Решение № 100 от 26.03.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Пазарджик, 26.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Димитър П. Бозаджиев

ИВАНИНА ИГН. ИВАНОВА при участието на секретаря Петя Кр. Борисова като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20245200500102 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение №1235/20.11.2023г., постановено по гр.д.№2355/2023г. по описа на РС- Пазарджик е осъден „МБАЛ Пазарджик” АД гр. Пазарджик, ул.

„Болнична“ №15, представлявана от изпълнителния директора д-р К.Т., да заплати на Б. Н. М., ЕГН **********, постоянен адрес: с.Калугерово ул.

„Четиринадесета“ №5, чрез процесуален представител адвокат В. Г. П. от АКПазарджик, със съдебен адрес: гр.Пазарджик, ул.„Мадара“ №5, сумата в размер на 12000лв., представляваща обезщетение на основание чл.200, ал.1 КТ за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от трудова злополука, настъпила на 07.07.2020г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 07.07.2020г. до окончателното изплащане на задължението, като е отхвърлен предявения иск над присъдения размер от 12000лв. до претендирания размер от 24000лв., като неоснователен и недоказан.

Осъден е „МБАЛ Пазарджик” АД гр.Пазарджик, ул.„Болнична“ №15, представлявана от изпълнителния директора д-р К.Т., да заплати на Б. Н. М., ЕГН **********, постоянен адрес: с.Калугерово ул.„Четиринадесета“ №5, чрез процесуален представител адвокат В. Г. П. от АК- Пазарджик, със 1 съдебен адрес: гр.Пазарджик, ул.„Мадара“ №5, сумата в размер на 6602,46лв., представляваща обезщетение на основание чл.200, ал.3 КТ за пропуснати ползи, представляващи разлика между полагащото се брутно трудово възнаграждение и получените обезщетения за временна неработоспособност за периода от 07.07.2020г. до 10.12.2020г., вследствие на претърпяна трудова злополука от ищцата на 07.07.2020г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 07.07.2020г. до окончателното изплащане на задължението.

Осъден е „МБАЛ Пазарджик” АД гр.Пазарджик, ул.„Болнична“ №15, представлявана от изпълнителния директора д-р К.Т., да заплати на адвокат В. Г. П. от АК- Пазарджик, със съдебен адрес: гр.Пазарджик, ул.„Мадара“ №5, на основание чл.78, ал.1 ГПК и чл.38, ал.2, във вр. с чл.36, ал.2 Закон за адвокатурата, сумата в размер на 2440,25лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищцовата страна.

Осъден е на основание чл.78, ал.6 ГПК, във вр. с чл.83, ал.1, т.1 ГПК „МБАЛ Пазарджик” АД гр. Пазарджик, ул. „Болнична“ № 15, представлявана от изпълнителния директора д-р К.Т., да заплати по сметка на РС- Пазарджик сумата от 1424,10лв., представляваща дължимата държавна такса за производството и сторени разноски за експертизи.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от Б. Н. М., чрез пълномощника му адв.В. Г. П., в частта с която е отхвърлен предявения иск над присъдения размер от 12000лв. до претендирания размер от 24000лв., ведно със законната лихва върху нея считано от 07.07.2023г.

Твърди се, че в тази му обжалвана част решението е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано. В тази насока се изразява несъгласие единствено с правните изводи относно присъдения размер на предявения иск за обезщетяване на неимуществените вреди, които се считат за неправилни и по този начин е присъден такъв в занижен размер от 12000лв. Ето защо се моли да се приеме, че единствения спорен въпрос по същество във въззивното производство е свързан с размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, дължими на ищцата, на основание чл.200, ал.1 от КТ, изразяващи се в болки и страдания от претърпяната от нея трудова злополука, настъпила на дата 07.07.2020г.

Приема се, че въззивният съд следва да съобрази при определяне на 2 паричното обезщетение от една страна- вида и тежестта на увреждането, настъпилите усложнения, възрастта на пострадалата, който към момента на увреждането е била на 67 години, обстоятелствата при който е настъпило увреждането- внезапно, интензивността на претърпените болки и страдания от ищцата, както и тяхната продължителност: от датата на настъпване на травмата- 07.07.2020г. до 19.08.2020г., ищцата е била имобилизирана с гипс и пирони ръка, след което е имала възстановителен период, който е продължил до 10.12.2020г. или близо 4 месеца.

Твърди се освен това, че е била с обездвижена ръка, тя е търпяла неудобството да разчита на чужда помощ в ежедневното си общуване и по този начин е била лишена от нормалния си начин на живот, тенденцията за продължителен период от време да изпитва болка и да е ограничено подвижността й при ежедневна натовареност и при продължително натоварване, а от друга страна- наличието на трайни последици за здравето, личното, професионалното и обществено благополучие на ищцата, възстановеното й състояние, съществуващите в страната общественоикономически условия към момента на настъпване на вредите, стандарта на живот.

В този смисъл се моли да се приеме, че размерът на дължимото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди, който би удовлетворил обществения критерии за справедливост при съществуващите в страната обществено- икономически условия на живот, с оглед конкретните обстоятелства по делото, както и създадения от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи /цитира се съдебна практика на ВКС/ следва да бъде определен на 24000лв.

Счита се, че определянето на по- нисък размер на обезщетението от посочения не би съответствал на изискванията на справедливостта.

Искането е да се отмени решението в неговата обжалвана част и вместо него се осъди „МБАЛ Пазарджик“ АД гр.Пазарджик, да заплати на Б. Н. М., сумата от още 12000лв., представляваща обезщетение, на основание чл.200, ал.1 от КТ за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от трудова злополука, настъпила на 07.07.2020г., ведно със законната лихва върху нея, считано то 07.07.2020г., до окончателното изплащане на задължението.

3

Претендират се разноски.

В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК от другата страна в процеса- „МБАЛ Пазарджик“ АД, чрез процесуалния му представител- адв.А. Ш. е постъпил писмен отговор. В него се изразява становище, че решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно в обжалваната му част.

Твърди се, че районният съд е събрал всички доказателства, които имат значение за изясняване на правния спор. Съответно, че по делото няма спор по възприетата от районния съд фактическа обстановка, според която към момента на настъпване на трудовата на 07.07.2020г. ищцата е работила в „МБАЛ- Пазарджик“ АД, като медицинска сестра.

Визира се, че по спорния въпрос по същество във въззивното производство свързан с размера на дължимото обезщетение на неимуществените вреди, районният съд при определянето на дължимото по чл.52 от ЗЗД обезщетение е взел предвид продължителността и степента на интензитета на претърпените телесни болки и душевни страдания, като е изследвал въпроса от фактическа страна при анализа на приетата по делото съдебно- медицинска експертиза.

Приема се, че във връзка с определеното от първоинстанционния съд обезщетение за претърпени неимуществени вреди е правилно и отговаря на критериите за справедливост, формирани съгласно трайната съдебна практика.

Твърди се, че последния се е съобразил с вида и тежестта на увреждането- настъпилите усложнения, възрастта на ищцата към датата на увреждането, обстоятелствата при които е настъпило.

Излагат се съображения в тази насока.

Искането е да се постанови решение, с което се потвърди решението на първоинстанционния съд в неговата обжалвана част, като правилно, постановено при съобразяване с материалния закон и обосновано.

Моли се за присъждане на разноски.

Видно от Определение №5/03.01.2024г., постановено по гр.д.

№2355/2023г. по описа на РС- Пазарджик е оставено без разглеждане молба с вх.№28879/06.12.2023г. от „МБАЛ Пазарджик“ АД гр.Пазарджик, 4 ул.“Болнична“ №15, представлявана от изпълнителния директор д-р К.Т., изготвена и подадена от адв.А. Ш. от АК- Пазарджик, с която се иска постановеното по делото решение в частта за разноските, като на ответника се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение.

Против това определение не са постъпили жалби от страните по делото.

В съдебно заседание, жалбоподателят Б. Н. М., редовно призована не се явява. Същият се представлява от упълномощеният от нея адв.В. П., който поддържа подадената въззивна жалба. Моли се да бъде уважена същата по съображенията изложени в нея. В тази насока се приема, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е занижено. Претендират се разноски, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Ответникът по въззивната жалба- „МБАЛ Пазарджик“ АДгр.Пазарджик, редовно призован, законен представител не се явява. За последният се явява процесуалния му представител- адв.Ш.. От страна на последния се оспорва подадената въззивна жалба, като се моли тя да бъде оставена без уважение и се потвърди решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно. Представя писмени бележки в тази насока.

Претендира разноски.

Пазарджишкият окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, и в съответствие с правомощията си, регламентирани в чл. 269 от ГПК, намира за установено следното:

Пред РС- Пазарджик, производството е образувано по повод на подадена искова молба от страна на Б. Н. М. от с.Калугерово, чрез процесуалния й представител- адв.В. П. от АК- Пазарджик, против „МБАЛ Пазарджик” АД гр.Пазарджик, представлявана от изпълнителния директор- др К.Т..

Твърди се от ищцата, че е работила по трудово правоотношение, в „МБАЛ- Пазарджик” АД гр.Пазарджик, считано от 02.11.2015г. Към 07.07.2020г. е заемала длъжността „медицинска сестра“, код по НКЦЦ №22216001, във Второ вътрешно отделение на „МБАЛ- Пазарджик” АД.

Визира се от страна на последната, че на 06.07.2020 г. от 19:00 часа до 07:00 часа на 07.07.2020г. е била на работа. В 02:00 часа се наложило да бъде изведен пациент в тежко състояние с Ковид-19 в ОАРИЛ и приемане на нов 5 пациент. След извеждането на пациента по действащата инструкция е трябвало да се направи пълна дезинфекция на стаята и отделението от санитарката, при което ищцата е трябвало да извърши дезинфекция на защитното облекло на санитарката преди тя да го съблече. Отивайки с бавни стъпки към санитарката, ищцата се подхлъзнала в коридора и паднала, като при падането се получава фрактура на дясната ръка.

Твърди се, че коридорът, чиито под е покрит с балатум е бил наскоро дезинфекциран с оглед дадените инструкции за дезинфекция в Ковид епидемията от санитарката, при което подът бил много мокър и хлъзгав.

Визира се, че свидетели на случилото се станали д-р Д.Е. и санитарката Р.Ж., които й помогнали да стане и я прегледали. При падането ищцата изпитала силна болка.

Твърди се от М., че й била направена рентгенография, при което било констатирано счупване на долния край на лъчевата кост, закрито на дясната ръка. Последвала операция по спешност с пълна анестезия и поставяне на импланти (игли). Направена била и гипсова имобилизация. Същата била настанена в отделение ОТО, където постъпила на датата 07.07.2020г. в 07:25 часа и изписана на 13.07.2020г. Предписани й били лекарства.

Сочи се, че на ищцата и е издадена Епикриза, с изх.№8823/2020г. за престоя в отделението ОТО на МБАЛ- Пазарджик от 07.07.2020г. в 07:25 часа до 13.07.2020г. в 08:51 часа, в която е записана диагноза: S52.50 Счупване на долния край на лъчевата кост, закрито. Локалният статус е отбелязан по следния начин: оток и деформация на дясната гривнена става. Дадени са указания за два контролни прегледа.

Твърди се, че във връзка с инцидента, на 14.07.2020г. било направено ново рентгеново изследване на гривнената става. Било й казано, че има отделена костица от счупването, която е преминала към китката и от там тя ще чувства доста често изтръпване на пръстите на ръката. С оглед обективното здравословно състояние на ищцата бил издаден болничен лист №Е20201601198/14.07.2020г. от