Решение № 64 от 30.01.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. София, 30.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска при участието на секретаря Невена Б. Г.а като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно търговско дело № 20211001000965 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С Решение № 261534/08.03.2021 г. по гр.д. № 11074/2019 г. на СГС, І-14 състав са осъдени Б. И. Ф. и В. И. Г. да заплатят солидарно на „Юробанк България“ АД, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ, сумата в размер на 23286.32 шв. франка – (претендирана частично от главница 77198.98 шв. франка) – дължима главница по Договор за потребителски кредит № HL 35151/24.03.2008 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 22.08.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.

Банката е осъдена да довнесе 829,36лв.-държавна такса, а са й присъдени разноски в размер на 1191.21 лева.

С определение от 18.06.2021 г. СГС е оставил без уважение молба на “Юробанк България„ АД за изменение на решението в частта за разноските, чрез присъждане на държавна такса в пълен размер, без осъждане на ищеца да доплати такава в размер на 829.36 лева, както и да му присъди адвокатско възнаграждение в размер на 1382.42 лева.

Ответницата В. И. Г. е депозирала въззивна жалба против решението на СГС в неговата осъдителна част с твърдения, че същото е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с правни принципи на ГПК и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По конкретно се сочи, че банката се позовавала на три договора за цесия, но първият посочен от 27.09.2007 г. бил оспорен и липсвал в кориците на делото. На основание чл. 183 ГПК било поискано представянето му в оригинал, но такъв не бил представен. Той бил и неотносим към спора, тъй като бил сключен преди процесния договор за банков кредит. Вторият договор за цесия от 24.03.2008 г. не бил съобщен на длъжниците и не пораждал действие за тях, а и от него 1 не личало процесното вземане да е прехвърляно на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД.

Третият договор за цесия от 25.02.2015 г. също не бил съобщаван на длъжниците. От изложеното следвало, че първоинстанционният съд се позовал на доказателства, които никога не били представяни по делото. На следващо място се поддържа, че СГС неправилно не приел, че сключеният от В. Г. договор за встъпване в дълг не е нищожен. Сочи, че „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД не изпълнило императивно установени задължения в Закона за потребителския кредит, като не предоставило конкретна информация за вида, размера и финансовата тежест, които поема В. Г. с акта за подписване на договора за поръчителство и поемане на задължения по договора за банков кредит. Договорът бил недействителен при условията на чл. 22 от ЗПК. Не й била предоставена информация относно реалната сума, за която се задължава и не й били предоставени общите условия към договора за банков кредит. Поддържа се и нищожност на клаузата за начисляване лихва върху лихва, уговорена в последващи споразумения. Тъй като предвид посоченото договорът за встъпване в дълг бил нищожен, а и В. Г. не била подписвала такъв с банката, то тя не дължала изпълнение на задълженията по него. Неправилно на следващо място се сочи приетото от СГС, че договорът за цесия от 12.06.2008 г. е съобщен на ответниците с исковата молба. В исковата молба се сочело, че тя вече е съобщена, а не че сега се съобщава. Тази цесия не е породила действие за длъжниците.

На следващо място се сочи, че установените като платени в резултат на неправилно превалутиране 7 954.43 шв. франка следвало да се приспаднат от претенцията. От нея следвало да се приспаднат и 13 390.09 шв. франка – недопустимо капитализирани от банката суми. Освен това била установена просрочена сума в размер на 15 940.34 шв. франка, но от друга страна било установено и че ответниците са заплатили по-голяма от посочената сума.

Жалбоподателката поддържа, че не й е връчено редовно съобщение за обявяване на предсрочна изискуемост, като този извод прави от обстоятелството, че не й е съобщен договорът за цесия от 25.02.2015 г., което правело невалидно и съобщението за предсрочна изискуемост.

Поддържа се и възражение за погасяване по давност на вземането, което било станало предсрочно изискуемо още през 2008 г., на основание чл. 18, ал. 2 от договора за кредит и същото се погасило по давност още през 2013 г. Освен това и потестативното право на банката да направи кредита предсрочно изискуем се било погасило по давност, тъй като още през септември 2008 г. Б. Ф. изпаднал в забава.

Въз основа на изложеното се прави искане обжалваното решение в съответната част да бъде отменено. Поддържа се и искане, ако бъде приет за действителен договорът за встъпване в дълг и допълнителните споразумения да бъде извършено прихващане между присъдената на банката сума в размер на 23 286.32 шв. франка и недължимо платени от потребителите 21 344.52 шв. франка.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от „Юробанк България“ АД, в който се изразява становище за нейната неоснователност.

„Юробанк България“ АД не е обжалвала първоинстанционното решение, но е депозирала частна жалба против определението на съда по чл. 248 ГПК с оплаквания, че същото е неправилно. Банката била довнесла указаните й 829.63 лева, после довнесли още 11.85 лева, като по делото били налични три платежни нареждания за общо 1 670.57 лева. Направено е искане обжалваното определение да бъде отменено и на банката да бъдат присъдени 1670.57 лева – държавна такса, както и да бъде отменен осъдителния диспозитив, с който банката е осъдена да заплати държавна такса в размер на 829.36 лева.

Не са постъпили отговори на частната жалба от насрещните страни.

2

По въззивната жалба

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищецът „Юробанк България“ АД твърди в исковата си молба, че по силата на сключен Договор за потребителски кредит № HL 35151/24.03.2008 г., банката се е задължила да предостави на кредитополучателя Б. Ф. равностойността в швейцарски франкове на 79000 лева по курс „купува“ за швейцарския франк към лева на банката в деня на усвояване на кредита. Кредитът бил усвоен на 25.04.2008 г., като размерът на предоставения и усвоен кредитен лимит възлизал на 66 899 шв. франка. Предвидено било заплащането на годишна лихва в размер на Базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове плюс надбавка от 1,65 пункта, като към момента на сключване на договора приложимият лихвен процент бил в размер на 4,5 %. При просрочие на дължими погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита било предвидено заплащане на договорената лихва плюс наказателна надбавка от 10 %. Уговорени били такса за управление в размер на 1,5 %, годишна такса за управление в размер на 0,03 % върху размера на непогасената част от главницата, както и еднократно дължима административна такса от 40 лв. В чл. 18 от договора били предвидени предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост на задълженията по договора. Към договора били сключени допълнителни споразумения от 25.06.2009 г. и 27.08.2009 г., с които се установява размерът на задълженията по договора и се уговарят периоди за облекчено погасяване на кредита.

С договор за встъпване в дълг от 29.12.2010 г., сключен между „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, като цесионер на банката от една страна и Б. Ф. и В. Г. от друга, В. Г. встъпила като солидарен длъжник в задължението по договора. С допълнителни споразумения от 30.12.2010 г., 30.09.2011 г., 31.08.2012 г. и 30.09.2013 г., сключени с цесионера на банката „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД бил констатиран размерът на задълженията по договора към съответните моменти и се уговаряли периоди на облекчено погасяване на кредита. Ищецът е посочил, че вземанията по договора за потребителски кредит били прехвърлени от банката на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД с Договор за цесия от 12.06.2008 г., а впоследствие дружеството ги е цедирало обратно на банката с Договор за цесия от 25.02.2015 г. С нотариална покана рег. № 5567/2017 г., акт 120, том IV и нотариална покана рег. № 5569/2017год., акт 122, том IV, връчени чрез нотариус В. М., длъжниците били уведомени за извършената цесия.

Ищецът е твърдял, че с нотариална покана рег. № 5567/2017 г., акт 119, том IV и нотариална покана, рег. № 5568/2017 г., акт 121, том IV, връчени чрез нотариус В. М., била обявена предсрочната изискуемост на задълженията по договора поради формирани просрочия и неизпълнение на задължения по договора, като бил даден и седмодневен срок за доброволно плащане. Поддържал е, че след обявяването на предсрочната изискуемост не постъпили никакви плащания, поради което било 3 подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, което било отхвърлено и на ищеца било указано да предяви осъдителен иск за вземанията. Посочено е, че на длъжниците била предоставена достатъчно информация относно последиците от уговаряне на кредита в швейцарски франкове.

Оспорвани са твърденията на ответниците, че единствено те носят валутния риск по договора, тъй като при поевтиняване на шв. франк, неблагоприятните последици биха настъпили за банката. Изложени са и съображения, че поскъпването на швейцарския франк не е могло да бъде предвидено от банката. Промяната на приложимия по договора лихвен процент било обусловено от обективни фактори и не е произволно.

Поддържано е, че в случая е налице изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП.

Вследствие на изложеното банката е поискала солидарно осъждане н а ответниците да заплатят сума в размер на 23 286.32 шв. франка – главница по Договор за потребителски кредит № HL 35151/24,03,2008год. и допълнителни споразумения към него, частичен иск от обща претенция за главница в размер на 77198.98 шв. франка за периода 10.05.2014 г. – 09.07.2017 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците Б. Ф. и В.

Г., в който е изложено становище за неоснователност и недопустимост на предявените искове. Поддържано е, че доколкото вземанията на договора веднъж са цедирани на небанкова институция, дори да бъдат прехвърлени обратно на банката, тя не може да се ползва от реда по чл. 417, ал. 1, т. 2 вр. чл. 422 от ГПК. Сочат неравноправност на клаузите от договора, с които им се възлагат последиците от повишаване стойността на швейцарския франк спрямо лева. Навеждани са доводи, че банката не е изпълнила задълженията си да информира длъжниците за валутния риск при договаряне на валута различна от националната, в която длъжниците получават доходите си. Релевирани са доводи за нищожност на договора за встъпване в дълг на ответницата В. Г., доколкото тя не е била информирана в какъв договор встъпва, като самият договор не отговарял на основни реквизити по ЗПК. Посочват, че доколкото ответниците не са били надлежно уведомени за извършените цесии, то допълнителните споразумения от 30.12.2010 г., 30.09.2011 г., 31.08.2012 г. и 30.09.2013 г. не са породили правно действие. Изложени са съображения, че цесионерът не може да внася промени в правоотношението по договора за кредит. Поддържали са, че вземането е станало изцяло предсрочно изискуемо през 2008 г. и е било погасено по давност към 2013 г.

Разпечатката съдържа 32 от 152 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7e36f60b-b62e-49d0-b6a9-de120f05462a