Акт от 28.02.2024, Административен съд - Пловдив
- Съд
- Административен съд - Пловдив
- Дело
- 3146/2022
- Подписан
- 28.02.2024
Други актове по делото
Цитирани разпоредби
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 226 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 192 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 122 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 122, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 124а · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 156 и сл. · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 161, ал. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- § 1, т. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 17 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл. 48, ал. 1 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл. 48, ал. 2 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1964
Пловдив, 28.02.2024 г.
Административният съд - Пловдив - XV Състав, в закрито заседание в състав:
Съдия:
МАРИЯ НИКОЛОВА
Като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ НИКОЛОВА административно дело № 3146 / 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК.
Образувано е по искане вх. № 2551/09.02.2024г. от жалбоподателя К.А.Т., чрез пълномощниците адв. П. и адв. В., за изменение на решение № 478 от 15.01.2024г., в частта му на разноските, като ответникът бъде осъден да заплати на жалбоподателя сумата в размер на 15 054,76 лв. направени по делото разноски, съобразно уважената част на жалбата. Посочено е, че неправилно е приложена разпоредбата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК по отношение на разноските, тъй като К.Т. е бил в невъзможност да представи доказателства за наличност на парични средства по банкови сметки на баща си А.Т. в хода на ревизионното производство, без санкция на администрацията. В случая се касае за доходи, реализирани от трето лице, за които жалбоподателят няма как да разполага с доказателства.
На следващо място, са изложени твърдения, че събраните в настоящото съдебно производство доказателства, отнасящи се до доходите на бащата на жалбоподателя и възможността да предостави парични средства в дарение, не са единствените, които обосновават изводите на съда за отмяна на голяма част от данъчните и осигурителни задължения, установени с обжалвания РА /приблизително 98%/. Ангажираните доказателства едва в съдебната фаза на обжалването на РА, имат отношение единствено към отмяната на РА по отношение допълнително определените данъчни задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2015 г. и 2018 г., ведно с прилежащите лихви. Същевременно, с обжалвания РА се определени допълнително задължения по ЗДДС, чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО, ведно с прилежащите лихви, които са отменени вследствие на ангажирани доказателства при множество извършени процесуални действия, не само такива, отнасящи се до трето лице – баща на жалбоподателя, извършило дарение в негова полза.
Ответникът Директор на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. Пловдив, чрез процесуалния представител юр. Я., изразява становище за неоснователност на искането. Изложени са аргументи, че правилно е приложена разпоредбата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК по отношение на разноските, тъй като едва в хода на съдебното производство при повторното разглеждане на делото от първоинстанционния съд са представени доказателства за наличност на парични средства в брой при бащата на К.Т. А.Т., изтеглени от банкова сметка ***. Именно при анализ на тези новопредставени писмени доказателства, съдебният състав е направил извод за незаконосъобразност на обжалвания РА, в частта му на определената данъчна основа по чл. 122 от ДОПК за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2015 г. и 2018 г., ведно с прилежащите лихви, както и допълнително определени ЗОВ, ведно с прилежащите лихви.
Искането за допълване на разпореждането в частта му за разноските е подадено в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК и е допустимо, а разгледано по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНО.
Производството по делото е образувано по жалба от К.А.Т., ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, против Ревизионен акт /РА/ № Р-16001619002292-091-001/19.11.2019 г., издаден от Н. К. - началник сектор, възложил ревизията, и Е.Ц.– главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр.
Пловдив, офис Стара Загора, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 38/27.01.2020 г. на директор на дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” - гр. Пловдив, относно допълнително начислен ДДС за периода от 29.06.2016 г. до 31.12.2018 г. в общ размер на 58 134,17 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 13 703,90 лв.; допълнително установена дължима сума за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2016 г. в размер на 1 282,70 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 331,79 лв. и за 2017 г. в размер на 1 538,65 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 242,37 лв.; данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 2 030,42 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 732,13 лв. и за 2018 г. в размер на 2 203,52 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 123,60 лв. и допълнително определени ЗОВ /авансови и за годишно изравняване/, както следва: за 2014 г.
ДОО в общ размер на 250,54 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 117,21 лв., ДЗПО – УПФ в общ размер на 97,87 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 45,79 лв. и ЗО в общ размер на 156,59 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 73,27 лв.; за 2015 г. ДОО в общ размер на 3 374,05 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 1 263,24 лв., ДЗПО – УПФ в общ размер на 1 317,99 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 493,46 лв. и ЗО в общ размер на 2 107,78 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 790,05 лв.; за 2016 г. ДОО в общ размер на 1 609,25 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 463,69 лв., ДЗПО – УПФ в общ размер на 628,61 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 181,13 лв. и ЗО в общ размер на 1 005,78 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 289,85 лв.; за 2017 г. ДОО в общ размер на 2 275,23 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 414,21 лв., ДЗПО – УПФ в общ размер на 824,36 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 150,07 лв. и ЗО в общ размер на 1 318,97 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 240,11 лв. и за 2018 г. ДОО в общ размер на 3 719,80 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 271,09 лв., ДЗПО – УПФ в общ размер на 1 256,69 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 91,59 лв. и ЗО в общ размер на 2 010,70 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 146,53 лв.
Производството е проведено по реда на чл. 226 от АПК, във връзка с чл. 156 и сл. от ДОПК, след като с решение № 11360/08.12.2022 г., постановено по адм. дело № 2188 от 2022 г. по описа на ВАС, Първо отделение, е отменено решение № 9/05.01.2022 г., постановено по адм. дело № 818 от 2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив и делото е върнато на друг състав на първоинстанционния съд за ново разглеждане. С решение № 478 от 15.01.2024 г., влязло в сила на 22.02.2024 г., обжалваният Ревизионен акт /РА/ № Р-16001619002292-091-001/19.11.2019 г., издаден от Н. К. - началник сектор, възложил ревизията, и Е.Ц.– главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр.
Пловдив, офис Стара Загора, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 38/27.01.2020 г. на директор на дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” - гр. Пловдив, е отменен В ЧАСТТА относно допълнително начислен ДДС за периода от 29.06.2016 г. до 31.12.2018 г. в общ размер на 58 134,17 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 13 703,90 лв.; допълнително установената дължима сума за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2016 г. в размер на 1 282,70 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 331,79 лв. и за 2017 г. в размер на 1 538,65 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 242,37 лв.; данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 2 030,42 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 732,13 лв. и за 2018 г. в размер на 2 203,52 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 123,60 лв., както и допълнително определени ЗОВ /авансови и за годишно изравняване/ за 2015 г. ДОО в общ размер на 3 374,05 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 1 263,24 лв., ДЗПО – УПФ в общ размер на 1 317,99 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 493,46 лв. и ЗО в общ размер на 2 107,78 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 790,05 лв.; за 2016 г. ДОО в общ размер на 1 609,25 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 463,69 лв., ДЗПО – УПФ в общ размер на 628,61 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 181,13 лв. и ЗО в общ размер на 1 005,78 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 289,85 лв. и за 2017 г. ДОО в общ размер на 2 275,23 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 414,21 лв., ДЗПО – УПФ в общ размер на 824,36 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 150,07 лв. и ЗО в общ размер на 1 318,97 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 240,11 лв. и изменен В ЧАСТТА относно допълнително определените ЗОВ за 2018 г. /авансови и за годишно изравняване/, като са намалени задължението за ДОО от 3 719,80 лв. на 905,76 лв. и задължението за прилежащите лихви от 271,09 лв. на 117,31 лв.; задължението за ДЗПО – УПФ от 1 256,69 лв. на 306 лв. и задължението за прилежащите лихви от 91,59 лв. на 39,66 лв. и задължението за ЗО от 2 010,70 лв. на 489,60 лв. и задължението за прилежащите лихви от 146,53 лв. на 63,33 лв. В ОСТАНАЛАТА СИ ЧАСТ жалбата е отхвърлена КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.
В хода на първоначалното разглеждане на делото от първоинстанционния съд са ангажирани единствено доказателства, включително изискване за представяне на документи по реда на чл. 192 от ГПК и съдебни експертизи, отнасящи се до незаконосъобразност на определената данъчна основа по чл. 122 от ДОПК за облагане с данък върху добавената стойност, с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, както и ЗОВ, определени по реда на чл. 124а от ДОПК /авансови и за годишно изравняване/, ведно с прилежащите лихви. Едва в хода на повторното разглеждане на делото от Административен съд - Пловдив, и то в изпълнение на задължителните указания на касационната инстанция, са ангажирани доказателства от трето неучастващо по делото лице /писмени и гласни/ за наличност на парични средства в брой при дарителя А.Т., баща на жалбоподателя К.Т., които са изтеглени от банкови сметки, дарени са и са използвани от последния за покупка на недвижим имот, извършена в началото на 2015 г. Именно тези допълнителни писмени и гласни доказателства са обосновали извод на съдебния състав за незаконосъобразност на обжалвания РА, в частта му на допълнително определени дължими суми за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2015 г. и 2018 г., ведно с прилежащите лихви.
Съдът намира за основателно твърдението на жалбоподателя за неприложимост на разпоредбата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК по отношение на отмяната на РА, в частта му на допълнително определени данъчни задължения по ЗДДС, ведно с прилежащите лихви, дължими суми за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, ведно с прилежащите лихви и допълнително определени вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО, ведно с прилежащите лихви. Част от тези задължения са установени в следствие на констатациите в РА, че жалбоподателят Т. е извършвал независима икономическа дейност по продажба на различни стоки чрез изпращане на куриерски пратки от куриерската фирма „Еконт експрес“ ООД до клиенти, доходите от която дейност са укрити /декларирани са единствено реализирани доходи от стопанска дейност като ЕТ за 2014 г. и 2018 г./. В хода на двете съдебни производства пред първоинстанционния съд са ангажирани писмени доказателства и заключения по СГрЕ и ССЕ, посредством които са опровергани констатациите на ревизиращите органи по приходите. В случая, не се касае за доказателства, изискани и непредставени в хода на ревизионното производство, а за опровергаване на такива, събрани от ревизиращия екип, предвид на което е направен извод за незаконосъобразност на РА по отношение допълнително определените данъчни задължения по ЗДДС и по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, ведно с прилежащите лихви, както и за частична незаконосъобразност по отношение на допълнително определените вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО, ведно с прилежащите лихви. Поради тази причина, разпоредбата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК е неприложима по отношение на направените от жалбоподателя разноски, отнасящи се до отмяната на обжалвания РА, в тази му част.
Аналогични са аргументите за неприложимост на разпоредбата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК по отношение отмяната и изменението на обжалвания РА, в частта му на допълнително определените вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО /авансови и за годишно изравняване за 2015 г. и за годишно изравняване за 2018 г./, ведно с прилежащите лихви. Отмяната на тези задължения е настъпила вследствие прилагането на тълкувателно решение № 2 от 02.02.2022 г. на ОС на Първа и Втора колегия на ВАС, постановено по тълк. дело № 8 от 2020 г., с предмет разпоредбата на чл. 124а от ДОПК. Съгласно диспозитивната част на тълкувателното решение, не е налице законова презумпция, че доходът с неустановен произход е от трудова дейност и представлява осигурителен доход в случаите на определена данъчна основа за облагане по чл. 122, ал. 2 от ДОПК при установявания на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК – укрит доход или недостиг на парични средства при РЛ, които са му били необходими, за да направи доказаните разходи през съответния данъчен период, но не е установен източникът на парични средства /доходи/, осигурили въпросните разходи. Именно върху органите по приходите е тежестта да докажат посочения факт на извършване на трудова дейност от РЛ в съдебното производство по оспорване на РА от ФЛ, с който при фактическите установявания при ревизия по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК са определени осигурителни задължения по чл. 124а от ДОПК.
Разпечатката съдържа 20 от 30 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7e431f5c-597a-40e5-87be-af81b984fabf