Решение № 102 от 22.01.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 594/2024
- Вид
- Решение № 102
- Подписан
- 22.01.2025
- В сила
- 01.03.2025
- Състав
- Васил Александров Тасев
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.36, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 и 58г · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.174, ал.1, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.189з · Закон за движението по пътищата
- чл.5, ал.3, т.1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 102 гр. Пловдив, 22.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20245330200594 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 23-1030-006633/27.11.2023 год., издадено от Началник група в ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на П. Г. Щ., с ЕГН: ********** на основание чл.174, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, като на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР се отнемат общо 12 контролни точки.
Жалбоподателят П. Щ. с жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния му представител оспорва по същество вмененото му нарушение и прави искане за отмяна на обжалваното Наказателно постановление /НП/.
Претендира сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна Началник група в ОД на МВР Пловдив, сектор „ПП“ Пловдив, редовно призована, не изпраща представител. В молбастановище излага съображения за потвърждаване на НП и неоснователност на жалбата. Прави възражение за прекомерност на претендираните от 1 насрещната страна разноски с искане за намаляването им до минимално предвидения в нормативната уредба размер.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата е неоснователна.
Обжалваното НП е издадено по реда на чл.36, ал.2 от ЗАНН срещу жалбоподателя П. Г. Щ. въз основа на Постановление за прекратяване на наказателно производство от 23.10.2023г. на прокурор при Районна прокуратура – Пловдив за това, че на 16.09.2023г. около 23:25 часа в гр.Пловдив на ул.“Лозарска“ до № 25, жалбоподателят като собственик и водач на лек автомобил „Хонда Акорд“ с рег.№ ********, управлявал с концентрация на алкохол в кръвта 1,17 на хиляда, установено от заключението на изготвена в хода на разследването повторна съдебна химическа експертиза № 2122/03.10.2023 г. Първоначалната употреба на алкохол от водача била установена след извършено медицинско изследване на кръвна проба с талон за изследване № 128973 от сектор „БНТЛ“ с ПХЕ № 2025/17.09.2023г. с установено наличие на алкохол – 1,25 на хиляда. За установеното наказващият орган приел, че с поведението си жалбоподателят Щ. е нарушил разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, за което на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП му наложил наказание – глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, като на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР се отнемат общо 12 контролни точки.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните писмени доказателства, както и гласните доказателства – показанията на св. В. Г. П. /актосъставител/, св.В. Т. Ш., св.И.
Д. К. и св.Д. И. А..
В показанията си актосъставителят П. поддържа изцяло съставения от него акт, като сочи причината за извършената проверка, действията на полицейския орган и констатираното от проверката. При обход в кв.Коматево се разминали с автомобил, чийто водач имал неадекватно поведение и това било причината за извършване на рутинна проверка. Водачът не се подчинил веднага на подадения от полицейските служители звуков и светлинен сигнал, като първоначално усилил скоростта на движение, след което последвало кратко преследване. При проверката констатирали, че лъха на алкохол и 2 видимо бил в нетрезво състояние. Жалбоподателят не съдействал на разпорежданията на полицаите. Актосъставителят е категоричен, че лично са възприели жалбоподателя да излиза от шофьорското място, след което застанал на тротоара от дясната страна на автомобила, както и обстоятелството, че е бил сам в управлявания от него лек автомобил. Няма спомен какъв бил резултата от проверката с Дрегер, както и дали е тестван на място или е бил отведен в районното управление. Допълва, че при разминаването, автомобила, управляван от жалбоподателя не бил в покой, а при проверката – не бил заключен.
В хода на съдебното следствие бяха разпитани свидетелите по акта – св.В. Ш. и св.И. К..
В показанията си св.Ш. сочи, че той управлявал служебния автомобил, а актосъставителят бил на пасажерското място. При наближаване на процесното място забелязали автомобил, чийто водач имал съмнително поведение спирал и включвал фаровете, тръгвал и спирал. При разминаване между двете коли с много бавна скорост, свидетелят видял, че водача е сам в автомобила и бил в нетрезво състояние. Полицаите обърнали посоката на движение на автомобила, след което водача ускорил скоростта на движение на управлявания от него автомобил и не спрял при подаваните светлинен и звуков сигнали. При навлизане в кв.Коматево на ул.“Лозарска“, водачът спрял върху тротоара и слязъл от автомобила и отрекъл пред полицейските служители да е управлявал автомобила. Действията на водача по слизане от МПС и затваряне на вратата били възприети от св.Ш..
Св.К. сочи, че е свидетел по съставяне на акта, но не и на самото нарушение. Сочи, че нарушението е установено от свидетелите П. и Ш. и е съставен акт за отказ за тестване за употреба на алкохол. Впоследствие жалбоподателят дал кръвна проба, въз основа на което първия АУАН бил прекратен и съставен втори на база на данните от кръвната проба. Свидетел е по съставяне на втория акт. Не му е известно след съставянето на втория акт имало ли е повторна кръвна проба.
Съпоставяйки показанията на актосъставителя, св.Ш. и св.К. и анализирайки ги на плоскостта на събраните писмени доказателства, Съдът кредитира с доверие същите като последователни, конкретни, достоверни, логически обосновани, взаимодопълващи се и непротиворечиви относно 3 фактите и обстоятелствата, относими към състава на изследваното нарушение, без индиция за предубеденост. Липсата на спомен у актосъставителя относно това дали водача е тестван на място или в районното управление, не разколебава доказаността на извършеното нарушение, доколкото настоящото обвинение се основава на стойностите на алкохол в кръвта на водача от заключението на изготвената в хода на разследването повторна СХЕ. Съдът взе под внимание и че в случая се касае за показания, изходящи от полицейски служители, извършващи еднотипна проверовъчна дейност, даващи множество дежурства в различен състав и не на последно място – отдалеченост на изследваните по делото факти и обстоятелства от времето на депозиране на свидетелските показания.
За разлика от тях, съдът кредитира с критичност показанията на разпитания по инициатива на процесуалния представител на жалбоподателя св.Д. И. А.. Свидетелят сочи, че във въпросната вечер жалбоподателят го взел с личния си лек автомобил и двамата се придвижили до местността „Гуджуците“ в кв.Коматево, където се провеждал музикален концерт. Тъй като жалбоподателят употребил алкохол, на връщане св.А. управлявал до ул.“Лозарска“, намираща се на около един километър от мястото на концерта, където го чакало такси. При наближаване на улицата на ляв завой към кв.Коматево, се разминали с полицейска патрулка. Като пристигнали на ул.“Лозарска“, свидетелят качил автомобила на тротоара, дал ключовете на жалбоподателя и си тръгнал с такси. Посочва, че жалбоподателят си тръгнал пеша.
Съпоставяйки показанията на св.А. с целокупния доказателствен материал, Съдът дава вяра само в онази част, в която свидетелят сочи, че двамата с жалбоподателя са присъствали на концерт на въпросното място и последният е употребил алкохол. В останалата част показанията на св.А. са изолирани, недостоверни, неубедителни и житейски нелогични. Ако действително, както твърди свидетелят, той е управлявал лекия автомобил след концерта, защо не е закарал употребилия алкохол Щ. до дома му, а вместо това е паркирал лекия автомобил на тротоара на обществено място и е оставил неговия собственик да се прибере, както твърди свидетелят пеша до дома му и то „на около петстотин метра“, отново твърдяно от св.А..
Житейската логика предполага, че поемайки ангажимента да прибереш дадено лице, употребило алкохол, то това ще е до дома му, а не в близост до 4 него, оставяйки го да измине останалото малко разстояние пеша. Отделно от това, ако действително е бил на процесното място, разминал се е с патрулния автомобил и е паркирал МПС, неясно как не е чул и видял подадените от полицейските служители звуков и светлинен сигнал, които са ясна индикация за намерението на органа на реда да извърши проверка. Гореизложено дава основание на съда да приеме, че ангажираният от жалбоподателя свидетел е привлечен като такъв с единствената цел да подкрепи неубедително представената теза на жалбоподателя, респ. да се разколебае доказаността на извършеното нарушение. Съпоставката на тези показания, с целокупния доказателствен материал обосновава извода, че този свидетел е недобросъвестен и очевидно недостоверен източник на информация, което категорично го дискредитира.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно поведението на жалбоподателя е квалифицирано като противоправно такова, поради несъобразяване със забраната на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, тъй като на процесните дата и място Щ. е управлявал личния си лек автомобил с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а именно – 1,17 на хиляда, установено от заключението на изготвена повторна съдебна химическа експертиза. Посочената норма забранява на водача на пътно превозно средство да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. В случая жалбоподателят притежава качеството на водач по смисъла на §6, т.25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, тъй като е управлявал пътното превозно средство, описано в НП и е годен субект на нарушението на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Безрезултатно беше оспорването на този факт от жалбоподателя, макар същият да ангажира доказателства – показанията на св.А., които съдът не кредитира с доверие по горепосочените мотиви. Напротив, обвинителната теза по този въпрос категорично се подкрепя от показанията на актосъставителя и св.Ш., които непротиворечиво и еднопосочно посочват жалбоподателя, като лицето, управлявало процесното МПС и слязло от мястото на водача при подадения от тях сигнал за спиране за проверка. И 5 двамата свидетели изрично потвърждават, че водачът е бил сам в автомобила и не е имало други пътници. Макар и в тъмната част на денонощието, движението на двата автомобила при разминаването на ниска скорост, в каквато насока са еднопосочните показания на св.П. и св.Ш., както и осветяване на нарушителя от полицейския автомобил, са осигурили достатъчно видимост на последния и същият ясно е видял жалбоподателя като водач на процесния автомобил, категорично потвърдено в показанията му.
Установената от заключението на повторно изготвената химична експертиза концентрация алкохол в кръвната проба от 1,17 промила /приложено към административната преписка/, надвишава предвидените в нарушената разпоредба стойности от 0,5 на хиляда, което води до безспорния и категоричен извод за извършено от жалбоподателя нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП при управление на процесния лек автомобил. Доказателствата са категорични, че жалбоподателят е дал положителна проба за алкохол над 0, 5 промила и именно въз основа на установените от химическата експертиза данни е бил наказан.
От субективна страна нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е, че неизпълнението на задължението да управлява МПС под въздействието и след употреба на алкохол може да доведе до настъпване на общественоопасни последици – както за движението, така и за живота и здравето на всички участници в движението, и е искал настъпването на последиците, а именно да управлява автомобила, въпреки че е пил алкохол. В този смисъл е извършил деянието си с пряк умисъл.
Разпечатката съдържа 27 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7e41aa3f-7fe3-4201-9614-5fb023868035