Решение № 75 от 28.07.2022, Районен съд - Никопол

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Никопол, 28.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НИКОПОЛ, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галя В. Наумова при участието на секретаря Вероника С. Бебенова като разгледа докладваното от Галя В. Наумова Гражданско дело № 20214420100154 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по предявени от „***“ АД гр.София, против М. В. С. с настоящ адрес в с.Новачене и постоянен в гр.Плевен, обективно съединени положителни установителни искове, с правно основание чл.422 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1, вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество е регистрирано като финансова институция, като основната му дейност е отпускане, онлайн, на краткосрочни потребителски заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Твърди, че ответникът е кандидатствал за получаване на потребителски кредит в размер на 1000.00 лева чрез сайта на дружеството, като е предоставил личните си данни, чрез попълване на регистрационна форма. В резултат на подадената заявка, дружеството обработило данните на ответника и му изпратило линк за потвърждение на Договор за потребителски кредит „Екстра” № 86937/10.05.2019г. Излага се, че ответника е получил заявената сума, в заем, чрез превод по Изипей.

Излага, се също, че гласно формата за кандидатстване ответникът имал възможност да избере опция да предостави банкова гаранция за обезпечаване на задълженията си или да му бъде предоставена такава от дружество, с което ищецът има сключен договор. Твърди се също, че ответника, избрала кредиторът да му осигури гарант за ползване на кредита, при което по кредита е начислена и такса „Гарант“.

Ответникът се е задължил да върне сумата, ведно с договорна лихва в размер от 328.45лв., уговорената такса „Гарант“ в размер на 660лв., ведно с лихва за забава в размер на 107.04лв., на 12 равни месечни погасителни вноски с краен срок 10.05.2020г., като общият размер на задължението се равнява на 2 080лв. Твърди се, че по сключения договор 1 ответникът е извършил изцяло плащане на първата вноска на кредите, и по втората вноска, частично в размер на 1.55лв.Към 10.08.2020г. Ответника не бил направил нето една вноска, по следващите се падежи, които са настъпили на дати, посочени в исковата молба, общо11 на брой, поради което ищцовото дружество се снабдило по ч.гр.д.№ 3931/2020г. на РС Плевен, по реда на чл.410 и сл. от ГПК, със Заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника М.С. за следните суми: 916.67 лв. - главница на основание сключен между страните Договор за потребителски кредит „Екстра” № 86937/10.05.2019г.; 328.45 лв. договорна лихва за периода 10.07.2019 г. – 10.05.2020 г.; 660 лв. - договорна такса „Гарант” за периода 10.07.2019 г. – 10.05.2020 г.; 107.04 лв. - законна лихва за забава за периода 11.07.2019 г. - 11.08.2020 г., като е присъдена и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане и разноски.

Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и ищецът предявява настоящите искове.

В законния едномесечен срок, ответникът, действащ чрез назначения му от съда особен представител оспорва иска по основание и размер. В хода по същество, депозира писмено становище съгласно което моли да бъдат уважени исковете съгласно заключението на ВЛ.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа и правна страна следното:

Безспорно по делото е, че по ч.гр.д.№ 3931/2020г. на РС Плевен , по реда на чл.410 от ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на ищеца срещу ответника, за следните суми: 916.67 лв. - главница на основание сключен между страните Договор за потребителски кредит „Екстра” № 86937/10.05.2019г.; 328.45 лв. договорна лихва за периода 10.07.2019 г. – 10.05.2020 г.; 660 лв. - договорна такса „Гарант” за периода 10.07.2019 г. – 10.05.2020 г.; 107.04 лв. - законна лихва за забава за периода 11.07.2019 г. - 11.08.2020 г., като е присъдена и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане, както и извършените по делото разноски, връчена по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК.

Не се спори между страните, а се потвърждава и от събраните писмени доказателства, че между ищцовото дружество и ответника е налице валидни облигационни отношения, основаващи се на сключен Договор за потребителски кредит „Екстра” № 86937/10.05.2019 г. Няма спор, че договорът представлява двустранна сделка по смисъла на разпоредбата на чл.6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Според посочения текст, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

Видно от представените по делото писмени доказателства, на 10.05.2019 г., ответникът, чрез онлайн платформа на дружеството е отправил искане за отпускане на заем 2 в размер на 1000.00 лева, като така отправената заявка е потвърдена от представител на дружеството още на същия ден. Отразено е в заявката, че на същия ден заемополучателят се е запознал с изготвения от кредитора договор. Няма спор, а се потвърждава от представената по делото разписка № 2000000179573192/10.5.2019г., че на 10.05.2019г., ищцовото дружество е превело чрез Изипей на ответника сумата от 1000 лева с основание: договор № 86937/10.05.2019 г.

По делото е прието като писмено доказателство и разписка №

0700009024263018/11.05.2019г., генерирано от информационния масив на Изипей, от което е видно, че сумата от кредита е усвоена от ответника на 11.05.2019г.

Няма спор, че страните изрично са уговорили обща сума по договора в размер на общо 2 080лв., включваща главница в размер на 1000лв., договорна лихва, такса „Гарант“ , и лихва за забава, като в договора е предвидено, първата вноска да се извърши на 10.07.2019 г. , а последната вноска е следвало да се направи на 10.05.2020 г.

Представените документи не са оспорени от ответника по реда на чл. 193 от ГПК, поради което съдът приема същите за надлежно писмено доказателство за отразените в тях обстоятелства.

Отразеното в процесните писмени доказателства се потвърждава по категоричен начин и от заключението на вещото лице Т. И., което е посочило, че счетоводните записвания на ищеца, изцяло отговарят на изискванията на ЗСчет и ЗДДС и са водени редовно.От заключението на ВЛ се установява още, че процесният договор са извършени частични плащания, които след като се съобразят, се установява, че неизплатения остатък по същата е в размер на 916.67лв..Установява се още, че размера на дължимата договорна лихва по процесният договор е в размер на 328.45лв. за периода от 10.07.2019г. – 10.05.202г., такса „Гарант“ е в размер на 660.00лв. за същият период и лихва за забава в размер на 107.04лв. за периода от 11.07.2019г. до 10.08.2020г.Съгласно разпоредбата на чл. 182 от ГПК вписванията в счетоводни книги, които са водени редовно, могат да служат за доказателство на лицето или организацията, които са водили книгите.

В хода на съдебното дирене ответната кооперация не е ангажирала доказателства, установяващи факта на погасяване на задължението й в претендираният размер.

По така изложените съображения, съдът намира, че претенцията е основателна, поради което следва да бъде уважена, за сумата от 916.67лв., представляваща главница, ведно със сума в размер на 328.45 лева, представляваща договорена между страните възнаградителна лихва. Доколкото се установи дължимостта на главното вземане, изискуемостта на същото и забавата на длъжника, на основание чл.86 от ЗЗД, се дължи и съответната мораторна лихва в претендираният размер от 107.04лв.

По отношение на претенцията за сума от 660 лева, представляваща наименована от кредитора такса „Гарант“, за да се произнесе, съобрази следното: Видно от представената по делото Заявка № 86937, се установи, че ответникът като потребител е заявил, че желае банкова гаранция по заема. От представените по делото общи условия на ищцовото дружество, се установи, че с цел гарантиране вземанията по договора, кредитополучателят следва да представи лично или по пощата банкова гаранция, покриваща пълния размер на дължимата по кредита сума. Гаранцията следва да бъде предоставена до три дни след 3 одобрение на кредита. Предвидено е, че в случай, че кредитополучателят не успее или не желае да предостави посоченото обезпечение, кредитодателят може да му предостави гаранция от посочено и одобрено от страните дружество гарант. В разглеждания казус съдът приема, че при процесния заем липсва изрично, несъмнено и безусловно отправено искане от ответната страна за гарантиране вземанията на кредитора по договора чрез поръчителството на трето лице, неуточнено дори в сключения между страните договор. От документите по делото става ясно, че ответникът е заявил, че желае банкова гаранция, а не някаква друга гаранция, още по- малко ангажиране на трето за облигационното правоотношение между страните лице. Ето защо приема, че в случая са нарушени изискванията на разпоредбите на чл.11, ал.1 и ал.2 от ЗПФУР, според които информацията за договорните задължения, която се предоставя на потребителя преди сключването на договора, задължително съответства на задълженията по договора, които биха възникнали съгласно приложимия към договора закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние, при условиe че договорът бъде сключен. Като втората алинея на разпоредбата гласи, че информацията, която доставчикът предоставя на потребителя съгласно чл. 8 - 10, трябва да бъде пълна, вярна, разбираема и да не въвежда потребителя в заблуждение. В настоящия казус, съдът приема, че тези условия не са изпълнени. Не са ангажирани доказателства, установяващи, че преди поемане на всички договорни ангажименти, заемополучателят е получил пълна и точна информация за изискваната от кредитора такса „Гарант“. Ето защо заключава, че искът за сума от 660.00 лева, представляваща такса „Гарант“ е неоснователен и следва да се отхвърли.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят направените по делото, включително и в заповедното производство, разноски, съразмерно с уважената част от исковете, в общ размер на 975.38лева, от които сумата от 340.24 лева – разноски в заповедното производство, сумата от 635.14 лева – разноски в исковото производство.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. В. С. с ЕГН **********, ДЪЛЖИ на „***“ АД, с ЕИК ***, със седалище в гр.София, следните суми: 916.67 лв. - главница на основание сключен между страните Договор за потребителски кредит „Екстра” № 86937/10.05.2019г.; 328.45 лв. - договорна лихва за периода 10.07.2019 г. – 10.05.2020 г.;

107.04 лв. - законна лихва за забава за периода 11.07.2019 г. - 11.08.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.08.2020г. до окончателното изплащане на главницата, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр. д.№ 3931/2022г. по описа на ПлРС.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „***“ АД, с ЕИК ***, със седалище в гр.София срещу М. В. С. с ЕГН **********, иск за заплащане на сума от 660 лв. , представляваща такса

„Гарант“ за периода 10.07.2019 г. – 10.05.2020 г. по Договор за потребителски кредит „Екстра” № 86937/10.05.2019г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

4

ОСЪЖДА М. В. С. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА „***“ АД, с ЕИК ***, със седалище в гр.София сумата от общо 975.38лева представляваща направените по делото, включително и в заповедното производство, разноски, съразмерно с уважената част от исковете.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенски окръжен съд, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Никопол: _______________________