Определение № 1374 от 20.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1374 гр. София, 20.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Н. И.

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров като разгледа докладваното от Полина Люб. Амбарева Въззивно гражданско дело № 20251100511555 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. вр. чл. 248 ГПК.

Образувано е по частна жалба ,вх.№ 262509/15.08.2024год. на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД ,чрез юрк.И.Н. срещу Определение № 31658 от 05.08.2024год. постановено по гр.дело № 61606/2022год. по описа на СРС, 70 състав ,с което е оставена без уважение молба вх. № 126109 от 16.04.2024г. на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД за изменение Решение № 6637/12.04.2024г. в частта на разноските , след като с Определение № 23195/19.11.2025год. по в.гр.д.№ 11555/2025год. ,влязло в законна сила на 06.12.2025год. е върната въззивна жалба, вх.№ 119981/15.10.2025г. /на СГС/ ,подадена от З. В. Т. ,ответник по делото срещу Решение № 6637/12.04.2024год.,постановено по гр.дело № 61606/2022год. по описа на СРС, 70 състав .

Жалбоподателят счита, че определението е неправилно като отрича извода на първоинстанционния съд ,че представения списък на разноските по чл.80 от ГПК не е коректен – липсват конкретни размери на извършените от ищеца разноски.Излага съображения ,че представянето на списък не е предпоставка за произнасянето на съда по искането за разноски с оглед изхода на спора ,за което е длъжен ,съгласно чл.81 от ГПК при съобразяване на хипотезите на чл.78 от ГПК като е достатъчно да е налице яснота относно вида на претендираните разноски,както и техния размер да е определен или определяем.Моли съда да отмени атакуваното определение и постанови друго ,с което да присъди направените от страната съдебни разноски,за които са представени доказателства и които са заявени в преклузивния срок.

Ответникът по жалбата З. В. Т. не е представила отговор.

Въззивният съд, след преценка на материалите по делото и съобразно доводите на страните, намира следното:

Частната жалбата е с правно основание чл. 248, ал. 3 от ГПК.

1

Същата е подадена в законоустановения срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалването. Жалбата отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 ГПК, вр. с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Ето защо съдът я намира за допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

С решението по делото, постановено на 12.04.2024год. , районният съд е уважил изцяло предявените положителни установителни искове ,с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и по 422 ГПК вр. с чл. 86 от ЗЗД,като е приел че З. В. И. дължи на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД следните суми: 488.16 лева главница ведно със законната лихва върху главницата считано от 02.08.2022 г. до окончателното изплащане;

91.21 лева договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 15.05.2021 г. до 11.07.2022 г.;

56,85 лева обезщетение за забава за периода от 16.05.2021 г. до 01.08.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 42106/2022 г. по описа на СРС, 70-и състав.

Със съдебното решение съдът се произнесъл и по въпроса за разноските като на основание чл.78,ал.1 от ГПК е осъдил ответницата да заплати на ищеца сумите 75,00 /седемдесет и пет/ лева ,разноски в заповедното производство и 75,00 /седемдесет и пет/ лева ,такива в исковото производство.

В мотивите на съдебното решение посочено ,че по делото е представен документ, озаглавен „списък на разноските по чл. 80 ГПК“ на л. 85, в който обаче има само изредени отделни основания начисляване без нито една конкретна сума.Ето защо е присъдил само внесената от ищеца по исковото производство държавна такса от 75лв.

С молба,вх.№126109/16.04.2024год. ,на основание чл.248 от ГПК ищецът е поискал съда да измени решението в частта за разноските ,тъй като не е присъден размера им в цялост.

С Определение № 31658 от 05.08.2024год. постановено по гр.дело № 61606/2022год. по описа на СРС, 70 състав е оставена без уважение молба вх. № 126109 от 16.04.2024г. на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД за изменение Решение № 6637/12.04.2024г. в частта на разноските.Първоинстанционният съд е изложил мотиви ,че няма основание да преразгледа решението ,както и че в случая не се твърди неправилно изчисляване или пропуск при определянето на разноските.

При така установената фактическа обстановка съдът приема следните правни изводи:

Безспорно е, че в случая са уважени изцяло претенциите на ищеца ,поради което е налице хипотезата на чл.78,ал.1 от ГПК и ответника дължи направените разноски.

Също така не е спорно ,че с молба от 09.11.2023год. ищецът е заявил искането си за присъждане на разноски ,като е представил и списък на разноските по чл.80 от ГПК ,в който е посочил вида на извършените разноски ,но без да са конкретизирани техните размери.

2

Молбата от 09.11.2023год. ,към която е приложен списъка по чл.80 от ГПК е постъпила по делото преди проведеното съдебно заседание на 14.11.2023 г., в което първоинстанционният съд, след приемане на заключението на ССЕ и приключване на съдебното дирене, е дал ход на устните състезания.

При така установените данни неправилно първоинстанционният съд е приел, че дължимостта на претендираните от ищеца разноски е обусловена от представянето на списък по чл. 80 ГПК ,в който следва да са посочени и техните конкретни размери.

Разпоредбата на чл. 80 ГПК предвижда задължение за представяне на списък на разноските, както и срок за представянето му, без да обвързва изпълнението на това задължение с правото да се иска присъждане на направените разноски. Изрично в чл. 80, пр.

2 ГПК е предвидено, че неизпълнението на това задължение лишава страната само от правото да иска изменение на решението в частта му за разноските. Следователно липсата на списък не е пречка за разглеждане на заявеното от страната искане за присъждане на направените разноски съобразно с доказателствата по делото, а само процесуална предпоставка за иницииране на производство по пререшаване на въпроса за размера им, в който смисъл е и установената съдебна практика и даденото тълкуване в ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Целта на списъка по чл. 80 ГПК е страната да конкретизира кои разноски претендира да й бъдат присъдени, да информира съда и насрещната страна за вида и размера на претендираните разноски, като списъкът по чл. 80 ГПК може да бъде инкорпориран в исковата молба, въззивната жалба или в отделна молба.

В случая списъкът по чл. 80 ГПК е обективиран в молбата на ищеца , подадена преди последното по делото с. з. на 14.11.2023 г. в първоинстанционното производство пред СРС. Това прави допустима и подадената молба от страната по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на решение на СРС в частта за разноските, по която първоинстанционният съд е постановил обжалваното определение.

Претенция за присъждане на разноските по делото е направена от ищеца в исковата молба и в молбата вх. № 318123/09.11.2023 г., както и в заповедното производство в подаденото заявление по чл. 410 ГПК. относно разноските за това производство.

Посочените разноски в списъка по чл. 80 ГПК към молба вх. № 318123/09.11.2023г, направени в исковото производство за : заплатена държавна такса в исковото производство ; юрисконсултско възнаграждение в исковото производство;д.т. в заповедното производство ; юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство и депозит за ССчЕ , за които по делото са представени платежни документи, са дължими от ответника на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, поради уважаване изцяло на предявения иск по чл. 422 ГПК.

На основание чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ /в редакцията към 2023год./ за исковото производство на ищеца следва да се присъди и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., предвид осъщественото процесуално представителство на страната с направени доказателствени искания и 3 представени по делото доказателства, заявено становище по спора , без явяване на процесуален представител на ищеца в проведените пред СРС съдебни заседания и с оглед цената на исковата претенция.

Дължим е и заплатеният от ищеца депозит за вещо лице в размер на 300лв. за допуснатата по делото ССчЕ ,предвид че са налице доказателства ,че този разход е действително направен.

По изложените съображения обжалваното определение на Софийски районен съд по чл. 248, ал. 1 ГПК следва да бъде отменено и се измени решението в частта за разноските, като се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 153,39 евро /с левова равностойност 300 лв./ - заплатено възнаграждение на вещото лице за изготвената ССчЕ в исковото производство, сумата от 51,13 евро /с левова равностойност 100 лв./ юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.

На основание изложеното, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 31658 от 05.08.2024год. постановено по гр.дело № 61606/2022год. по описа на СРС, 70 състав , вместо което постановява :

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал. 1 ГПК Решение № 6637/12.04.2024г. постановено по гр.дело № 61606/2022год. по описа на СРС, 70 състав в ЧАСТТА за разноските, като:

ОСЪЖДА З. В. И. с ЕГН **********, с адрес обл. София, с. ****, ул. „****“ (13та) 8 да заплати на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД с ЕИК 203670940 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „****“ № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 ,на основание чл.78,ал.1 вр. чл. 78,ал.8 от ГПК от 153,39 евро /с левова равностойност 300 лв./ - заплатено възнаграждение на вещото лице за изготвената ССчЕ в исковото производство, сумата от 51,13 евро /с левова равностойност 100 лв./ - юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.

Определението не подлежи на обжалване на основание чл. 248, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4