Решение № 1329 от 06.06.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1329 гр. София, 06.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Виолета Йовчева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20211100508035 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 19.04.2021г., постановено по гр. дело № 58255/2014 год. по описа на СРС, ГО, 176 състав, са отхвърлени предявените по реда на чл.

422, ал. 1 от ГПК от ЗАД „А.Б.“ АД срещу ИВ. Б. АТ. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на следните суми: 836, 86 лева главница, представляваща сума по регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско“ обезщетение по щета № 0300/12/777/500100 за вреди на автомобил с рег. № **** от ПТП, настъпило на 07.01.2012г. в гр. София по вина на ответника ИВ. Б. АТ. като водач на лек автомобил с рег. № **** и за сумата от 114, 40 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода от 29.03.2013г. до 21.07.2014г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 40033/2014г. по описа на СРС, ГО, 39 сътав.

Срещу решението, в частта, в която е отхвърлен иска за главница до размер на сумата от 507, 65 лева и за обезщетение за забава до размер на сумата от 67, 83 лева, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 1

ГПК въззивна жалба от ищеца ЗАД „А.Б.“ АД. Жалбоподателят поддържа оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди, че от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин фактическият състав на предявената претенция. Поддържа необоснованост на изводите на СРС за липса на идентичност между посочения в двустранния констативен протокол автомобил марка „Шкода“ и застрахованият от ищцовото дружество автомобил. Действително в съставения констативен протокол и в представения застрахователен сертификат към застрахователната полица е посочено, че застрахованият автомобил е с рег. № NN ****. В сертификата обаче автомобилът бил индивидуализиран освен с регистрационния си номер и с номер на рама, който номер на рама е идентичен с този, посочен в свидетелството за регистрация на автомобила.

Твърди, че застрахователният сертификат бил издаден към момента на закупуването на автомобила и внасянето му в България, когато същият е бил все още с чуждестранна регистрация. При регистрацията на автомобила в КАТ е издаден и български регистрационен номер. Този нов регистрационен номер бил посочен и в издадения на 14.03.2012г. добавък към застрахователната полица. Поддържа се твърдение, че датата, на която е променена регистрацията на процесния автомобил е 08.07.2011г., посочена в издаденото свидетелство за регистрация, а не 14.03.2012г., както неправилно бил приел първоинстанционният съд. Датата 14.03.2012г., посочена в добавък към застрахователната полица, е датата, на която застрахованото лице е уведомило застрахователя за промяната в регистрационния номер на автомобила. Жалбоподателят е развил подробни съображения, че номерът на рамата е основен индивидуализиращ белег на всеки автомобил, който не подлежи на промяна, за разлика от регистрационния номер, за който в ЗДвП и приложимата наредба са предвидени задължителни правила за промяна на регистрационния номер при определени обстоятелства. По тези съображения е направено искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните му част и постановяване на друго, с което предявените искове да се уважат до посочените във въззивната жалба размери.

Ответникът по жалбата ИВ. Б. АТ. оспорва същата по подробно изложени съображения. Счита, че по делото не са ангажирани доказателства, от които да може да се направи еднозначен извод относно 2 индивидуализацията на застрахования при ищеца автомобил, поради което не е ясно дали застрахователното обезщетение е платено на увреденото лице.

Сочи, че автомобилът е бил индивидуализиран с един регистрационен номер в съставения двустранен констативен протокол, а в останалите документи е посочен друг регистрационен номер. Освен това процесният автомобил бил с нов регистрационен номер считано от 14.03.2012г., т.е. от дата след настъпване на ПТП и не е възможно към датата на пътния инцидент този автомобил да бъде посочен с този рег. № в съставения на 08.01.2012г. двустранен констативен протокол. Счита, че показанията на разпитания по делото свидетел – водач на увредения автомобил, не следва да се кредитират, тъй като същият няма ясни спомени за процесното ПТП. С оглед изложеното е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и обосновано.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм./ срещу прекия причинител на вредата /при заявени твърдения, че за увреждащия автомобил не е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП/ и с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът ЗАД „А.Б.“ АД е предявил суброгационното си право по чл.

213 КЗ /отм./ срещу деликвента, причинил ПТП на 07.01.2012г., при което е пострадал застрахован по имуществена застраховка „Каско МПС” автомобил Шкода Фабия с рег. № ****, собственост на трето за спора лице. В исковата молба се поддържа, че за управлявания от виновния водач автомобил не е налице валидна към датата на ПТП задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, поради което претенцията е насочена срещу прекия причинител на вредите. Ответникът е противопоставил в преклузивния срок по чл. 131 ГПК следните възражения: 1/. Заплатеното от ищеца е без правно основание, тъй като не е налице идентичност между автомобила, предмет на застрахователна закрила по представения застрахователен договор и автомобилът, описан в съставения двустранен констативен протокол за 3 настъпило ПТП; 2/. Липса на доказателства за реално плащане на стойността на ремонта на лек автомобил Шкода Фабия; 3/. Липса на доказателства за получаване от ответника на извънсъдебна покана за плащане на застрахователно обезщетение; 4/. Оспорено е твърдението, че процесното ПТП е настъпило по вина на ответника; 5/. Не е ясен механизмът на ПТП; 6/.

Възражение за погасяване по давност на вземането за лихва за забава.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че не може еднозначно и безсъмнено да бъде индивидуализиран увреденият автомобил, разходите за възстановяването на който се иска да се възложат в тежест на ответника. Посочено е, че от представения по делото талон за регистрация на МПС и добавък № 11-0300/360/5000172/03 се установява, че считано от 14.03.2012г. Шкода Фабия е с нов рег. № ****, поради което не е възможно към датата на ПТП - на 07.01.2012г. (два месеца по – рано) да бъде посочен именно този нов рег. № в констативния протокол за ПТП. Същевременно, не е възможно и към датата на описване на щетите на увредения автомобил – към 09.04.2012г. и на тяхната калкулация – към 01.10.2012г. (и двете дати хронологично следват твърдяната пререгистрация) той да се сочи като Шкода Фабия с рег.№ NN****. Ето защо съдът е приел, че има основателни съмнения, касаещи механизмът на процесното ПТП, индивидуализацията на увредения автомобил и идентитета му с този, който се твърди да е ремонтиран за сумата, претендирана като застрахователно обезщетение. Освен това, от приетите по делото писмени доказателства се установява, че от дружеството, извършило ремонта на автомобила – Е.А.

ЕООД, е калкулиран ремонт на автомобил Шкода Фабия с рег.№ NN****, а ищецът е фактурирал и заплатил ремонт на л.а. Шкода Фабия, с рег. ****, какъвто към датата на ПТП-то – 07.01.2021г., не съществува. Посочено е още, че разпитаният по делото свидетел И.К., за който се твърди да е управлявал увредения автомобил към момента на ПТП, не помни неговия регистрационен номер. По тези съображения предявените претенции са отхвърлени.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно 4 и допустимо.

По отношение на иска по чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./:

Предявен е иск за заплащане на сума, претендирана от ответника в качеството му на лице, причинило увреждане на имуществото на застрахован при ищеца по договор за имуществена застраховка. Твърди се ищецът да е изпълнил своите задължения на застрахоател по имуществена застраховка и да е встъпил в правата на увреденото лице против причинителя на увреждането, както и че за управлявания от виновния водач автомобил не е налице валидна към датата на ПТП застраховка „Гражданска отговорност“.

Съгласно чл. 213, ал. 1, изр. 1-во от КЗ /отм./ /в сила от 01.01.2006г. и приложима като материално-правна норма към разглежданата хипотеза/ с плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размер на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне и може да реализира пряк иск срещу деликвента. В случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност”, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност”.

Видно от законовата разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2) застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение, и 3) за увредения да е възникнало право на деликтно вземане срещу причинителя на вредата на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД т.е., вредите да са причинени от деликвента, с негово виновно и противоправно поведение. Доказването на тези правопраждащи факти е в тежест на ищеца – чл. 154, ал. 1 ГПК.

Между страните по делото на етапа на въззивното производство не е спорно обстоятелството, че на 07.01.2012г. в гр. София, е реализирано ПТП с участието на МПС „Мерцедес ЦЛК 200” с рег. № ****, собственост на ИВ. Б.

5

АТ. и управляван от същия, и МПС „Шкода Фабия” с рег. № ****, собственост на „Уникредит лизинг“ АД и управляван от И.М.К.. За настъпилото ПТП е съставен двустранен констативен протокол, подписан от двамата водачи, в който са описани видимите щети върху двата автомобила.

По отношение на товарен автомобил Шкода Фабия е посочено, че увреждането е върху задната броня, а за лек автомобил Мерцедес ЦЛК 200 – преден капак, леви фарове, предна броня и преден ляв калник. Ответникът И.А. е декларирал, че е виновен за пътно-транспортното произшествие. В протоколът е обективирана и скица на процесното ПТП с разположение на двата автомобила към момента на удара, както и са попълнени данни относно товарен автомобил Шкода Фабия към момента на инцидента, като е посочено, че същият е бил в паркирано състояние.

Представеният застрахователен сертификат към застрахователна полица № 11-0300/360/5000172 от 01.07.2011г. удостоверява сключването между ЗАД „А.Б.” АД и „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“ АД на договор за имуществена застраховка "Автокаско" на товарен автомобил "Шкода фабия", с рег. № NN ****, двигател № CHF199036 и рама № TMB1AB5J9C3012407, със срок на покритие от 00, 00 часа на 04.07.2011г. до 24,00 часа на 03.07.2012г.