Решение № 60 от 03.06.2025, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Раднево, 03.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ростислава Петкова при участието на секретаря Десислава Ст. Лъчова като разгледа докладваното от Ростислава Петкова Гражданско дело № 20245520100916 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Р. К. Д., действаща чрез пълномощника адв. М. от АК-Стара Загора, срещу „Стик - кредит“ АД, с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.

1 ЗЗД. Ищецът твърди, че между нея като кредитополучател и ответното дружество „Стик - кредит“ АД в качеството си на кредитодател бил сключен договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с №********** г., с който ответникът се задължил да му предостави кредит в размер на 800 лв., а тя от своя страна да ги възстанови ведно с възнаградителната лихва, при ГПР от 42.58%, ГЛП от 36 %. Твърди, че бил сключен договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с №*********** г., с който ответникът се задължил да му предостави кредит в размер на 1300 лв., а тя от своя страна да ги възстанови ведно с възнаградителната лихва, при ГПР от 42.58%, ГЛП от 36 %, както и договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с №********** г., с който ответникът се задължил да му предостави кредит в размер на 2000 лв., а тя от своя страна да ги възстанови ведно с възнаградителната лихва, при ГПР от 42.58%, ГЛП от 36 %. Твърди, че към момента на подаване на исковата молба и трите процесни договора са изцяло погасени. Счита, че по договорите са надплатени суми във връзка със заплатени възнаградителни лихви, неустойки и други такси уговорени с процесните договори. Твърди, че договорите за кредит са недействителни на основание чл. 22 ЗПК и съгласно чл. 23 от ЗПК ищцата е следвало да върне 1 само чистата стойност на кредита като счита, че не дължи лихва и други разходи по тях. Твърди, че ответникът цели да заблуди кредитополучателят в частта относно действителния годишен процент на разходите и в трите договора, което поражда нищожност на разпоредбата на чл. 27 от договорите, тъй като по смисъла на разпоредбата на чл. 11 ЗПК във вр. с чл. 19 ГПК във вр. с чл. 22 ЗПК липсата на задължителен реквизит от съдържанието на договора води до неговата нищожност. Според ищеца уговореното възнаграждение под формата на неустойка е разход по кредита, който е следвало да бъде включен при изчисляването на ГПР. Твърди, че посочването в договорите на размер на ГПР, който не е реално прилагания представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 ЗЗП, поради което счита, че и трите процесни договора за кредит са нищожни на основание чл. 22 ЗПК.

Отделно от изложеното относно основанията за нищожност на целите договори, твърди, че и уговорените договорни лихви противоречат на добрите нрави по смисъла на чл. 26 от ЗЗД, тъй като уговорената лихва в размер на 36 % надхвърля трикратния размер на законната лихва за претендираните периоди, което прави клаузата нищожна, отчитайки съотношението между уговорения размер на възнаградителна лихва наред с останалите уговорки в договора – неустойка при липса на поръчител, неустойка за забава и както и уговорката, че всички съдебни и извънсъдебни разходи са за сметка на кредитопоучателя, такса уведомление, такса смс и др.

Счита и че уговорените неустойки в чл. 27 от договорите също са нищожни поради противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26 от ЗЗД, тъй като с тях се цели единствено неоснователно обогатяване на кредитополучателя и излизат извън присъщите им функции, посочени в т.3 от ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Твърди, че същите представляват неравноправни клаузи по смисъла на чл. 145 от ЗЗП и съответно са нищожни на основание чл. 146 от ЗЗП.

Поради изложеното иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцата на основание чл. 55 ЗЗД:

- недължимо платена сума в размер на 120 лв. във връзка с договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с №********** г., представляваща сбор от възнаградителни лихви, неустойки и др. такси.

- недължимо платена сума в размер на 180 лв. във връзка с договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с №*********** г., представляваща сбор от възнаградителни лихви, неустойки и др. такси.

2

- недължимо платена сума в размер на 1000 лв. във връзка с договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с №********** г., представляваща сбор от възнаградителни лихви, неустойки и др. такси.

Иска присъждане на разноски в полза на адвокат на основание чл. 38, ал.

2 ЗА.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Стик - Кредит“ АД, в който взема становище за неоснователност на исковете без да излага съображения за това. Твърди, че действително са сключени процесните договори за кредит и заемната сума е била предоставена на разположение на ищцата. Представя и моли да бъде приета заповед №БНБ 31374/16.07.2016 г. относно вписването на дружеството в регистъра на кредитните институции. Претендира разноски. Прави възражение относно претендираното адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗА.

В проведеното открито съдебно заседание от 30.04.2025 г. съдът е допуснал на осн. чл. 214, ал. 1 ГПК изменение в размера на предявени те осъдителни искове по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД чрез тяхното увеличение, като искът по договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с №********** г. се счита за предявен за сумата от 324,39 лв. вместо първоначално претендираната сума от 120 лв.; по договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с №*********** г. се счита за предявен за сумата от 715,20 лв. вместо първоначално претендираната сума от 120 лв.; по договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с №********** г. се счита за предявен за сумата от 2731,94 лв. вместо първоначално претендираната сума от 1000 лв.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

С доклада по делото, обявен за окончателен без възражения на страните в първото и единствено по делото открито съдебно заседание, за безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства: че между страните по делото е сключен: договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с №********** г., с който ответникът се задължил да предостави на ищеца кредит в размер на 800 лв., а тя от своя страна да ги възстанови ведно с възнаградителната лихва, при ГПР от 42.58%, ГЛП от 36 % ; договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с №*********** г., с който ответникът се задължил да предостави на ищеца кредит в размер на 1300 лв., а тя от своя страна да ги възстанови ведно с 3 възнаградителната лихва, при ГПР от 42.58%, ГЛП от 36 % ; договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с №********** г., с който ответникът се задължил да предостави на ищеца кредит в размер на 2000 лв., а тя от своя страна да ги възстанови ведно с възнаградителната лихва при ГПР от 42.58%, ГЛП от 36 % на 24.03.2020 г.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът е разпределил доказателствената тежест както следва:

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД с оглед отделените като безспорни и ненуждаещи се от доказване факти и при установяване на нищожност на договора за кредит, ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно, че е заплатила, а ответникът е получил процесните суми, без да е имало основание за извършване на престацията.

При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице основание за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи нейното връщане.

С определението за насрочване на делото от 13.01.2025 г., съдът задължил ответника в едноседмичен срок от получаване на определението да представи заверени преписи на документ, удостоверяващ, че договорените главници по договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с №********** г., договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с №*********** г., договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с №********** г., са отуснати на ищеца, както и самите договори, погасителните планове към тях и счетоводни документи за погасени суми по процесните договори.

Въпреки редовното връчване на преписа от определението, ответникът не е изпълнил вмененото му задължение по реда на чл. 190 ГПК в предоставения от съда срок, нито до приключване на делото в настоящата инстанция. С протоколно определение от 19.02.2025 г., съдът е указал на ответника, че при неизпълнение на това си задължение, съдът по реда на чл. 161 ГПК може да приеме за доказани фактите и обстоятелствата, за чието доказване страната е създала пречки за събирането им. Поради тази причина и на основание чл. 161 ГПК съдът приема за доказано обстоятелството, че процесните договори имат именно такова съдържание, каквото е посочено от ищеца в исковата молба. Действително, с отговора на исковата молба 4 ответникът не е оспорил обстоятелството, че посоченият от ищеца договор има съдържанието, описано в исковата молба, тоест страната не оспорва сключването на самите договори за заем с предмет предоставяне на паричен заем, както и предоставянето на уговорените парични суми на ищеца, но не предоставя копие от договорите за заем за установяване на конкретното съдържание на правоотношението, в частност на посочената от ищеца уговорка за обезпечаване на договора за потребителски кредит и договорените последици от неизпълнение на задължението на потребителя да предостави исканото обезпечение. Предвид създадени от ответника пречки следва да се приложат последиците от чл.

161 ГПК и да се приеме, че в договорите за кредит е била уговорена неустойка за непредоставяне на обезпечение.

Горното обстоятелство кореспондира с приетото и неоспорено заключение на ССчЕ, което съдът кредитира на основание чл. 202 ГПК като пълно и компетентно изготвено. От заключението се установява, че при отпуснат размер на кредита по договор за паричен заем №********** г. от 800 лева, съгласно твърденията на ищеца в исковата молба и фиксиран лихвен процент в размер на 36 %, ГПР е в размер от 42,58 %, като посоченият ГПР е формиран въз основа на въведената информация, включваща размера на потребителския кредит, броя на погасителните вноски и годишната лихва приложима по договора. Като според експертизата това са единствените компоненти, които са включени при изчисляването на ГПР. В заключението е посочено, че съгласно представена счетоводна справка за погасени суми по договор за паричен заем №********** г. и какви компоненти са погасени с тях, ищцата е заплатила по процесния договор за паричен заем – пълният размер на главницата от 800 лева, договорна лихва в размер на 54,07 лева и неустойка в размер на 270,32 лева или обща сума по кредита в размер на 1124,39 лева.

Относно договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с №*********** г. от заключението се установява, че при отпуснат размер на кредита от 1300 лева според твърденията на ищеца и фиксиран лихвен процент в размер на 36 %, ГПР е в размер от 42,58 %, като посоченият ГПР е формиран въз основа на въведената информация, включваща размера на потребителския кредит, броя на погасителните вноски и годишната лихва приложима по договора. Като според експертизата това са единствените компоненти, които са включени при изчисляването на ГПР. Съгласно 5 представена счетоводна справка от ответното дружество за погасени суми по договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с №*********** г. и какви компоненти са погасени с тях, ищцата е заплатила по процесния договор за паричен заем – пълният размер на главницата от 1300 лева, договорна лихва в размер на 154,36 лева и неустойка в размер на 560,84 лева или обща сума по кредита в размер на 2015,20 лева.