Определение № 37178 от 10.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 37178 гр. София, 10.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско дело № 20261110120350 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от „Топлофикация София” АД, ЕИК .., против Б. Н. К., ЕГН **********, с която са предявени искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл.79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД при спазване на разпоредбата на чл.

415, ал. 1 от ГПК.

След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил в срок отговор от ответника.

Съдът с оглед разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ГПК следва в закрито съдебно заседание да се произнесе след като отново извършва проверка на редовността и допустимостта на предявения иск, по предварителните въпроси и направените доказателствени искания на страните.

Ищецът е направил искане за конституиране като трето лице – помагач на „Далсия“ ООД. Съдът намира, че следва да бъде конституирано като трето лицепомагач на страната на ищеца „Далсия“ ООД, тъй като с оглед твърденията на ищеца, че между тях е налице валидно облигационно отношение по извършване на услугата дялово разпределение, то е налице и обоснован правен интерес от участието на подпомагаща страна, респ. налице е възможност и за предявяване на обратен иск.

Към искова молба са представени писмени доказателства, направени са искания за изискване на ч.гр. дело № 925/26 г. по описа на РС- Карнобат, за назначаване на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, както и за задължаване на третото лице-помагач да представи документи, намиращи се в държане на последния, по реда на чл. 190 ГПК. Ответникът същото е заявил доказателствено искане за представяне на констативен протокол от 1987 г. от Стопански енергиен комбинат – „София“ в четлив вид.

Съдът намира, че доказателствените искания на ищеца са допустими, относими и необходими за установяване на фактическите твърдения на ищеца и изясняване на спора от правна страна. Следва да бъдат оставени без уважение направените от страните доказателствени искания за назначаване на съдебно-техническа и съдебно1 счетоводна експертизи с оглед изложеното в отговора на исковата молба. Следва да бъде уважено искането за задължаване на третото лице-помагач да представи документи, намиращ се в държане на последния, по реда на чл. 190 ГПК, за първото по делото публично съдебно заседание, както и да бъде задължен ищеца на основание чл. 183 от ГПК да представи констативен протокол от 1987 г. от Стопански енергиен комбинат – „София“ в четлив вид или официално заверен препис.

Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на страните и третото лице помагач съобразно разпоредбата на чл. 140, ал. 3 от ГПК, като с оглед изложените в исковата молба твърдения страните следва да бъдат приканени да постигнат съгласие и да уредят спора помежду си доброволно чрез медиация или друг способ. Следва да им бъде съобщен и проектът за доклад, по който страните могат да вземат становище в първото по делото съдебно заседание.

Предвид на изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и 3 от ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК „Далсия“ ООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр. С. като трето лице – помагач на страната на ищеца. Да се призове за датата на съдебното заседание с препис от исковата молба, с която е поискано конституирането му и от настоящото определение.

ДОПУСКА събиране на представените с исковата молба писмени доказателства.

ЗАДЪЛЖАВА ищеца на основание чл. 183 ГПК в срок до откритото съдебно заседание, да представи в оригинал или в официално заверен препис констативен протокол от 1987 г. от Стопански енергиен комбинат – „София“, находящ се на л. 12 от делото в противен случай същият ще бъде изключен от доказателствения материал по делото.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 от ГПК третото лице – помагач „Далсия“ ООД да представи в срок до първото по делото открито заседание всички относими документи за процесния имот и период, които се намират в негово държане, включително: документи за главен отчет на уредите за дялово разпределение, съставяни за имота през процесния период, изравнителни сметки, от които е видно каква е разликата между прогнозно начислените суми в издаваните от ищеца фактури и реалния разход за топлинна енергия за топлоснабдения имот през отделните месеци от процесния период.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изслушване на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 09.12.2026 г. от 10.00 часа, за когато да се призоват страните като им се връчи и проект за доклад.

ПРИКАНВА страните към спогодба като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго, като спорът ще се разреши в по-кратки срокове.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че следва да уведомят съда при промяна на адреса, който са посочили по делото или веднъж са призовани или при отсъствие от този адрес за повече от един месец. В тези случаи следва да уведомят съда за новия си адрес или 2 да посочат съдебен адрес. При неизпълнение на това указание всички съобщения и съдебни книжа ще се прилагат към делото и ще се считат редовно връчени, съгласно чл. 41, ал. 2 от ГПК.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на ответника, че съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК ако не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да иска постановяване на неприсъствено решение срещу него или да оттегли иска.

УКАЗВА на ищеца, че съгласно чл. 238, ал. 2 от ГПК ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.

Определението не подлежи на обжалване с частна жалба.

ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ЧЛ.146, АЛ.1 ОТ ГПК

I . 1 . Ищецът твърди, че между него и ответника Б. К. в качеството му на потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 ЗЕ възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди, по отношение на следния имот – апартамент, находящ се в гр. С.., аб. № 259654/инст. № 4000269308, ИД № 416641. В исковата молба се сочи също, че за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г., ищцовото дружество доставяло топлинна енергия на насрещната страна, но ответника, не заплатил дължимата за това цена в размер на 1 086,69 евро, сумата от 167,51 евро, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.02.2024 г. – 20.04.2026 г., сумата от 45,64 евро, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г., и сумата от 10,37 евро, мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2023 г. – 20.04.2026 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 29.04.2026 г. до окончателното плащане на сумите.

Поради това ищецът депозирал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение за посочените суми, като било образувано ч.гр.д. № 925/2026 г. по описа на РС - Карнобат. Районният съд уважил заявлението, като издал заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника. На основание чл.415, ал.1 ГПК със съобщение получено в ищцовото дружество на 03.07.2026 г. съдията – докладчик дал указания на ищеца, че може да предяви иск относно взимането си в едномесечен срок, предвид което са предявени настоящите установителни искове.

Ищецът сочи също, че за процесния период действали Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София” ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г. В раздел ІХ от Общите условия бил 3 определен реда и срока, в който купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в 45-дневен срок след отчитане на периода, за който се отнасят. С оглед така установения срок за плащане, ищецът счита, че насрещната страна по договорното задължение е изпаднала в забава по отношение на задължението си за заплащане на паричната сума. Поддържа, че услугата дялово разпределение била извършвана през процесния период от „Далсия“ ООД, с което дружество за целта бил сключен договор съгласно чл. 139б ЗЕ.

Искането е съдът да признае за установено, че Б. Н. К., ЕГН ********** дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата в размер на 1086,69 евро, сумата от 167,51 евро, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.02.2024 г. – 20.04.2026 г., сумата от 45,64 евро, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г., и сумата от 10,37 евро, мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2023 г. – 20.04.2026 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 29.04.2026 г. до окончателното плащане на сумите, както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в двете производства.

2. След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил в срок отговор от ответника. Със същия счита предявеният иск за допустим. Навежда твърдения за изтекла погасителна давност на претендираните с исковата молба суми, съобразно ТР № 3/2013 г., постановено по т.д.№ 3 от 2011 г. на ОСГТК на ВКС.

Навежда твърдения за липса на облигационна връзка между ищеца и ответника, тъй като последният не бил собственик или ползвател на процесния имот, и в тази връзка не бил обвързан от Общите условия на ищеца. Счита за неоснователни претенциите на ищеца по отношение на услугата ДР с твърденията, че същата се заплащала от собствениците в етажната собственост на база сключен договор с фирмата за дялово разпределение, съгласно разпоредбата на чл. 139 ЗЕ като в тази връзка прави възражение за изтекла погасителна давност. Смята претенцията за лихва за забава върху главницата и ДРС за неоснователна, доколкото за изпълнение на това задължение не бил предвиден срок купувачите да изпадат в забава след покана по аргумент на чл. 84, ал.2 ЗЗД. Оспорва дължимостта на законната лихва за забава върху главницата за ТЕ, поради липса на доказателствата, че ответникът бил изпаднал в забава. Ищецът не представял доказателства относно издаване, публикуване и датата на публикуване на фактурите на интернет страницата си. Счита, че спрямо общите фактури от 2024 г. и 2025 г. разпоредбата уреждаща режима на забава, а именно чл.

33, ал.4 от Общите условия била неприложима, неясна и вътрешно противоречива.

Моли съда да постанови решение с което да остави исковата молба без уважение като неоснователна и недоказана. Претендира разноски и адвокатско възнаграждение.

ІІ. Въз основа на изложените в исковата молба твърдения съдът намира, че предмет на делото е обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.

79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

ІІІ. Съгласно чл. 153 от ГПК на доказване подлежат спорните факти, както и за фактите, за които е установена законова презумпция (154, ал.2 от ГПК). По делото не са изложени твърдения за факти, които са общоизвестни или служебно известни, които също не подлежат на доказване.

Ищецът следва да установи, че спорното право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника 4 топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума. С оглед заявената установителна претенция за дължима мораторна лихва, следва да ангажира доказателства за съществуването на главното парично вземане, настъпилата изискуемост и изпадането на ответника в забава за изпълнение.