Определение № 310 от 07.08.2026, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 310 гр. ХАСКОВО, 07.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ

Членове:

ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА

ГЕОРГИ М. МИХАЙЛОВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ М. МИХАЙЛОВ Въззивно частно наказателно дело № 20265600600521 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и сл. от НПК.

Постъпила е въззивна жалба от пострадалата С. С. Д., подадена срещу определение № 130/02.07.2026 г. на Районен съд – Хасково, постановено по ЧНД № 526/2026 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено, постановлението на прокурор от Районна прокуратура – Хасково от 22.05.2026 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 105/2026 г. по описа РУ – Хасково, пр. пр. № 4933/2025 г. по описа на РП - Хасково, на осн. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.

В жалбата се изтъкват доводи, че атакуваното определение е немотивирано, неправилно и незаконосъобразно, постановено при непълен анализ на събраните доказателства. Налагат се твърдения, че в определението на първоинстанционния съд, не било посочено кои доказателства се кредитират и кои не, за да се стигне до възприетата фактическа обстановка.

Твърди се, че по ДП не са събрани всички относими доказателства, както и че не са събрани доказателства за това къде е процесният автомобил и дали има разпореждане с него, от кого и кога. Изложените мотиви от Районен съд – Хасково били несвързани и били предимно теоретични постановки.

Недопустимо било за пръв път първоинстанционният съд да излага мотиви за липса на престъпления, които прокурора не бил изследвал в ДП. Липсвала изготвена съдебно оценителна експертиза, от която да се установи размера на евентуалната вреда. Жалбоподателката счита, че неправилно съдът е приел, че наличието на преупълномощаване на друго лице, преди оттегляне на пълномощията от нейна страна по отношение на Г.М.Г., води задължително до извод, че той не се е разпоредил незаконно с процесния автомобил, както и за липсата на специална цел. Навеждат се твърдения за специална цел от страна на Г.М.Г. и А.Ф.А, която се изразява в това автомобилът да бъде присвоен, без да бъде заплатена стойността му.

Според жалбоподателката преупълномощаването на друго лице след по-малко от два месеца, липсата на моторното превозно средство и незаплащането на стойността му, водят до 1 извод за умисъл, обосноваващ определено незаконосъобразно деяние. Излага се несъгласие с тезата на районния съд, за липса на извършено деяние п о чл. 206 от НК, доколкото същата не се подкрепяла от доказателствата по делото. Отбелязва, че при престъпление по чл. 206 от НК би могло да има и в случай, че се приеме, че извършителят е отчасти собственик на процесната вещ. В настоящото производство липсвали доказателства процесният автомобил да е бил обект на покупко-продажба, уредена по законов ред.

Твърди, че автомобилът е нейна собственост. Счита изводите на прокурора за липса на умисъл и липса на престъпление за неправилни. Също така не било изследвано от прокурора дали има или не престъпление по чл. 217 от НК.

Моли да бъде отменено определението на Районен съд - Хасково, с което е потвърдено прекратителното постановление на РП – Хасково.

Хасковският окръжен съд, след като се запозна с изложените в жалбата доводи и с материалите по делото и след като извърши служебна проверка на атакувания съдебен акт, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в предвидения от закона срок и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

Досъдебното производство № 105/2026 г. по описа РУ – Хасково, пр. пр.

№ 4933/2025 г. по описа на РП - Хасково е образувано за престъпление по чл.

206, ал. 1 от НК, на основание чл. 212, ал. 1 от НПК /с постановление от 06.02.2026 г. на прокурор от РП - Хасково/.

С постановление на прокурор от Районна прокуратура – Хасково от 22.05.2026 г., наказателното производство по делото е било прекратено на основание чл. 242, ал. 1 и ал. 2, чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.

С определение № 130/02.07.2026 г. на Районен съд – Хасково, постановено по ЧНД № 526/2026 г. по описа на същия съд, е било потвърдено същото постановление. За да постанови в този смисъл акта си, представителят на прокуратурата е приел, че по разследването не са събрани доказателства за извършено престъпление от общ характер и в частност – на престъпления по чл. 206 от НК и чл. 209, ал. 1 от НК , а са налице единствено неуредени гражданскоправни отношения между свидетелката Д. от една страна и свидетеля Г., от друга.

С атакуваното определение № 130/02.07.2026 г. на Районен съд – Хасково, постановено по ЧНД № 526/2026 г. по описа на същия съд по реда на чл. 243, ал. 6, т. 1 от НПК е потвърдено изцяло прекратителното постановление на прокурора, като правилно, обосновано и законосъобразно.

В мотивите си към този съдебен акт, предмет на настоящата инстанционна проверка, съставът на първоинстанционния съд е изложил фактически анализ на доказателствения обем по делото. С ангажирани правни съображения, изводи и мотиви, районният съд е обосновал и заключението си за липсата на безспорна и категорична установеност на съставомерно престъпно деяние по чл. 206 от НК, както и такова по чл. 209, ал. 1 от НК , с оглед на което е споделил и крайният извод на прокурора относно необходимостта, воденото за него наказателно производство да бъде 2 прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК .

Настоящият съдебен състав на въззивния съд, след като се запозна с наведените в жалбата оплаквания и извърши проверка на атакувания съдебен акт, намери същия за законосъобразен.

Настоящият съдебен състав намира, че протестираното определение следва да бъде потвърдено поради следните съображения:

В производството по чл. 243 от НПК съдът има за задача да провери законосъобразността и обосноваността на постановлението за прекратяване дали изводите на прокурора се основават на правилен анализ на събраните доказателства, дали е проведено пълно и всестранно разследване със събиране на всички възможни и допустими доказателства и в тази връзка дали са извършени всички надлежни процесуално-следствени действия. За да се достигне до логичен и обоснован извод за липса на извършено съставомерно деяние и прекратяване на досъдебното производство, е необходимо да бъдат събрани доказателства относно всички елементи на престъпния състав, респ. липсата на такива. Това може да се извърши само при изцяло изяснена фактология по разследването.

От събраните в хода на разследването доказателства безспорно е установено, следното:

Св. С. С. Д. притежавала лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „ЦЛК 200“ с рег. № *******. Уговорила се със св. Г.М.Г., когото познавала от около седем години, да му даде лекия си автомобил, за което той трябвало да заплати сумата от 2000 лева. Уговорката била устна. Към момента на уговорката, на моторното превозно средство имало наложен запор, като и двете страни знаели за това обстоятелство, което препятствало продажбата.

На 06.11.2024 г. св. Д. предоставила с пълномощно за управление и продажба лекия автомобил на св. Г.. Съгласно надлежно издаденото пълномощно от собственика на автомобила, дава пълното законово основание на ползвателя да се разпорежда с него.

Предадено било и владението върху МПС-то. Двамата се уговорили последният да плати четири вноски по 500 лева всяка. Той платил на части общо сумата от 1400 лева. На 17.07.2025 г. св. С. Д. оттеглила пълномощното си, поради това, че за автомобила имало наложена глоба в Австрия. След като оттеглила пълномощното, разбрала, че св. Г. Г. бил преупълномощил друго лице, като преупълномощаването било извършено на 13.01.2025 г., преди да бъде оттеглено пълномощното.

В последствие се установило, че лицето, на което св. Г. Г. е предал въпросния автомобил и го е преупълномощил да го управлява - св. А.Ф.А, го е разглобил на части и така го продавал.

В хода на проведеното разследване са извършени разпити в качеството на свидетели на лицата: С. С. Д., Г.М.Г., А.Ф.А и А.А.В.. Приобщени са по съответния ред писмени доказателства. Извършена е и очна ставка на св. С. Д. и на св. Г. Г..

В този смисъл въззивната инстанция напълно се солидаризира с изводите на РС Хасково досежно необходимостта от провеждане на очна ставка между св. Д. и 3 св. Г. касателно договорките между тях по повод процесния автомобил.

Потвърждават гореизложения факт обстоятелствата изложени в мотивите на Районния съд.

От субективна страна за престъплението по чл. 206 от НК е нужно деецът да има специална цел. Целта на дееца е специфична и е насочена към трайното и противозаконно своене на вещта. Специалната цел на св. Г. в случая не е установена, доколкото не е налице изначално намерение у същия да въведе и поддържа заблуждение у св. Д. относно устната им договорка - а именно тя да му предаде автомобила си, а той да и заплати сумата от 2000лв.

На практика св. Г. е платил повече от половината договорена сума, като в случая спорът се свежда до неизплатен остатък от договорената сума, а не за измамливи действия.

Досъдебното производство е приключило с Постановление на наблюдаващия прокурор за прекратяване на наказателното производство от 22.05.2026 г. В обстоятелствената част на същото било прието, че в хода на разследването не са събрани доказателства за осъществяване от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 206 от НК, доколкото последното изисква деянието да бъде извършено при пряк умисъл като форма на вината. Касаело се за типични гражданскоправни отношения, защитими по реда на ГПК. С тези доводи прокурорът прекратил наказателното производство на основание чл. 242, ал. 1 и ал. 2, чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.

Субект на престъплението по чл. 206 от НК може да бъде всяко наказателноотговорно лице, което владее чужда движима вещ на правно основание. Предмет на престъплението по чл. 206 от НК са чужди движими вещи, които деецът владее или пази. Изпълнителното деяние на престъплението се състои в присвояване, което в теорията и практиката се разбира като акт на фактическо или юридическо разпореждане с инкриминираната вещ в свой личен или чужд за собственика на вещта интерес, като е безспорно, че актът на имуществено разпореждане може да бъде осъществен както с действие, така и с бездействие, а именно - с противозаконен отказ да бъде върната чуждата вещ.

От субективна страна състава на чл. 206 от НК изисква пряк умисъл и специално присвоително намерение, като за да се приеме, че те са налице е необходимо да се установи и, че от субективна страна деецът цели едно противозаконно, окончателно, безвъзвратно и безвъзмездно разпореждане в свой или чужд интерес с поверената му на правно основание чужда вещ, която владее или пази. За да е реализиран престъпният състав на обсебването, освен продължаване упражняването на фактическа власт върху вещта, която деецът владее или пази, след отпадането на правното основание за това, е необходимо да бъде доказана и промяна на отношението му към тази вещ (намерение за своене на вещта), като тези действия следва да бъдат да бъдат извършени умишлено.

Съгласно установената практика на ВКС, сключването на устен или писмен договор не изключва възможността за осъществяване на обсебване, 4 щом като са налице признаците на това престъпление и при установяване на доказателства за това, че деецът се е разпоредил противоправно с движимата вещ, предмет на гражданското правоотношение. Сделка от чуждо име и за чужда сметка може да се извършва само при изготвено от титуляра изрично пълномощно. По делото има приложено такова. С нотариално завереното пълномощно св. Г. можел да продаде, заложи или дари автомобила, на когото намери за добре, включително да преупълномощава трети лица. Налице са и данни за постигната уговорка за продажба на автомобила, която не е могла да бъде осъществена по предвидения в закона ред - с писмен договор с нотариална заверка на подписите, тъй като върху автомобила имало наложен запор, за който знаели и двете страни.

Доколкото съдът няма правомощие да указва на прокуратурата срещу кого следва да повдигне обвинение и въобще следва ли да го направи, той може единствено да прецени, че изводите на прокурора почиват на събраните в производството доказателства, за което е и настоящата констатация. Именно поради това настоящият съдебен състав приема, че при проведеното разследване действително са извършени всички възможни процесуално следствени действия за събиране на доказателства, които да установят релевантните обстоятелства, касаещи състава на престъплението по чл. 206 от НК.