Решение № 3 от 06.01.2020, Окръжен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

№ 3 06.01.2020 г. гр.Стара Загора

СТАРОЗАГОРСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, І-ви въззивен състав, в открито съдебно заседание, проведено на четвърти декември две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ УРУКОВ

ЧЛЕНОВЕ: В. МИШОВА

АТАНАС АТАНАСОВ

Секретар:

Таня Кемерова като разгледа докладваното от съдия Атанас Атанасов в.гр.д. № 1425 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството се води по реда на чл.258 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.

Образувано е по въззивна жалба на СУ „Максим

Горки” – гр. Стара Загора, подадена чрез адв. В.Ц., против решение № 971 от 02.07.2019 г., постановено по гр.дело № 222/2019 г. по описа на Старозагорския районен съд.

Въззивникът е останал недоволен от съдебния акт на първоинстанционния съд, като счита, че същият е постановен в противоречие с материалния закон.

За да уважи предявения от ищцата иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ съдът е приел, че извършеното със заповед № ЛД-2-68/06.12.2005 г. на началника на РИО – гр. Стара Загора уволнение е незаконно, поради отсъствие на предпоставките по чл.325, т.8 от КТ.

Въззивникът счита, че възстановеното трудово правоотношение на ищцата попада в обхвата на заварените по смисъла на § 9 от ПЗР на ЗНП в ред. ДВ бр.90/96 г. правоотношения, поради което намира, че работодателят законосъобразно е упражнил правото си по чл.325, ал.1, т.8 от КТ.

Отделно от това намира за недоказан иска по чл.225, ал.1 от КТ, тъй като представените доказателства не установяват отсъствие на трудово правоотношение след датата на извършеното уволнение.

Моли, съдът да отметни решението на първоинстанционния съд, като вместо него постанови друго, с което да отхвърли предявените искове.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от другата страна В.И.Ч. - И., чрез адв. С.М., в който изразява съображения, че постановеното решение на СтРС е валиден, допустим и правилен съдебен акт, което обосновавало неоснователността на подадената против него въззивна жалба. Излага съображения по всички оплаквания в жалбата.

Счита, че първоинстанционният съд правилно е приложил разпоредбата на § 9 от ПЗР на ЗНП с оглед и на фактическата обстановка, която намира, че е правилно установена.

С оглед на установените факти и обстоятелства намира, че уволнението й е незаконосъобразно и следва да се отмени, което правилно е сторил първоинстанционния съд с постановения съдебен акт, и което е довело до основателността на иска за възстановяването й като директор и присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в установените от експертизата размери.

Моли съдът да потвърди първоинстанционното решение, както и да й присъди направените разноски.

В откритото съдебно заседание въззивникът не се представлява законен или процесуален представител.

Въззиваемата се явява лично и се представлява от пълномощник-адвокат, чрез когото оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на обжалваното решение, както и за присъждането на разноски.

След запознаване със становищата на страните и въз основа на събраните доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени от В.И.Ч. – И. против СУ “Максим Горки” – гр.Стара Загора обективно съединени искове по чл.344, ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ, за признаване на уволнението й, извършено със заповед №

ЛД-2-68/06.12.2005 г. на началника на РИО – гр. Стара Загора на основание чл.325, т.8 от КТ за незаконно; за възстановяване на заеманата от нея допреди уволнението й длъжност „директор“ и за присъждане на обезщетение за оставане без работа вследствие на уволнението й в размер на 896,18 лв.

Ищцата е изложила твърдения, че в резултат на спечелен конкурс на 21.11.1994 г. е била назначена на длъжността „директор“ в СОУ „Максим Горки“ – гр.Стара Загора по безсрочно трудово правоотношение, за което бил подписан трудов договор № РД – 12 – 17752/21.11.1994 г.

Със заповед № 169/19.07.2002 г. на Началника на РИС – Стара Загора трудовото й правоотношение било прекратено поради дисциплинарно уволнение.

Уволнението било оспорено като незаконосъобразно от В.И.Ч. – И. и с влязло на 24.11.2005 г. в сила съдебно решение било признато за незаконно и отменено, а тя била възстановена на заеманата допреди уволнението длъжност “директор “ на СОУ „Максим Горки“ – гр.Стара Загора.

В срока по чл.345 от КТ В.И.Ч. – И. се явила за заемане на длъжността, поради което било подписано допълнително споразумение от 06.12.2005 г., с което формално била допусната до работа.

На същата дата й била връчена заповед за прекратяване на трудовото й правоотношение № ЛС 2 – 68/06.12.2005 г., с което правоотношението й било прекратено на основание чл.325, т.8 от КТ, поради проведен на 21.02.2005 г. конкурс за длъжността “директор” на СОУ „Максим

Горки“ – гр.Стара Загора и постъпване на работа на спечелилият конкурса служител.

Според ищцата това прекратяване на трудовото й правоотношение е незаконно, т.к.е заемала длъжността „директор“ считано от 14.11.1994 г. по безсрочно трудово правоотношение, възникнало след проведен конкурс, което след възстановяването й на тази длъжност с влязлото в сила съдебно решение и явяването й на работа в срока по чл.345, ал.2 от КТ се счита да не е било прекратявано въобще.

Ето защо е липсвало основание за провеждане на нов конкурс за длъжността „директор“, т.к. самата В.И.Ч. – И. е заела длъжността след провеждането на конкурс, поради коетои извършеното уволнение на основание чл.325 т.8 от КТ се явява незаконосъобразно.

С отговора си на исковата молба ответникът е оспорил исковете като неоснователни.

Изложил е възражения, че трудовото правоотношение на В.И.Ч. – И. е било законосъобразно прекратено на основание чл.325, ал.1 т.8 от КТ, т.к. на 21.02.2005 г. бил проведен конкурс за длъжността “директор” на училището, който бил спечелен от М.Н.П.А., с която бил сключен трудов договор.

Твърди, че към датата на провеждане на конкурса длъжността “директор” е била вакантна, поради което са били налице предпоставките на чл.90, ал.1 и ал.2 от КТ и чл.37, ал.6 от ЗНП /отм./

С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил иска по чл.344, ал.1 т.1 от КТ.

Приел е, че прекратяването на трудовото правоотношение на В.И.Ч. – И. е незаконосъобразно, т.к. тя е заемала длъжността “директор” на ответното средно училище по безсрочно трудово правоотношение, възникнало след проведен конкурс, както е било предвидено в Закона за народната просвета.

Липсвало основание за провеждане на нов конкурс, тъй като предходното й уволнение било признато за незаконно и тя била възстановена на заеманата от нея длъжност, която в предвидения срок се явила да заеме.

Уважен е и искът по чл.344, ал.1 т.2 от КТ за възстановяване на заеманата от В.И.Ч. – И. длъжност “директор” на СУ “Максим Горки” – гр.Стара Загора, а искът по чл.344, ал.1 т.3 от КТ е бил уважен частично до размера на 710,98 лв.

Въззивният съд намира, че въз основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства фактическата обстановка правилно е била установена от Старозагорски районен съд, поради което на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение в тази им част.

Безспорно е установено, че след проведен конкурс В.И.Ч. – И. е била назначена на длъжността “директор” на СОУ “Максим Горки” – гр.Стара Загора, считано от 21.11.1994 г., по безсрочен трудов договор, сключен на основание чл.67 т.1 и чл.96, ал.1 от КТ.

Със заповед № 169/19.07.2002 г. трудовото правоотношение на В.И.Ч. – И. било прекратено с налагането на дисциплинарно наказание “уволнение”.

С влязло в сила решение по гр.д.№

2160/2002 г. по описа на СтРС уволнението било признато за незаконно и отменено, а В.И.Ч. – И. била възстановена на заеманата от нея допреди уволнението длъжност “директор” на СОУ “Максим Горки”.

В срока по чл.345, ал.1 от КТ В.И.Ч. – И. се явила на работа, като с допълнително споразумение № ЛС 1-65/06.12.2005 г. към трудовия й договор тя била възстановена на заеманата длъжност “директор”, считано от 06.12.2005 г.

Със заповед № ЛС – 2-68/06.12.2005 г. на Началника на РИО – Стара Загора, връчена й на 08.12.2005 г., трудовото правоотношение на В.И.Ч. – И. било прекратено на основание чл.325 т.8 от КТ, т.к. бил постъпил служител, който е спечелил конкурс.

Въз основа на така установените факти съдът направи следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба е редовна, т.к. отговаря на законовите изисквания за съдържание и приложения и е допустима, т.к. е подадена от процесуално легитимирано лице с правен интерес от въззивно обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в предвидения в закона срок за обжалване.

В рамките на правомощията си при извършената въззивна проверка на обжалваното решение, съдът намира същото за валидно и допустимо, а по същество за правилно, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.90, ал.1 от КТ длъжностите, които ще се заемат с конкурс, се определят в закон, акт на министерския съвет, на министър или ръководител на друго ведомство или от работодателя.

Именно такъв закон представлява Законът за народната просвета, обн. в Д.В. бр. 86 от 18.10.1991 г., отм. на 01.08.2016 г., който в своя чл.37, ал.6 е предвидил, че длъжността директор на държавните и общинските детски градини, училища и обслужващи звена се заема въз основа на конкурс, проведен по реда на Кодекса на труда от органите по ал.

3, 4 или 5.

В §9 от ПЗР на ЗНП /отм./ е предвидено, заварените на длъжностите директор на училище, директор на детска градина и директор на обслужващо звено да запазват правата си до обявяване на конкурс за съответната длъжност, но не за повече от 5 години от влизане в сила на този закон, като със ЗИД обн. в. Д.В. бр.90/1996 г. този срок е бил променен на 7 години.

По делото е безспорно установено, че В.И.Ч. – И. е била назначена на длъжността “директор” на СУ “Максим Горки” – гр.Стара Загора считано от 21.11.1994 г. именно след провеждането на конкурс, а възникналото трудово правоотношение между страните е било по безспочен трудов договор.

С оглед на това тя не се явява заварена на длъжността директор на училище по смисъла на §9 от ПЗР на ЗНП /отм./, чието трудово правоотношение да е било обвързано с предвидения в нормата седемгодишен срок от влизането на закона в сила.

Неоснователно е оплакването във въззивната жалба за постановяване на обжалваното решение при неправилно приложение на материалния закон.

След изменението на ЗНП /отм./ със ЗИД обн. в Д.В. бр.90/1996 г. нормата на §9 от ПЗР не е предвидила нов начален момент, считано от който за заварените длъжности директор на училища следва да се проведе нов конкурс за заемането им, а с нея само е променен/удължен крайния срок, до изтичането на който заемащите към влизането на ЗНП в сила такива длъжности лица запазват правата си в случаите на непроведен конкурс.

Тъй като след влизане на ЗНП