Определение № 5445 от 09.12.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5445 гр. Варна, 09.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

З.а Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от З.а Ив. Кавърджикова Въззивно частно гражданско дело № 20243100501414 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 121 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 18532/18.07.2024г. от „Некст Баскет“ АД, ЕИК 206704433, чрез адв. В. П., срещу Определение № 4970/26.04.2024г. по гр. дело № 121/2024г. на ВРС, с което е оставено без уважение възражението му за местна неподсъдност на спора.

Излага се, че между страните е сключен трудов договор от 31.03.2022г., по силата на който ищецът е приел да престира труд при работодателя си в гр. София. Изключение от това правило за местоизпълнение на трудовите задължения се допуска само „по разпореждане на работодателя въз основа на законно прилагани противоепидемични мерки“.

Налице са изрични указания до служителя, че следва да спазва трудовия си договор и да се явява на работа на работното си място в офиса на работодателя в гр. София. Счита се, че отказа на служителя да се яви да работи по месторабота, вкл. след изрични указания и предупреждения, не може да доведе до промяна на подсъдността. Моли за отмяна на обжалваното определение, прекратяване на производството и изпращане на делото на компетентния СРС.

В писмен отговор З. Н. Х., чрез адв. К. К. оспорва частната жалба като недопустима, евентуално неоснователна. В обобщение се излага, че разпоредбата на чл. 114 ГПК предоставя възможност на служителя да предяви иск срещу работодателя по мястото, където обичайно полага своя труд, а не по мястото на работа. Моли жалбата да бъде оставена без разглеждане като недопустима, евентуално без уважение като неоснователна.

Претендира разноски.

С Определение № 3437/13.08.2024г., постановено по настоящото дело, съдът е дал възможност на ищеца да се ползва от показанията на двама души свидетели, както е поискал, което е наложило насрочване на о.с.з. за събиране на гласните доказателства.

В съдебно заседание, при режим на довеждане, са разпитани свидетелите, водени от 1 ищеца, настоящ въззиваем-В. Ивелинов Пенев и Ангел Иванов Генчев.

Свидетелят Пенев споделя, че ищецът постъпил на работа в „Некст Баскет“ АД 10-15 дни след него, като програмист в същия екип. Винаги знаел, че З. работи от гр. Варна, както и той самият. Още при започване на работа се разбрали с работодателя да работят от вкъщи.

Офертата била такава. Не знае някой от всички останали колеги, с които е работил, да е ползвал офиса на фирмата. Не знае ищецът да е работил от офиса в гр. София. На позицията, на която работили в технологичния отдел заключава, че всички програмисти работели дистанционно. Когато се чувал с останалите си колеги, разбирал, че работят от домовете си.

Поддържали ежедневни контакти помежду си чрез системата „Тeems“ и други приложения.

Водели свободни разговори, споделяли снимки и т.н. С колегата си З. се били виждали дори веднъж на по бира. Свидетелят сочи, че получавал работата си вкъщи, чрез системата „Джира“, по която получавали конкретни задания. Договорът и техниката получил с куриерска фирма и всички допълнителни споразумения след това. Заплатата си получавал само по банков път. Споделя, че така било при всички програмисти, включително и при З., с когото работили в един екип до м.април 2023г., когато станал ръководител на друг екип.

Програмистите били около 30-40 души, разделени на екипи от по 5-6 човека. В офиса в София имало оборудвани работни места за не повече от половината от личния състав и никога нте са работили програмисти от техния екип. не повече от 20-25 работни места. Там работели основно директори, счетоводство, маркетинг продажби и т.н., като продуктов екип. Наредили му да работи в офиса в гр. София през 2024г., където работил в продължение на две седмици, след което с нова заповед му наредили да работи отново от вкъщи. От личен разговор със З. разбрал, че той е ходил в гр. София веднъж, когато отишъл да си прекратява договора.

Свидетелят Генчев споделя, че ищецът започнал работа в „Некст Баскет“ като програмист три дни след него. Били в един екип до лятото на 2023г., по-точно 01.08.2023г., когато станал ръководител на друг екип. В ежедневни разговори със З. онлайн, чрез различни компютърни приложения знае, че той работи от гр. Варна, откъдето е. Споделя за себе си, че е работил от дома си в София или от Стара Загора откъдето е той. Знае, че З. не е работил в офиса в гр. София, както и че такова нещо не е искано от никой от програмистите във фирмата. Дори ръководителят на екипа им бил човек, който живее в Испания и работи оттам, като периодично идвал в България, в офиса в София. Виждал е З. само на камера виртуално, но не на живо до предходното насрочено о.с.з., което не се състоя. И този свидетел знае, че програмисти не са работили в офиса в София. Там работните места били малко 15-20, а личният състав в един момент наброявал 70-80 души. Отправената оферта при започване на работа била за дистанционна работа и никога не е ставало въпрос за работа в офиса.

Двете страни са представили писмени бележки по съществото на спора.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Най-напред следва да бъде посочено, че възражението на З. Н. Х. за недопустимост на жалбата е неоснователно, доколкото работодателят е надлежно уведомен за обжалваното определение на 22.05.2024г., а жалбата е изпратена на ел. поща на съда на 29.05.2024г., т.е. в 2 законоустановения едноседмичен срок. Жалбата е подадена от лице имащо правен интерес от обжалване и срещу определение, което попада в предметния обхват на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Разгледана по същество обаче частната жалба е неоснователна, като съображения за това са следните:

Производството пред ВРС е образувано по искова молба на З. Н. Х., ЕГН:

**********, срещу „Некст баскет” АД, ЕИК 206704433, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224, ал.1 и чл. 221, ал. 1 КТ и чл. 86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:

1) сумата от 7656,66лв., представляваща брутното трудово възнаграждение за месец октомври 2023г., ведно със сумата от 137,16лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 16.11.2023г. до 02.01.2024г.;

3) сумата от 10834,90 лв., представляваща обезщетение - за неизползван отпуск за 22 дни за 2023г., ведно със сумата от 134,86лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 01.12.2023г. до 02.01.2024г.;

5) сумата от 27904,80лв., представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, ведно със сумата от 347,33 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 01.12.2023г. до 02.01.2024г.; ведно със законната лихва върху всички главници, считано от подаване на исковата молба – 03.01.2024г. до окончателното им плащане.

С Разпореждане № 734/05.01.2024г., постановено по гр. д. № 121/2024г. по описа на ВРС, препис от исковата молба е изпратен на насрещната страна за отговор.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от работодателя, в който е заявен и отвод за местна неподсъдност на спора.

Ищецът смята направеното възражение за неподсъдност за неоснователно.

С обжалваното определение, възражението на ответника „Некст Баскет“ АД за местна неподсъдност на спора пред ВРС е оставено без уважение.

В нормата на чл. 105 от ГПК е посочена общата местна подсъдност, като правилото е, че искове се предявяват пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника. Съдалището на ответника в конкретния казус е в гр. София. Разрешението на въпроса за местната подсъдност при искове по трудови дела е уредено с разпоредбата на чл.

114 от ГПК. Нормата на чл. 114 ГПК предоставя в полза на работника/служителя специална местна подсъдност като възможност да предяви иска си по мястото, където обичайно полага труда си. Целта на предоставения избор е да се облекчи защитата на икономически послабата страна, като ѝ се предостави възможност да реализира правата си в по-удобния за нея съд. Съдържанието на използвания от законодателя в чл. 114 ГПК термин: място, където работникът "обичайно полага своя труд" е различно от това на употребеното от жалбоподателя "място на работа". Съгласно чл. 66, т. 1 КТ "мястото на работа" е задължителен елемент от съдържанието на трудовия договор и в случая, в сключения между страните по делото трудов договор от 31.03.2022г., като място на работа е посочен офиса на работодателя в гр. София. Под място, където работникът "обичайно полага своя труд" се има предвид мястото, където работникът реално престира работната си сила, което може да не съвпада с уговореното място на работа. Затова, когато по делото има данни, че това място е различно от посоченото в сключения трудов договор място на работа и работникът е упражнил законово предоставена му възможност за избор на подсъдност, съдът при направено възражение за неподсъдност съобразява всички ангажирани доказателства /включително и косвени такива/, за да прецени дали е компетентен да реши спора. Такъв следва да бъде и подходът в настоящия казус. Цитираните и приложени от жалбоподателя Определение № 685/10.12.2009г., постановено по ч. гр. д. № 682/2009г. по описа на ВКС и 3

Определение № 4347/08.12.2022г., постановено по ч. гр. д. № 4077/2022г. по описа на ВКС, са постановени при различна фактическа обстановка, в сравнение с настоящата, поради което не намират приложение дадените с тях разрешения.

Както вече беше посочено, уговореното място на работа между страните по делото е в гр. София или от разстояние, от дома на служителя, но по разпореждане на работодателя въз основа на законно прилагани противоепидемични мерки, чрез използване на съответни информационни технологии за извършване на дейността. Няма представено разпореждане на работодателя, въз основа на което служителя З. Х. да престира своя труд от дома си в гр.

Варна. Въпреки това следва да бъде прието, че мястото където обичайно е полагал своя труд служителят Х. е в гр. Варна. Този извод се налага при преглед на изготвената от „Спиди“ АД справка, според която от сключването на трудовия договор кореспонденцията между служителя и работодателя му е извършвана чрез тази куриерска фирма – изпращани са документи, техника и канцеларски материали. Няма данни З. Х. да е получавал фишовете си за заплати на място в офиса на работодателя в гр. София, напротив такива са изпращани на електронната му поща, а заплатата му е превеждана по банков път. Същевременно със Заповед № 5/04.10.2023г. на работодателя „Некст Баскет“ АД е обърнато внимание на служителя Х. затова, че съгласно трудовия му договор, местоработата му е определена в офиса на работодателя: гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ № 55, ет. 6, като при желание на служителя за смесен режим на работа е допустим точно определен график.

Служителят Х. е уведомен за тази заповед, отказал е смесен режим на работа и е заявил, че щ е продължи да работи единствено и само от вкъщи. Поискани са му били писмени обяснения за неявяването му на посоченото работно място в периода 12-18 октомври 2023г., но такива не са представени. Съдът има предвид и показанията на водените и изслушани пред въззивния съд свидетели Пенев и Генчев, които установяват, че от започване на работа до прекратяването на трудовото му правоотношение З. Х. е работил дистанционно от дома си в гр. Варна, а не от офиса на работодателя в гр. София, както всички работещи за „Некст Баскет“ АД програмисти и в какъвто смисъл е била отправената при наемането им на работа оферта през м.март 2022г.

Всички тези данни са достатъчни съдът да направи единствено възможния извод, че служителя Х., полагайки труд за „Некст Баскет“ АД той през цялото време е работил не в офиса в гр. София, а дистанционно – от дома си в гр. Варна.

След като З. Х. е работил от гр. Варна, то той е бил в правото си да се възползва от предоставената му от закона възможност да предяви исковете си по мястото, където обичайно (реално) престира своя труд, а не по седалището на ответника, предявявайки исковете си претенции пред РС-Варна.

Разпечатката съдържа 41 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7e42727a-fe72-4047-8baa-a75f1f6aa273