Решение № 96 от 02.12.2025, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Бургас, 02.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла М. Цолова

Членове:

Яни Г. Гайдурлиев

Светлин Ив. И. при участието на секретаря Елена П. Георгиева в присъствието на прокурора И. Анг. К. като разгледа докладваното от Светлин Ив. И. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242000600152 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С Присъда № 9 от 10.04.2024г., постановена по НОХД № 111/ 2024г. по описа на Окръжен съд - Сливен, подсъдимият Я. М. Я. е признат за виновен в това, че на 14.08.2023 г. в гр.Нова Загора умишлено умъртвил Н. Й. Д. от гр.Казанлък, починала на 15.08.2023 г. в гр.Сливен, като убийството е извършено по особено мъчителен за пострадалата начин и в условията на домашно насилие – престъпление по чл.116 ал.1 т.6 предл.2 и т.6а вр. чл.115 вр. чл.54 от НК, за което при условията на чл.54 от НК му е наложено ефективно наказание „лишаване от свобода“ за срок от 17 години, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим.

Със същата присъда на основание чл.59 ал.1 от НК от срока на наложеното наказание е приспаднато времето, през което подс.Я. бил задържан под стража, считано от 14.08.2023г. до влизане на присъдата в сила, и на основание чл.68 от НК е приведено в ефективно изпълнение наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, наложено на подсъдимия по НОХД № 552/ 2022г. по описа на Районен съд– Нова Загора, чието изпълнение е било отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за изпитателен срок от 3 години, което да изтърпи отделно при първоначален „строг“ режим.

С присъдата на основание чл.52 вр. чл.45 от ЗЗД, подс. Я. Я. е осъден да заплати на гражданския ищец М. Я., обезщетение за причинените му с деянието неимуществени вреди от непозволено увреждане в размер на 150 000.00 лева, ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането – 14.08.2023г., до окончателното й изплащане.

С присъдата съдът осъдил подс. Я. да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР – Сливен сумата от 3 210.36 лева, представляваща направените по делото разноски в досъдебното производство, като се разпоредил и с веществените доказателства.

Недоволен от пърноинстанционната присъда останал адв. М. П., служебен защитник 1 на подс. Я. Я., който я обжалва с въззивна жалба в установения от закона срок. В жалбата защитникът, без да оспорва установените от окръжния съд факти и правната квалификация на деянието, изразил недоволство единствено от размера на наложеното на Я. наказание „лишаване от свобода“, както и от присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди.

Относно размера на наказанието защитникът твърди, че първата инстанция е недооценила броя и характера на смекчаващите отговорността обстоятелства, които били отразени в обвинителния акт, и в частност фактът, че подс. Я. Я., независимо от заключението на вещите лица за неговата вменяемост, страда от психическо заболяване, с оглед на което претендира за изменение на оспорената присъда с намаляване на срока на наказанието „лишаване от свобода“ до установения в чл.116 ал.1 от НК минимум, както и да бъде наредено полагането на съответни медицински грижи за подс. Я. с оглед психическото му състояние.

По отношение на уважения размер на гражданският иск защитникът възразява, че при отмерване на този размер окръжният съд не е взел предвид обстоятелства, водещи до намаляване на обезщетението. Визира конкретно факта, че преди деянието малолетният пострадал М. Я. бил отглеждан преобладаващо от своята баба (майка на на подс. Я.), а жертвата Н. Д. не полагала грижи за детето, а след деянието то било осиновено от родителите на подс. Я. Я., които се ангажирали с неговото отглеждане и издръжка. С такива съображения защитникът претендира за намаляване размера на присъденото обезщетения по справедливост и съгласно вътрешното убеждение на съда.

С жалбата не са представени доказателства, не са отправени и доказателствени искания

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Апелативна прокуратура – Бургас застъпва позиция за неоснователност на подадената от защитника на подсъдимия въззивна жалба както относно размера на наложеното наказание, така и досежно уважения размер на гражданския иск. Според прокурора, при надлежно проведено досъдебно и първоинстанционно съдебно производство, в което не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила и фактите са установени по категоричен и несъмнен начин, окръжният съд законосъоразно и обосновано е достигнал до извод за виновността на подс. Я.. При правилна и изчерпателна преценка на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, обосновано наказанието на подсъдимия е определено при условията на чл.54 от НК, като са били достатъчно отчетени както установеното при подсъдимия психично заболяване, така и младата му възраст и оказаното съдействие за установяване на обективната истина, като наказанието е индивидуализирано по най-леката предвидена в чл.116 ал.1 от НК алтернатива, и в размер, надвишаващ само с 2 години установения в същата разпоредба специален минимум на наказанието „лишаване от свобода“. При това, според обвинението са били съобразени и отегчаващите вината и отговорността обстоятелства – предходната съдимост на Я., фактът, че безпричинно лишил от живот млада жена, която е и майка на общото им дете, реализираните с деянието два квалифициращи признака, и фактът, че предходните осъждания на подсъдимия с условни наказания „лишаване от свобода“ очевидно не са били постигнати целите на наказанието.

Шо се касае до гражданската претенция, прокурорът счита присъдата за законосъобразна и в тази част. Гражданският ищец е малолетно дете на подсъдимия и пострадалата, което към инкриминираната дата е било на 10 месеца, а в резултат на извършеното престъпление завинаги е лишено от възможност да опознае и живее под грижите на майка си, тепърва предстоят вторични негативни последици за детето при осъзнаване на факта, че майка му е убита именно от баща му, като подържа, че полаганите за детето грижи от страна на баба му не изключват наличието на връзка между детето и родителите му преди деянието. Счита, че присъденото от първата инстанция обезщетение е определено законосъобразно и размерът му съответства на справедливостта. Предлага оспорената присъда да бъде потвърдена.

Слежубният повереник на малолетния граждански ищец и частен обвинител се 2 присъединява изцяло към аргументите на прокурора и моли присъдата да бъде потвърдена като обоснована и законосъобразна.

В защитната си реч защитникът на подс. Я. поддържа подадената въззивна жалба с изложените в нея съображения. Настоява, че сочените от него обстоятелства – младата възраст, оказаното съдействие на досъдебното производство и наличието на психическо заболяване на дееца обосновават налагането на наказание в размер на установения за престъплението минимум.

Излага обстойни аргументи в подкрепа на искането си за намаляване размера на присъденото от окръжния съд обезщетение за неимуществени вреди. В тази връзка твърди, че между пострадалата и нейното малолетно дете приживе липсвала каквато и да е физическа и емоционална връзка, т.е. пострадалата не полагала очакваната родителска грижа и закрила спрямо детето си. Според защитника, предаването на детето на неговата баба сочело на незаинтересованост и на двамата родители от детето и неговото отглеждане и развитие, а и след престъплението детето било осиновено от майката на подс. Я.. Въз основа на споменатите аргументи защитникът претендира за изменение на присъдата чрез намаляване размера на уважения граждански иск до сума от порядъка на 90 000 – 100 000 лева.

В личната си защита подс. Я. изразява съгласие с изложената от защитника му теза, заявява, че стореното от него не е хубаво, както и че не работи, не разполага с доходи и разчита на майка си както за своята издръжка, така и за отглеждането на детето. В последната си дума подсъдимият предоставя на съда да определи наказанието му, заявява, че не разполага с пари да заплати обезщетение, както и че в затвора се чувства добре и не прави глупости.

Въззивната жалба е подадена в петнадесетдневния преклузивен срок по чл.319 ал.1 от НПК от защитника на подсъдимия, който е надлежно оправомощен като самостоятелна страна да оспорва постановената присъда, съгласно чл.318, ал.6 от НПК, срещу подлежащ на въззивен контрол по реда на Глава ХХІ от НПК съдебен акт, и пред надлежния съд, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

След запознаване с всички материали по настоящото наказателно производство, като обсъди доказателствата, събрани на досъдебното производство и в първоинстанционното съдебно производство и провери атакуваната присъда по оплакванията в жалбата и служебно изцяло, съгласно чл.314 ал.1 от НПК, апелативният съд достигна до извод за неоснователност на подадената от защитника на подсъдимия въззивна жалба.

Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на глава XXVII от НПК, при условията на чл.371 т.1 и следващите от НПК. Подсъдимият Я. Я. и неговият защитник, както и служебно назначеният особен представител на малолетния граждански ищец и частен обвинител М. Я. са изразили изрично съгласие да не се провежда разпит на всички посочени в обвинителния акт свидетели - М. С. П., Ж. О. К., Й, С, Д., Й, П. С., А. А.

А., Д. С, С,, С И. М. и М. Я. В., както и да не се провежда разпит на вещите лица д-р Т. Ч., инж. Д. Я., проф. д-р В. А., инж. З. А., Д. К. д-р Р. Д., Е. З. и д-р П. Г.и, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи за разпит на свидетели и експертните заключения от досъдебното производство. При съблюдаване на предпоставките, регламентирани в чл.372 ал.3 от НПК, Окръжен съд Сливен одобрил изразеното съгласие за съкратена процедура, приемайки, че съответните действия по разследването са извършени при условията и по реда, предвидени по НПК. В условията на проведеното съкратено съдебно следствие по чл.371 т.1 от НПК, първоинстанционният съд провел разпит на подс. Я., който дал кратки обяснения, след което по реда на чл.373 ал.1 вр. чл.283 от НПК приобщил чрез прочитането им съдържанието на протоколите за разпит на свидетели и експертните заключения от досъдебното производство, както и другите писмени доказателства, съдържащи факти от значение за изясняване на обективната истина по делото.

В рамките на развитата процесуална дейност Окръжен съд - Сливен събрал всички 3 необходими за правилното решаване на делото доказателствени материали, на основата на чийто задълбочен анализ и правилна оценка цялостно и подробно е изяснил делото от фактическа страна. Обсъждайки поотделно и в съвкупност данните, изводими от гласните, писмените и веществените доказателствени източници и експертните заключения, в мотивите към присъдата първостепенният съд е очертал фактология по казуса, която почива на цялостен, задълбочен и съобразен с правилата по чл.13, чл. 14 и чл.107 от НПК. Наред с това настоящият съд констатира след извършената цялостна служебна проверка, че в досъдебното производство и в първоинстанционното съдебно производство не са били допуснати отстраними съществени нарушения на процесуални правила, които биха дали основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на първата инстанция, като са били стриктно следвани не само общите правила за гарантиране правата на страните и събиране, анализ и оценка на доказателствата, но и специалните разпоредби на диференцираната процедура по чл.371 т.1 и следващите от процесуалния закон.

Оплаквания за допуснати в производството, или при постановяване на присъдата съществени процесуални нарушения с негативен ефект върху процесуалните права и законни интереси на страните не са изложени нито в жалбата на защитника, нито в становищата на страните пред настоящата инстанция.

След самостоятелен прочит и анализ на всички събрани в досъдебното производство доказателствени материали, въззивната инстанция прие за установена фактическа обстановка, съвпадаща с констатациите на първоинстанционния съд, която се свежда до следното: