Решение № 3581 от 30.09.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3581 гр. Варна, 30.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Е. М. при участието на секретаря С. М. Г. като разгледа докладваното от Е. М. Гражданско дело № 20263110102715 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 239 вр. чл. 238 ГПК.

Образувано е по предявени от „АПС Б. Б.” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: ****** чрез процесуалния му представител – юрк. Б. Т., срещу Н. П. Л., ЕГН **********, с адрес: ******, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата 51.13 евро /100 лв./, представляваща неплатена главница по сключения между „С. К.“ ООД, ЕИК ****** и Н. П. Л. договор за паричен заем К. № ******, вземанията по който са прехвърлени от цедента „С.

К.“ ООД в полза на заявителя-цесионер по силата на сключен между тях договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от ******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 02.12.2025 г. до окончателното й изплащане; сумата 2.56 евро /5.01 лв./, представляваща договорна /възнаградителна лихва/ по договора за заем за периода ****** – 14.12.2020 г., както и сумата 23.02 евро /45.02 лв./, представляваща обезщетение за забава върху главницата по договора за заем, начислено за периода 15.12.2020 г. – 30.10.2025 г., които суми са предмет на заповед № ******. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № ****** по описа на РС - Б..

В исковата си молба ищецът „АПС Б. Б.” ЕООД излага, че между „С. К.“ ООД /кредитодател/ и ответника Н. П. Л. /кредитополучател/ е сключен договор за паричен заем К. № ****** по електронен път по силата на Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Твърди, че договорът е сключен при спазване на изискванията на Закона за потребителския кредит, 1 включително, че всички негови елементи са предоставени на насрещната страна с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12.

Посочва, че съгласно сключения договор, кредитополучателят е получил сумата 100 лв., която се е съгласил да върне на 1 вноска в размер на 105.01 лв. в срок до 14.12.2020 г., съгласно Погасителен план, неразделна част от договора за кредит. Уговорен бил фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и ГПР в размер на 48.66 %. Твърди, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит. С договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от ****** „С. К.“ ООД му прехвърлило вземанията си към длъжника по процесния договор за кредит. Длъжникът е уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна поща. Ако се приеме, че уведомяването на длъжника-ответник на посочения имейл адрес не е извършено надлежно, моли да бъде прието за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира присъждане на сторените в заповедното и в настоящото производство разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Н. П. Л., редовно уведомен, не е депозирал писмен отговор на исковата молба, подадена от „АПС Б. Б.“ ЕООД.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Въз основа на подадено от ищеца заявление е издадена заповед № ****** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по образуваното ч. гр. д. № ****** по описа на ВРС, **** състав, срещу длъжника Н. П. Л. за заплащане на посочените в заповедта суми, предмет на настоящото производство.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Настоящият иск за установяване съществуването на претендираните вземания е предявен на 15.04.2026 г., в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.

В проведено по делото на 17.09.2026 г. открито съдебно заседание редовно призованият ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Ищецът от своя страна е направил искане за постановяване на неприсъствено решение с нарочна молба от 23.06.2026 г.

Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване му в съдебно заседание.

В срока за отговор и в проведеното открито съдебно заседание ответникът не е оспорил твърденията на ищеца, а и същите се подкрепят от представените писмени доказателства, в това число договор за паричен заем К. от ******, съответно договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от ******

Следва да се отбележи още, че ответникът не е оспорил размера на претендираните суми.

По изложените съображения съдът приема, че предявените искове са вероятно основателни.

Предвид посоченото, съдът приема, че в случая е установено наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239, ал.

1, т. 1 и 2 ГПК, поради което исковата претенция следва да се уважи по този 2 ред.

Предвид изхода на спора, разноски следва да бъдат присъдени в полза на ищеца. В заповедното производство направените от негова страна разноски са в общ размер от 20.25 евро /39.61 лв./, които следва да бъдат присъдени в полза на страната, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК.

В настоящото производство ищцовото дружество представя доказателства за извършени разноски в размер на сумата 72.44 евро – държавна такса и 5.06 евро – такса за разпечатване на хартиен носител на депозираната по електронен път искова молба. Ищецът се представлява от юрисконсулт, за което му се дължи и съответно възнаграждение, което съдът определя на сумата 100 евро, какъвто размер претендира и ищецът, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. Ето защо в полза на страната следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 177.50 евро, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК.

Воден от горното и на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н. П.

Л., ЕГН **********, с адрес: ******, дължи на „АПС Б. Б.” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: ****** следните суми: сумата 51.13 евро /100 лв./, представляваща неплатена главница по сключения между „С. К.“ ООД, ЕИК ****** и Н. П. Л. договор за паричен заем К. № ******, вземанията по който са прехвърлени от цедента „С. К.“ ООД в полза на заявителя-цесионер по силата на сключен между тях договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от ******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 02.12.2025 г. до окончателното й изплащане; сумата 2.56 евро /5.01 лв./, представляваща договорна /възнаградителна лихва/ по договора за заем за периода ****** – 14.12.2020 г., както и сумата 23.02 евро /45.02 лв./, представляваща обезщетение за забава върху главницата по договора за заем, начислено за периода 15.12.2020 г. – 30.10.2025 г., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, които суми са предмет на заповед № ******. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № ****** по описа на РС Б..

ОСЪЖДА Н. П. Л., ЕГН **********, с адрес: ******, да заплати на „АПС Б. Б.” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: ****** сумата 20.25 евро /39.61 лв./, представляваща сторените съдебно-деловодни разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № ****** по описа на РС Б . , както и сумата 177.50 евро, представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 3