Решение № 2165 от 13.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2165 гр. София, 13.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИРИНА СТ. СТОЕВА при участието на секретаря ЕЛИ Б. БИНЕВА като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Административно наказателно дело № 20241110216514 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по две жалби, подадени от името и за сметка на А. И. М., срещу Наказателно постановление (НП) № 24-4332022903/30.09.2024 г., издадено от Началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция СДВР“, с което на жалбоподателя са наложени следните административни наказания:

1. „глоба“ в размер на 200,00 лева за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и на оснoвание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП;

2. „глоба“ в размер на 2000,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП;

3. глоба“ в размер на 2000,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП.

В жалбата, подадена чрез адв. Н. Г., е посочено, че обстоятелствената част на НП не отговаря на действителната фактическа обстановка – твърди се, че в акта времето на започване на проверката не било правилно отразено, жалбоподателят не бил отказвал да му бъде извършена проверка с техническо средство за алкохол и наркотици, явил се е за даване на кръвни проби в 1 съответното медицинско заведение. На следващо място в жалбата е посочено, че предвид това, че не било дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които същото било извършено, и доказателствата, от които се правят констатации за него, била нарушена разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а това представлявало съществено процесуално нарушение, което е довело до ограничаване правата на жалбоподателя. В жалбата се твърди още, че жалбоподателят не е извършил от обективна и субективна страна нарушенията по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и с наложените административни наказания не може да се постигне целта на закона. Твърди се различие между фактическата обстановка, посочена в НП, и констатациите в акта за установяване на административно нарушение (АУАН). В заключение се иска от съда да отмени издаденото наказателно постановление поради нарушение на материалния закон, административнопроизводствените правила и противоречие с целта и смисъла на закона.

В законоустановения срок за обжалване на НП е постъпила втора жалба, подадена от жалбоподателя чрез адв. П.-М. Б.. В жалбата са изложени подробни аргументи относно допуснати съществени процесуални нарушения, както следва: контролните органи били допуснали съществено процесуално нарушение, като не са предоставили два талона за медицинско изследване – един за алкохол и един за наркотици; доколкото контролните органи не били посочили дата и час на извършената проверка в талона за медицинско изследване, за жалбоподателя било невъзможно да разбере правилната фактическа обстановка по случая; на жалбоподателя бил предоставен прекалено кратък срок за явяване в лечебното заведение за даване на проби за изследване наличието на алкохол и наркотични вещества в кръвта. На последно място в жалбата се сочи, че проверката, извършена от органите на СДВР, била тенденциозна, не са били налице признаци за извършването и не бил съставен протокол, отразяващ състоянието на лицето, послужило като основание за започване на проверката. В заключение отново се иска от съда да отмени обжалваното НП и да бъдат присъдени разноски по делото в полза на жалбоподателя.

В съдебните заседания по делото, жалбоподателят, редовно призован, не се е явявал лично, бил е представляван от адв. Б.. Последният е заявил пред съда, че поддържа и двете подадени от името на жалбоподателя жалби.

2

На етап съдебните прения процесуалният представител на жалбоподателя прави отново искане съда да отмени обжалваното НП, като твърди, че събраните доказателствени източници не са достатъчни, за да се направи извод за извършено нарушение. Поддържа се, че НП било по данни на разпитания пред съда свидетел – очевидец, но същият не потвърждавал с изискуемия по НПК доказателствен стандарт настъпването на процесното ПТП. Оспорва се реализирането на същото с оглед констатациите за щети вследствие на съприкосновението. Сочи се, че в хода на производството не било доказало, че жалбоподателят е управлявал МПС, тъй като дори свидетелят-очевидец не видял водача, а било възможно водачът и жалбоподателят да са се сменили, не бил установен точният час на извършване на деянието, налице били съществени отклонения във връзка с изискването за предоставяне на срока от 45 минути за отиване до лечебното заведение, тъй като на жалбоподателя бил предоставен по-кратък срок с 5 минути. Направено е искане за отмяна на обжалвания акт и присъждане на разноски за платен адвокатски хонорар в размер на 1000,00 лева.

В открито съдебно заседание въззиваемата страна и административнонаказващ орган - началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция СДВР“, не е изпратила процесуален представител. По делото са постъпили писмени бележки, с които е било направено искане за потвърждаване на процесното НП като правилно и законосъобразно. Твърди се, че са спазени разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, че правилно са квалифицирани извършените действия и са наложени санкционните норми.

Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от следното:

На 06.09.2024 г., около 00:24 часа, в гр. ***, ж. к. „***“ жалбоподателят А. М. управлявал лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ***.

Същият управлявал автомобила по улица без име с посока на движението от ул. „***“ към ул. „***“, до бл. ***, като поради несъобразена скорост с релефа на пътя и при извършване на завой, реализирал пътно транспортно произшествие в паркиран лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ***.

В този момент свидетелят Б. Д. В. се намирал пред бл. *** в ж. к. „***“ и 3 чул удара, предположил, че е настъпило ПТП и отишъл до около 15 метра от местопроизшествието. Същият е забелязал, че автомобилът на жалбоподателя е авариал, с разбита предница и окачване на автомобила. Свидетелят се обадил на тел. 112 и подал сигнал за настъпило ПТП. Свидетелят възприел, че до пристигането на полицейските органи, водачът неколкократно влизал и излизал от автомобила си и опитвал да го премести, като в крайна сметка преместил автомобила от пътното платно на тревните площи в съседство.

След като на място пристигнали органите на СДВР – свидетелите Х. И.

Х. и И. А. И., същите заварили автомобилът с марка „***“, модел „***“, с рег.

№ ***, в тревните площи с работещ двигател и в него се намирал жалбоподателят на волана. Били изготвени протокол за ПТП № 1881981/06.09.2024 г. и скица за ПТП. Изпратените на място полицаи извършили оглед на параметрите и констатирали ожуления автомобил при съприкосновението. Свидетелят В. не разговарял с водача, но от другите полицаи чул, че водачът миришел на алкохол. На жалбоподателя било предложено да бъде тестван с техническо устройство за употреба на алкохол и наркотични вещества, като същият отказал. На жалбоподателя бил издал талон за изследване № 264859/06.09.2024 г., от който било видно, че жалбоподателят следвало да се яви във Военно-медицинска академия (ВМА) до 40 минути, считано от 02:00 ч. на 06.09.2024 г. и да даде проби за установяване наличието/липсата на алкохол и/или наркотични вещества в кръвта. Жалбоподателят отказал да подпише талона за медицинско изследване. Видно от представените от ВМА документи, същият не се е явил и за изследване в срока и лечебно заведение, указани в талона.

На жалбоподателя бил издаден АУАН Серия GA № 1335449/06.09.2024 г. от свидетеля Х. И. Х., оправомощен със заповед № 513з-5070/21.07.2015 г. на директора на СДВР и заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. В акта било прието, че жалбоподателят виновно е нарушил разпоредбите на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП - не избрал скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост и интензивност на движение и други обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението; чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП – отказал проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не изпълнил предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за 4 химическо лабораторно изследване за установяване концентрацията на алкохол в кръвта; чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП - отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не изпълнил предписание за химикотоксилогично лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Актът бил връчен на 06.09.2024 г. на жалбоподателя при отказ, удостоверен по надлежния начин с подпис на трето лице.

При сходни изводи от фактическа и правна страна на 30.09.2024 г. било издадено обжалваното наказателно постановление от Началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция СДВР“, оправомощен със заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи и заповед № 8121К13180/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи, и предвид акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019 г. Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 15.10.2024 г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след анализ на събраните по делото доказателства, както следва: протокол за ПТП № 1881981/06.09.2024 г. и скица за ПТП, талон за изследване № 264859/06.09.2024 г., справка картон на водача, заповед № 513з5070/21.07.2015 г. на директора на СДВР, заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, заповед № 8121К-13180/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи, акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019 г., копие на дневник и разпечатка от дрегер „Алкотест“ 7510 с № ARPM 0386, копие на дневник и разпечатка от DrugTest 5000 с № ARPK 0016, писмо от ВМА с вх. № 18599/20.01.2025 г., писмо от МВР, дирекция „Национална система 112“ Районен център 112 – София с вх. № 66907/25.02.2025 г., заедно с приложен диск, на който съдът е извършил оглед в открито съдебно заседание от 17.03.2025 г. показанията на Х. И. Х., Б. Д. В., И. А. И..

Съдът кредитира горепосочените писмени доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на съдебното следствие по реда на чл. 84 от ЗАНН вр. с чл. 283 от НПК. Същите са непротиворечиви, взаимодопълващи се и ценени заедно и поотделно навеждат до един и същи извод за времето, мястото, начина на извършване на нарушенията и авторството им, поради което съдът им се доверява при формиране на 5 фактическите си изводи. Предвид това, че липсват противоречия между тях, съдът намира, че по арг. на противното от чл. 84 от ЗАНН вр. с чл. 305, ал. 2, изр. 2 от НПК, не е необходимо да се анализира поотделно всяко от писмените доказателства.

Съдът кредитира показанията на полицейските органи, тъй като същите са логични, подробни, в пълнота описват фактическата обстановка, в контекста на която е бил заварен жалбоподателят след ПТП-то и идване на място на органите на реда, проведената проверка и отказите, направени от водача непосредствено пред свидетелите. Показанията им се явяват с синхрон с доказателствения материал относно времето, мястото и начина на извършване и авторството на нарушенията, като евентуалните разминавания съдът счита за минимални и несъществени, а и обясними с оглед изминалия период от време от проверката до разпита на свидетелите и множеството сигнали, на които свидетелите се отзовават в хода на изпълнение на служебните си задължения. Свидетелите се явяват очевидци на нарушенията по чл. 174, ал. 3 предл. 1 и 2 от ЗДвП, тъй като именно същите са приканили към тестване за алкохол и наркотични вещества жалбпоподателя, като свидетелят И. дори разказва за спомена си, че жалбоподателят е завалял думи и е лъхал на алкохол, съставили са му талон, отчели са отказа да му бъде връчен същия, като са се подписали и т.н. Поради това съдът намира, че показания им са достоверен източник за извършените нарушения, доколкото няма основание за съмнение в тяхната достоверност, поради което съдът им се доверява изцяло. Свидетелите разказват и за щетите, констатирани на място върху автомобилите, явяващо се в съзвучие с показанията на свидетеля В. в тази част относно възприет от него шум от удар, поради което макар полицаите да не са възприели механизма по управлението от жалбоподателя на процесния автомобил, вследствие на което са настъпили щетите от ПТП-то с паркирания автомобил, съдът счита, че показанията им могат да се ценят косвено в насока именно, че жалбоподателят като водач ги е причинил при несъобразено с останалите условия управление на МПС-то му, още повече че по делото не се събраха каквито и да е доказателства в насока наличието на друго лице – евентуален нарушител към момента на което и да е от нарушенията или появило се впоследствие. Нещо повече, свидетелят В. е възприел нарушителя както непосредствено след спирането му след съприкосновението, така и след пристигане на полицаите, като не посочва 6 лицето-водач да е било различно или да е имало повече от едно лица в колата.