Присъда № 30 от 17.03.2022, Районен съд - Бургас

Мотиви към Присъда № 30/17.03.2022 г. по НОХД № 5648/2021 г. по описа на Районен съд - Бургас, LI наказателен състав

Производство по делото е образувано по обвинителния акт на Районна прокуратура Бургас против подсъдимия Й. ХР. П., ЕГН **********, с обвинение за това, че на 21.10.2021 г., на главен международен път Е-87, гр. М.Т. - гр. Б., в участъка между с. М и асфалтова база в зоната на отговорност на ГПУ гр. Бургас, с цел да набави за себе си имотна облага, противозаконно е подпомогнал три лица, всичките граждани на С, без документи за самоличност, както следва: АА (АА) - род. на 10.09.1995 г., в гр. А, С, JH (ЖХ) - род. на 01.01.1998 г., в гр. А С, и АА (АА) - род. на 10.01.1989 г., в гр. А, С, да преминават в страната, в нарушение на закона: чл. 8, ал. 1 от Закон за чужденците в Република България /ЗЧРБ/ - „Чужденец може да влезе в Република България, ако притежава редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава се изисква, съгласно Регламент /ЕО/ №539/2001 на Съвета от 15 март 2001 година“; чл. 19, ал.

1, т. 1 от ЗЧРБ - „Чужденец, който влиза в Република България или преминава транзитно през нейната територия, в зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава: редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава е необходима, съгласно (ЕО) № 539/2001г. на Съвета от 15.03.2001г.“, и чл. 22, ал. 1 от ЗЧРБ - „Пребиваването на чужденците в Република България се осъществява въз основа на: 1. виза по чл. 9а, ал. 2; 2. Международни договори за безвизов или облекчен визов режим; 3. Актове на правото на Европейския съюз, кои то са в сила и се прилагат от Република България; 4. Разрешение на службите за административен контрол на чужденците“, чрез извършване на превоз към вътрешността на страната в нарушение на закона, като деянието е извършено чрез използването на моторно превозно средство - лек автомобил, марка „Мерцедес” с рег. № *** и по отношение на повече от едно лице престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, предл. 1, т. 5, вр. чл. 281, ал. 1 от НК.

Пред съда, производството по делото протече по реда на Глава ХХVІІ от НПК, като при условията на чл. 371, т. 2 от НПК подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.

Прокурорът поддържа обвинението и пледира за осъдителна присъда. Предлага на подсъдимия да се наложи наказание лишаване от свобода за срок от една година, което да бъде намалено с 1/3 и глобата да не се налага.

Защитникът на подсъдимия поддържа, че същият е с тежко заболяване и има семейство с две деца. Счита, че са налице основания за приложението на разпоредбата на чл.

58а, ал. 1 от НК, като му се наложи наказание лишаване от свобода за срок от една година, което да бъде намалено с 1/3 и да бъде отложено за срок от три години, a глобата да не се налага.

Подсъдимият се явява в съдебно заседание. Разбира обвинението. Признава се за виновен, признава изцяло изложената фактическа обстановка в обвинителния акт, съжалява за стореното и моли за минимална присъда.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 от НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Й. ХР. П. е **, с ЕГН **********.

На неустановена дата, около средата на месец август 2021 г., чуждите граждани 1 свидетелите АА (АА), С, JH (ЖХ) и АА (АА), напуснали държавата С и нелегално влезли в Република Турция, с намерение оттам нелегално да достигнат до България, където да се установят. Всеки един от тримата свидетели платил по 350 евро за да бъде прекаран нелегално от Република Турция до Република България. В тази цена се включвал превозът от Република Турция до Република България и телефони, които те щели да ползват на българска територия.

На 14.10.2021 г., в гр. Пловдив, на бул. Васил Априлов, подс. Й.П. се срещал с неустановено по делото лице на име „Т.“, който му предложил да му заплати сумата от по 800 евро на човек за превозване на нелегално преминали границата сирийски граждани към вътрешността на страната - гр. Пловдив, гр. София. Подсъдимият Й.П. понеже нямал парични средства се съгласил да транспортира на територията на страната нелегално преминаващите границата чужди граждани.

На 17.10.2021 г., тримата свидетели - АА (АА), С, JH (ЖХ) и АА (АА), били превозени с таксиметрова кола от гр. Истанбул, Турция, до границата на Република България, където на следващия ден незаконно влезли на територията на Република България. На 21.10.2021 г. тримата свидетели стигнали околностите на Бургас, на главен път Е-87 - гр. М.Т. - гр. Бургас, в участъка между с. М и асфалтова база. На това място щели да пристигнат автомобили, които да ги превозят до вътрешността на страната.

На 20.10.2021 г., около 20,30 часа подс. Й.П. получил телефонно обаждане от неустановеното по делото лице, сочено от него с име „Т.и“, че има трима души за извозване и че му изпраща локация на мястото - че се намират на 15 км. от Бургас и го чакат да ги извози с колата. Около 22,30 часа, на 20.10.2021 г., подс. П. тръгнал с лек автомобил Мерцедес с рeг. № ***, собственост на НС. На 21.10.2021 г., подс. Й.П. стигнал предварително зададената локация и спрял автомобила на аварийни светлини. В автомобила се качили свидетелите АА (АА), JH (ЖХ) и АА ( АА), като след това подс. П. потеглил заедно с тях в посока към гр. Бургас. Около 04,00 часа, на 21.10.2021 г., на главен път Е 87, между с. М и пътен възел кв. Крайморие-Бургас, служителите на Регионална дирекция „Гранична полиция“- гр. Бургас - свидетелят ПТ и колегата му Коста Димитров, спрели за проверка управлявания от подс. Й.П. лек автомобил Мерцедес с рeг. № *** като установили, че вътре в автомобила се намират тримата свидетели - АА (АА), JH (ЖХ) и АА (АА). След което били отведени в ГПУ на МВР- Бургас. В хода на проверката било установено, че чуждите граждани са преминали българо-турската граница не през определените за това места и без разрешението на надлежните органи, в нарушение на ЗЧРБ.

По доказателствата:

Самопризнанието на подсъдимия Й. ХР. П. относно авторството на деянието напълно кореспондира със събраните на досъдебното производство доказателства относно тези факти.

С оглед разпоредбите на чл. 373, ал. 3 от НПК, вр. чл. 372, ал. 4 от НПК, вр. чл. 371, т. 2 от НПК, настоящият състав счита, че гореизложената фактическа обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, се установява от направеното от подсъдимия самопризнание, подкрепящо се от събраните на досъдебно производство доказателства, а именно от показанията на свидетелите ПТ, JH (ЖХ), АА (АА) и АА (АА). Същите са обективни, последователни, логични и допринасят за изясняване на фактите по делото.

Фактическата обстановка се подкрепя и от справката за съдимост, справката за регистрирано МПС и от протокола за доброволно предаване. По делото не се събраха доказателства, които да поставят под съмнение така установените факти.

Предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата. В случая доколкото всички кредитирани доказателствени материали са еднопосочни и непротиворечиви, такъв доказателствен 2 анализ е и безпредметен.

От правна страна:

При така изложената фактическа обстановка съдът намира, че обвинението срещу подсъдимия Й. ХР. П. за извършено престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, предложение 1, т. 5, вр. чл. 281, ал. 1 от НК, е доказано по безспорен и несъмнен начин и се подкрепя от събраните гласни и писмени доказателства. С деянието си последният е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, като на 21.10.2021 г., на главен международен път Е-87, гр. М.Т. - гр. Бургас, в участъка между с. М и асфалтова база в зоната на отговорност на ГПУ гр. Бургас, с цел да набави за себе си имотна облага, противозаконно е подпомогнал три лица, всичките граждани на С, без документи за самоличност, както следва: АА (АА) - род. на 10.09.1995 г., в гр. А, С, JH (ЖХ) - род. на 01.01.1998 г., в гр. А С, АА (АА) - род. на 10.01.1989 г., в гр. А, С, да преминават в страната, в нарушение на закона - чл. 8, ал. 1, чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 22, ал. 1 от ЗЧРБ, чрез извършване на превоз към вътрешността на страната в нарушение на закона, като деянието е извършено чрез използването на моторно превозно средство - лек автомобил, марка „Мерцедес” с рег.

№ *** и по отношение на повече от едно лице.

От обективна страна, с действията си подсъдимият е реализирал обективните признаци от състава на престъплението по чл. 281, ал. 2, т. 1, предложение 1, т. 5, вр. чл.

281, ал. 1 от НК, тъй като превозвайки, чрез моторно превозно средство - лек автомобил „Мерцедес” с рег. № *** трима чужди граждани - АА (АА), JH (ЖХ) и АА (АА) от С , подпомогнал същите да преминават в страната ни в нарушение на установените правила по чл. 8, ал. 1, чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 22, ал. 1 от ЗЧРБ. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗЧРБ - чужденец може да влезе в Република България, ако притежава редовен паспорт или заместващ го документ за пътуване, както и виза, когато такава се изисква; съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ, чужденец, който влиза в Република България или преминава транзитно през нейната територия, в зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава редовен паспорт или заместващ го документ за пътуване, както и виза, когато такава е необходима; а съгласно чл. 22, ал. 1 от ЗЧРБ - пребиваването на чужденците в Република България се осъществява въз основа на: виза по чл. 9а, ал. 2, т. 3 и 4; международни договори или договори на Европейския съюз с трети държави за безвизов режим; актове на правото на Европейския съюз, които са в сила и се прилагат от Република България; разрешение на службите за административен контрол на чужденците. От показанията на разпитаните свидетели - JH (ЖХ), АА (АА) и АА (АА), се установява, че крайната цел и на тримата е била да достигнат до България.

Съгласно разпоредбата на § 1, т. 3 от ДР на ЗЧРБ, по смисъла на този закон, паспорт или заместващ го документ за пътуване е този, който е издаден по законоустановения ред на съответната държава, в който може да бъде положена виза и който дава право на чужденеца да се завърне в държавата, от която влиза, в държавата на произход или в трета държава, снимката в него позволява установяване самоличността на притежателя му, не съдържа преправки, зачертавания, заличавания, добавки и други в данните, няма следи от подмяна на снимката, положените печати са ясни, изображението на снимката съвпада с образа на притежателя и срокът му на валидност не е изтекъл. Съгласно § 1, т. 3а от ДР на ЗЧРБ, по смисъла на този закон разрешение за пребиваване е всяко разрешение за пребиваване, издадено от компетентните органи на Министерството на вътрешните работи в съответствие с единния формат, установен с Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г. относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни, а съгласно § 1, т. 3б., незаконно пребиваващ чужденец е всеки чужденец - гражданин на трета държава, който се намира на територията на Република България и не отговаря или е престанал да отговаря на условията за престой или пребиваване. В случая по делото се установи, че и тримата чужди граждани са нямали документи за самоличност и такива за 3 пребиваване или преминаване през територията на Република България. Следователно, като е управлявал МПС на въпросната дата и извършвайки транспорт във вътрешността на страната на групата чужди граждани, подсъдимият противозаконно ги е подпомогнал и е осъществил от обективна страна изпълнителното деяние на престъплението по чл. 281, ал. 1 от НК.

За извършване на деянието подсъдимият Й.П. е използвал моторно превозно средство - лек автомобил Мерцедес с рег. № *** , собственост на НС /л. 47 от ДП /, с който е бил осъществен превоза на посочените трима чужденци, което обосновава едновременното наличие на квалифициращите признаци на престъплението по чл. 281, ал. 2, т. 1, предл. 1, т.