Определение № 32 от 11.01.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 32 гр. Бургас, 10.01.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Събчо Ат. Събев

Членове:

Петя Г. Георгиева Стоянова

Димитър П. Стоянов като разгледа докладваното от Петя Г. Георгиева Стоянова Въззивно частно наказателно дело № 20222100600755 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3 от НПК и е образувано по жалба на подсъдимия Г. И. О., чрез защитника му – адв.

Пламен Найденов от АК – София, подадена срещу Определение от 04.07.2022 г., по НОХД № 142/2022 г. по описа на Районен съд – гр. Айтос, с което първоинстанционният съд е приел, че на досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правата на обвиняемия и е насрочил делото за разглеждане по общия ред.

С жалбата се иска отмяна на определението на АРС и постановяване на ново, с което делото бъде върнато на прокурора. Изтъкват се следните противоречия и неясноти в обвинителния акт: посочването, че пострадалия С. е бил заобиколен от подсъдимия О. и още няколко други неконкретизирани лица, които заедно с него започнали да ритат Садула по тялото и главата, като с неуточняването на самоличността на тези трети лица се затруднява защитата на подсъдимия . Възразява се и срещу становището на първата инстанция , че действията на подсъдимия довели до съставомерния резултат, са ясно изложени и конкретизирани от прокурора, независимо от участието и на 1 други лица в побоя на пострадалия. Накрая, настоява се, че обвинението е неясно, предвид квалифицирането на деянието по чл.129, ал.2 от НК , а същевременно описаните в диспозитива увреждания включват както такива съставляващи средна, но и такива отговарящи на определението за лека телесна повреда, което пречи на подсъдимия да разбере обвинението и да се защитава адекватно по него.

Изразява се недоволство и от различието в характеристичните данни за подсъдимия като осъждан/неосъждан според обстоятелствената и диспозитивната част на обвинителния акт.

Бургаският окръжен съд, като се запозна с материалите по делото, становището, изложено в жалбата и като съобрази закона, намира същата за допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. Съображенията за това са следните:

По внесен от Районна прокуратура – гр. Бургас, ТО - Айтос обвинителен акт пред Районен съд – гр. Айтос е било образувано НОХД № 142/2022 г. с обвинение срещу Г. И. О., ЕГН ********** за това, че на 29.08.2020 г., около 23:00 часа, в с. Снежа, общ. Руен, обл. Бургас, в близост до сградата на училището в селото, причинил средна телесна повреда на Х. А.

С.от с. Кликач, общ. Карнобат, обл. Бургас, ЕГН **********, изразяваща се в счупване на долна челюст двустранно, отток на лицето с охлузна рана в ляво слепоочие, довело до трайно затруднение на дъвченето и говореното – престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК .

В проведеното разпоредително заседание АРС е намерил за неоснователни исканията на защитника и приел, че на досъдебното производство не е допуснато отстранимо процесуално нарушение, довело до ограничаване процесуалните права на обвиняемия. Изложил е съображения, че в обстоятелствената част на обвинителния акт са изложени обстоятелства, релевантни към главния факт, посочена е и формата на вината. Приел е също , че дори в обвинителния акт да са изложени твърдения, че други лица са участвали в побоя над пострадалия, то действията на подсъдимия, довели до съставомерния резултат, за който е повдигнато обвинение, са ясно изложени и конкретизирани. Неоснователно е намерил и възражението на защитника на подсъдимия, касаещо съдимостта му, тъй като данните относно характеристиката на личността на подсъдимия нямат отношение към правната 2 квалификация на деянието. БРС не възприел и тезата за вътрешно противоречие в диспозитива на обвинителния акт, с вписването освен на съставомерното двустранно счупване на долната челюст, но и на друго причинено с действията на подсъдимия увреждане на пострадалия.

Настоящият въззивен състав не споделя първоинстанционния съд, по следните съображения: изводите на

Съгласно трайната съдебна практика, основаваща се на Тълкувателно решение № 2/2002г., ОСНК на ВКС, в обстоятелствената част на обвинителния акт следва да бъдат очертани фактите, които обуславят престъпната съставомерност на деянието и участието на обвиняемия в него, както и да се представят доказателства, подкрепящи установената фактическа обстановка. На обвиняемия О. е повдигнато обвинение за нанесена на пострадалия Х. С. средна телесна повреда, като прокурорът е посочил каква конкретна фактическа обстановка е установил. Обвинителната теза е развита в пълнота, като формулираното обвинение определя предмета на доказване по делото от гледна точка на събраните доказателства за извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него. В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът е фиксирал възприетото от него за установено спречкване между подсъдимия и пострадалия, по повод приятелката на обвиняемия О.. Също така, че според него О. е нанесъл средна телесна повреда на Д., описвайки в какво се изразява същата, както и механизма и начина на получените от пострадалия телесни увреждания. Заявил е недвусмислено и своя извод, че същите са в следствие именно от нанесения от страна на обвиняемия О. удар с крак в областта на главата на пострадалия.

В правомощието на прокуратурата е да даде рамки на обвинението и да очертае предмета на производството, както и да привлече към наказателна отговорност конкретни лица. Същевременно, неясно е останало от описаното в обстоятелствената му част кои са останалите лица извършили действия ритане по главата и тялото на пострадалия, явяващи се последващи на удара с крак нанесен от подсъдимия О. и дали непосочването поименно на същите се дължи на това, че за обвинението те са останали неизвестни или причината за спестяване имената им е в резултата на преценката на прокурора.

Отговорите на тези въпроси са от съществено значение за изграждане на защитата на подсъдимия, предвид описано от прокурора 3 активно поведение от същите лица свързано с физическо насилие спрямо пострадалия съпътстващо описания в акта инцидент.

На следващо място, основателно е и възражението на защитата, за неяснота на обвинението, с включването в диспозитива на обвинението едновременно на увреждания съставляващи средна телесна повреда и такива представляващи лека по своя характер повреда. Съгласно трайната съдебна практика средната телесната повреда и леката телесна повреда се намират в съотношение на поглъщане, а именно първата ще погълне втората . Това правило означава, че ако деецът е извършил деяние изпълващо признаците на увреждане отговарящо на тези за средна телесна повреда, то ще бъде обвинено само за тях. Причинените наред с него по-леки увреди не са част от съставомерните признаци на престъплението по чл.129, ал.1 от НК . С включването им от прокурора в диспозитива на обвинението, деецът е обвинен едновременно в две престъпления-за лека и за тежка телесна повреда, което е процесуално недопустимо. Нанесените телесни повреди решаващия съд би могъл да отчете единствено като отегчаващи отговорността обстоятелства, ако установи същите.

Основателно поради това се явява възражението на защитата, за допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения , състоящи се в неяснота на обвинението и са довели до съществено засягане правото на защита на обвиняемия , което обуславя прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за тяхното отстраняване.

Недопустими за разглеждане и обсъждане са оплакванията и възраженията на защитата в частта касаещи допуснати и събрани доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 248, ал. 4 от НПК, въвеждаща изрична забрана в разпоредително заседание да се обсъждат нарушения, свързани със събирането, проверката и оценката на доказателствата и доказателствените средства.

Неоснователно се явява възражението на защитата за противоречие в обвинителиня акт, относно съдимостта на подсъдимия. Данните за личността на подсъдимия, не са част от фактическата обстановка и щом не са намерили отражение в правната квалификация на деянието по повдигнатото му обвинение, не водят до засягане правото му на защита .

По изложените по-горе съображения, въззивният състав счита, че 4 внесения в първоинстанционния съд обвинителен акт не отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК и в този му вид не е годен да постави началото на съдебното производството пред първата инстанция. Това обуславя връщането му на прокурора, за изправяне на пороците в същия.

Достигайки до противния извод, първата инстанция е постановила неправилен съдебен акт, поради което същия следва да се отмени, а делото бъде върнато в подготвителната фаза на наказателния процес.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 345, ал. 2, вр. ал.1 от НПК, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 04.07.2022 г. по НОХД № 142/2022 г. по описа на Районен съд – гр. Айтос.

ВРЪЩА делото на прокурора за отстраняване на допуснатите на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5