Решение № 987 от 21.05.2019, Районен съд - Варна

Р Е

Ш Е Н

И Е

Номер 987/21.5.2019г. Година 2019 Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският районен съд тридесет и осми състав

На двадесети май Година две хиляди и деветнадесета

В публичното съдебно заседание в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: РОСИЦА ШКОДРОВА като разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело номер 1154 по описа за две хиляди и деветнадесета година.

Р Е

Ш И:

ОТМЕНЯ НП №95/17.09.2018г. на Началник на ГПУ- Летище Варна при РДГП Аерогари, ГДГП – МВР, гр. Варна, с което на Авиокомпания «Б.Е.Ч. АД е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2000 лева на основание чл.51 от ЗЧРБ.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на санкционираното лице чрез управител против НП №95/17.09.2018г. на Началник на ГПУ- Летище Варна при РДГП Аерогари, ГДГП – МВР, издадено на основание чл.53 от ЗАНН.

Жалбата е допустима, подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.

С жалбата се сочи на незаконосъобразност и необоснованост на наказателното постановление. Изразява се позиция, че не е осъществен състав на нарушение по чл.20 ал.1 т.1 от ЗЧРБ, тъй като пътничката е притежавала изискуемите от закона документи. Считат се за нарушени чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като не е посочена място на извършване на нарушението; чл.57 ал.1 т.5 и чл.42 т.4 от ЗАНН, тъй като не са описани обстоятелствата на нарушението. Алтернативно се изразява позиция, че е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН. Формулира се искане за отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание въззивното дружество поддържа жалбата чрез процесуален представител.

По същество моли съда да отмени наказателното постановление като поддържа доводите за отмяна, подробно изложени с жалбата и доразвива същите. Сочи, че пътничката е притежавала виза за дългосрочно пребиваване до 2020г., като в следващите дни е била допусната на територията на РБългария.

Представител на органа, издал наказателното постановление не се явява.

След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното :

На 21.07.2018г. служители на ГКПП- Аерогара – Варна , сред които св. Л., при извършена проверка на пътници, влизащи в РБългария, установили сред тях казахстанска гражданка, която представила за влизане в страната казахстански национален паспорт.

В паспорта не били положени визи, даващи право за влизане в страната. Гражданката обяснила, че притежава немска карта за пребиваване , но не носела със себе си същата. Дадена й била възможност да се снабди с картата, но в посочения срок тя не успяла да представи такава на проверяващите.

Съставен бил протокол за отказ за влизане в страната .

Гражданката притежавала разрешение за дългосрочно пребиваване №YO2CW3W57, валидно до 09.06.2020г., издадено от РГермания.

Няколко дни след

21.07.2018г. пътничката се върнала на ГКПП- Аерогара – Варна с полет от Виена, представиля валидно разрешение за дългосрочно пребиваване и била допусната на територията на РБългария.

На 22.08.2018г. св. Л. съставил акт за установяване на административно нарушение срещу дружеството, който бил връчен на управител на 05.09.2018г.

В акта св. Л. вписал датата на установяване на нарушението, както и обстоятелствата по извършването и установяването му, като посочил и правна квалификация на извършеното от дружеството- превозвач нарушение.

В графата за възражения не били вписани такива. Възражения не постъпили и впоследствие по административно наказателната преписка.

Впоследствие, на

17.09.2018г. било издадено наказателно постановление, видно от съдържанието на което административнонаказващият орган напълно е възприел фактологията, изложена в АУАН и след подробно описание на нарушението, посочил правната му квалификация. На осн. чл.51 от ЗЧРБ било определено административно наказание имуществена санкция в минималния предвиден размер.

Горната фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства - писмените доказателства, приложени към административно наказателната преписка – копия от паспорт, протокол за отказ за разрешение за влизане РБългария; копие от разрешително за пребиваване и др., както и от показанията на св. Л. и св. Ташев, депозирани в хода на съдебното следствие.

За да се произнесе по жалбата, съдът преди всичко взе предвид, че от доказателствата по делото се установява, че лицето е притежавало валидно разрешително за пребиваване, даващо му право да бъде допуснато на територията на РБългария, но поради пропуск не е носило със себе си същото.

Лицето е било допуснато на борда на самолета от държавата, от която е предприело пътуването си – РГермяния.

Безспорно, за дружеството – превозвач е съществувало задължение да установи наличието на валиден документ за самоличност преди извършване на превоза, но доколкото лицето е притежавало валидно разрешително и е имало право да бъде допуснато на територията на страната, а и е било допуснато впоследствие, настоящият казус показва занижена степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид и следва да бъде съотнесен към хипотезата на чл.28 от ЗАНН.

В този смисъл и съдът намери, че наказателното постановление следва да бъде отменено.

Що се отнася до останалите, наведени с жалбата и поддържани в съдебно заседание основания за отмяна на наказателното постановление, съдът намира същите за неоснователни, предвид на следното:

Изразява се позиция, че не е осъществен състав на нарушение по чл.20 ал.1 т.1 от ЗЧРБ, тъй като казахстанската гражданка е притежавала изискуемите от закона документи.

Съдът не споделя възраженията, предвид на факта, че задължението по чл.20 ал.1 т.1 от ЗЧРБ е вменено на превозвача, който преди да преди да извърши услугата по превоза е длъжен да установи: наличието и валидността на документа за пътуване и на визата, когато такава се изисква, както и дали същите съдържат явни преправки, зачертавания, заличавания, добавки и други в данните, следи от подмяна на снимката, както и дали изображението на снимката позволява установяване на самоличността на притежателя.

Факт в настоящия казус е неизпълнението на задължението на превозвача, който е допуснал за превоз и е превозил пътничката без да установи валидна виза в представения от нея паспорт.

Считат се за нарушени чл.57 ал.1 т.5 и чл.42 т.3 от ЗАНН, тъй като не е посочено място на извършване на нарушението.

Доколкото в АУАН и НП се съдържа пълно описание на извършения превоз – Дюселдорф – Варна, както и посочване на мястото, където е довършено нарушението – ГКПП Аерогара Варна, съдът намери, че се съдържа място на извършване на нарушението.

Счита се , че в нарушение на чл.57 ал.1 т.5 и чл.42 т.4 от ЗАНН, в АУАН и НП липсва описание на обстоятелствата на извършване на нарушението.

По отношение на така наведените възражения съдът намери, че същите са неоснователни, тъй като видно от съдържанието на АУАН и НП, в обстоятелствената им част се съдържат достатъчно данни, от които са изводими признаците на състава на нарушението – посочено е дружеството- превозвач, конкретизирано е превозеното лице, факта, че се изисква валиден документ за влизане на територията на страната, както и липсата му. Посочени са и дата и място на извършване на нарушението.

С оглед на всичко изложено по-горе съдът прецени, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено, тъй като се касае за маловажен случай на административно нарушение.

Водим от горното, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: