Решение № 191 от 12.03.2025, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 191 гр. Благоевград, 12.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Д. Р. Беровски при участието на секретаря Ана Г. Георгиева като разгледа докладваното от Д. Р. Беровски Гражданско дело № 20241210101836 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).

Образувано е по искова молба, подадена от Б. Е. Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.***** против „Фератум България“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано от *****.

Ищецът е предявил против ответника при условията на обективно евентуално съединяване следните искове:

1./ главен иск за обявяване на нищожен на Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1308317 от 09.12.2023г. поради противоречие с чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, т. 10 ЗПК или поради противоречие с добрите нрави.

2./ евентуален иск срещу за обявяване за нищожна на разпоредбата на чл. 5 на процесния Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1308317 от 09.12.2023г. поради противоречие с чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, т. 10 ЗПК или поради противоречие с добрите нрави.

Ищецът твърди, че на 09.12.2023г. между него и ответника е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1308317, като страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 800 лв., видът на вноската е месечна, броят на погасителните вноски е 12, а ГПР бил в размер на 49,11 %. Заявява, че в чл. 5 от договора било уговорено, че кредитът се обезпечавал с поръчителство, предоставено с „Мултитюд Банк“ в полза на дружеството ответник. Смята, че процесният Договор за потребителски кредит бил нищожен поради нарушение на императивните изисквания на чл. 11, т. 10 вр. чл.

22 ЗПК, както и поради противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД. В тази връзка въвежда и подробни съображения. При условията на евентуалност, твърди, че клаузата на чл. 5 на процесния Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1308317 от 09.12.2023г. била нищожна поради противоречие императивните изисквания на чл. 11, т. 7-12 вр. чл. 22 ЗПК. По отношение и на този евентуален иск за частична нищожност на процесния договор за потребителски кредит ищецът излага подробни съображения.

Ответникът смята предявения иск за неоснователен. В тази връзка не оспорва обстоятелствата, че е сключил на 09.12.202г. с ищеца Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1308317, съгласно който е бил предоставил на ищеца сумата в 1 размер на 800 лв. Оспорва обаче твърденията на ищеца, че процесния договор за кредит и клаузата на чл. 5 от същия за поръчителство не отговарят на изисквания на чл. 11, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, както и поради противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД. В тази връзка развива подробни доводи.

Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени против ответника при условията на обективно евентуално съединяване следните искове:

1./ главен иск за обявяване на нищожен на Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1308317 от 09.12.2023г. поради противоречие с чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, т. 10 ЗПК или поради противоречие с добрите нрави (с правна квалификация чл. 26, ал. 1 предл. първо ЗЗД вр. с чл. 23 във вр. с чл. 22 от ЗПК, чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4, чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, чл.

19, ал. 1 и ал. 4 от ЗПК вр. чл.143 и чл.146 ЗЗП).

2./ евентуален иск срещу за обявяване за нищожна на разпоредбата на чл. 5 на процесния Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1308317 от 09.12.2023г. поради противоречие с чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, т. 10 ЗПК или поради противоречие с добрите нрави (с правна квалификация чл. 26, ал. 1 предл. първо ЗЗД вр. с чл. 23 във вр. с чл. 22 от ЗПК, чл.

10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4, чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, чл. 19, ал. 1 и ал. 4 от ЗПК вр. чл.143 и чл.146 ЗЗП).

Уважаването на исковите претенции за прогласяване на нищожността на целия договор, евентуално на горепосочената клауза от договора е детерминирано от установяването, че процесният договор за потребителки кредит противоречи на императивни правни норми, а именно 23 във вр. с чл. 22 от ЗПК, чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4, чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, чл.

19, ал. 1 и ал. 4 от ЗПК вр. чл.143 и чл.146 ЗЗП, както и че същият накърнява добрите нрави.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи наличието на протоворечие на процесния договор за кредит с посочените императивни правни норми, както и с че договорът накърнява добрите нрави. От своя страна ответникът трябва да докаже, че сключената сделка е валидна.

Именно в контекста на изложените принципни положения трябва да се потърси и разрешение на фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият казус.

Не се спори между страните, че между ищеца Б. Е. Ц. (като кредитополучател и потребител) и ответника „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД (като заемодател и кредитор) е бил сключен на 09.12.2023г. процесният Договор за предоставяне на потребителски кредит с № 1308317. Фактът на сключването на сделката се доказва и от представения по делото заверен препис от самия процесен Договор за предоставяне на потребителски кредит с № 1308317, от Погасителен план към него. Безспорно е също така, че ответното дружество реално е предоставило на ищеца заемната сума по процесния договор в размер на 800 лв.

Получаването на заемната сума се установява и от заключението на допуснатата съдебносчетоводна експертиза (неоспорено от страните).

От съдържанието на цитираните документи се изясняват и основните параметри на заемното правоотношение, а именно: главница в размер на 800 лв.; годишен процент на разходите /ГПР/ – 49,11 %; лихвен процент – 23%; договорна лихва в размер на 184 лв.; общата дължима сума по кредита в размер на 984 лв.; срок на кредита – 12 месеца, като заемателят се задължава да върне заема с месечни плащания съгласно Погасителния план към договора, с първа падежна дата 08.01.2024г. и последна падежна дата 04.12.2024г.

В чл. 5 от процесния договор за кредит било предвидено, че заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от "Мултитюд Банк" в полза на дружеството, като договорът за поръчителство се сключва не по-късно от края на работния ден, в който е сключен заемът. С одобряване от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката, 2 свързана с обезпечението не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. Одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряване на заема.

Видно от приетото копие на Договор за гаранция от 09.12.2023г. и Погасителен план към него е, че е било предвидено задължение на потребителя за заплащане на такса за предоставяне на поръчителството в размер на 760 лв., като посочените разходи за тази такса не се включват в ГПР.

От анализа на заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза (неоспорено от страните), става ясно, че действителният годишен процент на разходите /ГПР/ е 118 %, а не посоченият неправилно в договора 49,11 % В тази връзка от заключението на вещото лице се установява, че ако към разходите по кредита се добави и сумата за поръчителство в размер на 760 лв., общата сума на разходите по кредита става 944 лв. (184 лв. - договорна лихва + 760 лв. - вноски за обезпечаване на кредита). При това положение действителният ГПР надвишава допустимия съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК размер на ГПР и оскъпяването на кредита в действителност е 118 %. Става ясно от заключението, че общата сума, която е била заплатена във връзка с процесния договор, е 882 лв.

С оглед заключението на вещото лице се налага изводът, че в случая записаният в договора ГПР /49,11 %/ е формален и не отговаря на фактическото положение. Следователно договорът за потребителски кредит е сключен в нарушение на чл. 11, т. 10 ЗПК, тъй като не е записан коректният ГПР. По тази причина процесният договор за потребителски кредит от 09.12.2023г. е нищожен – арг. от чл. 22 ЗПК. На основание чл. 23 ЗПК в този случай длъжникът трябва да върне само чистия размер на главницата и не дължи други суми за лихви, неустойки или други разходи по кредита. В тази връзка следва да се има предвид, че към датата на сключване на процесния договор са приети разпоредбите на ал. 4 и ал. 5 на чл.

19 от ЗПК, в сила от 23.07.2014г., според които годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, а клаузите в договори, надвишаващи този размер, се считат нищожни. На това основание се явява и нищожен и договорът за предоставяне на поръчителство към процесния договор за потребителски кредит.

Настоящият съдебен състав счита, че в случая е налице нарушение и на нормата на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит, според която годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи/, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит и който се изчислява по формула, съгласно Приложение 1 към закона, като вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. Легална дефиниция за "Общ разход по кредита за потребителя" е дадена от законодателя в Параграф 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за потребителския кредит, където е посочено, че това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Посочването на размера на ГПР е задължително, тъй като по този начин се информира потребителя за възможността да съобрази реалната цена на финансовата услуга, а също и да прецени икономическите последици от сключване на договора, което ще му даде възможност да направи избор да сключи или не договора за кредит. В чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е предвидено, че договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от 3 потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин.

Стана ясно по делото, че посоченият в договора ГПР от 49,11 % е неточен и заблуждава кредитополучателя /потребителя/. Това е така, тъй като предвиденото в чл. 5 от Договора, условие за предоставяне на обезпечение, представляващо поръчителство и дължимата по него сума, следва да се включи в ГПР, съгласно нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, в противен случай това ще доведе до съществена разлика в посочения и действително прилагания ГПР, което е равнозначно на непосочването на ГПР по кредита.

В настоящия случай в договора липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения процент ГПР, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин - чл. 10, ал. 1 ЗПК. ГПР е посочен като абсолютна стойност, при неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което не е позволило на ответника да прецени икономическите последици от сключването на договора, поради което съдът намира, че той е недействителен, съгласно чл. 22 ЗПК. Съгласно чл. 5 от Договора, получаването на кредита е обвързано с условие за предоставяне на обезпечение, представляващо поръчителство. С тази сума кредитът се оскъпява, най-малкото защото с нея се покриват разходи, свързани с него и същите са били известни на кредитора. В чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит е предвидено, че Годишният процент на разходите /ГПР/ не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България. Заплащането на такса за поръчителство води до заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като максималният размер на ГПР по потребителския кредит ще надхвърли допустимия петкратен размер на законната лихва.