Решение № 438 от 07.04.2023, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2356/2022
- Вид
- Решение № 438
- Подписан
- 07.04.2023
- В сила
- 07.04.2023
- Състав
- Цветко Лазаров, Ралица Димитрова, Нина Стойчева
Цитирани разпоредби
- чл. 179 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 223, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.297 · Граждански процесуален кодекс
- чл.299, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7 · Граждански процесуален кодекс
- чл.110 · Закон за задълженията и договорите
- чл.226, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.274 · Кодекс за застраховането
- чл.274, ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл.343, ал.3, пр. последно · Наказателен кодекс
- чл. 201 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 438 гр. София, 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Цветко Лазаров
Членове:
Ралица Димитрова
Нина Стойчева при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20221000502356 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на К. Я. П. чрез особените му представители адв. И. и адв. К. срещу решение № 901956/23.06.2022г. на ОС- Благоевград, ГО, 10състав, постановено по гр.д. № 6/20г., с което срещу него е уважен иск по чл.274, ал.1, т.1, пр. последно от КЗ/отм./.
Жалбоподателят излага, че обжалвания съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Първоинстанционният съд не е се е произнесъл по основания довод за неоснователност на иска, а именно, че на К. П. му е повдигнато обвинение по чл.343, ал.3, пр. последно от НК, а именно да е избягал от местопроизшествието, а не по предложение първо- в пияно състояние. Не са налице предпоставките по чл.274 от КЗ/отм/, за да ес ангажира регресната му отговорност. Съдът не е обсъди разпитаните свидетели по наказателното дело, от които се установява, че въззивникът също е бил с наранявания и се е нуждаел от медицинска помощ. Съдът не е обсъдил, че избягал от местопроизшествието не е включено в изброените основания за регрес по чл.274 от КЗ/отм./ Не може да се приеме, че като е напуснал местопроизшествието виновно се е отклонил от проверка за 1 алкохол. Не е съобразена съдебната практика. Неправилно е прието, че застрахователната полица е валидна към датата на процесното ПТП, въпреки че липсва подпис на застрахования върху нея. В тази връзка няма произнасяне по изложените в отговора на исковата молба твърдения за нищожност. Съдът е бил длъжен да изследва задълбочено валидността на полицата. Ищецът не е представил годни доказателства за уважаване на претенцията му. Неправилно съдът е разгледал възражението му за изтекла погасителна давност по отношение на вземането като е приел, че то не е погасено. Сочи, че новият КЗ съдържа пълни правила, отнасящи се до погасителната давност по регресни искове. В жалба се излага, че е приложима разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД, тъй като в приложимия КЗ/отм/ няма правила досежно погасителната давност. Неправилно първоинстанционният съд не прави разграничение между главница и лихви.
Затова моли въззивния съд да отмени обжалваното решение законни последици. с всички
В депозиран писмен отговор и в съдебно заседание ЗК „Лев Инс“ АД оспорва жалбата. Счита я за неоснователна. Първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно.
Съдът след като обсъди доводите на страните и събраните доказателства в първоинстанционно и въззивно производство по реда на чл.235, ал.1 от ГПК намира да установено следното от фактическа и правна страна.
Съдът е сезиран с иск по чл.274, ал.1, т.1, пр. последно от КЗ/отм./. В исковата молба ищецът твърди, че на 21.06.2009г. около 4.30ч. на първокласен път Е-79 в участъка на километър 423+5, движейки се по посока село Кулата- гр. Благоевград К. Я. П. е управлявал лек автомобил „Мерцедес S 430 с рег. № ***. Нарушил е правилата за движение по пътищата и е катастрофирал в лекотоварен автомобил „Мерцедес“ с рег. № ***, управляван от Б. Г. Г.. В резултат от инцидента последният е починал, а К. П. е избягал от местопроизшествието. Срещу ответника е образувано наказателно производство приключило със споразумение, с което е признат за виновен за настъпилото ПТП и в което изрично е посочено, че не е изпълнил задължението си да спре при възникнала опасност, както и че е избягал от местопроизшествието.
Споразумението има силата на присъда и е
2 задължително за съда на основание чл.300 от ГПК. Към датата на събитието отговорността на водача К. П. е била застрахована при ищеца за периода 19.06.2009г. до 18.06.2010г. На основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ наследникът на Б. Г. В. Б. С. е предявила иск, по който е постановено влязло в сила решение на СГС, с което ЗК „Лев Инс“ АД е осъдена да й заплати обезщетение за неимуществени вреди от 26 000лв. Решението е постановени при участието на К.. П. като трето лице помагач. Въз основа на издаден изпълнителен лист с преводно нареждане от 03.04.2015г. ищецът е заплатил на адв. Г. В. сумата от 41 192, 83лв., включваща 26 000лв. главница и 15192, 83 лв. законна лихва за периода 21.06.2009г. до 03.04.2015г. Поради извършеното плащане застрахователят се е собругирал в правата на увредения срещу деликвента К. П.. За ищеца на основание чл.274, ал.1, т.1, пр.посл. от КЗ/отм./ е възникнало регресно право срещу виновния водач, който е избягал от местопроизшествието и се е отклонил от проверка за алкохол. Затова ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати 41 192, 83лв., представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, в едно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
В срока по чл.367 от ГПК ответникът К. П. чрез назначените му особени представители е депозирал писмен отговор. Той оспорва предявения иск и го счита за неоснователен. В споразумението не е прието и не се основава на задължението на К. П. да спре при възникнала опасност. Терминът „избягал от местопроизшествието“ не означава, че се е „отклонил виновно от проверка за алкохол“. Сочи се практика във връзка с това. Прави възражение за нищожност на застрахователната полица, тъй като не е подписана от застрахования.
Въвежда възражение за изтекла погасителна давност за вземането на ищеца за главница и лихви. Счита, че петгодишния давностен срок е започнал да тече от влизане в сила на решенето от 28.11.2014г. по гр.д.
№ 9487/13г. на СГС и издадения въз основа на него изпълнителен лист от 12.01.2015г. От тогава започна да тече 5годишната погасителна давност за регресното право на застрахователя. Вземането за законната лихва е погасено с тригодишна давност.
Не се спори, а и видно от приетото споразумение, одобрено по нохд № 509/10г. на ОС- Благоевград е, че К. Я. П. е признат за виновен за това, че на 3
21.06.2009г., управлявайки лек автомобил „Мерцедес S 430 с рег. № *** е реализирал ПТП с лекотоварен автомобил „Мерцедес“ с рег. № ***, управляван от Б. Г. Г. като му е причинил смърт по непредпазливост и е избягал от местопроизшествието.
С решение 28.11.2014г. на СГС, постановено по гр.д. № 9487/13г. ЗК „Лев Инс“ АД е осъдена да заплати на В. Б. С. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на наследодателя си Б. Г. по иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ в размер на 26 000лв. в едно със законната лихва върху него, считано от 21.06.2009г. до окончателното му изплащане.
Решението на СГС е влязло в сила на 30.12.2014г.
В полза В. С. е издаден изпълнителен лист на 12.01.2015г. от СГС.
Не се оспорва, а и от приложеното преводно нареждане се установява, че на 03.04.2015г. ищецът е превел по сметка на Г. А. В. посочената в исковата молба сума. Като основание в него е посочено гр.д. № 9487/13г.
От заключението на счетоводната експертиза се установява, извършеното плащане от страна на застрахователя и заверяване на сметката на Г. В. с претендираната сума на 03.04.2015г.
При тези доказателства ОС – Благоевград е уважил предявения иск изцяло.
Пред въззивния съд нови доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск с правно основание чл.274, ал.1, т.1, пр. посл. от КЗ/отм./.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата-чл.269 от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна норма.
Обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.
По правилността му.
Застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“, платил застрахователно обезщетение за неимуществени вреди на пострадал от ПТП, 4 настъпило по вина на застрахования при него водач, има право на получи платеното от последния при определени предпоставки. Първата е, ако застрахованият е управлявал МПС след употреба на алкохол с концентрация в кръвта над допустимата от закона норма или под въздействие на наркотично вещество или негов аналог, или е отказал да се подложи , или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог.
Втората предпоставка е свързана със знанието у застрахования водач за възникнала по време на движение повреда или неизправност на МПС, но той не е спрял и не е взел мерки за отстраняването им и с това е застрашил безопасността на движението и ПТП е възникнало в резултат на това.
Третата предпоставка, при която застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ има право на регрес е, ако застрахования е управлявал МПС без свидетелство за правоуправление- чл.274, ал.2 от КЗ. В тези случаи независимо, че застрахованият е платил застрахователна премия и е възникнало валидно застрахователно правоотношение той не се освобождава от гражданската си отговорност./ Р № 130/03.05.2012г. по т.д. № 244/20г., І т.ож на ВКС по реда на чл.290 от ГПК/. Ищецът- застраховател твърди наличието на хипотезата на ал.1, т.1, пр.посл. на чл.274 от КЗ/отм/виновният водач, застрахован при него по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог.
За да възникне регресното му право е необходимо, той да е заплатил обезщетение на пострадалото лице, наличие на застраховка „Гражданска отговорност“ между застрахователя и застрахования, който виновно е причинил увредата и управлявалият водач да се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог. В тежест на ищеца е да докаже осъществяването на тези предпоставки, обуславящи основателността на иска му.
Безспорно е, че по гр.д. № 9487/13г. въззивникът е бил конституиран като трето лице помагач на страната на застрахователя на основание чл.219 от ГПК. В решение № 60067/02.02.2022г. по т.д. № 2490/20г., ВКС, I т.о., е прието, че „установителното действие на решението между третото лицепомагач и насрещната страна се заключава в силата на пресъдено нещо, с която се ползва решението по отношение на спорното материално право, 5 въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото, а що се касае до вътрешните отношения между подпомаганата и подпомагащата страна, за тях важи задължителната сила на мотивите /чл. 223, ал. 2 ГПК/.
Последната има за предмет всички становища на съда, намерили израз в мотивите на решението /фактически констатации на съда, правни изводи, становища относно преюдициални въпроси/, доколкото те обуславят изводите относно спорното право. Прието още, че „ задължителната сила на мотивите по смисъла на чл. 223, ал. 2 ГПК обвързва по задължителен начин страните и съдът, пред който е висящо следващото по време дело – между подпомагаща и подпомагана страна, да приемат, че съдържащите се в мотивите на решението по предходното дело, в който са участвали подпомаганата и подпомагащата страна в това им качество, изводи за фактите и преюдициалните правоотношения, релевантни за правоотношението, което е предмет на постановеното решение, са се осъществили така, както се сочи в мотивите, към момента на приключване на устните състезания по предходното дело. Третото лице-помагач не може в следващия процес да оспорва фактическите и правни изводи, обективирани в мотивите на решението по предходното дело, като единственото изключение е при възражение за лошо воден процес на осн. чл. 223, ал. 2, изр.1 ГПК.“ От горното следва, че К. П. е бил длъжен да изчерпи всички възражения, освобождаващи го от отговорност в процеса по гр.д. № 9487/13г., където е участвал като третото лице- помагач и е разполагал с процесуална възможност да ги въведе в предмета на делото. Това се отнася включително и до възражението за нищожност на полицата по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, по която той има качеството на застрахован.
Разпечатката съдържа 38 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7e3a1415-ad1b-450e-b3db-abcc6188f456