Определение № 342 от 10.03.2025, Административен съд - Силистра

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 342

Силистра, 10.03.2025 г.

Административният съд - Силистра - I състав, в закрито заседание на десети март две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ЕЛЕНА ЧЕРНЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ЕЛЕНА ЧЕРНЕВА административно дело № 20237210700216 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 215 и чл. 140, ал. 7 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Производството е образувано по жалба на „РИВА 1797“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Силистра, [улица], представлявано от управителя С. С., срещу Виза за проектиране № 133 от 23.11.2023 г., издадена от Главен архитект на Община Силистра. В уточнението към жалбата, депозирано в съда на 16.01.2024 г., се сочи, че визата касае инвестиционно проектиране на „Промяна на предназначението на самостоятелен обект с идентификатор *** в заведение за бързо хранене на първи етаж и апартаменти за гости на втори етаж, в УПИ II-9170, в кв. 16 по плана на гр. Силистра“. Изтъкнато е, че сградите с идентификатори *** и ***, намиращи се в поземлен имот с идентификатор ***, съставляват една обща сграда, известна като „Новата баня“ на града, в която както дружеството-жалбоподател, така и заинтересованите страни притежават самостоятелни обекти, като дори обекта, чиято промяна на предназначението се иска, е придобит от дружеството-жалбоподател чрез отделяне на обособена част. Оплакванията срещу оспорения акт са концентрирани около обстоятелството, че сградата не е предвидена за подобно натоварване, за такъв човекопоток, като липсата на паркинг/парко места е основния проблем. Претендира се отмяна на акта и присъждане на направените по делото разноски, ведно със законната лихва върху тях, считано от влизане в сила на решението до окончателното им изплащане.

Ответникът по жалбата – Главният архитект на Община Силистра, не се е възползвал от възможността да подаде писмен отговор и да участва лично или чрез процесуален представител в производството. В съпроводителното писмо при изпращането на жалбата и административната преписка до съда е изразил становище, че жалбата е недопустима, доколкото оспорената виза е издадена в хипотезата на чл. 140, ал. 2 от ЗУТ и съставлява копие от действащ подробен устройствен план, респ. няма характеристиките на административен акт.

В производството като заинтересовани лица са конституирани „ДМС Пропърти“ АД гр. Силистра с ЕИК *********, „ДМС“ ЕООД гр. Силистра с ЕИК *********, както и Община Силистра. Двете търговски дружества, действащи чрез адв. И. С. от АК-Варна, са изразили становище за недопустимост и неоснователност на жалбата и молят за отхвърлянето ѝ и за присъждане на разноски по делото. Община Силистра не се е възползвала от възможността да подаде писмен отговор и да вземе становище по делото.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира, че жалбата не изхожда от надлежно легитимирано лице по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 1-4 от ЗУТ и не е насочена срещу подлежащ на оспорване акт. Съображенията за това са следните:

По силата на Постановление за възлагане на имот от ЧСИ от 26.04.2017 г. дружеството-жалбоподател е придобило масивна едноетажна сграда с търговско предназначение с идентификатор *** (предишен идентификатор ***), построена в поземлен имот с идентификатор ***, общинска собственост, за който по регулационния план на града е отреден парцел II в кв. 16. Видно от постановлението е обстоятелството, че в обхвата на придобитото имущество са включени два търговски обекта на партерния етаж, сутеренен етаж, който частично е на два етажа, както и помещение за резервоар към пералня с площ от 98 кв. м. В последствие собствеността върху единия търговски обект, обособен като кафе-аперитив „Ред кафе“, заедно със сутерена под него и помещението от 98 кв.м е прехвърлена на „ДМС“ ЕООД гр. Силистра по силата на нотариален акт № 138 от 28.09.2017 г. на нотариус с рег. № 710 на НК, вписан в СП с вх. № 5835/28.09.2017 г., акт № 122, том ХV, дело № 2156/2017 г. По този начин жалбоподателят се легитимира като собственик на търговски обект–магазин в сграда с идентификатор ***, както и на сутерените под него.

Процедурата по издаването на оспорената виза е започнала по подадено заявление от „ДМС Пропърти“ АД за издаване на виза за проектиране относно промяна на предназначението на имот с идентификатор ***, съставляващ офис на четири нива, находящ се в сграда за битови услуги с идентификатор ***, построена в имот–общинска собственост с идентификатор ***, в заведение за хранене на първи етаж и апартаменти за гости на втория. За доказване на собствеността си върху обекта дружеството е представило нотариален акт за покупко-продажба на имота № 5 от 20.10.2023 г., дело № 498/2023 г. на нотариус с рег. № 704 на НК, вписан в СП – акт № 121, т. ХV, дело 2332/2023 г. Била е приложена и актуална скица на обекта от СГКК-Силистра.

Последвало е издаването на визата, която според вещите лица съставлява копие-извадка от действащия ПУП - план за регулация и застрояване на гр. Силистра, чието последно изменение е със Заповед № ЗК-1830/22.11.2018 г., като кадастралната карта на града е влязла в сила през 2008 г., т. е. преди плана. В текстовата част като правно основание за издаването на визата са посочени чл. 140, ал. 2 и ал. 3 от ЗУТ, въз основа на които разпоредби е разрешено исканото инвестиционно проектиране за промяна на предназначението на обекта. Посочено е, че проектът следва да се изготви съгласно изискванията на ЗУТ, Наредба № 4 за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, като се представи за одобрение в комплект с документите по чл. 144, ал. 1 от ЗУТ. Указана е възможността за обжалване на визата от заинтересованите лица в 14-дневн срок от съобщаването за издаване на съответния акт.

Макар в оспорената виза като правно основание за издаването ѝ да е посочена кумулативно и разпоредбата на чл. 140, ал. 3 от ЗУТ, настоящият състав счита, че позоваването на тази норма е некоректно, тъй като не е налице нито една от хипотезите, изброени в нея. С визата не се предвижда ново застрояване в върху земеделски земи, горски или защитени територии - чл. 12, ал. 3 ЗУТ или допълващо застрояване, което не е предвидено в ПУП – чл. 41, ал. 2 от ЗУТ; с нея не се предвижда временно строителство - чл. 50 и чл. 51 от ЗУТ; с нея не се предвижда застрояване в неурегулирани територии - чл. 58 и чл. 59 от ЗУТ; тя не се издава за застрояване в хипотезата на незавършил процес по изработване на ПУП за имота, за който се иска скицата-виза - чл. 133, ал. 6 от ЗУТ; с нея не се предвижда промяна в разположението и конфигурацията на предвидените сгради, в т.ч. при пристрояване и надстрояване на съществуващи сгради, нито промяна в характера на застрояване в хипотезите на чл. 134, ал. 6, ал. 7 и ал. 8 от ЗУТ; не се касае и за обект, съставляващ надвижима културна ценност.

В процесния случай безспорно е поискано издаването на виза за проектиране по чл. 140, ал. 2 от ЗУТ, а не виза по чл. 140, ал. 3 от ЗУТ, който извод следва както от подаденото заявление и приложената по делото административна преписка, така и от изложените мотиви, сочещи, че визата е издадена за изработване на проект за промяна на предназначението на самостоятелен обект с идентификатор *** в заведение за бързо хранене на първи етаж и апартаменти за гости на втория етаж , в УПИ II9170 в кв. 16 по плана на гр. Силистра. Така изложеното фактическо основание несъмнено сочи, че се касае за виза по чл. 140, ал. 2 ЗУТ, с която не се предвижда изграждане на нова постройка, не се засягат показателите за застрояване (височини, плътност и интензивност на застрояване), не се променят границите и предназначението на УПИ II9170 в кв. 16, т.е. не се допълва или изменя действащия ПУП-ПРЗ. Визата представлява само извадка от ПРЗ, като издаването ѝ не засяга интереси и не създава права и задължения, които са различни от произтичащите от самия ПЗР, поради което не подлежи на самостоятелно оспорване (в този смисъл Определение № 2159 от 28.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1661/2023 г., Определение № 9647 от 31.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 9623/2022 г., Определение № 7262/11.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4706/2020 г., Определение № 14531/20.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12962/2012 г.).

Дори горните изводи да не бъдат споделени, според настоящата инстанция жалбоподателят не попада сред кръга на непосредствено засегнатите лица, очертан от разпоредбата на чл. 131, ал. 2 ЗУТ.

В случая жалбоподателят, като собственик на обект в сграда, построена върху общинска земя, би бил със засегнати права, ако се променяше предназначението на поземления имот – УПИ II9170 в кв. 16 по плана на гр. Силистра, върху който са изградени сградите. Именно за този имот, съгласно чл. 131, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, жалбоподателят би имал интерес от оспорване на виза, като за него е относима дефиницията по § 5, т. 11 от ДР на ЗУТ. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУТ предназначението на имотите се определя с подробния устройствен план, а възможните предназначения са конкретизирани в чл. 4, ал. 7 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии. С издадената виза е направена извадка от ПРЗ, но не се предвижда никаква промяна в предназначението на УПИ – разрешено е инвестиционно проектиране на промяна в предназначението на обект по § 5, т. 41 във вр. с т. 39 от ДР на ЗУТ, поради което не може да се счете, че жалбоподателят, който не притежава никакви права върху същия обект, е легитимирано лице по чл. 131, ал. 2, т. 1 от ЗУТ.

Не се установи и наличие на правен интерес у жалбоподателя съгласно разпоредбата на чл. 131, ал. 2, т. 4 от ЗУТ. Въпреки възприетия от настоящия състав довод, че визата, съставляваща извадка от действащия ПУП-ПРЗ, не подлежи на оспорване, предвид практиката на ВАС, че в случаите, когато се променя предназначението на обект, визата не съставлява само извадка от ПУП (Определение № 4312 от 14.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2322/2020 г., II о., Определение № 9531 от 11.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8270/2018 г., Определение № 14116 от 23.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14254/2010 г. II о.), е необходимо да се обсъди и доколко с издадената виза се засягат правата на жалбоподателя, в качеството му на собственик на търговски обект– магазин в сграда с идентификатор ***, както и на сутерените под него. Още при насрочването на делото на жалбоподателя беше указано, че е необходимо да установи факта, от който черпи легитимация за водене на делото, а именно– че сградите с идентификатори *** и *** съставляват отделни обекти от една сграда. За установяване на този факт по делото бяха назначени единична и тройна експертизи. Единичната експертиза даде категорично заключение, че се касае за две отделни сгради, построени в общ УПИ, собственост на Община Силистра, които не са свързани функционално, нямат общи входове, инсталации и обща носеща конструкция. Поради оспорването на заключението беше назначена тройна експертиза, потвърждаваща извода на първото назначено вещо лице, която обаче е подписана с особено мнение от единия от назначените специалисти – арх. М. Д., която счита, че в случая конструктивно високата сграда с идентификатор *** (бивша баня), в която се намира процесния обект, за който е разрешено инвестиционно проектиране за промяна на предназначението, „стъпва“ върху покрива на съседната по-ниска сграда с идентификатор *** (бивша пералня), в която жалбоподателят притежава търговски обект. Според това вещо фугите, които са заснели останалите вещи лица, са между новоизградени обекти и старо строителство, но между сградата на бившите баня и пералня, които са изграждани заедно през 1961 г., няма дилатационна фуга, двете сгради са общ строеж, имат обща конструкция и към момента на построяването са били с общи инсталации, обезпечаващи функционирането на комплекса. Разделянето им на отделни обекти е станало в последствие, но конструкцията им е обща, респ. налице е една сграда. Особеното мнение е обосновано с извършени самостоятелни измервания от вещото лице.

Разпечатката съдържа 20 от 32 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7e3b7f74-6d05-4312-bc46-dc1da01bd213