Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 29521 от 14.08.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 37479/2025
Вид
Определение № 29521
Подписан
14.08.2026
В сила
14.08.2026
Състав
ДОРА ЗАПРЯНОВА ИЛИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 183 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 307, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 139 · Закон за енергетиката
  • чл. 139а · Закон за енергетиката
  • чл. 149 · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 115 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29521 гр. София, 14.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДОРА З. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от ДОРА З. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20251110137479 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава тринадесета от ГПК.

С Решение № 302 от 05.06.2025г., постановено по гр.д. № 1023/2025г., по описа на ВКС, III г.о. по реда на извънредния способ по чл. 307, ал. 1 ГПК е отменено Решение № 12398/13.07.2023г., постановено по гр.д. № 44341/2022г. по описа на СРС, 44 с-в, в частта, в която е признато за установено на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 422 от ГПК, че М. Г. Л. дължи на „ТС“ ЕАД половината от следните суми: 1 683, 90 лв. – стойност на доставена топлинна енергия до имот в гр. София, ж. к. „М“ 1А, бл. 502, вх. А, ап. 21, аб. № 256958, за периода от м.04.2019 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 20.04.2022 г.; 277, 96 лв. – мораторна лихва от 14.09.2019 г. до 12.04.2022 г., както и 35, 47 лв. – дялово разпределение за периода от м.04.2019 г. до м.02.2020 г., ведно със законната лихва от 20.04.2022 г. до окончателното плащане на вземането; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 21206/2022 г. на СРС, 46 състав и производството по делото е върнато на Софийски районен съд за ново разглеждане от друг състав на съда.

Съдът е обвързан от задължителните указания, дадени от ВКС и делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Писмените доказателства, приложени към исковата молба са относими и допустими и следва да бъдат приобщени.

Искането за изготвяне на Съдебно – техническа и Съдебно счетоводна експертиза е релевантно за изясняване на спорния по делото предмет, поради което такива следва да бъдат допуснати.

Релевираните от ответника доказателствени искания с правно основание чл. 190 и чл. 183 ГПК, доколкото с тях се цели установяване на нерелевантни за спора факти са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.

Във връзка с релевираното от ответника оспорване автентичността на подписа, положен от Г. Х., под протокол от 03.11.2001г. /л.28-29 от г.д. № 44341/2022г./, на ищеца следва да бъде дадена възможност да изрази становище.

1

Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1, ал. 3, Софийският районен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:

Предмет на настоящото производство са предявени от София” ЕАД, срещу М. Г. Л., в качеството си на наследник на Г. Д. Х., искове, за признаване за установено, че ответницата дължи ½ от следните суми: от 1950.07 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.04.2019г. до м.04.2020г. ведно със законната лихва от 20.04.2022г. до окончателното изплащане на вземането, и от 414.44 лева - мораторна лихва за забава от 31.05.2019 г. до 12.04.2022г., както и ½ от суми за дялово разпределение 35.47 лева - главница за периода от м.04.2019г. до м.02.2020г., ведно със законната лихва от 20.04.2022г. до окончателното изплащане на вземането, и от 8.89 лева - лихва за периода от 31.05.2019г. до 12.04.2022г.,за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №21206/2022 г. на СРС, 46 състав.

Посочен е адрес на топлоснабдения имот: гр.София, общ. М, ж.к. ж.к.“М 1А“ бл.502, вх.1, ет.8, ап.21, аб. № 256958.

Ищецът твърди, че наследодателят на ответницата е бил клиент на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т.

2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.

Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от „ТС“ ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране.

Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите, като наследодателят на ответниците не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо нея са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „ТС“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г.

Излагат се съображения, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, в чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Съгласно чл.33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното 2 количество топлинна енергия за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия

Твърди се, че наследодателят на ответницата е използвал доставяната от дружеството- ищец ТЕ през процесния период и към настоящия момент задължението не е погасено.

Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ.

В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „Техем сървисис” ЕООД

В срока по чл. 131 ГПК ответницата М. Л., чрез процесуалния си представител е депозирала отговор на исковата молба, с който оспорва иска.

Сочи се, че Л. не е потребител на услугите на ищцовото дружество и не е нито собственик, нито ползвател на имота. Оспорва се наличието на облигационна връзка. Сочи се, че е представен договор за наем, от който е видно, че имотът се ползва от юридическо лице, което обстоятелство, твърди да е известно на ищеца.

Оспорва се иска по размер и реалната доставка на топлинна енергия.

Оспорва се методиката за изчисляване на претендираните суми, твърди се, че е налице непоръчана доставка на топлинна енергия. Оспорва начина на отчитане на доставената топлинна енергия. Счита, че не е ясно за какво количество потребена топлинна енергия са начислени процесните суми, които се претендират от ищеца. Оспорва се методиката за изчисляване на претендираните суми, твърди се, че е налице непоръчана доставка на топлинна енергия и се сочи, че не доставените размери на са намерили отражение в издаваните фактури, които не са на името на ответницата Л..

Оспорва се легитимацията на ищеца да претендира суми за дейността на ФДР.

Прави възражение за изтекла погасителна давностОспорва се легитимацията на ищеца да претендира суми за дейността на ФДР. Сочи, че за периода м.04.2019г. – 01.10.2019г., претендираните суми за такса дялово разпределение се явяват недължими, с оглед отмяната на формулата за дялово разпределение в сгради етажна собственост, като за същия период липсвало законово основание, въз основа на което да се извършва изчисление. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 422 ГПК.

РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, както следва:

В тежест на ищеца е да установи наличието на валидно облигационно правоотношение между страните, породено от договор за продажба /доставка/ на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли 3 правото на собственост върху процесните стоки /топлинна енергия/ и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена; продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, както и наличието на възникнало в полза на ищеца изискуемо вземане срещу ответника за заплащане на претендираните парични суми на соченото основание.

Във връзка с направеното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

В тежест на ответника е да установи настъпили правопогасяващи, правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи юридически факти.

ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на искова молба документи като писмени доказателства по делото.

ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която да отговори на поставените в исковата молба въпроси.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертиза в размер на 220 евро, платим от ищеца по депозитна сметка на СРС в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение.

НАЗНАЧАВА за вещо лице ВП, с адрес за призоваване: гр. София, ул.

„КБ 1” № 81, ет. 4, моб.тел.: 0886 ******, която да се уведоми за изготвяне на експертизата след представяне на квитанция за внесен депозит.

ДОПУСКА изготвянето на съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която да отговори на поставените в исковата молба въпроси.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертиза в размер на 230 евро, платим от ищеца по депозитна сметка на СРС в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение.

НАЗНАЧАВА за вещо лице АЖ, с адрес за призоваване: гр. София, ж.к.

„ОК 2”, бл. 13, вх. Б, ет. 2, ап. 139, моб.тел.: 0888 ******, която да се уведоми за изготвяне на експертизата след представяне на квитанция за внесен депозит.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на ответницата с правно основание чл. 190 ГПК.

УКАЗВА на ищеца, в срок до първото по делото открито съдебно заседание изрично да заяви дали желае да се ползва от протокол от 03.11.2001г. /л.28-29 от г.д. № 44341/2022г./, с оглед разпоредбата на чл. 193, ал. 3 ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 16.02.2027 г. от 13:45 часа, за когато да се призоват страните с преписи от настоящото определение, ищецът – с препис и от отговора на исковата молба.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

4

НАПЪТВА страните към спогодба, като им УКАЗВА, че доброволното и/или извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.

УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.