Решение № 579 от 27.09.2021, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 579 гр. Пазарджик, 27.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Елисавета Радина при участието на секретаря Х.В. като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно наказателно дело № 20215220201061 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Н. ЗДР. В. ЕГН **********, от с.К., общ.Столична, ул."****, чрез адв.Ив. Б., против ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА серия Г №0030211 на ОДМВР ПАЗАРДЖИК, с който на жалбоподателя на основание връзка с член чл.638 ал.4 вр.чл.638 ал.1 т.1 вр.чл.461 т.1 от КЗ е наложена глоба в размер на 250 лева .

В жалбата се твърди незаконосъобразност на НП и се настоява на отмяна на НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника, поддържа жалбата и искането си за отмяна на НП с конкретен довод относно неизправност на

ЕФ, резултат на порочна процедура по установяване/заснемане на нарушението.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се изпраща законов или процесуален представител.

1

Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, Съдът установи:

На 06.06.2020 г., в 9.34 часа, с ATCC TWIN CAM №SD2D0027 било заснето на АМ Тракия, км. 92 движение с посока на МПС с ДКН ****, за което МПС не е имало към момента на това движение сключен договор за задължителна застраховка гражданска отговорност (ЗЗГО).

Установен бил собственикът на автомобила в лицето на жалбоподателя.

С издадения ЕФ за извършеното нарушение на член 483 , алинея 1 , точка 1 от КЗ, във връзка с член чл.638 ал.4 КЗ вр. Ал.1т.1 вр. Чл. 461, т.1 КЗ е наложена глоба в размер на 250 лева.

ЕФ не е процесуално неизправен, тъй като има пълно съответствие между описателната и санкционна част, като описателната съдържа достатъчно и ясни обстоятелства по извършване на нарушението. При описанието му се сочи, че има движение , чиято посока е отразена – тоест несъмнено е дори при липсата на отразено „управление“, че се касае именно за такова по отношение на автомобил, собственост на посоченото физическо лице, който е без сключен договор за ЗЗГО е нарушение именно по посочените в ЕФ квалификационни текстове .

Фишът е издаден при установено управление на процесното МПС , за което няма спор и е установена липсата на посочения застрахователен договор.

Не могат да се споделят възприети в някои съдебни решения съображения, че както управлението, така и липсата на договор следва да бъдат установени към един и към момент – при заснемането с АТСС, респ. и именно от това средство. Редакцията на нормата на чл. 638, ал.4 от КЗ предвижда, че „ когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност. Тоест, съвсем ясно е предвидено, че установяването с техническо средство или система е по отношение на управлението , а проверката относно наличието на договор може и да не бъде извършена с такова.

2

Както става ясно писмото на л. 2 и от приложената на л.13 екранна снимка от ползвания софтуерен продукт, ползван при обработка на данни, събрани с процесното АТСС ( който съдържа информация за локация, снимка и номер на процесното МПС) , системата е работила по заложен „приоритет „ – „застраховка“, за която е маркиран удивителен знак. Тоест проверка – досежно наличието на договор за ЗЗГО към този момент е била към момента на заснемането. Дали обаче тя е извършвана само тогава ( към момента на заснемането) или впоследствие, е напълно без значение, тъй като изискването за издаването на процесния фиш на основание чл. 638, ал.4 от КЗ е само управлението да е установено с АТСС.

Неговото издаване в процесния случай е на посоченото законово основание. С Тълкувателно решение 1/14г. ВАС призна възможността за поставяне на технически средства, които автоматично да записват административни нарушения, като изрично указа необходимостта да се извършва по „определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията).. Процесният ЕФ е издаден на основание чл. 647, ал.3 от КЗ за нарушение по чл. 638, ал.3 от КЗ , като и двете норми в своето изр. първо предвиждат състав на едно и също нарушение:

„ когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата“. Така е въведен напълно самостоятелен и независим от въведените с ал. 1 и ал.3 на чл. 638 състави на нарушения (съответно за собственик и водач) , като препратката в ал.4 на чл. 638 към чл. 638, ал.1 от КЗ е само досежно наказанието ( … се налага глобата, предвидена в ал. 1, т.1 – доколкото в случая се касае до физически лице ). Законодателното решение е разграничението на чл. 638, ал.1 и на чл. 638, ал.3 КЗ , доколкото в двата случая се понася отговорност от собственика за неизпълнение на задължението на сключване на договор за ЗЗГО за притежаван автомобил, но предвиден е различен ред за реализиране на отговорността.

В чл. 647, ал.1 и 2 от КЗ е предвиден общия ред за търсене на 3 административно-наказателна отговорност - издаване на АУАН и НП при установени нарушение по чл. 638 , ал.1 и ал.3.. За нарушението обаче по ал. 4 на чл. 638 редът е различен. Той е регламентиран с чл. 647 , ал.4 КЗ- издаване на ЕФ на основание въведеното с нея изискване - да е установено управление ( за разлика от ал.1, където е достатъчно само притежаването на МПС без договор за ЗЗГО) по специален начин – със АТСС на МПС, за което не е сключен задължителен договор за ЗЗГО. Чл. 638, ал.1 от КЗ предвижда отговорност чрез съставяне на АУАН и издаване НП за собственика.

Отговорността на собственика по ал.1 на чл. 638 е абсолютна ( без значение дали МПС е било управлявано или не) , а по ал.3 - само по отношение на лице, което е водач (МПС се управлява) – и по същия ред. Нормата на чл. 638, ал.4 предвижда ясно и категорично отговорност за собственика ( виж изр. ІІ) , но п р и установено по посочения специален начин( чрез АТСС) управление на МПС. Това не е недомислие в закона, а обмислено и целенасочено решение.

Съставите по чл. 638, ал.1 и ал.3 КЗ освен, че І-во. се осъществяват от субекти, притежаващи различни качества : по ал. 1- собственика ( чл. 438, ал.1 т.1) , а по ал. 3 - водачът – несобственик , имат и ІІ-ро - различни изпълнители деяния: 1. По ал. 1– несключване на договор за ЗЗГО на притежаван автомобил , а по 2. ал.3- управление на МПС, за което не е сключен договор за ЗЗГО. В първия случая се санкционира неправомерно действие, а във втория неправомерно бездействие. Затова, ако се управлява МПС, за което не е сключен този застрахователен договор , отговорност може да се търси от водача по чл. 638, ал.3 от КЗ, а собственикът ще отговаря по ал.1 – за неизпълнение на задължението си сключване на договора, а ако той управлява МПС – по ал.1 ; защото субект на нарушението по ал. 3 на чл. 638 е водач и несобственик. Тоест – отговорността на собственика по ал.1 на чл. 638 КЗ е абсолютна и във всички случаи, дори при неуправление на автомобила, достатъчно е да притежава правото на собственост върху него и да не е сключил застрахователния договор от процесния вид. Редът за реализиране на отговорността е чрез съставяне на АУАН и НП.

Собственикът ще носи отговорност и когато се управлява от друго лице собственото му МПС, но това управление следва да е установено с АТСС – чл.

647, ал.3 и чл. 638, ал.4 от КЗ.

Тези норми ( втората санкционна) въвеждат самостоятелен ( спрямо 4 коментираните горе два) състав на нарушение, като отговорността е за собственика за несключване на договор по отношение на собствено МПС, за което е установено управление на посочената дата. Неправилно се възприема от някои съдилища, че щом се касае управление на МПС отговорност следва да носи само водача и е във вр. с ал.3. Първо – както се посочи вече препращането от чл. 638, ал.4 към ал.1 е само досежно размера на предвиденото в двете точки на ал.1 наказание ( глоба или имуществена санкция), тоест досежно наказанието ,но не и досежно основанието за реализиране на отговорността – тоест самото нарушение.

Съвсем ясно и недвусмислено е било решението на законодателя да въведе този самостоятелен състав, за който той е препратил само към реда и условията на чл. 189 , ал.4 от ЗДвП, но не и към основанията за издаване на ЕФ. И мотив, че волята е именно такава, са изричните решения да се санкционира на това основание само собственика ( чиято отговорност е абсолютна) и в тази връзка да не се прилага ал. 5 на чл. 189 -деклариране на обстоятелството кое лице е управлявало МПС, за да понесе то отговорността за управление със скорост над позволената ( нарушението е различно и негов субект може да е само водач, освен в хипотезата по чл. 188 ) И тъй като чл. 647, ал.3 от КЗ, препраща ( само !) към реда и условията на ЗДвП (но не и основанията) за издаване на ЕФ, а в случая ползваната АТСС е мобилна ( виж и на л. 21), поради което следва неизменна проверка и дали са спазени нормативните изисквания при ползването й.

В процесния случай движението е заснето от мобилна система за контрол на скоростта на МПС; дефиниция по §6 ЗДЗДвП - т. 65. Същата е функционирала напълно независимо от оператор. Съгласно чл. 4 от НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (в сила от 16.01.2018 г.) -за осъществяване на контрол на участниците в движението по пътищата се използват АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в регистъра на Българския институт по метрология. Възможността с такъв вид средство за измерване да се 5 установява нарушение, за което може да се издаде електронен фиш е законодателно призната с чл. 189, ал.4 от ЗДвП ( ДВ 19/15г). Същата, както всъщност и Наредбата 8121з-532/12,05,15г. са били в сила и са действащи нормативни източници към момента на установяване нарушението.

Принадлежността на процесното устройство към точно този вид средство за измерване е призната на база на установената дефиниция и данните в документите на л. 7. Действително приложеният протокол е от последваща , периодична проверка, но заключението в него ( виж предпоследен абзац на л.17) е, че „ при първоначалната проверка се установи съответствие с одобрения тип…“

За ползването на процесната АТС се прави възражение от защитата( виж на л. 30), основано впоследствие и на събраната по нейна инициатива информация с писмо на ГДНП към МВР на л. 34. От съдържанието на писмото става ясно, че ATCC TWIN CAM №SD2D0027 „ не била въведена със заповед за реална експлоатация“. С последващо уточнение ( виж на л. 43) се признава, че „процесното устройство е внедрено през 2018г. в опитна експлоатация и с реални данни позволява да бъдат установявани действително извършени нарушения по ЗДвП“. Издадена е била административна заповед от 17.09.18г. за въвеждане в такъв вид експлоатация на това АТСС в няколко териториални дирекции на МВР, сред които и ОД МВР Пазарджик. В цитираното вече писмо на л. 43 се сочи, че след въвеждането в експлоатация на ATCC TWIN CAM №SD2D0027, приложими за него са Условията и реда за ползването му Наредба 8121з-532/12.05.15. Приложими за практическата експлоатация са Методическите указания на л. 8 за дейността на полицейските служители с процесната АТСС ( виж на л. 9 , от където става ясно, че наименованието произхожда от наименованието на камерата ATCC TWIN , а пътната радарна система е тип mSpeeDet 2 D, която единствено подлежи на периодична проверка по Закона за измерванията , тъй като съставлява средство за измерване ( чл. 3 ) , поради което и тя е отразена в удостоверението на л. 7.