Решение № 871 от 22.12.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 871 гр. Русе, 21.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивайло Ас. Йорданов при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно наказателно дело № 20234520201491 по описа за 2023 година Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на К. Б. Г., депозирана против наказателно постановление № 22-1085-003584/09.01.2023г., издадено от ВПД Началник Група Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Русе, с което на жалбоподателя, на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева, за нарушение по чл.

98, ал. 1, т. 6 ЗДвП.

С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е незаконосъобразно и че жалбоподателят не е осъществил състава на нарушението, както от обективна, така и от субективна страна. В подкрепа на тези твърдения се релевират доводи, че жалбоподателят е паркирал на определено от Община Русе място за паркиране, което е обозначено с пътна маркировка и знак и същият не е съзнавал, че паркирайки на това място е възможно да извърши нарушение на правилата за движението по пътищата.

Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде отменено обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа депозираната жалба. В хода и по реда на съдебните прения развива съображения, че жалбоподателят е паркирал на обозначено за 1 паркиране, платено, съобразно чл. 99, ал. 2 ЗДвП паркомясто, обозначено със съответната маркировка, знаци и надписи, което действително е било на помалко от пет метра от кръстовище и служителите на Община Русе са го поставили в нарушение на нормата на чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП и в случая липсва умисъл от страна на жалбоподателя, тъй като същият не е съзнавал, че обозначеното от Община Русе паркомясто е на по-малко от допустимото в закона.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата изхожда от активно процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност.

Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

Съдът‚ след като обсъди ангажираните от страните фактически и правни доводи, прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства и писмените доказателствени средства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя е започнало със съставянето на АУАН бл. № 044665/19.09.2022г. за това, че на 05.09.2022г., около 09,29 часа, в град Русе, на ул. „Видин“ № 21 като водач на товарен автомобил Дачия Сандеро, с рег. № *****, собственост на СМДЛ „Здраве – 99“ ООД – Русе е паркирал автомобила на очертано паркомясто на Лаборатория Здраве, което е на по-малко от 5 метра от кръстовището с ул.

„Давид“ – 2.60 метра, което е субсумирано от актосъставителя като нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и оспореното наказателното постановление с фактическо описание и правна квалификация 2 на деянието, идентични с тези съдържащи се в АУАН, като на жалбоподателя, на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева, за нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП.

Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в приобщената по делото доказателствена съвкупност, изведена чрез анализ на събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и писмените доказателствени средства, които да налагат, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН, съдът да излага подробни мотиви, кои доказателства кредитира и кои отхвърля. Всички приобщени в хода на производството доказателства се намират в корелативно единство и напълно подкрепят приетите за осъществили се от страна на административнонаказващия орган факти от обективната действителност.

Въз основа на събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства, и извършената им оценка, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните правни изводи.

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.

57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са намерили отражение датата, часът и мястото на нарушението. Самото нарушение е описано подробно, както в акта, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление и в същите са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административнонаказващия орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на наказаното лице. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на жалбоподателя.

Не е спорно, а и от всички доказателства по делото еднозначно се установява, че жалбоподателя е осъществил от обективна страна състава на нарушението, за което е ангажирана неговата отговорност, тъй като 3 обективно неговият автомобил е бил паркиран на по-малко от 5 метра от кръстовището на ул. „Видин“ с ул. „Давид“.

Без опора в материалите по делото е тезата на защитата за липса на субективна страна. Видно от АУАН, в същият жалбоподателят изрично е отразил като възражения, че е видял, че е паркирал на място, очертано на помалко от 5 метра от кръстовището, от което следва извод, че в съзнанието на същия са намерили отражение представи, че паркира в нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП и във волево отношение пряко е целял извършването на нарушението.

Няма спор, че в конкретния случай собственикът на пътя – Община Русе, при упражняване на правомощията си по чл. 99 ЗДвП, е определила място за платено паркиране в нарушение на разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП, което обстоятелство обаче, не освобождава жалбоподателя, в качеството му на водач на моторно превозно средство от задължението му да спазва правилата за движение по пътищата, в частност забраната по чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП, при положение, че в съзнанието му са намерили отражение представи, касаещи обективната страна на деянието, за което е санкциониран.

Съгласно практиката на Административен съд – Русе, намерила израз в Решение от 22.06.2020г., постановено по КАНД № 194 по описа на съда за 2020г. и Решение от 23.04.2019 г. постановено по КАНД № 62/2019г., доколкото обвинението за административно нарушение представлява „наказателно обвинение“ по смисъла на чл. 6, § 1 КЗПЧОС, в какъвто смисъл са и мотивите на Решение № 1 от 1.03.2012 г. на КС по к. д. № 10/2011 г., обн.

ДВ бр. 20/09.03.2012 г., а разпоредбата на чл. 11 ЗАНН препраща към НК относно обстоятелствата изключващи отговорността, то съдът дължи преценка, във връзка с приложимостта на чл. 9, ал. 2 НК, която разпоредба изключва наказуемостта, престъпния характер на дадено деяние поради неговата малозначителност или явна незначителност на обществената опасност като обективни белези и тази разпоредба е относима и може да се приложи за всички обявени за наказуеми противоправни деяния, включително и за такива осъществяващи състави на административни нарушения и ангажиращи административнонаказателна отговорност.

Всички събрани в хода на административнонаказателното производство доказателства сочат на „малозначителност“ на извършеното от страна на наказаното лице деяние, тъй като в конкретния случай, по делото 4 безспорно е установено, че жалбоподателят е паркирал на обозначено от Община Русе, със съответната маркировка и пътен паркомясто, което Община Русе, в нарушение на разпоредбите на ЗДвП е обозначила на разстояние помалко от 5 метра от посоченото кръстовище.

Изложеното мотивира съда да приеме, че конкретното деяние, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, макар и формално да осъществява признаците на предвидено в закона административно нарушение, поради своята малозначителност, разкрива незначителна степен на обществена опасност на деянието, тъй като причината за извършване на същото е именно поведението на Община Русе, която при упражняване на правомощията си по чл. 99 ЗДвП е определила място за платено паркиране, в нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП.

По гореизложените мотиви наказателното постановление се явява незаконосъобразно като издадено в нарушение на материалния закон и като такова следва да бъде отменено.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, вр. чл.

143, ал. 1 АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените от него разноски за възнаграждение на един адвокат в размер на 300 лева.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3, т. 1, вр. чл.58д, т. 1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление

№

22-1085003584/09.01.2023г., с което на К. Б. Г. , ЕГН: **********, с адрес *****, на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 50 (петдесет) лева, за нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП.

ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА

ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – РУСЕ ДА ЗАПЛАТИ на К. Б. Г. , ЕГН:

**********, с адрес *****, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 АПК, СУМАТА в размер на 300 (триста) лева, представляваща разноски за 5 адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 6