Определение № 521 от 15.10.2026, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 521 гр. Ловеч, 15.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ЦВЕТАНОВА в присъствието на прокурора С. Ив. И. като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА Частно наказателно дело № 20264300200547 по описа за 2026 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл. 65 от НПК.

Постъпила е молба от К. В. А. чрез адв. Х. Н. от АК – Ловеч за изменение на наложената му мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека. Посочва се, че с Определение № 374/2026 г. на обвиняемия А. е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Защитникът на обвиняемия е обжалвал определението на ОС – Ловеч с искане за промяна на мярката „Задържане под стража“ в „Домашен арест“. С Определение № 301/06.08.2026 г. е потвърдено определението на ОС – Ловеч, постановено по ЧНД № 400/2026 година.

Излага се, че в мотивите на определенията на двете инстанции е прието, че са налице предпоставките по чл. 63, ал. 1 от НПК. В определението на Апелативния съд е прието, че определението на Окръжен съд – Ловеч е обосновано, законосъобразно и правилно. Анализирани са събраните към онзи момент доказателства и е прието, че е налице обосновано предположение, че А. е автор на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, както и че са налице обстоятелства, сочещи на висока обществена опасност на дееца и на извършеното престъпление.

Изтъква се, че през изминалия месец и половина разследващият орган е извършил процесуални действия, установени са нови обстоятелства и са събрани нови доказателства, поради което е наложителна нова преценка на основателността на взетата мярка за неотклонение. Сочи се, че към момента защитникът не е конкретно запознат с тях, но може да посочи, че основните свидетели по делото, включително пострадалата, са уточнили, че не са налице данни за фактическо „отвличане“ на пострадалата. Счита се, че се налага 1 промяна в квалификацията на деянието. Моли се да бъде дадена възможност за допълване на молбата след прилагане към делото на материалите от досъдебното производство. Не му е известно също така дали е назначена психолого-психиатрична експертиза и съдебномедицинска експертиза на обвиняемия. Посочва се, че е известно, че обвиняемият А. е правил опити за самоубийство. Моли се да бъдат изискани от следствения арест доказателства за тези обстоятелства – докладни записки, данни за медицински прегледи и заключения от психиатър и от психиатричното отделение при затвора.

Представителят на Окръжна прокуратура – Ловеч – прокурор С. И., в съдебно заседание излага, че не са налице основания, които да налагат промяна на взетата по отношение на К. В. А. мярка за неотклонение „Задържане под стража“, и моли съда да остави молбата без уважение.

В съдебно заседание защитниците – адв. Х. Н. и адв. С. И., поддържат молбата за изменение на взетата мярка за неотклонение в по-лека, а именно „Домашен арест“, а при условията на евентуалност „Парична гаранция“.

Излагат подробни съображения в тази връзка.

Молителят К. В. А. се явява лично в съдебно заседание и моли мярката му за неотклонение да бъде изменена в по-лека - „Домашен арест“.

Въззивната инстанция, като съобрази постъпилата молба, становищата на страните в процеса и събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено следното:

С постановление на разследващия орган от 27.07.2026 г. е образувано досъдебно производство № 249/2026 г. по описа на РУ на МВР – Луковит, като К. В. А., ЕГН **********, е привлечен в качеството на обвиняем за това, че на 26.07.2026 г. в с. Торос, община Луковит, област Ловеч, на ул. ***, е отвлякъл З.С.М., ЕГН **********, от същото село, с която е бил във фактическо съжителство до 23.07.2026 г., като деянието е извършено в условията на домашно насилие. Деянието съставлява престъпление по чл. 142, ал. 2, т. 5а от НК, наказуемо с лишаване от свобода от 7 до 15 години.

С Определение № 374/30.07.2026 г. по ЧНД № 400/2026 г. по описа на ОС – Ловеч по отношение на обвиняемия К. В. А. е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, като с Определение № 301/06.08.2026 г. по ВЧНД № 241/2026 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново определението е потвърдено.

От приложените към делото доказателства – показанията на разпитаните свидетели З.М., А.С., С.Н., А.С. и В.А., които са непосредствени очевидци на инкриминираните действия на обвиняемия, както и от приобщения запис от камера за видеонаблюдение в района на местопрестъплението, съдържащ информация за последователността, времето, мястото и начина на осъществяване на действията на инкриминираната дата, заключението на назначената комплексна видеотехническа и лицево-идентификационна експертиза, протокола за полицейско предупреждение и събраните писмени доказателства по досъдебното производство, съдът приема, че са налице данни в подкрепа на повдигнатото обвинение. Преценени в тяхната съвкупност и 2 последователност, заедно с приложените към делото писмени доказателства – снимки, протокол за предупреждение от 24.07.2026 г. и заключението на извършената комплексна експертиза, доказателствата дават основание да се направи обосновано предположение за съпричастността на А. към престъплението, за което му е повдигнато обвинение.

Налице е първата предпоставка на чл. 63, ал. 1 от НПК за вземане на мярка за неотклонение “Задържане под стража“.

Неоснователно е становището на защитата, че по делото не са налице доказателства за съпричастност на обвиняемия в престъплението, в което е обвинен и застъпват тезата, че е налице само причинено увреждане на пострадалата, но не и отвличане. Защитата се позовава на повторните показания на З.С.М., дадени на 31.08.2026 година.

Този състав на Окръжен съд - Ловеч приема, че тези показания не се различават съществено от първоначалните и са в подкрепа на извода, че е налице съпричастност на обвиняемия в престъплението по чл. 142, ал. 2, т. 5а от НК.

Пред тази инстанция се излага от защитата, че не следва да бъдат ценени някои от протоколите за разпит на свидетели, тъй като в тях е посочена 2025 година. Действително някои от протоколите за разпит на свидетели е посочена 2025 г., но ДП е образувано на 27.07.2026 година и съдът приема, че се касае за техническа грешка, която може да бъде отстранена с повторното извършване на разпит на тези свидетели.

Неоснователно е становището на адв. Н., че незаконосъобразно е приобщен видеозапис. От ДП се установява, че с протокол за доброволно предаване на 27.07.2026 г. лицето М.С.М. е предал на разследващия полицай СД диск, съдържащ видеозапис от охранителна камера на частен дом, с.

Тодор, ул. Дило Йотов № 171. Видеозаписът е предмет на видеотехническа и лицево-идентификационна експертиза, която е в подкрепа на обвинението.

Основателно е становището на представителя на прокуратурата, че са налице нови доказателства след първоначалното вземане на мярката за неотклонение на обвиняемия, от които може да се направи извод, че е съпричастен в престъплението, за което е обвинен. В тази връзка са дадените показания на Т.М.М. на л. 138, С.М.С. на л. 137, М.С.М. на л. 133-134.

Налице е и втората предпоставка по чл. 63, ал. 2 от НПК за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“, а именно събраните по делото доказателства сочат, че ако бъде изменена мярката на обвиняемия от „Задържане под стража“ в по-лека, е налице опасност да извърши престъпления. От приложеното към делото свидетелство за съдимост е видно, че същият е осъждан за различни престъпления от общ характер, като последното наказание, наложено му по НОХД № 311/2024 г., е изтърпяно на 26.06.2026 г., т.е. във време, съвсем близко до настоящото деяние. Това сочи, че същият е личност със завишена степен на обществена опасност и че целите на наказанието спрямо него са трудно постижими. Преценявайки тези обстоятелства, тежестта на повдигнатото обвинение, начина на извършване на 3 деянието и установените до настоящия момент обстоятелства по делото, съдът приема, че е налице реална опасност А. да извърши престъпление.

Пред тази инстанция се излага, че мярката за неотклонение следва да отговаря на чл. 56, ал. 3 от НПК, като следва да се съобрази здравословното състояние на А.. По отношение на здравословното състояние на А. следва да се посочи, че от материалите по делото е видно, че с постановление от 28.07.2026 г. той е изпратен на преглед, като е следвало да бъдат извършени консултации с него в неврологичното и хирургичното отделение на МБАЛ – Ловеч, както и да бъде прегледан от ендокринолог. Не са представени доказателства, че същият е в тежко здравословно състояние. По делото няма доказателства обвиняемият да е с влошено здравословно състояние, което да е несъвместимо с условията на следствения арест или да изисква специални медицински грижи, което би било основание да се вземе следващата по тежест мярка за неотклонение – „Домашен арест“, за която настоява защитата пред въззивния съд. Изнесените в съдебно заседание твърдения на защитата, че към настоящия момент обвиняемият е с влошено психическо състояние, са лишени от доказателствена опора. Наред с това ЗИНЗС предвижда ред за оказване на адекватна медицинска грижа на задържаните под стража лица и в случай на констатирана необходимост от такава няма пречка тя да му бъде оказана.

По отношение на психичното състояние на обвиняемия съдът съобрази и заключението на изготвената съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, според което К. В. А. страда от личностово разстройство емоционално нестабилна личност, граничен тип, както и от психични и поведенчески разстройства, дължащи се на комбинирана употреба на психоактивни вещества, квалифицирани като вредна употреба. Вещите лица са категорични, че както към момента на инкриминираното деяние, така и към момента на изготвяне на експертното заключение при обвиняемия не са налице данни за психично състояние, което да нарушава способността му да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи поведението си. Установено е също, че основните му психични годности са запазени, че не е налице разстройство на съзнанието по смисъла на чл. 33 от НК и че психичното му състояние позволява пълноценно участие в бъдещ наказателен процес.

Тези констатации следва да бъдат съобразени при преценката на възраженията на защитата относно психичното състояние на обвиняемия.

Същевременно заключението на експертизата не установява само по себе си наличие на здравословно състояние, несъвместимо с условията на следствения арест или налагащо изменение на мярката за неотклонение.

Въпросът за необходимостта от конкретни медицински грижи следва да се преценява въз основа на действителното здравословно състояние на обвиняемия и наличните медицински данни.

Настоящата инстанция счита, че и към настоящия момент не е отпаднала реалната опасност обвиняемият К. В. А. да извърши престъпление, във връзка с което са и възраженията на защитата.

4

Съобразявайки изложеното, съдът счита, че мярката за неотклонение „Задържане под стража“ се явява законосъобразна и правилна и съответства на целите на мерките за неотклонение, визирани в чл. 57 от НПК, поради което молбата на обвиняемия К. В. А. за изменението й в по-лека следва да бъде оставена без уважение.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 65, ал. 4 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. В. А., ЕГН **********, обвиняем по досъдебно производство № 249/2026 г. по описа на РУ на МВР – Луковит, за изменение на взетата мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека, като неоснователна.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба или протест в 3дневен срок от днес пред Апелативен съд – Велико Търново.

В случай на подадена жалба или протест делото да се насрочи пред Апелативен съд – Велико Търново за 22.10.2026 г. от 10:00 часа.

Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________ 5