Решение № 647 от 04.05.2026, Административен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 647

Габрово, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Габрово - III състав, в съдебно заседание на тридесети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ДАНИЕЛА ГИШИНА

При секретар РАДОСЛАВА РАЙЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ДАНИЕЛА ГИШИНА административно дело № 20267090700134 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Производството е образувано по жалба на С. С. П. с посочен постоянен адрес в гр. Габрово против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата № GPAM-2360306 от 10.03.2026 година, издадена от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Велико Търново.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна, тъй като не носи задължителните реквизити, предвидени в чл. 57 от ЗАНН, издадена е при допуснато нарушение на материалния закон и при несъобразяване с целта на закона, а вида и размера на наказанието, описано в заповедта за прилагане на принудителна административна мярка е неясно и не отговаря на закона; навеждат се доводи за липса на компетентност на органа-издател на заповедта; твърди се, че оспорващият е дал кръвна проба, като се сочат нарушения при вземането, съхраняването и изследването ѝ. Прави се искане за отмяна на оспорената заповед.

В открито съдебно заседание жалбоподателят С. С. П. не се явява и не се представлява.

Ответната страна младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Велико Търново не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание, не се заявява становище по оспорването.

Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, указан от административния орган в оспорения акт. Заповедта е връчена на жалбоподателя П. лично срещу подпис на 10.03.2026 година /л. 5/, а жалбата срещу заповедта е депозирана на 17.03.2026 година /л. 2-3/.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата № GPAM-2360306 от 10.03.2026 година, издадена от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Велико Търново, на жалбоподателя С. С. П. на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е наложена следната мярка: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца, като е отнето свидетелство за управление на МПС с посочен номер.

В мотивите на заповедта е посочено, че на 10.03.2026 година около 14:20 часа на посочена улица в гр. Велико Търново управлява подробно описан в заповедта специален автомобил, собственост на посочено в заповедта търговско дружество, като при обработка на ПТП с материални щети е извършена проверка за алкохол с техническо средство Дрегер 7510 с посочен фабричен номер, качествената проба от който е отчела 1.21 промила алкохол в издишания от водача въздух; пробата е предявена на водача, който е сам в МПС, при което същият заявил, че е употребил алкохол на 09.03.2026 година, без да уточнява време и количество; издаден е талон за медицинско изследване с бланков № 104454, връчен на жалбоподателя срещу подпис /л. 7/. Описаното деяние е квалифицирано като управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, като виновно е нарушен чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

За установяване на нарушението, извършено от жалбоподателя С. П., е съставен АУАН серия GA и № 5066162 от 10.03.2026 година /л. 6/, в който е описана фактическа обстановка, идентична с тази от оспорената заповед, като са посочени и иззетите документи.

Принудителната административна мярка по своя характер е вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден процесуален ред, различен от реда за търсене на административнонаказателна отговорност.

По смисъла на чл. 171 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на Глава пета, Раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача или собственика на МПС съответно на хипотезата на правната норма административно нарушение, което се установява с акт за административно нарушение /АУАН/, съставен от компетентните длъжностни лица. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП АУАН се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя срещу заповедта за прилагане на ПАМ.

Описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. В този смисъл АУАН безспорно е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 1 от АПК, необорени по надлежния ред от жалбоподателя в хода на производството пред настоящата инстанция.

В хипотезата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП може да се приложи ПАМ „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. При наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. Нормата съдържа основания за прилагането на ПАМ, които са алтернативно и кумулативно дадени, но макар в оспорената пред настоящата съдебна инстанция заповед те да не са индивидуализирани като поредност на предложението в посочената разпоредба, от установените фактически основания е явно, че е налице едно от основанията по тази норма за прилагане на ПАМ, а именно управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.

Разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП въвежда забрана за водача на пътно превозно средство да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Нарушаването на забраната по отношение на алкохола води до ангажиране административнонаказателната отговорност на водача на основание чл. 174 от ЗДвП или наказателна отговорност по чл. 343б от Наказателния кодекс.

В процесния случай жалбоподателят П. е бил тестван с техническо средство Дрегер, което е отчело концентрация на алкохол 1.2 промила. При наведено в жалбата твърдение за дадена кръвна проба и разпределена доказателствена тежест, оспорващият не ангажира доказателства в подкрепа на това свое твърдение, поради което правилно се явява посочването в оспорената заповед на резултата от извършената проба с техническо средство. При липса на данни за дадена кръвна проба не следва да се обсъждат възраженията за извършени нарушения при вземането, съхраняването и изследването ѝ.

По аргумент от разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки, вкл. и такива от вида на процесната, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Контролът по спазване на правилата за движение и на изискванията, определени в закона и издадените въз основа на него нормативни актове, се осъществяват от съответните служби по тази глава, съгласно чл. 170, ал. 1 от ЗДвП. Със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 година на министъра на вътрешните работи /л. 25-27/ са определени структурите на МВР, които да осъществяват контрол по ЗДвП, като в т. 1, 1.3 са посочени областните дирекции на МВР, а със Заповед УРИ:366з-3249 от 04.09.2025 година на Директора на ОД на МВР – Велико Търново /л. 11-13/ за оправомощаване на длъжностни лица от ОД на МВР – Велико Търново да прилагат принудителни административни мерки по ЗДвП на основание чл. 43, ал. 4 от ЗМВР и горепосочената заповед на министъра на вътрешните работи, са оправомощени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки посочените в заповедта длъжностни лица, включително младшите автоконтрольори в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново – за територията, обслужвана от ОДМВР – Велико Търново /т. 2, 2.1 от заповедта/, т. е. издателят на оспорената пред съда заповед е от компетентните длъжностни лица, които са определени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП и в частност на основание чл. 171, т. 1, б. „б“.

Налагането на ПАМ няма целите и функциите на административното наказание и/или на наказание по НК, поради което към мерките не са приложими разпоредбите на ЗАНН и НК, свързани с общата и индивидуалната превенция на наказанието и маловажността/малозначителността. Във всички случаи, когато се установят предпоставките за приложение на ПАМ по ЗДвП, за компетентния орган е налице задължение за прилагането ѝ, независимо от вида и тежестта на нарушенията по ЗДвП. Целта на ПАМ е да осигури безопасността на движението, да преустанови административно нарушение и създаде обективни възможности за безопасно движение от всички участници, което в случая е съобразено точно от административния орган.

Процесната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата № GPAM-2360306 от 10.03.2026 година, издадена от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Велико Търново, е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона /чл. 172, ал. 1 от ЗДвП/ писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби, както и в съответствие с целта на закона.

При този изход на спора разноски на оспорващата страна не се дължат.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ оспорването на С. С. П. с посочен постоянен адрес в гр. Габрово против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата № GPAM-2360306 от 10.03.2026 година, издадена от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Велико Търново.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал. 5, изр. 2 от ЗДвП.

Съдия: