Решение № 249 от 19.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 249 гр. Пловдив, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Соня Ил. Букова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20255330110633 по описа за 2025 година намира следното:

Производството е образувано по искова молба на А. М. У., ЕГН **********, чрез адв. С. Н. от АК - П., против „Креди Йес“ ООД, ЕИК 200688545, с която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1160,00 лв. - недължимо платена при начална липса на правно основание по нищожен Договор за паричен заем № ******/02.05.2023 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 11.06.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че ищецът и ответникът са сключили Договор за потребителски кредит № ******/02.05.2023 г., по силата на който ответникът „Креди Йес“ ООД, в качеството на кредитор, предоставил на ищеца А. М. У., като кредитополучател, сумата в размер на 2200,00 лв., при годишен лихвен процент от 49,25 % и годишен процент на разходите (ГПР) от 62,04 %. Кредитът следвало да бъде върнат на 11 месечни вноски, всяка от които в размер на 340 лв., считано от отпускането му. Крайният срок за погасяване на кредита бил 02.08.2024 г. Сочи се, че съгласно клаузата на чл. 6 от Договора кредитът следвало бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията по чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към Договора за заем и с още едно от следните обезпечения по избор па заемателя: 1) ипотека върху недвижим имот, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 3 от Общите условия (ОУ); 2) особен залог върху движимо имущество, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 2 от ОУ; 3) банкова гаранция, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 4 от ОУ и 4) ценна книга издадена в полза 1 на заемателя. Поддържа се, че в клаузата на чл. 8 от Договора за кредит е уговорено заплащането на неустойка в размер на 1259,06 лв., ако ищецът не предостави договореното в чл. 6 от Договора обезпечение в тридневен срок от сключването на Договора или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ОУ към Договора за кредит.

Ищецът твърди, че е погасил изцяло и предсрочно всички свои задължения по процесния Договор за кредит към ответното дружество, за което последното е издало удостоверение за липса на задължения. Общата сума, която ищецът заплатил към датата на предсрочното погасяване 30.10.2023 г. била в размер на 3360,00 лв. Поддържа, че уговорената в чл. 3 от Договора за кредит договорната годишна възнаградителна лихва в размер на 49,25 % е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави. Така определеният лихвен процент надхвърлял двукратния размер на законната лихва. Излага, че в процесния случай е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като излага конкретни доводи в тази насока. Твърди, че клаузата за неустойка в процесния Договор за кредит е нищожна, като противоречаща на добрите нрави и заобикаляща материалноправните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ГПК, като излага подробни съображения за това. Акцентира върху обстоятелството, че клаузата за неустойка е уговорена извън присъщите й обезщетителна и обезпечителна функции, тъй като размерът на неустойката е над 50 % от заетата сума, без да зависи от вредите от неизпълнението на договорното задължение и по никакъв начин не кореспондира с последиците от неизпълнението. Макар да е предвидена като неустойка за непредоставяне на едно от посочените обезпечения в Договора и общите условия към него, сумите за неустойка били предварително отчетени в падежните вноски суми и реално представлявали договорна възнаградигелна лихва. Поради невключването неустойката при непредоставяне на обезпечение в посочения в потребителския договор размер на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в кредитния договор размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлявало „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Действителният ГПР по процесния Договор за кредит надвишавал петкратния размер на законната лихва, което било нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Изложеното налагало извода, че на основание чл. 22 от ЗПК процесния договор за потребителски кредит е нищожен.

По гореизложените съображения ищецът моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск. Ангажира доказателства.

Формулира доказателствени искания. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Креди Йес“ ООД, в който излага съображения за неоснователност на предявения иск. Твърди между страните е сключен Договор за паричен заем № ******/02.05.2023 г. за сумата в размер на 2200,00 2 лв., за срок от 15 месеца, с месечен лихвен процент 3,330 % и ГПР от 47,933 %, както и че заемната сума е изцяло усвоена от ищеца. Възразява срещу твърденията на ищеца, че процесната неустоечна клауза е недействителна на посочените в исковата молба основания. Развива подробни съображения за законосъобразност на клаузата за неустойка в процесния Договор за заем.

Твърди, че клаузата, предвиждаща заплащане на възнаградителна лихва в посочения в Договора размер не противоречи на добрите нрави. Оспорва твърдението на ищеца, че действително приложения ГПР не съответства на посочения в Договора за заем размер на ГПР. Твърди, че предвидената в чл. 8 от Договора неустойка при непредоставяне на обезпечение па кредита не следва да бъде включена в размера на ГПР по Договора. Акцентира, че не е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

По гореизложените съображения ответникът моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Ангажира доказателства.

Претендира разноски.

В открито съдебно заседание ищецът А. М. У., редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. По делото е постъпило писмено становище от пълномощника на ищеца – адв. С. Н., с което поддържа исковата молба и моли предявения иск да бъде уважен. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание ответникът „Креди Йес“ ООД, редовно призован, не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от пълномощника на ответното дружество – адв. Н. Ш., с което поддържа отговора на исковата молба, оспорва исковата молба и моли предявения иск да бъде отхвърлен. Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗЗД , който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.

Фактическият състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост - когато предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение (в този смисъл т. 1 от ППВС № 1 от 28.05.1979 г. по гр.д. №1/1979 г.).

Следователно за уважаване на предявения иск с правно основание чл.

3

55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже факта на плащане на процесната сума в размер на 1160,00 лв. на ответното дружество.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по този факт .

При доказване на плащането от страна на ищеца, ответникът следва да установи, че процесната сума в размер на 1160,00 лв. е заплатена на валидно правно основание.

Не е спорно между страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между ищеца А.

М. У. и ответника „Креди Йес“ ООД е сключен Договор за паричен заем № ******/02.05.2023 г., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата от 2200,00 лв., която е изцяло усвоена от ищеца, както и че договорената между страните неустойка по чл. 8 от Договор за паричен заем № ******/02.05.2023 г. не е включена в ГПР по този Договор за паричен заем.

Сключването на процесния договор за заем се установява и от представения по делото Договор за паричен заем № ******/02.05.2023 г.

(Договора), видно от който ответникът е предоставил на ищеца сумата от 2200,00 лв., при месечен лихвен процент от 3,330 % и годишен процент на разходите от 47,933 %. Погасяването на заема се извършва на 15 месечни вноски, всяка от които в размер на 188,71 лв. Крайният срок за погасяване на заема е 02.08.2024 г. Общата сума за плащане по заема е посочена в размер на 2830,71 лв.

С разпоредбата на чл. 6 от Договора страните са постигнали съгласие, че заемополучателят следва да обезпечи задължението си по Договора за паричен заем с осигуряване на гарант/и, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към Договора за заем, както и с още едно от следните обезпечения, по избор на заемателя: първа по ред ипотека върху недвижим имот, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 3 от Общите условия към Договора за заем; особен залог върху движимо имущество, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 2 от Общите условия към Договора за заем; безусловна банкова гаранция, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 4 от Общите условия към Договора за заем; ценна книга, издадена в полза на заемодателя.

С клаузата на чл. 8 от Договора страните са с е уговорили, че при неизпълнение на задължението на длъжника да осигури договореното в чл. 6 от Договора обезпечение заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 2194,29 лв. с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в погасителния план към Договора за заем.

По делото е приложен погасителен план към процесния Договор за заем, видно от който общият размер на всяка месечна погасителна вноска, включващ и предвиденото оскъпяване за неустойка, е 335,00 лв., а общата сума за плащане по заема е в размер на 5025,00 лв. Договорен е падеж на първата погасителна вноска на 02.06.2023 г. и на последната погасителна вноска на 02.08.2024 г.

От представените от ищеца и приети като писмени доказателства по делото разписки (л. 9), неоспорени от ответника, се установява, че ищецът е направил две плащания в полза на ответното дружество по процесния договор 4 за заем, както следва: на 17.10.2023 г. е заплатил 340,00 лв., а на 27.10.2023 г. е заплатил 3020,00 лв. Следователно ищецът е заплатил на ответника сумата в общ размер на 3360,00 лв. по процесния контракт.

Не е спорно по делото, че ответникът „Креди Йес“ ООД е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК . Ищецът А.

У. е физическо лице, което при сключване на Договора за кредит е действало именно като такова. Страните не спорят, че ищецът има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

Сключеният между ищеца и ответника Договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание е такъв за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – Закона за потребителския кредит (ЗПК).

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.