Определение № 687 от 16.10.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 687 гр. Благоевград, 16.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ОСМИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Коева като разгледа докладваното от Вера Коева Търговско дело № 20251200900264 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 и сл.ГПК.

Образувано е по постъпила молба вх.№ 13132/30.07.2026г. от ищеца В. А.

И., с искане да се измени Решение № 113 от 30.06.2026 г., постановено по т. д.

№ 264/2025 г. по описа на Окръжен съд Благоевград, в частта за разноските, като се намали присъденото в полза на ответника ЗД „Б.И.“ АД адвокатско възнаграждение поради прекомерност .

Ищецът аргументира искането си с твърдението, че молбата на ответника със списъка по чл.80 ГПК, договора за правна защита и съдействие и доказателство за плащане на разноските е постъпила по делото на 28.01.2026г. и не е връчвана на ищцата. Страната твърди, че тези документи не са й били съобщени по процесуален начин, не са докладвани в доклада или в открито заседание, не са отразени в протоколи, не са предоставени на ищеца за становище, не са били предмет на обсъждане преди приключване на устните състезания. Сочи, че съгласно чл. 102, ал. 2, т. 3 ГПК към писмените изявления до съда се прилагат преписи от изявлението и приложенията според броя на насрещните страни, като невръчването на молбата и приложенията към нея е лишило ищцата от възможност да узнае вида и размера на претендираните разноски и да упражни правото си на възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Изтъква се, че предназначението на списъка по чл. 80 ГПК е не само да улесни съда при изчисляването на разноските, но и да внесе яснота за насрещната страна относно вида и размера на претендираните разходи.

1

Правото на страната да извършва справки по делото не отменя задължението на съда за предоставяне на преписи от писмените изявления на насрещната страна и да извършва докалад на същите. Поддържа се, че страната не е направила възражение за прекомерност до устните състезание не поради съзнателно процесуално бездействие, а поради обективната липса на информация за размера на претендираното адвокатско възнаграждение. При тези доводи се иска съдът да приеме, че възражението за прекомерност не е преклудирано и се иска разглеждането му по реда на чл.248 от ГПК, като съдът измени постановеното решение в частта за разноските и определи възнаграждение на адвоката на насрещната страна, съответно на действителната фактическа и правна сложност на производството и съразмерно размера на разноските, дължими от ищцата, съобразно отхвърлената част от предявените искове.

Препис от молбата по чл.248 от ГПК е връчена на насрещната страна, която в срока по ал.2 на чл.248 ГПК е подала писмен отговор. Страната заявява, че е представила списък по чл.80 ГПК с договор за правна защита и съдействие на 21.01.2026г. и на същата дата е качен в ЕПЕП. От друга страна, делото през цялото време е било в деловодството и достъпно за страните, а в съдебно заседание ищецът не е поискал да се запознае със списъка с разноски и не е направил оспорване в тази насока. Изтъква се, че разпоредбата на чл.80 ГПК не съдържа задължение на страната да представи препис за насрещната страна, нито съдът има задължение да го връчи на насрещната стана. Твърди се, че доказателствата за разноски са представени пет месеца преди провеждане на първото заседание, а ищецът не е бил лишен от достъп до делото и при желание е могъл да се запознае с постъпилите документи.

Отделно от това се твърди, че за всяка съдебно заседание са представени два броя становища, като в това, входирано на 29.05.2026г. са посочени и точните суми, които страната претендира за всички направени разноски по делото. На първото заседание страната не се е явила, но на това на 01.06.2026г. е присъствала и постъпилото становище е докладвано, а дали ищецът се е запознал, зависи изцяло от него. Излагат се аргументи, че определеното възнаграждение е съобразено с минимума по Наредба № 1, в адекватен и минимален размер, съобразно сложността на делото, броя на проведените съдебни заседания, своевременно направено, поради което не следва да се намалява. При така изложеното се иска потвърждаване на решението в частта 2 за разноските.

Искането по реда на чл.248 от ГПК следва да се счете за процесуално допустимо – направено е в срока за обжалване на решението и при представен от тази страна списък по чл.80 ГПК за разноски.

По същество – искането на ищеца за изменение на решението в частта на присъдените разноски е неоснователно.

При приключване на делото на всяка страна, която е направила и поискала разноски, й се дължат такива съобразно с уважената, респ.с отхвърлената част от предявените искове. Дължат се само тези разноски, които са реално направени от страната и до приключване на устните състезания са представени доказателства за основанието и размера им.

Приключването на устните състезания е преклузивният срок, до който страните могат да правят такова искане, да представят доказателства за направени по вид и размер разноски и до който могат да направят възражение за тяхната прекомерност.

С оглед диспозитивното начало в гражданския процес съдът се произнасяне по възражението за прекомерност само ако същото е направено от страната своевременно в този срок – до края на устните състезания. В случая ответната страна е представила списък по чл.80 ГПК и договор за правна защита и съдействие, с което е уговорено адвокатско възнаграждение и който има характер на разписка с оглед на уговорения начин на плащане на дължимата сума с нарочна молба, входирана по делото на 28.01.2026г.

Основното оспорване от ищеца, е че не е възразил за прекомерността на възнаграждението, тъй като не му е бил връчен препис от тази молба и доказателствата към нея и не е била докладвана от съда, че да бъде узнато от страната.

В тази връзка обосновава допуснато от съда процесуално нарушение, в резултат на което не е узнала за факта на направени от насрещната страна и поискани разноски, поради което и не е упражнила правото си да ги оспори.

Този довод е несъстоятелен с оглед на доказателствата по делото и конкретно установените факти.

Ответната страна е доказала своевременно – преди приключване на устните състезания, че е направила разноски, техния вид и размер с входиране на 3 молба на 28.01.2026г. по делото. Съдът няма задължение да извършва връчване на всички книжа, подадени от една страна на другата, освен в изрично установените в закона случаи.

Гражданският процес в България е състезателен и съдът е длъжен служебно да връчва само тези актове и книжа, за които законът изрично предвижда размяна или право на самостоятелно обжалване. Книжата, за които законът изисква размяна – това са документи, подадени от едната страна, по които законът изрично дава право на другата страна да се запознае и да подаде писмен отговор в определен срок - искова молба и приложенията към нея, насрещен, обратен иск – връчват се на съответната страна за писмен отговор, въвзивна, касационна или частна жалба – връчват се на насрещната страна, която има право да подаде писмен отговор, молба за изменение или допълване на решението в частта за разноските (по чл. 248 от ГПК), молба за възстановяване на срок (по чл. 66 от ГПК) и др. Съдът има задължение да връчи и актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване и засягат правата на страната /арг.чл.7, ал.2 ГПК/ - препис от съдебното решение, определения, с които се прекратява делото, с които се отказва съдопроизводствено действие или защита (напр. отказ да се приеме премерен иск, отказ да се възстанови срок), заповед за изпълнение (в заповедното производство по чл. 410 или чл. 417 от ГПК) – връчва се на длъжника, за да може той да подаде възражение.

В процесуалния закон не е уредено задължение на съда да връчва текущи молби с доказателства, депозирани между заседанията, писмени защити и писмени бележки, подадени след приключване на устните състезания. ГПК не вменява в задължение на съда служебно да изпраща преписи от всяка подадена текуща молба на страните, освен ако това не е изрично разпоредено в закона. Страните имат равен достъп до делото и право на справки. Такива молби не се връчват на насрещната страна, а се докладват в открито съдебно заседание, ако производството изисква провеждане на такова.

Ето защо довода на ищеца, че не му е връчен препис от молбата на ответника с доказателствата за направените разноски и списъка към него от 28.01.2026г., е неоснователен. Страната е могла да се запознае с делото, както в деловодството, така и по електронен път чрез достъпване чрез ЕПЕП, предвид качването на този документ в електронна среда чрез сканирането му и 4 прикачването в ел.папка по делото.

Независимо от горното, с две поредни становища от ответника – с вх.№ 6282/15.04.2026г. и с вх.№ 9065/29.05.2026г., освен доводи по доказателствата, по съществото на спора, страната е поискала и присъждане на направените по делото разноски, които в двете становища е конкретизирала по вид и размер.

И двете становища са докладвани своевременно, съответно в проведеното на 20.04.2026г. открито съдебно заседание и последващо такова на 01.06.2026г. В първото съдебно заседание ищцата е била редовно призована, но не се е явила и не е била представлявана от пълномощник. Второто становище отново е докладвано в откритото съдебно заседание на 01.06.2026г., в което е присъствала, както ищцата лично, така и пълномощникът й адв.А. Я.. При доклада на постъпил документ или становище съдът не е длъжен да пресъздава и отразява в протокола изцяло съдържанието на документа.

Достатъчно е да обяви на страните постъпването на такъв. С постъпването на становището на ответника, включващо искането за присъждане на направените от страната разноски с посочването ми по размер и основание и то двукратно – на 15.04.2026г. и от 29.05.2026г. и с докладването им в откритите заседания на 20.04.2026г. и на 01.06.2026г., следва да се счете, че на ищеца е бил съобщен и станал известен фактът, че ответникът е направил по делото разноски и иска присъждането им в посочения размер. Като изцяло от волята на насрещната страна е дали ще поиска лично да се запознае със съдържанието на докладваното или не.

Според съдебната практика възражение за прекомерност може да се упражни само тогава, когато за страната действително и обективно е възникнала невъзможност своевременно да узнае за направени от насрещната страна разноски, вида им и размера им /Определение № 4846 от 27.10.2025г. по гр. д. № 3362/2024г.., ВКС, II г. о.; Определение № 3445 от 23.06.2026г. по ч. гр. д. № 2572/2026г., Ill г. о.; Определение № 3301 от 17.06.2026г. по гр.д.№ 4995/2025г., IV г.о.; Определение № 4846 от 27.10.2025г. по гр.д.№ 3362/2024г., II г. о./. Това са хипотези на разпределение на разноски при закрити произнасяния от съд, в случаите когато не са провеждани открити съдебни заседания или когато такива са провеждани, но съдът не е връчил или не е докладвал постъпило такова искане от насрещната стана. В случая съдът не е връчил списъка по чл.80 ГПК на ответника с искането за разноски и доказателствата за направата им. Съгласно процесуалния закон не е бил 5 длъжен, но е докладвал в две поредни открити заседания становище на ответника с искане за направените разноски, с посочване на размера и основанието им.

С докладване на тези становища в заседанието от 20.04.2026г. и от 01.06.2026г. следва да се счете, че насрещната страна – в случая ищецът, е узнал за всички направени в него искания, доказателства, оспорвания и възражения, вкл. и по разноските. Следователно, от този момент страната е могла да узнае искането на ответника за разноски и конкретния им размер, т.е. за страната обективно е възникнала възможност да упражни правото си на възражение за прекомерност. Противното означава допускане на превратно тълкуване и съдействие за недобросъвестно упражняване на предоставени процесуални права на страните. Страната не може да черпи права от собственото си процесуално бездействие по незапознаване с делото и постъпилите в него своевременно от насрещната страна документи и искания, още повече, че по отношение на поисканите разноски и конкретния им размер ответната страна е подала две писмени становища, докладвани двукратно в проведените открити съдебни заседания, за които ищецът е бил редовно призован.