Решение № 10326 от 22.09.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10326 гр. София, 22.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20211110171099 по описа за 2021 година

РЕШЕНИЕ

22.09.2022 г. гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ВТОРО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 53 състав , в публично съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди и двадесет и втора година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КОНСТАНТИН КУНЧЕВ при секретаря Биляна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Кунчев, гражданско дело № 71099 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от Д. П. Е., ЕГН ********** срещу „Ф.л. .., ЕИК ... осъдителен иск с правно основание 128, т. 2 КТ за сумата от 2025 лева, представляваща незаплатено основно трудово възнаграждение за периода от месец ноември 1

2018 г. до месец януари 2019 г. и за сумата от 2325 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение по споразумение от 01.06.2018 г. за месец януари 2019 г.

Ищцата твърди, че е била в трудово правоотношение с ответника по силата на Трудов договор № 001/03.04.2018 г., като е заемала длъжността „специалист спедиторска дейност“ при осем часов работен ден. Поддържа, че от подписване на трудовия договор - 03.04.2018г. до края на месец януари 2019г. е изпълнява трудовите си задължения възложени от работодателя, за което съгласно т.4 от Трудовия договор е уговорено за работодателят да заплаща основно месечно трудово възнаграждение в размер на 675 лева.

В т. 2 от допълнително споразумение, сключено на 01.06.2018г., страните се споразумели работодателят да заплаща и допълнително трудово възнаграждение на ищцата за постигнати резултати в размер на 2325 лева. В края на месец януари 2019г. трудовото правоотношение било прекратено по инициатива на работодателя, като за периода месец ноември 2018г. - месец януари 2019г. работодателят не заплатил на ищцата дължимото основно трудово възнаграждение в общ размер на 2025, а за месец януари не било заплатено договореното допълнителното възнаграждение от 2325 лева. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на искова молба. В съдебно заседание се явява управителя Б.П.П. котйо признава, че не е изплатил дължимите суми.

Твърди, че причината е, че ищцата е присвоила пари от дружествто.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По делото не се спори относно наличието на трудово правоотношение по силата на Трудов договор № 001/03.04.2018 г., като е заемала длъжността „специалист спедиторска дейност“ при осем часов работен ден.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Според чл. 128 КТ работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. При предявен иск по чл. 128 КТ в тежест на работника /служителя е да докаже, че претендираното от него неизплатено възнаграждение действително е било уговорено с работодателя, че то е било част от съдържанието на трудовото правоотношение и, че е престирал реално уговорената работа, доколкото от тези положителни факти именно работникът черпи изгодни правни последици, а в тежест на работодателя е да докаже, че дължимото възнаграждение действително е било изплатено.

Безспорно се установява от представените писмени доказателства, че за процесния период страните са били в трудово правоотношение. В конкретния случай ответникът не е оспорил, а и с оглед презумпцията уредена в чл. 8, ал. 2 от КТ съдът приема, че през процесния период ищецът е изпълнявал своето основно трудово задължение да престира на работодателя своята трудова сила.

Ответникът е признал, че не е заплатил дължимите суми, с оглед което исковете са доказани и следва да се уважат.

Причините изложени от ответника за неизпълнението не са от естеството да освободят работодателят от задължението му да плаща уговорено трудово възнаграждение.

При тези мотиви, съдът

2

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Ф.л. .., ЕИК ... да плати на Д. П. Е., ЕГН **********, сумата от 2025 лева, представляваща незаплатено основно трудово възнаграждение за периода от месец ноември 2018 г. до месец януари 2019 г., както и сумата от 2325 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение по споразумение от 01.06.2018 г. за месец януари 2019 г.

ОСЪЖДА „Ф.л. .., ЕИК ... да плати на Д. П. Е., ЕГН ********** сумата от 500 лв.,представляваща разноски по делото на основание чл. 78 ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА „Ф.л. .., ЕИК ... да заплати на С.Р.С. сумата от 174 лв., представляващи разноски и такси за производство, на основание чл. 78, ал.6 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3