Решение № 481 от 29.06.2026, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 3044/2025
- Вид
- Решение № 481
- Подписан
- 29.06.2026
- Състав
- НЕДА НЕДЕЛЧЕВА ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 48, ал. 6 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 48, ал. 7 · Закон за управление на етажната собственост
РЕШЕНИЕ
№ 481 гр. П., 29.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА Гражданско дело № 20251720103044 по описа за 2025 година Образувано е по искова молба с вх. № 17201/14.07.2025 г., подадена от М. В. Н., чрез адв. А. М., против П. И. Д., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 48, ал. 7, вр. ал. 6 ЗУЕС за осъждане на ответника да заплати сумата 921,05 лева, представляваща припадащата му се част от извършените от ищеца разноски за необходим ремонт на общата част - покрива на жилищна сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. П., кв. „****, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че е собственик на апартамент *****, находящ се във ***“ на процесната жилищна сграда, ведно с 5,436 % идеални части от общите части, а ответникът е собственик на апартамент **** във вход ****, ведно с 5,54 % идеални части от общите части на сградата.
Излага, че през 2022 г. покривът на сградата бил в силно компрометирано състояние. В резултат на атмосферните влияния и естественото му износване се появили множество течове, включително в притежавания от него апартамент, находящ се на последния етаж. Поради влошаващото се състояние на покривната конструкция било свикано общо събрание на етажната собственост на 10.09.2022 г., на което бил поставен въпросът за извършване на ремонт, но решение не било взето. С оглед необходимостта от предотвратяване на по-нататъшното разрушаване на покрива и проникването на вода в жилището му ищецът възложил ремонта на *** ЕООД, като между страните бил сключен договор за строителство от 04.10.2022 г.
Твърди, че строително-монтажните работи били изпълнени, приети с приемопредавателен протокол, а договорената цена в размер на 16 625,40 лева била изцяло заплатена по банков път. След приключване на ремонта поканил останалите етажни собственици да възстановят припадащите им се части от направените разноски. Част от тях изпълнили доброволно, но ответникът отказал, поради което за него възникнало 1 задължение да възстанови сумата 921,05 лева, съответстваща на притежаваните от него идеални части.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва изцяло предявения иск. Не оспорва, че страните са собственици на самостоятелни обекти в сградата, но поддържа, че не са били налице предпоставките на чл. 48, ал. 6 ЗУЕС за извършване на ремонт без решение на общото събрание.
Счита, че не е доказано покривът да е бил в състояние, налагащо извършването именно на ремонта в претендирания обем, както и че не всички договорени строително-монтажни работи са действително изпълнени. Оспорва размера на претенцията, като поддържа, че договорените между възложителя и изпълнителя цени не обвързват останалите етажни собственици. В хода на производството е направил и възражение, че след предявяване на иска е извършил частично плащане, което съдът следва да съобрази по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК. Моли съдът да отхвърли предявеният иск. Претендира разноски.
Съдът, след като се запозна с твърденията на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
В проведеното на 26.01.2026 г. съдебно заседание е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните в настоящето производство, че ответникът е собственик на недвижим имот, представляващ апартамент ****, находящ се в гр. П., кв. ****
От представения нотариален ***** г. се установява, че ищецът е собственик на апартамент *****, находящ се в гр. П., кв. „****, ****, ****, ведно с прилежащото избено помещение и 5,436 % идеални части от общите части на сградата.
От представения Протокол от проведено общо събрание на етажната собственост от 10.09.2022 г. се установява, че действително е бил поставен за обсъждане въпросът относно необходимостта от ремонт на покрива, като решение за извършването му не е било взето.
По делото са представени три оферти от различни строителни дружества, както и Договор за строителство от 04.10.2022 г., сключен между ищеца и *** ЕООД, с предмет извършването на ремонт на покривната конструкция, ведно с приложената количествено-стойностна сметка. От представените платежни нареждания и банкови документи се установява, че ищецът е заплатил на изпълнителя общо сумата 16 625,40 лева, съответстваща на договореното възнаграждение.
Представен е приемо-предавателен протокол от 17.10.2022 г., както и заменителна количествено-стойностна сметка, от които се установява, че след приключване на ремонта е извършена проверка на действително изпълнените строително-монтажни работи, като част от първоначално предвидените количества не са изпълнени, а други са заменени с допълнителни дейности, обусловени от фактическото състояние на покривната конструкция.
От приложената по делото покана и известие за доставяне се установява, че след приключване на ремонта ищецът е поканил ответника доброволно да възстанови припадащата му се част от направените разноски, но такова плащане към момента на предявяване на иска не е последвало.
За установяване на релевантните за спора факти в производството са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Г. К. Г., доведен от ищеца, и В. Т.
А., доведен от ответника.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Г. К. Г., доколкото същите се 2 основават на непосредствените му възприятия, логични са, последователни са и намират опора в останалия доказателствен материал.
От показанията му се установява, че познава ищеца повече от петнадесет години и многократно е посещавал процесния апартамент. През 2022 г. лично е възприел наличието на течове в хола, детската стая и усвоената тераса, като при валеж водата се е стичала по стените и тавана. Свидетелят е възприел и липсващи и счупени керемиди около капандурата, видими от нивото на терена. Установява още, че след извършване на ремонта течове вече не са били налице, като при последното му посещение в апартамента непосредствено преди съдебното заседание не е констатирал никакви следи от влага.
От своя страна свидетелят В. Т. А. заявява, че живее в същата жилищна сграда и познава състоянието на покрива. Съдът съобрази, че още при снемане на самоличността си свидетелят заявява наличието на висящ съдебен спор между него и ищеца, поради което показанията му следва да бъдат преценявани при условията на чл. 172 ГПК.
Свидетелят А. не отрича, че ремонт на покрива действително е извършен, но изразява становище, че според него не е било необходимо извършването му в този обем. Поддържа още, че според личните му впечатления част от вложените материали не съответствали на количествата, описани в строителната документация.
В тази им част съдът не кредитира показанията на свидетеля А.. Същите представляват негова лична техническа преценка, без свидетелят да притежава специални знания в областта на строителството, а освен това се опровергават от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза.
За изясняване на делото от техническа страна е назначена съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. Р. Н., която съдът кредитира като компетентна, обективна и добросъвестно изготвена.
От заключението се установява, че към момента на ремонта покривната конструкция действително е била в силно компрометирано състояние. Констатирани са изгнили дървени конструктивни елементи, компрометирана летвена скара, повредено покривно покритие и необходимост от подмяна на част от носещите елементи. Вещото лице приема, че извършените строително-монтажни работи са били необходими за възстановяване нормалната експлоатация на покрива и предотвратяване на понататъшното му разрушаване.
Експертизата установява още, че не всички първоначално договорени строително-монтажни работи са изпълнени, а част от тях са заменени с други, наложени от действителното състояние на конструкцията след разкриването .
Именно поради това вещото лице е остойностило само реално изпълнените дейности, като е изготвило два варианта на оценката - първият по договорените единични цени в размер на 13 363,90 лева, а вторият - по средни пазарни цени съобразно Справочник „Стройексперт - СЕК“ в размер на 10 851,49 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 48, ал. 7, вр. ал. 6 ЗУЕС и е процесуално допустим.
За уважаването му ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че между страните съществува режим на етажна собственост, че извършените строително-монтажни работи касаят обща част на сградата, че представляват необходим ремонт по смисъла на закона, че действително е извършил 3 разноските за този ремонт и какъв е техният размер, както и размера на припадащата се на ответника част съобразно притежаваните от него идеални части.
По делото не е спорно, че покривът представлява обща част на сградата по смисъла на чл. 38 ЗС, както и че страните са етажни собственици в една и съща жилищна сграда.
Спорно между страните е единствено дали извършените строително-монтажни работи представляват необходим ремонт, какъв е техният действителен обем и какъв е размерът на подлежащите на възстановяване разноски.
Настоящият съдебен състав намира, че от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че към момента на извършване на ремонта покривната конструкция е била в състояние, налагащо извършването на необходим ремонт. Този извод се подкрепя както от кредитираните показания на свидетеля Г. Г. относно наличието на многократни течове в жилището на ищеца, така и от заключението на съдебно-техническата експертиза, която след непосредствен оглед на покривната конструкция е констатирала изгнили дървени елементи, компрометирана летвена скара и необходимост от подмяна на част от носещата конструкция. Следователно извършените строително-монтажни работи не представляват подобрение или луксозен ремонт, а действия по възстановяване нормалната експлоатационна годност на общата част и предотвратяване на понататъшното разрушаване.
Неоснователно е възражението на ответника, че липсата на решение на общото събрание освобождава останалите етажни собственици от участие в разноските.
Съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 6 ЗУЕС, когато е налице необходим ремонт на обща част, всеки етажен собственик може да предприеме действия за извършването му, а останалите етажни собственици дължат възстановяване на припадащата им се част от необходимите разноски. Следователно предварителното решение на общото събрание не представлява абсолютна процесуална предпоставка за възникване на това вземане, когато по делото е доказано, че ремонтът е бил необходим и действително е извършен.
По отношение размера на дължимите разноски съдът намира за установено, че ищецът е заплатил на изпълнителя общо сумата 16 625,40 лева. Това обстоятелство обаче само по себе си не означава, че именно тази сума подлежи на възстановяване от останалите етажни собственици.
От заключението на вещото лице се установява, че не всички първоначално договорени строително-монтажни работи са изпълнени, както и че част от тях са заменени с други, наложени от действителното техническо състояние на покривната конструкция. Поради това вещото лице е определило стойността единствено на реално извършените строително-монтажни работи.
Съдът не възприема първия вариант от заключението, при който реално изпълнените строително-монтажни работи са остойностени по договорените между възложителя и изпълнителя единични цени в размер на 13 363,90 лева.
Макар договорът да обвързва страните по него, същият не поражда действие спрямо останалите етажни собственици, които не са участвали при определяне на изпълнителя, нито при договаряне на единичните цени. Разпоредбата на чл. 48, ал. 7 ЗУЕС урежда задължение за участие в необходимите разноски, а не във всяка цена, договорена между възложителя и избрания от него изпълнител.