Определение № 425 от 11.06.2024, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 425 гр. Габрово, 11.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Кремена Големанова

Велемира Димитрова като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно частно гражданско дело № 20244200500254 по описа за 2024 година

Производството е по чл.274, ал.2 вр. с чл.413, ал.2 ГПК.

Производството е образувано по частна жалба на „А1 България" ЕАД срещу разпореждане на Районен съд – Дряново по ч.гр.д. №103/2024г., с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за сумите от 9,01лв. – такса за събиране на дължими суми за периода 16.12.2021г.-15.01.2022г., сумата от 1,02лв.-мораторна лихва върху тази такса за периода 04.02.2022г.-11.03.2024г., сумата от 351,90лв.- неустойка по договор с партиден № *********, както и сумата от 68,17лв.- мораторна лихва за периода от 19.03.2022г. – 11.03.2024г., както и разноски за разликата от 31,12лв. до пълния претендиран размер от 175лв.

В жалбата се излагат подробни доводи за неправилност на обжалваното разпореждане.

Твърди се, че за да отхвърли процесното заявление в горепосочената част, заповедният съд приел, че неустоечната клауза излиза извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, че неустойката може да бъде уговорена само във връзка с изброените функции, но не може да служи за обогатяване на кредитора с оглед развалянето на договора.

В случай на прекратяване на договора преди изтичане на уговорения срок по вина или инициатива на потребителя или при нарушаване на задълженията му по договора или други документи, свързани с него, в т.ч. приложимите ОУ, последният дължи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. Видно е, че клаузите за неустойки в частите, в които са обвързани с размера на месечните абонаменти такси, поставят праг на максималния размер на неустойката за физически лица до трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, в които размери са само част от исковите претенции. Не е договорено и не се претендират стойности на абонаментни такси за целия срок на договорите. Освен това размер на неустойката от три стандартни месечни вноски не излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

По отношение отказа да се издаде заповед относно разликите в цените на устройство без абонамент и с абонамент, то следвало да се вземе предвид, че мобилният оператор направил отстъпка от стандартната цена на устройството, като клаузата за разлика и претендираната сума на основание тази клауза целяла да обезщети мобилния оператор за направените ценови отстъпки с оглед очакваното изпълнение на задълженията от страна на потребителя за договорния срок. Неустойката е договорна клауза, с която се уговаря, че в случай на виновно неизпълнение на договорно задължение, длъжникът се задължава да престира на кредитора имуществено благо. Тя е специфична форма на договорната отговорност и се 1 дължи независимо от наличие на вреди и независимо от техния размер. Страните могат да уговарят свободно вида и размера на неустойката, стига обаче тази клауза да не противоречи на императивни норми на закона, а в равна степен - и на добрите нрави. Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, неустойката следва да се приеме за нищожна. В настоящия случай се претендира уговорена неустойката за разваляне на договор поради неизпълнение на същинското задължение на длъжника по него, която по характер е регулаторна, а не компенсаторна. Неустойките били начислени поради срочния характер на договора, с който длъжникът се е обвързал и заради който е получил преференциални цени за същите услуги, които при безсрочни отношения би получавал на други цени. Отстъпката в ценообразуването е именно заради срочността на ангажимента на абоната. Отхвърлянето на неустойките за прекратяване на срочни договори поради изложените от заповедния съд мотиви обезсмисля предлаганите отстъпки от оператора за дългосрочна обвързаност поставяло дружеството в неравностойно положение спрямо абоната. Операторът бил планирал и извършил разходи, за да осигури качествено предоставяне на услугата с оглед спазване на двугодишния срок на ангажимента. На следващо място право на оператора било да претендира цени за отстъпки на устройства предоставени на абоната с оглед минималния срок на тарифно обвързване или цена на оборудване, което същия не е върнал след края на срока на договора, въпреки, че същото му е било предоставено за използване само с оглед заявената услуга. Не можело да бъде споделено становището на заповедния съд, че това е скрита неустойка или че нарушава добрите нрави. Освен това обезщетението за обработка на просрочени задължения било уговорено между страните като такса, която се начислява при просрочени задължения като тя има за цел да обезщети кредитора за вредите, които търпи от обработката и администрирането извънсъдебно на просроченото задължение, в това число заплащането на колекторски агенции и други, поради което същото не противоречало на добрите нрави, а целта му била обусловена от допълнителните разходи, които длъжника инициира със своето противоправно поведение.

Моли да се отмени разпореждането в обжалваните части. Претендира разноски.

Габровският окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството пред Дряновски районен съд е образувано по Заявление подадено от „А1 България“ ЕАД срещу Д. С. Д., за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за следните суми: 246,78 лв. - обща стойност на неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги, 351,90 лв. - общ размер на начислени неустойки, поради прекратяване на договора по вина на абоната и мораторна лихва в общ размер от 122,60 лв. След дадени от съда указания заявителя е конкретизирал претендираните от него суми по основания и по периоди.

С обжалваното Разпореждане №274/01.04.2024г., постановено по ч.гр.д.№103/2024г. по описа на РС Дряново, заявлението е оставено без уважение за сумите от 9,01лв. – такса за събиране на дължими суми за периода 16.12.2021г.-15.01.2022г., сумата от 1,02лв.мораторна лихва върху тази такса за периода 04.02.2022г.-11.03.2024г., сумата от 351,90лв.неустойка по договор с партиден № *********, както и сумата от 68,17лв.- мораторна лихва за периода от 19.03.2022г. – 11.03.2024г., както и разноски за разликата от 31,12лв. до пълния претендиран размер от 175лв. запоредния съд приел, че съществува обоснована вероятност вземането за неустойка и такса за извънсъдебно събиране на вземането да се основават на неравноправни клаузи.

Приел е, че таксата за извънсъдебно събиране на вземането не е обоснована по размер, определена е едностранно от доставчика на услуги, като не е включена в договора, поради което вероятно е неравноправна на основание чл.143, ал.1 и ал.2, т.19 ЗЗП. Същата не отговаряла на изискването за добросъвестност и водела до значително неравновесие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на услуги, който едностранно, без посочени критерии, определя размера на тази такса, което не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора и неговото евентуално неизпълнение.

Независимо от претендирания максимален размер на неустойката за прекратяване на договора, а именно трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на 2 срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка, с добавяне на възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и допълнителна услуга екстра, съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния абонамент прави начинът по който се формира тази неустойката неясен за потребителя. В процесните договори и представените приложения към тях, не се съдържа информация относно размера на общата стандартна месечна абонаментна такса, без начислени отстъпки, която потребителят би дължал към момента на прекратяване на договора, от която такса следва да се формира размера на неустойката. Неясно оставало и кои конкретни услуги включва тази такса и как е формирана, както и каква част от общо претендираната сума представлява стойността на отстъпките. По отношение на претендираната неустойка за невърнато оборудване в представените със заявлението договори не се съдържала информация за стойността на предоставено оборудване – цифров приемник, която потребителя би дължал към момента на прекратяване на договора в случай, че оборудването не бъде върнато, която стойност формира размера на неустойката. Заповедния съд приел и че претендирана неустойка в размер на три стандартни месечни такси противоречи на добрите нрави. По отношение на оператора същата би заместила дължимото от клиента изпълнение на задължението да заплаща цена за договорените мобилни услуги, независимо дали договорът ще е действащ и дали ще се предоставят такива услуги. Същевременно при действащия договор заплащането на месечни такси е срещу престирано от оператора изпълнение на задължението му за предоставяне на мобилни услуги, то така уговорената неустойка при прекратяване би довела до недопустимо неоснователно обогатяване на оператора.

С оглед данните по делото настоящият състав на съда също намира, че в конкретния случай съществува обоснована вероятност вземането за неустойка и такса за извънсъдебно събиране на вземането да се основава на неравноправна клауза.

Таксата за извънсъдебно събиране на вземането не е обоснована по размер, едностранно е определена от доставчика на услуги, като не е включена в договора, а в приложимите общи условия, поради което и клаузата в чл.51д от ОУ вероятно е неравноправна, на основание чл.143, ал.1 и ал.2, т.19 от ЗЗП. Същата е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на услуги, който едностранно, без посочени критерии, определя размера й, което и не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора.

Независимо от уговорения максимален размер на неустойката за прекратяване на договора в трикратен размер на месечните абонаментни такси, с оглед на начина по който е формирана остава неясен за потребителя. В договорите не са посочени точно и ясно какъв е дължимия размер на общата стандартна месечна абонаментна вноска, без начислени отстъпки, която потребителят би дължал към момента на прекратяване на договора, от която такса в последствие се формира дължимата неустойка.

В договорите не се съдържа информация за стойността на предоставено оборудване – цифров приемник, която потребителя би дължал към момента на прекратяване на договора в случай, че оборудването не бъде върнато, която стойност формира размера на неустойката.

Освен това претендирана неустойка в размер на три стандартни месечни такси противоречи на добрите нрави, същата цели да замести дължимото от клиента изпълнение на задължението да заплаща цена за договорените мобилни услуги, дори договра да не е действащ и оператора да не е предоставил уговорените услуги. Така уговорената неустойка при прекратяване би довела до недопустимо неоснователно обогатяване на оператора, което е в противоречие с добрите нрави.

В обобщение по договора не е налице точно и ясно представяне на информацията по начин потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици. В този смисъл са и решенията по дела на СЕС – С-26/13 с С-96/14, Van Hove.

Предвид неравноправния характер на клаузите за посочените по-горе вземания, то не се дължат и обезщетения за забава на същите.