Определение № 437 от 17.07.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 437 гр. Варна, 16.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно частно гражданско дело № 20243000500304 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, образувано по подадена от КОНПИ, чрез процесуален представител И. В. С.- главен инспектор при ТД на КОНПИ Варна частна жалба срещу определение № 260073/07.06.2024г. на ОС -Варна, постановено по гр. д. № 2787/2018г., с което е осъдена КОНПИ да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд Варна дължима по делото държавна такса за предявените искове в размер на 2813,18лв., както и 5 лв. държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист, на основание чл.77 ГПК.

По изложените в частната жалба доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното определение се иска неговата отмяна. Твърди се, че по съществото си обжалваното определение представлява, допълване по реда на чл.248 ТПК на определение № 260208/11.10.2023г., с което производството по гр. д. № 2787/2018г. е прекратено. Определение № 26028/11.10.2023г. е влязло в сила на 18.11.2023г., поради което и обжалваното определение е постановено след изтичане на установения в чл.248 ГПК срок.

Предвид характера на производството по обжалване на акт по чл.77 ГПК, преписи от частната жалба не са връчвани на насрещните страни.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което е процесуално допустима. По същество съдът намира същата за неоснователна по следните съображения:

С обжалваното определение Окръжен съд Варна е констатирал, че с влязлото в сила определение № 260208/11.10.2023г., с което производството 1 по гр. д. № 2787/2018г. е прекратено поради отказ от иска за отнемане на незаконно придобито имущество на основание чл.233 ГПК, не е събрана дължимата от Комисията държавна такса и на основание чл. 77 ГПК е осъдил Комисията да заплати по сметка на Окръжен съд - Варна държавна такса в размер на 2 813,18лв. и 5 лв. държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

Съгласно разпоредбата на чл. 77 ГПК, ако страната остане задължена за разноски по делото, съдът постановява принудителното им събиране. Съдът присъжда държавната такса и разноските в зависимост от изхода на делото.

Държавната такса е финансово плащане със задължителен характер, което се налага едностранно от държавата. Тя е плащане в полза на държавния бюджет от конкретно физическо или юридическо лице заради това, че е предизвикало действието на държавен орган в свой интерес или му е предоставена исканата услуга. Съдебната такса има и възпиращ ефект за ограничаване на напълно неоснователните искания, като това се отнася и за случаите, когато страна по делото е държавата или неин процесуален субституент. КПКОНПИ е публично държавно учреждение, но вземането, предмет на делото по предявените искове за отнемане на незаконно придобито имущество, е частноправно и ищецът не е освободен от заплащане на държавни такси на основание чл. 84 ГПК.

В случая ищецът - КПКОНПИ при сезиране на съда и на основание чл.154, ал.3 ЗОНПИ не е заплатил държавна такса съобразно цената на предявения иск, поради което и се явява страна, която е останала задължена за разноски под формата на държавна такса, дължима по делото и същата следва да бъде събрана по принудително по реда на чл.77 ГПК. Посочената разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл.248 ГПК, като с нея е предвиден ред за събиране на разноски, за които страната е останала задължена и не е предвиден срок за постановяване на определение за принудителното им събиране, поради което доводите в жалбата, че обжалваното определение е постановено след изтичане на срока по чл.248 ГПК е неоснователно.

В заключение, доколкото друго не е предвидено, КПКОНПИ дължи заплащане на държавните такси по делото, в зависимост от резултата, включително и при прекратяване на производството поради отказ от иска.

Няма основание да се счита освободена от това задължение съгласно чл. 84, т.

1 ГПК.

Разпоредбата на чл. 77 ГПК е именно способ за събиране на такси и разноски, след постановяване на краен акт в производството.

По изложените съображение обжалваното определение се явява правилно и законосъобразно, и следва да се потвърди.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260073/07.06.2024 г. постановено по гр. д. № 2787/2024 г. на ОС – Варна.

Определението подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните, с частна касационна жалба, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3