Решение № 8421 от 10.12.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е

София, 10.12.2019 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 7815/2018 г., за да се произнесе взе пред вид:

Предявен е иск от Б.С.П.,

ЕГН **********,***, против П.НА Р.Б., София, бул. ”******, с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за сумата 35 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконни действия на ответника, ведно със законна лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда по отношение на нея до окончателното изплащане на сумите.

В исковата молба се твърди, че с Постановление от 27.09.2010 г. на СРП по пр.пр.

№ 34324/2010 г. е образувано наказателно производство срещу ищеца за престъпление по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 1 от НК. Със същото постановление е образувано производство и за престъпление по чл. 308, ал. 1 от НК. С постановление по същото наказателно производство на 25.11.2011 г. на ищеца е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 316 вр. чл. 309, ал. 1 от НК. Определена му била мярка за неотклонение „парична гаранция” в размер на 500 лева.

На 05.12.2012 г. наблюдаващият прокурор е внесъл в СРС постановление за освобождаване от наказателна отговорност с предложение за налагане на административно наказание. Образувано е НАХД № 22312/2012 г. по описа на СРС . Производството е прекратено и делото е върнато на СРП с Разпореждане от 15.01.2013 г. поради установени процесуални нарушения.

С постановление от 11.09.2013 г. и на основание чл. 234 ал. 8 от НПК, СРП е отменило мярката за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 500 лева. Наблюдаващият прокурор е изготвил обвинителен акт срещу ищеца и е повдигнал обвинение за две умишлени престъпление от общ характер, а именно : по чл. 316 вр. чл. 309, ал. 1 от НК и по чл.

316 вр. чл. 311, ал. 1 от НК. Образувано е НОХД №

17988/2013 г. на СРС - НО, 15 състав.

Производството пред първоинстанционния съд е приключило на 03.11.2016 г. с произнасяне на оправдателна присъда.

Прокуратурата е внесла протест срещу присъдата и е образувано ВНОХД № 1339/2017 г. по описа на СГС, НО, III въззивен състав и е приключило в едно заседание. С Решение от 02.05.2017 г. първоинстанционната присъда е потвърдена и е влязла в законна сила на същата дата, като необжалваема.

По – нататък ищецът заявява, че не е осъждан, не е имал проблеми с органите на държавната принуда и се е ползвал с добро име, чест и достойнство. Като национален състезател по плуване е завоювал 130 медала от национални и европейски шампионати. Трудовата му дейност е изцяло в ресторантьорския бизнес, имал професионален авторитет и уважение, доходи, физическо и психическо здраве, топли семейни отношения на привързаност и взаимопомощ със съпругата си и децата. От повдигане на обвинението за тежки умишлени престъпления, вземането на мярката за неотклонение, животът му се променил изцяло. Бил непрекъснато в напрежение, срам от узнаване и страх от призоваване, явяване пред съда и евентуално осъждане. Тези притеснения и страдания го изтощили психически и морално, сринали човешкото му достойнство, страдал и се измъчвал, като опозорен пред колеги, близки и приятели.

В тази връзка ищецът предявява настоящата претенция срещу Прокуратурата на Р.Б. за заплащане на обезщетение в размер от 35 000 лв. за причинените му неимуществени вреди, ведно със законна лихва, считано от 02.05.2017 г. – датата на влизане в сила на оправдателната присъда по отношение на него, до окончателното изплащане на сумите. Претендира разноски, в това число и адвокатско възнаграждение.

От негова страна по делото са представени писмени доказателства, поискани са гласни такива и назначаване на съдебно – психологическа експертиза, както и прилагане на н.о.х.д. № 17988/2013 г. по описа на СРС, НО, 15 с-в.

В хода по същество на делото ищецът моли съда да уважи иска изцяло, с всички законни последици. Претендира разноски по списък.

Ответникът П.НА Р.Б. оспорва така предявените искове изцяло – както по основание, така и по размер.

Твърди, че липсват доказателства, че оправдателната присъда е потвърдена и е влязла в сила.

Счита, че не са ангажирани доказателства в подкрепа на твърдените вреди и за наличието на пряка причинно-следствена връзка между тях и воденото наказателно производство. Липсват доказателства че претърпените неимуществени вреди, са последица именно от посочените в исковата молба обвинения и основания.

Заявява, че спрямо ищеца не са прилагани други мерки за процесуална принуда, освен внасянето на парична гаранция, което не е нарушило обичайния му ритъм на живот.

Заявява и, че срещу ищеца са водени и други досъдебни производства по същото време, които също са допринесли за негативните му изживявания.

Оспорва претендираното обезщетение като прекомерно завишено и несъответстващо на твърдените вреди, на икономическия стандарт в България, на принципа на справедливост, закрепен в чл.

52 от ЗЗД, нито на трайната съдебна практика.

Според отразеното в отговора на исковата молба, основната предпоставка за ангажиране отговорността на държавата е незаконност на действията на държавните органи. Това, че е изтекла давността, изключваща наказателната отговорност и че впоследствие законодателят е преценил, че трябва да се заличи престъпния характер на деянието и че виновните извършители следва да се освободят от наказателна отговорност и от последиците на осъждането, не поражда правото да се иска заплащане на вредите, претърпени по време на наказателното преследване до изтичане на давността, респ. до амнистията.

Според него ищецът е упражнил правото си и е подал заявление по реда на глава III а Закона за съдебната власт за нарушаване правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, регистрирано в Инспектората към Висшия съдебен съвет с вх.№ PC - 17-487 от 01.11.2017г., видно от писмо изх.№ А-01-555/24.07,2018г. на изпълняващ длъжността „Главен инспектор“ на ИВСС. Към писмото на ИВСС е приложен и констативен протокол от 01.03.2018 г., който е изпратен на министъра на правосъдието на Р.Б. за определяне на обезщетените на 01.03.2018 г. по реда на глава III а ЗСВ.

Моли да бъдат допуснати и приложени по делото писмени доказателства. Присъединява се към искането за прилагане на н.о.х.д. № 17988/2013 г. по описа на СРС, НО, 15 с-в.

В хода по същество заявява, че предявеният иск следва да се отхвърли изцяло, като неоснователен и недоказан.

Съдът, като взе пред вид представените и приети по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По искане на двете страни в хода на настоящото производство бе изискано, приложено и прието н.о.х.д. № 17988/2013 г. по описа на СРС, НО, 15 с-в.

По делото не се спори, че с Постановление от 27.09.2010 г. на СРП е било образувано досъдебно производство ЗМ № 15470/2010 г. на Първо РУ „П“ – СДВР срещу ищеца по пр.пр. № 34324/2010 г. на СРП, по което на 25.11.2011 г. той е бил привлечен като обвиняем и му е повдигнато обвинение за престъпление по чл.

316 вр. чл. 309, ал. 1 от НК и му е била взета мярка за неотклонение „парична гаранция” в размер на 500 лева.

Не се спори, че на 05.12.2012 г. в СРС Прокуратурата е внесла Постановление за освобождаване от наказателна отговорност с предложение за налагане на административно наказание и е образувано НАХД № 22312/2012 г. по описа на СРС, производството по което е прекратено и делото е върнато на СРП с Разпореждане от 15.01.2013 г. поради установени процесуални нарушения.

По изготвения след връщането обвинителен акт срещу ищеца за престъпления по чл. 316 вр. чл. 309, ал. 1 от НК и по чл. 316 вр. чл. 311, ал. 1 от НК е образувано НОХД

№ 17988/2013 г. на СРС - НО, 15 с-в, по което на 03.11.2016 г. е постановена оправдателна присъда.

Присъдата на районния съд е потвърдена с решение от

02.05.2017 г. по ВНОХД № 1339/2017 г. по описа на СГС, НО, III въззивен състав и е влязла в сила на същата дата.

По искане на ищцата съдът допусна и разпита свидетелите Е.Ц.и Я.М..

В показанията свидетелят Ц.заяви, че ищецът му е бил работодател седем години във фирма „Ф.“ и го познава като отговорен човек, който винаги съзнателно си е вършел работата. Познава и бившата му съпруга, която сега живее в Англия, както и двете му деца, едното от които живее в България. Знае за образуваното наказателно производство срещу ищеца през периода 2009 г. – 2010 г. Било е за някакво подправяне на документи, за теглене на някакъв кредит Свидетелят каза, че след образуване на делото бившата му съпруга е ограничила идванията на децата при баща им, защото отношенията им се развалили, и това много тежко му се е отразило. Децата към този момент били на 15 г. и на 8 години и преди това посещавали България поне един път в месеца.

Свидетелят познава и майката на Б.П., между нея и сина й също се развалили отношенията вследствие воденото срещу него наказателно дело, тя се разболяла и починала по – късно. Самият ищец му заявявал, че изпитва вина за смъртта на майка си. Преди П. и свидетелят се виждали всеки ден, сега се виждат по – рядко. Вследствие воденото срещу него наказателно дело той много се променил, получил псориазис, който много бързо се развива и не може да се скрие, станал сприхав, нервен и избухлив.

Свидетелят Я.М. е бил адвокат по доста дела на ищеца, бил е и в неговото заведение „М.“.

Свидетелят знае за започналото през 2010 г. срещу него наказателно дело, но не го е съветвал по него, тъй като не е компетентен по такива дела. Виждал го е през този период по 3 – 4 пъти месечно. Заяви, че ищецът в миналото си е бил спортист, плувец, участник в Олимпиадата в Москва. Имал широка приятелска среда, от която първоначално криел за делото, но това се разчуло, а и доста от хората около него били викани като свидетели по делото. Маноилов познава двете му деца, които към онзи момент живеели в Англия при майка си Т.П.. Първоначално двамата родители имали много добри отношения, но след образуването на наказателното дело се развалили, в Англия, ако си наказателно преследван, това е много страшно и означава, че ще влезеш в затвора. Това се отразило много тежко на двете му деца. Големият син останал при него да му помага, а малкият заживял при майка си. Ищецът имал много проблеми и с бившия си съдружник, разчуло се сред приятелите му. Разболял се от псориазис, който не може да се скрие, колкото и лечение да се прилага. Станал много умислен, подтиснат. Сега, след като е оправдан, се чувства много по – добре.

Свидетелят познава и майката на П., която е починала преди две години. Приятелите му са знаели както за наказателното преследване, така и за проблемите с неговия съдружник, Българо-американска кредитна банка преустановила всякакви отношения с ищеца и фирмите му и обявила кредита му за предсрочно изискуем и се присъединила към едно дело за несъстоятелност на едното от дружествата му, което му създало огромни проблеми.

По искане на ищеца по делото бе изслушана и приета съдебно – психологична експертиза.

Вещото лице е изготвило експертизата след извършване на преглед на ищеца, и след преценка на свидетелските показания. Според вещото лице липсват обективни данни за динамиката на психическото му състояние за периода преди и след повдигане на обвиненията, разследването и съдебното производство. Понастоящем П. е пестелив на думи, не довършва започнатите изречения, отговаря относително неясно, забелязват се неволеви движения на лявата ръка в областта на лакътя. Ако преди процесните събития това е било наблюдаемо, би могла да се обсъжда хипотезата на остатъчна симптоматика от непреработена психическа травма, свързана с тях.

По делото не се спори, а и това се установява от събраните доказателства, че срещу ищеца са били образувани и други ЗМ-та и наказателни производства, които понастоящем са приключили, видно от Писмо от 21.01.2019 г. на СРП. Представено е свидетелство за съдимост на ищеца към 08.01.2019 г., от което е видно, че той е неосъждан, както и Служебна бележка за обстоятелството, че той е дългодишен национален състезател, многократен републикански и балкански шампион, рекордьор в областта на плуването и участник в Олимпийските игри през 1980 г.

Разпечатката съдържа 52 от 84 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7e3a197e-9e8d-4714-952b-c03f7a14456a