Определение № 120 от 01.02.2023, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 120 гр. Велико Търново, 30.01.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Г. Драгoстинов

Членове:

Еманоел Вардаров

Пенко Цанков като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Въззивно частно гражданско дело № 20234100500075 по описа за 2023 година

Производство по чл.278 от ГПК.

Постъпила е частна жалба с вх.№11275/ 13.12.2022г. чрез РС-Ловеч до ОС-Ловеч от Г. В.

В. с ЕГН5804097568, понастоящем в ОЗ-Ловеч, против Определение№1125/30.11.2022г. постановено по гр.дело№1625/2022г. на РС-Ловеч. В жалбата се твърди, че на 06.12.2022г. му бил връчен препис от Определение№1125/30.11.2022г. по гр.дело№1625/2022г. на РС-Ловеч. С това определение се прекратявало производството по делото, като недопустимо, тъй като по същата искова молба било заведено исково производство в РС-Ловеч – гр.дело№2193/2019г., което било окончателно приключило. Според жалбоподателя това е било в нарушение на закона и затова депозирал пред РС-Ловеч искова молба от 09.12.2022г., „като от изхода на предстоящото производство зависи продължаването на настоящото производство по гр.дело№1625/2022г.“. Моли ОС да извърши проверка на изложеното и да отмени Определение№1125/30.11.2022г. постановено по гр.дело№1625/2022г. на РС-Ловеч и да спре производството по гр.дело№1625/2022г. на РСЛовеч до приключване на производството по исковата молба от 09.12.2022г.

Пред ОС-Ловеч е образувано в.ч.гр.дeло№574/2022г., по повод постъпилата частна жалба от Г. В. В. против Определение№1125/30.11.2022г. по гр.дело№1625/2022г. на РС-Ловеч .

С последователни определения съдиите от ОС-Ловеч са се отвели от разглеждането на производството. Постановено е Разпореждане№13/11.01.2023г. за изпращането на делото на ВТАп.С за определяне на друг равен по степен съд, който да го разгледа. С Определение№39/25.01.2023г. по в.ч.гр.дело№19/2023г. ВТАп.С е изпратил делото за разглеждане на ВТОС, на основание чл.23 ал.3 от ГПК.

Съдът, като взе пред вид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.дело№1625/2022г. на РС-Ловеч е образувано въз основа на предявени искове от страна на Г. В. В. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към МП гр.София, които са формулирани: -да се установи претендираното от страна на Г. В. В. дискриминационно отношение от страна на ГДИН спрямо него като лишен от свобода християнин, съобразно чл.9 от ЗЗДискр.; -да се осъди ГДИН да преустанови твърдяното нарушение, както и да се въздържа за в бъдеще от по-нататъшни дискриминационни отношения; -да се осъди ГД“ИН“ да 1 заплати репарации на Г. В. В. като обезщетение за претърпени вреди - нематериални щети в размер на 2000.00лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането - 26.12.2018г. до окончателното и изплащане.

С Разпореждане№2318/09.11.2022г. по гр.дело№1625/2022г. РС-Ловеч е оставил без движение исковата молба, на основание чл.129, ал.2 във връзка с чл.127, ал.1, т.4, т.5, чл.127 ал.2 от ГПК, за отстраняване на посочени нередовности от страна на ищеца(точно, ясно хронологично изложение на обстоятелствата, на които се основава иска и в какво точно се състои искането му до съда, предвид изтъкването на данни, станали в периода 2017г.-2018г.; до уточняване коя конкретно хипотеза на чл.71 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от ЗЗДискр. визира и какво точно иска от съда – установяване на нарушението, осъждане на ответника за преустановяване на нарушението и възстановяване на положението преди нарушението, както и въздържане в бъдеще от по-нататъшни нарушения или само и единствено заплащането на обезщетение за вреди; до посочване в исковата молба доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, както и до представяне заедно с исковата молба всички писмени доказателства в подкрепа на изложеното в обстоятелствената част на исковата си претенция, с която сезира съда, в едноседмичен срок от съобщението. На ищеца В. са указани последиците от неотстраняване на нередовностите в исковата молба – чл.129 ал.3 от ГПК(исковата молба ще му бъде върната). Съобщението, ведно с препис от горепосоченото разпореждане е било надлежно връчено на ищеца на 15.11.2022г.

В срока по чл.129 ал.2 от ГПК за изправяне на нередовностите не била постъпила уточняваща молба във връзка с дадените от съда указания. В същия срок ищецът В. отправил писмено искане за отвод на първоначално определения съдия-докладчик, като с Определение№1111/28.11.2022г. съдията-докладчик се е отстранил от разглеждане на гр.дело№1625/2022г. на РС-Ловеч, на основание чл.21 ал.1 т.6 от ГПК и делото е разпределено на друг състав. С оглед проверка допустимостта на предявения иск новоопределеният съдиядокладчик е изискал за послужване гр.дело№2193/2019г. на РС-Ловеч.

Установява се, че гр.дело№2193/2019г. на РС-Ловеч е било образувано по иск на Г. В. В. срещу ГД“ИН“ към ПР гр.София, с който е отправено идентично искане по чл.71 ал.1 т.1 и т.2 от ЗЗДискр., касаещо твърдяно дискриминационно отношение за същия период на основание същите обективни признаци - етническа принадлежност, религия и лично положение. По делото са наведени идентични твърдения, че ищецът умишлено и пряко волята му е поставен в понеблагоприятно положение в сравнение с други лишени от свобода мюсюлмани - Х А Х, на които била осигурена възможност да получи при равни, сходни и сравними обстоятелства извънредна хранителна пратка по случай техния празник Рамазан Байрам за разлика от ищеца В., който по случай християнския празник Рождество Х.о на 26.12.2018г. получава отказ да получи извънредна хранителна пратка.

С Решение№251/20.07.2020г. по гр.дело№2193/2019г. РС-Ловеч е: -отхвърлил предявеният иск от страна на Г. В. против ГД“ИН“ с правно основание чл.71 ал.1 т.1 от ЗЗДискр за установяване на претендираното от ищеца дискриминационно отношение спрямо него като християнин от страна на ответника, съобразно чл.9 от ЗЗДискр, затова че е неравностойно третиран, на защитен признак „етническа принадлежност“, „религиозна основа“ и „лично положение“ на Г. В. сравнено с Х А Х, лишавайки го от извънредна хранителна пратка по случай християнския празник Рождество Х.о - Коледа на 26.12.2018 г. в ОЗ-Ловеч, като неоснователен; отхвърлил предявеният иск от страна на Г. В. против ГД“ИН“ с правно основание чл.71 ал.1 т.2 от ЗЗДискр. - за осъждане на ГД“ИН“ да преустанови твърдяното нарушение, както и да се въздържа 2 за в бъдеще от по-нататъшно идентични дискриминационни отношения, като неоснователен.

Решението е влязло в законна сила на 20.02.2021г. С Определение№50297/14.10.2022г. по гр.дело№3091/2022г. - IVг.о. ВКС е оставил без разглеждане молбата на Г. В. В. за отмяна на влязлото в сила Решение№251/20.07.2020г. по гр.дело№2193/2019г. на РС-Ловеч и е прекратил производството по гр.дело№3091/2022г. - IVг.о. ВКС.

С Определение№1125/30.11.2022г. постановено по гр.дело№1625/2022г. на РС-Ловеч е прекратено производството по делото, съобразно разпоредбата на чл.130 от ГПК. В мотивите си първоинстанционният съд е счел предявените от ищеца Г. В. В. обективно съединени искове с правно основание по чл.71 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от ЗЗДискр., за процесуално недопустими, предвид разпоредбата на чл.299 от ГПК(спор, разрешен с влязло в сила решение не може да бъде пререшаван). Отчел е, че с влязлото в сила решение по гр.дело№2193/2019г. РС-Ловеч същият спор, между същите страни е бил разрешен със сила на присъдено нещо, като е било отречено твърдяното дискриминационно отношение от служители на ГД“ИН“ в същия период и основано на същия обективен признак. За първоинстанционния съд в исковата молба, с който е инициирано производството по гр.дело№1625/2022г. на РС-Ловеч, ищецът се позовал на идентични факти и обстоятелства, които са били въведени за разглеждане с иска по предходното гр.дело№2193/2019г. на РС-Ловеч(по който има влязло в сила решение), чиито обективни, субективни и времеви предели съвпадали с настоящия правен спор. Първооинстанционният съд е отбелязал, че предявеният в рамките на настоящия процес обективно съединен иск по чл.71 ал.1 т.3 от ЗЗДискр.

- за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е изцяло обусловен от първите два главни иска с основание по чл.71 ал.1 т.1 и т.2 от ЗЗДискр за установяване на нарушението, поради което изхода на процеса по отношение на тези искове предопределя и изхода по отношение на иска за обезщетение.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Частната жалба е с правно основание чл.274 ал.1 т.1 от ГПК ввр.чл.129 ал.3 от ГПК.

Същата е подадена в законоустановения срок по чл.275 ал.1 от ГПК от страна, която има правен интерес от обжалването му в атакуваната част. Жалбата отговаря на изискванията по чл.260 и чл.261 от ГПК(в т.ч. не се дължи и ДТ, съгласно чл.75 ал.2 от ЗЗДискр.) и е допустима. Ето защо тя следва да се разгледа по същество.

Предметът на правния спор се определя от ищеца с исковата молба, чрез обстоятелствената част и петитума на която се индивидуализират спорното материално право и вида на търсената съдебна защита. В обжалваното определение на първоинстанционния съд са изложени мотиви, че съобразно въведения от ищ eца предмет(кореспондиращи си обстоятелствена част и петитум) и извършената правна квалификация на твърдените факти и обстоятелства, е извeдено основание на предявени искове по чл.71 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от ЗЗДискр. Същият съд намира исковете по чл.71 ал.1 т.1, т.2 от ЗЗДискр. за недопустими, на основание чл.299 от ГПК, предвид формирана по този предмет сила на присъдено нещо. Също така, е счел, че предявеният обективно съединен иск по чл.71 ал.1 т.3 от ЗЗДискр. за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е изцяло обусловен от първите два главни иска чл.71 ал.1 т.1, т.2 от ЗЗДискр. , като изходът на процеса по отношение на исковете по чл.71 ал.1 т.1, т.2 от ЗЗДискр. предопределя и изхода по отношение на иска за обезщетение, като същият е недопустим.

В разглеждания казус е налице хипотезата на чл.299 ввр. чл.297 от ГПК, а именно - забрана за пререшаване на правния спор, разрешен със силата на пресъдено нещо. Силата на присъдено 3 нещо има преклудиращо действие. Това действие се състои в пресичането на възможността за оспорване на съдебно признатото право въз основа на факти, които са съществували преди момента на приключване на устните състезания по делото, по което е формирана силата на присъдено нещо. Съгласно разпоредбата на чл.298 ал.1 от ГПК, влязлото в сила съдебно решение е задължително за участвалите в производството страни и то за разрешеното с него основание.

Спор, разрешен с влязло в сила решение не може да бъде пререшаван, освен ако законът разпорежда друго, като по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда – чл.299 ал.1 от ГПК. Непререшаемостта е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка и е приложима за всяко отделно правоотношение, обхванато от предмета на делото. Когато между едни и същи страни са възникнали няколко спора, основани на един и същ правопораждащ факт, и по някои от споровете има вече влязло в сила решение, следва да се приеме, че относно правопораждащия факт съд се е произнесъл окончателно. С цитираното Решение№251/20.07.2020г. по гр.дело№2193/2019г. на РС-Ловеч, съдът се е произнесъл окончателно по първите два от общо трите обективно съединени иска(чл.71 ал.1 т.1, т.2 от ЗЗДискр.) и по тях е налице сила на присъдено нещо, което се явява и отрицателна процесуална предпоставка за водене на иск/искове между тези страни с такъв предмет на спора, каквото е производството по гр.дело№1625/2022г. на РС-Ловеч, поради което атакуваното определение е правилно в тази си част. По отношение на първите два иска има пълен идентитет между страни, предмет на спора и основание и същите не могат да бъдат пререшавани. Налице е основанието за прекратяване производството по силата на чл.299 ал.2 ввр. чл.297 от ГПК.

Що се касае до иска по чл.71 ал.1 т.3 от ЗЗДискр. за обезщетение за претърпени вреди нематериални щети в размер на 2000.00лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането 26.12.2018г. до окончателното и изплащане, то този иск/искове са обусловени от първия главен иск по чл.71 ал.1 т.1 от ЗЗДискр. за установяване на нарушението и е във връзка с резултата по този установителен иск. По този начин, изходът на процеса по отношение на исковете чл.71 ал.1 т.1, т.2 от ЗЗДискр., предопределя и изхода по отношение на иска за обезщетение.