Протокол № 553 от 10.12.2024, Апелативен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 553 гр. П. 06.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – П. 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Меденка М. Недкова при участието на секретаря Красимира Хр. Н. Кутрянска Сложи за разглеждане докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело № 20245001000391 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:09 часа се явиха:

Жалбоподателят Е. С. Г., редовно призована, не се явява. Вместо нея се явява пълномощникът й адв. П. К., надлежно упълномощена отпреди.

Въззиваемата страна ЗАД „А.и.“ АД, редовно призована, за нея се явяват юрк. Х. И., надлежно упълномощена отпреди и адв. Д.. Представя пълномощно.

Вещото лице д-р М. Б., редовно призован, не се явява.

От същия е постъпила молба, че не може да се яви в днешното съдебно заседание, с оглед внезапното му заболяване.

Вещото лице В. С., редовно призован, се явява лично.

Свидетелят Д. С. И., редовно призован, се явява лично.

Адв. К.: Да се даде ход на делото.

Водим свидетеля, който е при режим на довеждане - Г. А. И..

Юрк. И.: Да се даде ход на делото.

Адв. Д.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, ето защо

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Адв. К.: Нямам искания. Да се пристъпи към разпит на свидетелите.

Адв. Д.: Нямам доказателствени искания.

1

Юрк. И.: Нямам искания. Да се пристъпи към разпит на свидетелите.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

Пристъпва към разпит на водения свидетел.

Сне се самоличността на същия, като се предупреди за наказателната му отговорност по чл. 290 от НК.

Г. А. И., роден на ***г., ** гражданин, ** за шофиране в нетрезво състояние, зет съм на Е. А.а.

Свидетелят Г. И.: Обещавам да говоря истината.

Знам за пътния инцидент. Тръгнахме от с. Н. за гр. П. Шофьорът С. сгреши пътя. Баща му се обади да спре на отбивката отдясно на пътя за Д., защото объркахме пътя. Говорихме по телефона с дядото Р. около 10-15 минути. Огледа се, нямаше кола. Тръгва, реши да прави обратен завой, за да се върнем в обратна посока, да намерим отбивката. Дойде една силна кола, която караше силно, сигурно със 190. Той ни удари. Хвърли ни в едно поле.

Събуждам се и гледам С. и баба Е.. Пита къде са. Сестрата на жена ми умряла вътре. В колата бяхме 7 човека. Аз бях отпред, отдясно до шофьора. Отзад беше дъщеря ми, зад мен. Казва се М.. В средата беше К., тъщата Е. от лявата страна, зад шофьора. Синът ми А. беше зад баба си, а снахата Е., жената на сина ми, беше до него, зад К.. Като започна маневрата, аз видях, че С. се огледа. Даже и аз се оглеждах дали няма кола, защото мен ме е страх от коли.

Първата ми жена умря от катастрофа и знам какво е това нещо. И аз също се огледах. Откъде хвръкна тая кола, не знам. Оглеждахме се напред и назад. В отбивката, като спряхме, бяхме плътно отдясно. Извън лентите, по които се движат колите. Отбивката беше голяма, даже и ТИР може да спре. На отбивката можеше да се направи обратен завой. Имаше знаци с пресечени ленти. Разделителната лента на пътя беше пресечена. Така решихме, че може да направим обратен завой. Когато стана ударът, С. завиваше. Момчето с А. влезе, ние бяхме до бялата лента, предницата беше минала малко лентата, но А. влиза отляво. А. идваше от посоката, по която се движим, преди да се върнем. Като започна да завива бусът, можеше да обърне на пътя без да прави маневри. Пътят беше достатъчно широк, за да направим обратния завой, без да правим маневри. Той е с две платна. Отбивката беше широка. А. ни удари в лявата лента. То влезе от лявата страна срещу нас. Ако беше минал отдясно, отзад щеше да мине.

Ние вече бяхме навлезли в лентата за насрещно движение, но и той навлезе в тази лента, така стана ударът. Смятам, че ако беше заобиколил отдясно, нямаше да ни удари.

Удари ни в шофьорската врата. Предницата ни вече беше навлязла.

Аз вече виждах, че моята седалка е разположена в лявата лента. Моята седалка беше разположена в лявата лента. За първи път, като видях автомобила, който ни удари, е бил от мен, може би един метър преди удара. В 2 последния момент го видях.

Преди да навлезем в лентата за движение, С. тръгна, той се огледа, даже аз гледах да няма кола, минахме към 2-3 метра. Като тръгна С. да прави обратен завой, тръгна 2-3 метра, зави надясно, за да може да ползва максимално ширината на отбивката и след това навлезе на пътното платно.

Отбивката беше асфалтирана, не беше чакъл, иначе ние знаем, че не може да спираме на черен път. Аз видях колата, дето идва силно, и викнах нещо на С..

Въпрос на адв. Д.: Вие в момента, в който видяхте колата, казахте ли нещо на С.?

Свидетелят: Нищо не му казах. Исках да му кажа да натисне газта, да може по-бързо да заобикаляме.

Адв. Д.: Пред друг състав на съда казахте ли на С. да смачка газта?

Свидетелят: Да, докато кажа тази дума, колата ни удари. Исках да му кажа на С. да натисне повече газта. Смятах да кажа на С. да натисне повече газта, за да се измъкнем по-бързо. Но дали съм го казал, или не, не съм сигурен.

Адв. Д.: Пътното платно, по което се движехте преди да отбиете, прав участък ли беше?

Свидетелят: Имаше видимост. Пътят се виждаше. Ако беше малко да е ударил спирачка А., щяхме да направим завоя. Без да удари спирачка А., натиска повече газта. Аз съм шофьор. В момента, в който настъпи ударът, на първа скорост бяхме, като почнахме да завиваме, тъкмо засилваше, за да обърне. И обратен завой с каква скорост може да се направи добре? С първа и леко натискане на газта.

Адв. Д.: Приблизително каква беше скоростта в момента на удара?

Свидетелят: Не мога да кажа.

Адв. Д.: Подадохте ли мигач?

Свидетелят: Шофьорът даде мигач, преди да тръгне. Разбрах, защото чух цъкането. Когато ще тръгва, даде мигач и чух цъкане на мигач. Пътното платно не беше мокро. Беше сухо.

Преди да отбием в отбивката, видях, че С. е объркал пътя. Не можахме да се качим на магистралата. Не хвана С. път. Тръгнахме към Д..

Даде мигач С.. Влязохме на отбивката.

Баща му му звънна по телефона, обаче аз взех телефона и викам „Ало, дядо, какво става?“ Дядото караше зад нас. Каза, че сме сбъркали пътя.

Говорихме по телефона, преди да отбием. Аз говоря и гледам, че отпред има отбивка и спираме колата. Тези 15 минути вътре в отбивката говорихме.

Въпроси от в.л. С.: Когато стана катастрофата, казахте, че сте бил на предна, дясна седалка. Като се удариха колите и спряха, къде се намираше вашият автомобил?

Свидетелят: След като се свестих, видях, че бусът е в полето. Те 3 двете коли литнаха направо. Като ни удря А., ни обърна и ни вкара в едно голямо поле. След удара двете коли се залепиха и влязоха в полето. Колите бяха залепени в полето една до друга. Той като ни удари в лявата страна, обърна ни и така залепени бяхме в полето. Когато станах аз, дъщеря ми вика „Татко, добре ли си?“ Викам „Добре съм, ама не ми хващат краката“.

Като стана катастрофата, всички ние бяхме с колани.

На водача, като му казах да ускори газта, вече бяхме навлезнали на пътя. Когато бяхме на отбивката, бяхме спрели и тръгнахме по отбивката.

Говорихме по телефона. Спирам телефона, сложих го в джоба. С. даде мигач, тръгна 1-2 метра, огледа се на огледалото, аз също се оглеждах. Това е преди да навлезем в пътя. Влязохме вече от лявата страна на нашата лента. А. идва и влиза в нашата посока и докато му кажа една дума на С.: „Натисни..“, настъпи ударът. Преди да влезнем на пътя, огледахме се. Предницата вече се беше изправила. На първа беше бусът, малко спря колата, огледа се С., преди да навлезе на пътя. Имаше и видимост, и всичко. Спираме на отбивката и говорим, тръгваме да завиваме и преди да навлезем в пътя, не спряхме, защото видяхме, че няма кола. Ние влязохме на бялата лента, А. идва от дясната страна. И завива да минава напред. Идваше със 180-200 км. По време на завоя бяхме само на първа и колата ускоряваше.

Аз имам дела с А.и..

Адв. К.: Нямам повече въпроси към свидетеля.