Решение № 545 от 22.07.2026, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 545 гр. Благоевград, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Александра Анд. Стоева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Гражданско дело № 20261210100032 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на В. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр. П***, против „Спийд Еуро Транс” ООД с ЕИК 205252861, със седалище и адрес на управление: гр. Бл***, с която са предявени кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.

128, т. 2 КТ; чл. 215, ал. 1 КТ вр. чл. 31, ал. 1 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина; чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:

- сумата от 78,47 лева (с еврова равностойност 40,12 евро), представляваща дължим, но неизплатен остатък от трудово възнаграждение за периода от 21.10.2024г. до 26.11.2024г., ведно с лихва за забава в размер на 5,29 лева (с еврова равностойност 2,70 евро), считано от 26.11.2024г. - датата на прекратяване на трудовото правоотношение до 27.05.2025г. - датата на подаване на исковата молба, и законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 25.11.2025г. до окончателното изплащане на вземането;

- сумата от 5456,77 лева (с еврова равностойност 2790,00 евро), представляваща дължими, но неизплатени командировъчни пари за 31 дни командироване в чужбина през месец октомври и месец ноември 2024г. със заповеди № 886/21.10.2024г., №887/23.10.2024г., №888/28.10.2024г., № 889/30.10.2024г., №911/06.11.2024г., №912/08.11.2024г., №913/12.11.2024г., № 914/15.11.2024г., № 915/18.11.2024г. и № 916/21.11.2024г., ведно с лихва за забава в размер на 367,75 лева (с еврова равностойност 188,03 евро), считано от 26.11.2024г. - датата на прекратяване на трудовото правоотношение до 27.05.2025г. - датата на подаване на исковата молба, и законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 25.11.2025г. до окончателното изплащане на вземането;

1

- сумата от 88,86 лева (с еврова равностойност 45,43 евро), представляваща дължимо, но неизплатено обезщетение за неизползван годишен отпуск през 2024г., ведно с лихва за забава в размер на 5,99 лева (с еврова равностойност 3,06 евро), считано от 26.11.2024г. - датата на прекратяване на трудовото правоотношение до 27.05.2025г. - датата на подаване на исковата молба, и законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 25.11.2025г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът В. И. твърди, че с ответника били в трудово правоотношение на основание трудов договор № 066/21.10.2024г., по силата на което ищецът се е задължил да изпълнява длъжността „Шофьор на тежкотоварен автомобил - 12 или повече тона“, без фиксирано работно място и с работно време от 8 часа, а ответникът се задължил да плаща на ищеца трудово възнаграждение в размер на 933 лв. и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 0,6 % за всяка година трудов стаж при работодателя.

Договорът бил сключен с изпитателен срок от шест месеца в полза на работодателя. Задълженията на работника се състояли в извършване на международни превози, като със заповеди на работодателя за периода от 21.10.2024г. до 22.10.2024г. бил командирован по маршрут Б***, за периода от 23.10.2024г. до 27.10.2024г. бил командирован по маршрут Г***, за периода от 28.10.2024г. до 29.10.2024г. бил командирован по маршрут И***, за периода от 30.10.2024г. до 31.10.2024г. бил командирован по маршрут Г***, за периода от 06.11.2024г. до 07.11.2024г. бил командирован по маршрут Б***, за периода от 08.11.2024г. до 11.11.2024г. бил командирован по маршрут Г***, за периода от 12.11.2024г. до 14.11.2024г. бил командирован по маршрут И***, за периода от 15.11.2024г. до 17.11.2024г. бил командирован по маршрут Б***, за периода от 18.11.2024г. до 20.11.2024г. бил командирован по маршрут Г*** и за периода от 21.11.2024г. до 25.11.2024г. бил командирован по маршрут И***. Сочи, че работодателят се задължил да му заплаща по 90 евро командировъчни пари на ден.

Твърди се още, че със Заповед № 048/26.11.2024г. работодателят прекратил трудовото правоотношение, като не му е заплатил командировъчните пари, обезщетението за неизползван платен годишен отпуск и част от трудовото възнаграждение. За дължимите суми - главници, лихва за забава и законна лихва върху главниците се предявяват настоящите осъдителни претенции.

Ответникът „Спийд Еуро Транс” ООД в срока по чл. 131 ГПК е подал два писмени отговора на исковата молба, с които оспорва предявените искове по основание и размер. Прави възражение, че дължимото трудово възнаграждение, командировъчни пари и обезщетение за неизползван годишен отпуск са изплатени изцяло на ищеца в брой и по банкова сметка.

Твърди, че е изплатил на ищеца сумата от 1980 евро в брой на 25.11.2024г., за което е издаден РКО, както и сумата от 1000 лв. по банкова сметка на 26.11.2024г., видно от преводно нареждане от същата дата.

Като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят, че помежду им е съществувало трудово 2 правоотношение в периода 21.10.2024г. - 26.11.2024г., по силата на което ищецът се е задължил да полага труд при ответника като „Шофьор на тежкотоварен автомобил - 12 или повече тона“, без фиксирано работно място и с работно време от 8 часа, а ответникът се задължил да плаща на ищеца трудово възнаграждение в размер на 933 лв. и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 0,6 % за всяка година трудов стаж при работодателя. Трудовото правоотношение е прекратено на осн. чл.

71, ал.1 от КТ /в срока за изпитване/. Не се оспорва и че ищецът е бил командирован в държави на ЕС през месец октомври и месец ноември 2024г., за което като писмени доказателства с отговора на исковата молба от ответната страна са представени командировъчни заповеди с № 886/21.10.2024г., №887/23.10.2024г., №888/28.10.2024г., № 889/30.10.2024г., №911/06.11.2024г., №912/08.11.2024г., №913/12.11.2024г., № 914/15.11.2024г., № 915/18.11.2024г. и № 916/21.11.2024г. Не се оспорва и продължителността на командироването - общо 31 дни. Тези обстоятелства доказателствено се потвърждават и от представените документи – трудов договор, заповеди за командироване, заповед за прекратяване на трудово правоотношение. Спорен е размерът на дължимите и изплатени на ищеца суми за трудово възнаграждение, командировъчни пари и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.

От значение за изхода на делото е да се установи на първо място какъв е размерът на дължимите на ищеца трудово възнаграждение, командировъчни пари и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода на действие на процесния трудов договор от 21.10.2024г. до 26.11.2024г. и на следващо място изплатени ли са от ответника в полза на ищеца тези задължения.

Съдът намира, че от заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което се кредитира от съда като пълно и компетентно изготвено, се установява, че трудовото възнаграждение за действително отработено време в периода от 21.10.2024г. до 25.11.2024г. включително възлиза на 869,40 лв. (нетна сума), а обезщетението по чл. 224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск в същия период – за три работни дни, на които е имал право, е в размер на 133,29 лв. (брутна сума). За да се отговори на въпроса какъв е размерът на дължимите на ищеца командировъчни пари следва да се установи дали за така описаните командировки, дължимите му командировъчни пари са възлизали на сума от 90 евро на ден, както се твърди в исковата молба. Това твърдение остана недоказано. От представените по делото командировъчни заповеди се установява, че в периода от 21.10.2024г. до 25.11.2024г. включително ищецът е бил командирован от работодателя „Спийд Еуро Транс” ООД за общо 31 дни, както следва: за периода от 21.10.2024г. до 22.10.2024г. по маршрут Б***, за периода от 23.10.2024г. до 27.10.2024г. по маршрут Г***, за периода от 28.10.2024г. до 29.10.2024г. по маршрут И***, за периода от 30.10.2024г. до 31.10.2024г. по маршрут Г***, за периода от 06.11.2024г. до 07.11.2024г. по маршрут Б***, за периода от 08.11.2024г. до 11.11.2024г. по маршрут Г***, за периода от 12.11.2024г. до 14.11.2024г. по маршрут И***, за периода от 15.11.2024г. до 17.11.2024г. по маршрут Б***, за периода от 18.11.2024г. до 20.11.2024г. по маршрут Г*** и за периода от 21.11.2024г. до 25.11.2024г. по 3 маршрут И***. Видно от заповедите възложената на ищеца транспортна услуга е осъществена с товарен автомобил с рег.№ Е7074НМ/Е8844ЕЕ, собственост на ответника, като няма данни друг служител на „Спийд Еуро Транс” ООД да е следвало да се движи със същото МПС. Следва извод, че курсът е осъществен при условията на "единична езда" – с един водач, т.е. ищеца. Възнаграждението, платимо на ищеца за командировките през м. октомври-ноември 2024г., е уговорено в командировъчните заповеди: определят се командировъчни пари в размер на 50 евро на ден, като единствено в заповед №888/28.10.2024г. командировъчните пари са определени в по-висок размер от 100 евро на ден или за два дни в размер на 200 евро.

В настоящата хипотеза нито размерът на трудовото възнаграждение, нито размерът на уговорените командировъчни пари може да се установява със свидетелски показания (чл. 164, ал. 1, т. 1 от ГПК – трудовото възнаграждение се уговаря в писмена форма за действителност (чл. 62 от КТ), респ. чл. 164, ал. 1, т. 5 от ГПК – твърдението на ищеца, че страните са уговорили по-висок размер на командировъчните пари от писмено посочения, би могло да се доказва със свидетели само при съгласие на насрещната страна, каквото в случая не е дадено). Поради това и искането на ищеца за събиране на гласни доказателства за тези обстоятелства се остави без уважение. Други доказателства за твърдението, че командировъчните пари са били договорени с конкретния работник в различен от предвидения в Приложение № 3 към чл.

31, ал. 1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ) размер не бяха ангажирани. Следва да се приеме за установено, че командировъчните пари се дължат на ищеца В. И. И. в размерите по НСКСЧ за "единична езда" – по 50 евро дневно (приложение № 3 към чл. 31, ал. 1 от Наредбата), като единствено в командировъчна заповед №888/28.10.2024г. командировъчните пари са определени в по-висок размер от 100 евро на ден или за два дни му се дължат в размер на 200 евро. Вещото лице по счетоводната експертиза посочва, че за общо прекараните от ищеца 31 дни в командировка нему се дължат 1650 евро (3277,12 лв.).

За доказване на възражението на ответника, че е платил дължимите суми, са представени 1 бр. разходен касов ордер от дата: 25.11.2024г. за сумата от 1980 евро и 1 бр. платежно нареждане от дата 26.11.2024г. за сумата от 1000 лв. Ищецът своевременно е оспорил истинността, в частност автентичността на представения РКО. По реда на чл. 183 ГПК ответникът е задължен да представи оригинала на посочения документ, като от негова страна е представен индигиран екземпляр. Открито е производство по чл. 193 ГПК по оспорване авторството на документа /РКО/ досежно положения от ищеца подпис. Прието е заключение на съдебно-почеркова експертиза, според което подписът в графата „Получил сумата“ е изписан от ищеца В. И.. Ето защо следва да се приеме, че представеният РКО е истински документ и доказва извършено плащане от ответника в полза на ищеца на сумата от 1980 евро. Ищецът е получил и сумата от 1000 лв. с платежно нареждане от дата 26.11.2024г., което се потвърждава и от приетата по делото ССчЕ. При съпоставка между заплатеното от работодателя-ответник в полза на ищеца /общо 5155,85 лв., формирана от 1980 евро по РКО от 25.11.2024г. (с левова равностойност от 3872,54 лв.), 1000 лв. по платежно нареждане от дата 4

26.11.2024г. и 283,31 лв. – платена работна заплата за месец октомври 2024г./ и общия размер на дължимите суми /общо 4229,81 лв., формирана от 869,40 лв. нетна сума за трудово възнаграждение в периода от 21.10.2024г. до 25.11.2024г., 133,29 лв. – обезщетение по чл. 224 КТ за неизползван платен годишен отпуск и 1650 евро (с левова равностойност от 3277,12 лв.) – дневни пари за командировка в чужбина/ вещото лице по ССчЕ е достигнало до категоричен извод, че задълженията на ответното дружество към ищеца не само са погасени изцяло, но и е надплатена сума от 926,04 лева.