ***** год., на стойност 6600 лв. и с основание „прехвърляне на жилище“.

При изповядване на сделката са заплатени такса за вписването й в размер на 365 лв. (195 лв.+170 лв.) и местен данък в размер на 4890 лв., като във вносните бележки за вносител е вписано трето за спора лице, а задължен за тях - И.С..

Заплатени са и нотариалните такси в общ размер на 2208.24 лв., за които също като задължено лице е вписан И.С..

Изслушани са и свидетелите Г* и Г*.

Първата от тях е дъщеря на ищцата и помни деня на сделката, в който не е присъствала при изповядването й, но е била пред нотариалната кантора, заедно с майка си, която била притеснена, защото се била разбрала с майката на И* последната да преведе пари за разноски по прехвърлянето, но преводът се забавил. Покъсно през деня парите били преведени, а сделката - изповядана.

Втората свидетелка познава ответниците и покойния им син, като твърди да е запозната в подробности със сделката. По молба на ответницата С., при свое пътуване до С*, занесла на сина й още 5500 лв. Свидетелката е категорична също, че С. същия ден внесла 6600 лв. за покупката на апартамента, а тя самата пътувала за С* и предала сумата евентуално на същата вечер или на 06.02., 07.02.

Въз основа на така установените факти, съдът намира предявените искове за основателни.

Плащанията, които ищцата е получила, са в размер на 180600 лв., както следва: 4000 лв. - капаро, упоменато в нот.акт; 170000 лв. - платени от банката-кредитодател и 6600 лв. - преведени в деня на сделката.

Първата сума съдът приема да е платена като капаро, т.к. плащанията на същата са извършени в период, значително предхождащ сделката, а сборът на плащанията съвпада с уговорката в нот.акт. Втората сума е ясна и плащането й не е спорно. Третата, в размер на 6600 лв., също е платена, но не като част от цената на продавания имот, както твърдят ответниците. Това явства от няколко обстоятелства, преценени в съвокупност - основанието за превода е „прехвърляне на жилище“, а преводът е предхождащ сключване на сделката, в която впоследствие са уговорени дължимите занапред суми. Извършен е в 11.49 ч. в деня на сделката и преди сключването й, а разходите са заплатени след 13 часа и са в размер, близък до размера на преведената сума, което още веднъж потвърждава извода, че ако тази сума е била част от продажната цена, тя не би била вписана като дължима в по-късно сключения договор. Впрочем, както вече се каза, това е меродавно и за капарото и се подкрепя от показанията на св. Г*, които съдът кредитира, като съответстващи на останалите доказателства. Това не може да се каже за показанията на св.Г*, която макар да твърди, че е била запозната в детайли със сделката, в т.ч. за датата на превода и на която е пътувала до С* и предавала пари, посочва дата, некореспондираща с банковото бордеро.

Затова и доколкото липсват доказаятелства в обратна насока, настоящият състав приема, че частта от продажната цена, възлизаща на 21600 лв., е останала неплатена на падежа - 31.07.2018 год.

Следователно, ответниците дължат на ищцата сумата от 10600 лв. и главният иск, а оттам - и акцесорният - са основателни, което налага да се постанови позитивно решение.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответниците дължат на ищцата и деловодни разноски, които за производството по ч.гр.д. № *****/ 2020 год. на БРС 2 възлизат на 1286 лв., а за настоящото - 962 лв.

Водим от горното, на основание чл.235 и чл.236 от ГПК,

Бургаският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. И. С., ЕГН - ********** и

С. Я. С., ЕГН - **********, двамата с адрес: гр.Б*, ул. *****, дължат на А.С. К* - В* с.П*, *******, ЕГН - **********, на основание чл.79, ал.1 вр. с чл.183 и чл.200 от ЗЗД, както и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, сумата от 10600 лв., представляваща неплатена част от продажна цена на недвижим имот, съгласно договор за покупкопродажба, съдържащ се в нот. акт № ****** год. на нотариус с рег. № *****на НК, както и законната лихва върху посочената сума, начиная от 30.03.2020 год. до окончателното й изплащане, за които вземания по ч.гр.д. № *****/2020 год. на БРС са издадени заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист.

ОСЪЖДА С. И. С. и С. Я. С. да заплатят на А.С. К* - В* деловодни разноски за производството по ч.гр.д. ****/2020 год. на БРС в размер на 1286 лв., както и за настоящото - в размер на 962 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: /п/

3