Определение № 2869 от 16.08.2022, Районен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2869 гр. П., 16.08.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Т.И.Т. като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20221720103011 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от Е. Ц. М., ЕГН ********** от ***, обл. П., срещу *** – П., БУЛСТАТ ***, с адрес: гр.

П., ***.

В исковата молба се твърди че между страните бил сключен трудов договор от *** г., с 6-месечен изпитателен срок, уговорен в полза на работодателя, съгласно който ищцата е заемала при ответника длъжността „***“, и е постъпила на работа на *** г. Излага доводи, че поради здравословни проблеми М. е била в отпуск при временна неработоспособност за времето от *** г. до *** г., като при извършена на *** г. справка в ТД на НАП, установила, че трудовият и договор бил прекратен, считано от *** г..

Твърди, че към датата на прекратяване на трудовия договор, ищцата е била в отпуск поради временна неработоспособност.

Искането към съда е да постанови решение, с което да отмени заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, като незаконна, да бъде възстановена на работа, както и да бъде осъден ответника да и заплати обезщетение за времето, през което е останала без работа за период от 6 месеца, считано от датата, на която е прекратено трудовото правоотношение – *** г. в размер на 3900.00 лева.

С разпореждане № 9594 от 28.06.2022 г., съдът на основание чл.131 от ГПК, е разпоредил препис от исковата молба и приложенията към нея да се 1 връчат на ответната страна, с указания за подаване на отговор.

В срок е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът е оспорил предявения иск по основание и размер.

С разпореждане № 11140 от 25.07.2022 г., съдът е констатирал, че е дал ход на делото по нередовна искова молба, поради което и на основание чл.129, ал.2, вр. ал.4 от ГПК е оставил производството по делото без движение, като е указал на ищцата да изложи ясни твърдения относно обстоятелството връчена ли й е или не процесната заповед за уволнение, като и е указал в случай, че процесната заповед за уволнение ищцата твърди, че й е връчена, то да изложи обстоятелства за начина, по който твърди, че й е връчена заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, както и датата, на която твърди, че и е връчена, а в случай, че твърди, че процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение не й е връчена, то ищцата ясно да заяви тези обстоятелства.

Постъпила е молба с рег. № *** от 16.08.2022 г., с която Е. Ц. М. чрез пълномощникът и адв. М. П. е заявила, че процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение не й е била връчвана.

Съдът като взе предвид изложеното, намира че ищцата е предявила искове по чл.344, ал.1, т.1-т.3 от КТ, с които работникът или служителят търси съдебна защита срещу незаконно уволнение, т.е. – срещу незаконосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работодателя, като иска признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна (т.1), възстановяване на предишната работа (т.2) и обезщетение за времето, през което е останал без работа, поради уволнението (т.3).

Предмет на предявените от ищцата искове е законосъобразността на заповед за прекратяване на трудовото й правоотношение от страна на ответника, но за да бъде осъществен съдебен контрол, заповедта за прекратяване следва да бъде връчена на ищцата, като в тази връзка тя следва да посочи обстоятелствата за начина на връчването й, както и доказателства за извършеното връчване на заповедта. В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно чл.335, ал.1 от КТ, трудовият договор се прекратява писмено. Когато трудовият договор се прекратява с едностранно волеизявление, правният ефект на прекратяване настъпва, когато писменото изявление на прекратяващия договора е достигнало до насрещната страна, т.

2 е. съобразно общите правила на ЗЗД за пораждане на правно действие на изявленията на страните по договора. Изготвянето на заповед за уволнение съставлява техническа дейност; подписването на заповедта от представляващия работодателя обективира намерението му за прекратяване на трудовото правоотношение, но волеизявлението за прекратяване поражда правен ефект с надлежното връчване на заповедта за уволнение на работника.

В този смисъл е решение № 49 от 15.03.2018 г. на ВКС, по гр. д. № 2837/2017 г., IV г. о.

В случая ищцата не твърди, че процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение и е била връчена от ответника. Категорично в молба от 16.08.2022 г. заявява, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не и е била връчвана. При това положение следва извода, че предявените от Е. М. искове по чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ за защита срещу процесното уволнение („извършено“ според нея със заповед, но без тя да й е връчена по какъвто и да било начин) са без предмет и ищцата няма правен интерес от воденето им срещу ответника-работодател, поради което исковете са недопустими, и делото следва да се прекрати съгласно чл.130 от ГПК. В този смисъл е решение № 248 от 22.10.2018 г., по гр.д. № 754/2018 г. на ВКС, ІV г.о., което постановено по реда на чл.290 от ГПК, при допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 и ал.2, предл.2 от ГПК – с оглед извършена касационна проверка за процесуалната допустимост на обжалвано въззивно решение, е даден отговор по процесуалноправния въпрос – има ли ищецът правен интерес да иска от съда отмяна на заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение, която никога не му е връчвана по никакъв начин.

Предвид изложеното съдът намира, че предявения иск е недопустим, тъй като липсва правен интерес от воденето на исковете срещу ответника работодател, поради което и производството по делото на основание чл.130 от ГПК следва да бъде прекратено, а исковата молба върната на ищцата.

Водим от горното и на основание чл.130 от ГПК, съдът ОПРЕДЕ.:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 3011/2022 г. на *** районен съд, по предявените искове от Е. Ц. М., ЕГН ********** от ***, обл. П., 3 срещу *** – П., БУЛСТАТ ***, с адрес: гр. П., ***, като ВРЪЩА исковата молба на Е. Ц. М., ЕГН **********.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред *** окръжен съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

4