Решение № 5207 от 12.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5207 гр. София, 12.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Въззивно гражданско дело № 20211100512471 по описа за 2021 година

Производството е образувано по въззивна жалба на ищеца в първоинстанционното производство „ГПВ К.“ ЕООД против решение № 20271935 от 09.12.2020 г. на Софийски районен съд, ГО, 138 състав, постановено по гр. д. № 33829/2016 г., с което са отхвърлени предявените от това дружество против С. В. П. обективно съединени искове с правно основание чл.145 ТЗ за заплащане на следните суми: сумата от 23612,12 лв., представляваща обезщетение за причинените от ответника, в качеството му на управител на търговското дружество – ищец, имуществени вреди от направени неразрешени разходи за ремонтни дейности за периода от 05.09.2014 г. до 29.01.2015 г., сумата от 4873,60 лв., обезщетение за имуществени вреди от направени от ответника неразрешени разходи за префактурирана електрическа енергия, и сумата от 447,12 лв. – обезщетение за имуществени вреди, нанесени на ищеца от нереализирана регресна отговорност на подизпълнител, ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон, както и допуснати от съда съществени процесуални нарушения, липса на мотиви. Сочи се, че ищцовото дружество и „Г.У.Б.“ ЕООД били свързани лица по смисъла на пар. 1, ал.1и 2 ТЗ, тъй като докато бил управител на ищцовото дружество ответникът бил в граждански брак с управителя на „Г.У.Б.“ ЕООД. Твърди се, че в периода 05.09.2014 г. – 29.01.2015 г. ответникът в качеството си на управител на ищцовото дружество без предварително съгласуване с другия управител, с едноличния 1 собственик на капитала, както и без подписан договор предприел действия по ремонт на значителна стойност – 23612,12 лв. Ремонтът обхванал наето към онзи период имот и бил извършен изцяло за сметка на ищцовото дружество. Наемодател на имота било „Г.У.Б.“ ЕООД. Този разход не бил присъщ, необходим или наложителен, не касаел обявеното и присъща дейност на ищеца. През периода, през който е извършен ремонта, ищцовото дружество било с лош финансов резултат. Разходът бил осчетоводен като продажба на материали на „Г.У.Б.“ ЕООД, но по фактурата не било извършено плащане. Вземането било несъбираемо на основание чл. 13, ал. 4 от договора за наем на недвижимия имот. С оглед на горното, се твърди, че управителят формирал несъбираемо вземане. Излага се, че това обстоятелство не било обсъдено от първоинстанционния съд, който игнорирал и изслушаната експертиза. Оспорва се изводът на СРС, че имало съгласие от страна на другия управител – Ф., след като фактурите били подписани с неговия електронен подпис, с който оперирала счетоводителката на дружеството. Излага се, че дори при наличието на съгласие от страна на другия управител, въпросът за отговорността не бил елиминиран. Твърди се, че дори ремонтът да е бил необходим поради негодност на наетите помещения да обслужват дейността на ищеца, логично било да се наеме друг имот вместо да се извършва ремонт на ползвания. Сочи се, че ремонтните дейности са извършвани на площ по-голяма от наетата.

Наетата площ на имота била 645 кв.м., а били изградени 456,89 кв.м преграждащи стени.

Твърди се, че наемната цена е намалена поради намаляване на наетата площ, а не поради приспадане на цената на ремонта. Оспорват се твърденията на ответника за теч в наетия имот през 2013 г. Твърди се, че представените фактури за СМР не били обвързани с договор за СМР, не било ясно и за кой обект се отнасят. Оспорват се твърденията за необходимостта от ремонт поради проникване на влага и студ в помещенията през зимните периоди.

Във връзка с претенцията за липса на регрес по повод заплатени на „Български пощи“ ЕАД неустойки въззивникът твърди, че било налице липса на контрол. Претенцията следвало да се насочи срещу дружество, чийто едноличен собственик на капитала била съпругата на ответника, което било причина за неговата пасивност.

По повод на третата претенция – за липса на контрол при префактурирането на ел. енергия от „Г.У.Б.“ ЕООД към „ГПВ К.“ ЕООД, се излага, че липсвал втори контролен електромер.

Сочи се, че представените протоколи били подписани от свързани лица. Твърди се, че показанията на свидетелката П.а били противоречиви. Имало неяснота за начина на формиране на задълженията за заплащане на електроенергия.

Подробни доводи са изложени в жалбата. Моли съда да отмени обжалваното решение и уважи изцяло предявения иск като основателен и доказан.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор от ответника в първата инстанция С. В. П., в който развива доводи за неоснователност на въззивната жалба по подробно изложени в отговора съображения. Твърди, че решението е правилно, обосновано и съобразено със закона, като съдът не е допуснал твърдените процесуални нарушения. Моли за потвърждаване на решението.

По делото има и частна жалба, подадена от ответника в първоинстанционното 2 производство, срещу определение от 14.07.2021 г. по молба по чл. 248 ГПК. Излага се, че на ищеца се дължали разноски в размер на още 2235 лв. над присъдените, които са формирани като сбор от сумата от 15 лв. – държавна такса, и 2220 лв. – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по ч.гр.д. 7241/2019 г. на СГС.

С отговор на частната жалба насрещната страна по нея я оспорва като неоснователна.

Във въззивната инстанция не са събрани нови доказателства.

Софийският градски съд, като провери обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, доводите, развити в отговора и събраните доказателства, приема следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следното:

Обжалваното решение е правилно – законосъобразно и обосновано. Релевантните за спора факти са подробно изяснени, правните изводи на съда кореспондират с тях и с относимите законови разпоредби, поради което настоящата инстанция напълно споделя изложените мотиви и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с оплакванията в жалбата намира следното:

От сбраните в първата инстанция писмени доказателства се установява от фактическа страна следното:

Ищецът „ГПВ К.“ ЕООД, представлявано от Д.Л.Ф., е предявило срещу С. В. П., обективно съединени искове с правно основание чл.145 ТЗ за заплащане на следните суми: сумата от 23612,12 лв., представляваща обезщетение за причинените от ответника, в качеството му на управител на търговското дружество – ищец, имуществени вреди от направени неразрешени разходи за ремонтни дейности за периода от 05.09.2014 г. до 29.01.2015 г., сумата от 4873,60 лв., обезщетение за имуществени вреди от направени от ответника неразрешени разходи за префактурирана електрическа енергия, и сумата от 447,12 лв. – обезщетение за имуществени вреди, нанесени на ищеца от нереализирана регресна отговорност на подизпълнител, ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Ответникът бил управител на дружеството-ищец в периода от 19.03.2012 г. до 19.02.2015 г.

В исковата молба се твърди, че ответникът, в качеството си на управител на дружеството – ищец, в периода от 05.09.2014г. до 29.01.2015г. е предприел действия по ремонт на значителна стойност по отношение на нает от дружеството имот без предварително съгласуване с едноличния собственик на капитала на дружеството и с другия назначен управител. Съгласно подписан от ответника като управител договор за наем извършените СМР в наетото помещение били изцяло за сметка на дружеството, независимо че имотът бил собственост и се ползвал и за целите на търговската дейност на „Г.У.Б.“ ЕООД, чийто управител и едноличен собственик била съпругата на ответника, като последното дружество не участвало в посочените разходи по ремонтните дейности. Твърди се при 3 осчетоводяването на ремонтните дейности да са констатирани такива, които не са били необходими, присъщи или наложителни, поради което при предварително уведомяване не биха били разрешени от едноличния собственик на капитала. При извършената проверка на дейността на управителя било констатирано, освен това, че същият допуснал да се извършат и нетипични разходи по заплащане на префактурирана електрическа енергия не от електроразпределително дружество, а от страна на представляваното от съпругата му дружество за периода от м.август 2014 г. до м.декември 2014 г. на обща стойност от 4873.60 лв. Установен бил и друг разход във вреда на ищцовото дружество, а именно били изплатени неустойки на „ Български пощи“ ЕАД на обща стойност 447,12 лв., които били генерирани по причина забавяне на изпълнение на поръчка от страна на подизпълнител „Г.У.Б.“ ЕООД, което счита, че се дължи на неупражнен контрол, неподписване на договор, който да обезпечи интересите на дружеството при такава ситуация.

Ответникът бил освободен на 04.02.2015 г. от длъжността управител с решение на едноличния собственик на капитала, но не било взето решение за освобождаването му от отговорност за дейността му като управител. Към датата на предявяване на исковете едноличен собственик на капитала на „ГПВ К.“ ЕООД е РОМ К. ИНД, чуждестранно юридическо лице със седалище в Република Румъния, представлявано от управителя Д.Л.Ф..

Видно от вписванията в ТР, към момента на предявяване на исковете по чл.145 ТЗ последният е вписан като управител и на ищцовото дружество.

На 20.03.2015 г. едноличният собственик на капитала, чрез представителя си Д.Ф., е взел решение да предяви иск за търсене на имуществена отговорност за вреди, причинени на ищеца от освободения му управител С. П.. Представена е нотариална покана до ответника, с която ищцовото дружество го е поканило да даде обяснения във връзка с взетото решение на едноличния собственик на капитала на „ГПВ К.“ ЕООД за предприемане на действия за търсене на имуществена отговорност за причинени на дружеството вреди Ответникът е противопоставил възражения за неоснователност на претенцията. Твърди, че всички действия е предприел в интерес на дружеството. Поддържа, че за периода, през който е бил управител на дружеството, представляващ е бил другият назначен управител, с чието одобрение е сключен процесния договор за наем, като всички счетоводни документи ежемесечно са му изпращани. Поддържа договорената наемна цена да е намалена с оглед извършваните от ищцовото дружество СМР в наетото помещение, като, освен това, под негов контрол наемодателят отстранил за своя сметка през 2014 г. повреди по покрива. По дадени от едноличния собственик указания през 2014 г. трябвало да се извършат промени в отделните помещения, което наложило допълнителни СМР, както и се наложили такива с цел опазване здравето на наетите работници и продукцията на дружеството с оглед ниските температури и високата влажност. Твърди да не е информиран от едноличния собственик или от другия управител на дружеството, че имат намерение да прекратят наемното отношение, поради което ремонтните дейности били предприети с разбирането, че се извършват в полза на дружеството, като била постигната и договореност за намаляване на наемната цена. Поддържа, на следващо място, че в договора възможността за извършване на 4 такива ремонти от наемателя била изначално предвидена, като в него страните определили коя какъв интерес има от сключването и изпълнението му. Поддържа, че не са описани конкретните СМР, които се твърди да е извършил във вреда на дружеството. На следващо място, твърди, че вреда не е налице при положение, че ищцовото дружество е осчетоводило разходите за ремонта като продажба на материали към наемодателя. По отношение на претенцията за вреда от непредприети действия по реализиране на регресна отговорност срещу подизпълнител, поддържа, в случай че такава е нанесена на ищцовото дружество, то за нея да е отговорен и другият управител, доколкото всеки един от управителите може да предприеме действия в защита на дружественото имущество, като се обърне към виновния за забавата подизпълнител. Поддържа да не отговарят на обективната действителност твърденията неправомерно да е приел платежни документи за префактурирана електрическа енергия, тъй като дружеството от наемане на помещението ползвало ел.енергия не директно от електропреносно предприятие, а от други лица, чрез съседен имот, като от м.август 2014 г. се наложило наемодателят да започне да префактурира същата, тъй като монтирал в имота собствен контролен електромер предвид започване на собствена дейност в имота, като разликата между количествата отчетена ел.енергия представлявала такава потребена от ищеца, като била префактурирана без принадена стойност. Счита, алтернативно, че в размера на претенциите за обезвреда на твърдяните вреди не следва да се включва дължимият по фактурите ДДС, тъй като посредством законовия механизъм на приспадане на ДДС дружеството е приспаднало през данъчните периоди платения от данък по сделките/фактурите, по които е купувач, от дължимия за внасяне в бюджета данък от сделките/фактурите, по които е получил плащане като доставчик.