Решение № 1350 от 17.11.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1350 гр. Варна, 17.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Христова - Желева при участието на секретаря Вяра Ст. Христова като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно наказателно дело № 20243110202586 по описа за 2024 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК104518621, със седалище и адрес на управление: гр.

Варна, Варна Тауърс - Е, бул. „Владислав Варненчик” № 258, , представлявано от А. А. К., Х.

П. Х., П. В. депозирана чрез процесуален представител- адв. А. Т., вписан в АК - гр. София против Наказателно постановление № НП-14 от 17.04.2024г. издадено от Председателя на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, с което на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 10 000 лева, на основание чл. 60а, ал.1 от Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/, за нарушение на чл.

56, ал. 1 /отм./ от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи.

С жалбата се молим за цялостна отмяна на обжалваното НП. Сочи се, че при издаването му са допуснати съществени нарушения на административно- производствените правила и противоречие с материално - правни разпоредби на ЗЕВИ и Наредба № 6 от 2014г. Според въззивника издаденото НП не отговаряло на формалните изисквания на ЗАНН - на чл. 57, ал. 1, тъй като нарушението не е индивидуализирано от обективна страна. От АУАН и НП не ставало ясно дали посоченото Искане №2201004848 от 22.02.2022г. е съответстващо на нормативните изисквания, съответно годно ли е било да породи задължение за „Електроразпределение Север“ АД за издаде исканото становище в срока, посочен в НП. От НП не ставало ясно защо АНО приема, че е осъществено нарушение на този закон , като 1 била посочена редакция на ЗЕВИ, която още не е била в сила към твърдяната дата на искането, съответно на нарушението - ред. ДВ бр. 54 от 2023г. С тези и други аргументи се иска отмяната на НП, като се претендират и сторените в производството разноски.

В съдебно заседание процесуален представител на жалбоподателя поддържа жалбата като моли съда да отмени наказателното постановление на наведените в нея доводи. Претендира за присъждане на разноски.

Наказващият орган – Председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране, чрез своя процесуален представител ангажира становище за неоснователност на жалбата като моли съдът да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно по подробно изложените съображения в писмените бележки. В последните се навежсат доводи, че в АУАН и НП достатъчно ясно са изложени съставомерните факти, в т.ч. относно датата на осъществяването на нарушението, които позволяват да се изведе правната квалификация на вмененото деяние, като е посочено местоизвършването му.

Правното основание за ангажиране на административно-наказателната отговорност на дружеството- жалбоподател, а именно - санкционната норма на чл. 60а ал.1 от ЗЕВИ кореспондира на установените безспорно факти, посочени в обжалваното НП. Излага се становището, че Наредба № 6 /2014 г. е подзаконов нормативен акт по приложението на ЗЕВИ, което води до непротиворечив извод, че действителната правна квалификация е по чл. 60а ал.1 от ЗЕВИ. Навеждат се аргументи, че е спазена разпоредбата на чл. 52 ал.4 от ЗАНН, като АНО е анализирал възраженията на дружеството, съотв. за нарушението е съставен констативен протокол, в която нарушителят и нарушението са ясно идентифицирани. Релевират се доводи, че ЕР Север АД извършва дейност по разпределение на електрическа енергия на обособена територия, единствен титуляр е на лицензия в този смисъл , с оглед на което осъществява дейност при условията на монопол, с оглед на което и неизпълнението на същата не следва да се характеризира като маловажен случай. Иска се НП да бъде потвърдено и на основание чл. 63д от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл.

27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение срещу претендирания от въззивника адвокатски хонорар над минималния размер. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Във връзка със Заповед № 3-Е-234/02.08.2023 г. на председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисията) и на основание на чл. 21, ал. 1, т. 44, чл.

75, ал. 2, чл. 76, ял. 1, ал. 2, ал. 4 и ал. 5, чл. 77, ал. 2 и ал. 4, чл. 78, чл. 80 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и чл. 10, ал. 1, т. 6 от Правилника за дейността ни Комисията за енергийно и водно регулиране и на нейната администрация и съгласно график за извършване на планови проверки през 2023 г. по изпълнение на лицензионните условия на енергийните дружества в сектор „Електроенергетика“, длъжностни лица от Комисията, сред които и Е. К., 2 на длъжност гл. експерт в дирекция „Енергетика и топлоенергетика“ извършили проверка на „Електроразпределение Север“ АД, вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс-Е, бул. „Владислав Варненчик“ № 258 за изпълнение на условията по издадената му Лицензия № Л-138-07 13.08.2004 г. за дейността „разпределение на електрическа енергия“.

Обект на проверката били постъпили в КЕВР жалби, свързани с подадени искания за присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от ВЕИ и изпълнение на решения на КЕВР за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г.

Във връзка с извършваната проверка от „Електроразпределение Север“ АД били изискани информация и документи.

От страна на възз. дружество в КЕВР била предоставена информация относно постъпилите за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. в електроразпределителното дружество 4 327 бр. искания за присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от ВЕИ и съответно информация за жалби, свързани подадените искания.

Работната група, определена от председателя на КЕВР се запознала с относимите документи и изискала допълнителни разяснения от дружеството. За извършената планова проверка бил съставен Констативен протокол № Е-7 от 22.11.2023 г.

В хода на проверката била проверена документация относно Искане за присъединяване с вх. № 6155086 от 22.02.2022 г. във връзка с централа ФЕЦ, с мощност 100 kW, находища се в община Велико Търново, област Велико Търново. В досието на обекта било представено Искане вх.№ 2201004848 от 22.02.2022 г. за проучване условията за присъединяване на фотоволтаична електрическа централа към електроразпределителната мрежа неотговарящи на чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ, подадено от Сдружение ТД „Трапезица-1902“, във връзка с обект „ФЕЦ с мощност 100 kW“ - община Велико Търново.

В хода на проверката било установено, че по така постъпилото искане от Сдружение ТД „Трапезица-1902 на 09.05.2022 г. „Електроразпределение Север“ АД издало Становище относно условията за присъединяване на обект за производство на електрическа енергия извън тези, уредени по ЗЕВИ с ПВИ-680 относно условията за присъединяване на посочения по-горе обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници към електроразпределителните мрежа.

При горните факти, отчитайки резултатите от проверката, отразени в Констативен протокол № Е-7 от 22.11.2023 г. Е. К.- гл.експерт в Дирекция „Електроенергетика и топлоенергетика“ преценил, че към датата на подаване на Искане № 2201004848 от 22.02.2022 г. редът за присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници е регламентиран в глава V от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (Наредба № 6, отм. ДВ, бр. 28 от 2024 г.).

Посочената глава съдържа разпоредби, относими към присъединяването на електрически централи от възобновяеми източници по чл. 23, чл. 24 и чл. 25 от Закона за възобновяеми източници (ЗЕВИ, ред. ДВ, бр. 54 от 2023 г.).Сдружение ТД „Трапезица-1902“ е подало Искане № 2201004848 от 22.02.2022 г., в което е декларирало, че произвежданата 3 електрическа енергия ще се използва за собствено потребление. Предвид това, било преценено, че искането касае електрическа централа от възобновяеми източници, която не попада в обхвата на чл. 23, чл. 24 и чл. 25 от ЗЕВИ, ред. ДВ, бр. f 4 от 2023 г. и в глава V от Наредба № 6, отм. Според чл. 101 от Наредба № 6, отм. за всички неуредени в глава V случаи се прилага глава IV. Съгласно чл. 56, ал. 1 от Наредба № 6, отм. оператора на разпределителна електрическа мрежа извършва проучване, изготвя и предоставя писмено становище за условията за присъединяване на лицето, подало искане за присъединяване, в срок до 30 дни от постъпване на искането.

С оглед горното проверяващият орган счел, че въззивното дружество не е издало в срок до 24.03.2022 г. на адрес: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс-Е становище, с което да определи условията за присъединяване на фотоволтаична електрическа централа с мощност 100 kW, находяща се в с. Шереметя, местност „Голям Ксилифор“, община Велико Търново, като с това е нарушило разпоредба на подзаконов нормативен акт, а именно чл. 56, ал. 1 от Наредба № 6, е което е осъществило състава на чл.

60а от ЗЕВИ (ред. ДВ, бр. 86 от 13.10.2023 г., в сила от 13.10.2023 г.), който се явява по благоприятен закон от чл. 206, ал. 1 от Закон за енергетиката.

АУАН бил съставен и връчен в присъствието на упълномощено от дружеството лице, което го подписало без възражения.

АНО приел изцяло фактическите и правните констатации на актосъставителя и въз основа на материалите по преписката / АУАН № Е-КРС-3 от 23.01.2024 г., Констативен протокол № Е-7 от 22.11.2023 г., Искане № 2201004848 от 22.02.2022 г. и Становище с № ПВИ-680/09.05.2022 г., издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /на 07.05.2024г.-видно от входящия номер поставен на нея/ от надлежна страна, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- председателя на КЕВР, с оглед нормата на чл. 69 ал.2 вр. с ал.1 т. 2 от ЗЕВИ . АУАН също е съставен от компетентно лице, съгласно чл. 69 ал.1 т.2 от ЗЕВИ и Заповед № З-Е-1218/28.10.2022 г. на председателя на КЕВР.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Тримесечният срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН в случая е неприложим. Срокът за издаване на 4

АУАН в конкретния случай е 6 месеца от установяване на нарушението, но не по- късно от пет години от извършването му. Последното е изрично разписано в чл. 34, ал.2 от ЗАНН.

Видно от материалите по преписката проверката е завършила с конкретни констатации на 22.11.23г., в които е описано и нарушението за което е съставено настоящото НП. АУАН е съставен на 23.01.24г. за нарушение извършено на 09.05.22г., а НП е издадено на 17.04.24г. поради което и не е налице каквато и да било индиция за нарушаване на нормите на чл.34, ал.2 от ЗАНН

Безспорно АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, който е присъствал при установяване на нарушението и съставяне на АУАН–видно съдържанието на АУАН. Актът е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е от категорията на съществените, водещи до опорочаване на производството, тъй като то не рефлектира пряко върху правото на защита на наказания субект да разбере за какво точно нарушение е наказан.