Решение № 8 от 09.01.2025, Районен съд - Дупница
- Съд
- Районен съд - Дупница
- Дело
- Административно наказателно дело 625/2024
- Вид
- Решение № 8
- Подписан
- 09.01.2025
- В сила
- 10.02.2025
- Състав
- Мая Василева Гиздова
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.33,ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.36,ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.140,ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.175,ал.3,пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.14 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№8 гр. Дупница, 09.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Мая В. Гиздова при участието на секретаря Роза Д. Цветанова като разгледа докладваното от Мая В. Гиздова Административно наказателно дело № 20241510200625 по описа за 2024 година
К. С. С. с ЕГН**********,с адрес за призоваване гр.****,община ****,област ****,ул.“***“№ ***,ет. *,офис **,чрез адвокат В. С.,обжалва Наказателно постановление № 24-5310-000485 от 10.07.2024г., издадено от Началник Група в ОДМВР Кюстендил,Група КПДГПА Кюстендил,с което му е наложено административно наказание на основание чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП,”глоба”в размер на 300.00 лева и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение по чл.140,ал.1 от ЗДвП.
Прави оплакване за необоснованост и незаконосъобразност, на атакуваното наказателно постановление, като моли да бъде отменено.В съдебно заседание,жалбоподателят не се явява лично,вместо него адвокат Симеонов, който поддържа депозираната жалба и отново се моли Наказателното постановление да бъде отменено,като излага подробни съображения в тази насока в представени писмени бележки.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.В молба до съда е изразено становище,че жалбата е неоснователна а издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено,направено е възражение за прекомерност на разноските.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, гласни и писмени, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
На 15.01.2024г., около 12.12 часа, на ПП1,Е-79,при км.322+000,в посока към Кулата,жалбоподателя управлява лек автомобил „***“ с номер на рама ******************,който не е регистриран по надлежния ред.Автомобилът е собственост на *******************.Наказателното постановление е било издадено на основание 1 чл.36,ал.2 от ЗАНН,във връзка с постановление №445/24г., на Районна прокуратура Кюстендил за прекратяване на наказателното производство по прекратено АНП на основание чл.33,ал.2 от ЗАНН по АУАН № ***85177 от 15.01.2024г.
Във връзка с гореизложеното на жалбоподателя е издадено Наказателно постановление №24-5310-000485 от 10.07.2024г., издадено от Началник Група в ОДМВР Кюстендил,Група КПДГПА Кюстендил,с което му е наложено административно наказание на основание чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП,”глоба”в размер на 300.00 лева и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение по чл.140,ал.1 от ЗДвП.
В хода на съдебно следствие са събрани гласни доказателства, чрез показанията на свидетелите-В. К. И., Б. К. Р.,А.Т.М. С.а.като първите двама при разпита си са заявили,че потвърждават констатациите в акта,но не си спомнят конкретния случай, а свидетелката С.а при разпита си подробно е обяснила това което се е случило въпросния ден.
Съдът кредитира показанията на разпитания по делото свидетели-,тъй като същите са обективни,логични и без противоречиви.
Горната фактическа обстановка се доказа по безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.
От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на разпитания свидетел, които са еднопосочни и безпротиворечиви и които съдът кредитира изцяло.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, който е бил оправомощен да издава НП, видно от приложената по делото 2
Заповед.
АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице мл. автоконтрольор при ОД М В Р Кюстендил, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП.
Съгласно Тълкувателно решение № 1от 12.07.2007 г. на тълк. н.д. № 1/2005 г.на ВКС, относно приложението на чл. 28 от ЗАНН е прието, че преценката за “маловажен“ случай подлежи на съдебен контрол. В конкретният случай АНО не е изложил мотиви дали случаят е такъв. При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че жалбоподателят е осъществил състава на визираното в НП нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, тъй като е управлявал МПС, което не е било регистрирано по надлежния ред. При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Независимо от изложеното обаче съдът намира, че са налице основания да се приеме, че случаят е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Няма спор, че е налице извършено нарушение на посочената в атакуваното НП правна норма. Без да е налице административно нарушение, въпросът за приложимостта на правилото на чл.28 от ЗАНН въобще не би следвало да бъде обсъждан, текстът се прилага само при налично противоправно поведение.
Предвид изложеното настоящия съдебен състав счита, че случаят е маловажен, тъй като поради своята малозначителност, както нарушителя, така и нарушението са с изключително ниска степен на обществена опасност. Съобразявайки се с изложеното, наказващият орган е бил длъжен да отчете наличието на обстоятелствата на чл. 28 от ЗАНН, които изключват отговорността или най-малкото да се мотивира, защо не прилага чл. 28 от ЗАНН. За това го задължава чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, според който наказващият орган издава наказателно постановление, след като се убеди, че няма основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
Видно от обстоятелствената част на наказателното постановление, наказващият орган не е изложил мотиви за липсата на предпоставките по чл. 28 от ЗАНН. При извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 от ЗАНН наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи “маловажните“ случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. Когато деянието представлява “маловажен“ случай на административно нарушение, той следва да приложи чл. 28 от ЗАНН. Прилагайки тази разпоредба, наказващият орган освобождава нарушителя от административнонаказателна отговорност, а това освобождаване не може да почива на преценка по целесъобразност. Изразът в закона "може" не обуславя действие при “оперативна самостоятелност“, а означава възлагане на компетентност. Става въпрос за особена компетентност на наказващия орган за произнасяне по специален, предвиден в закона ред, а именно - при наличие на основанията по чл. 28 от ЗАНН да не наложи наказание и да отправи предупреждение, от което произтичат определени законови последици.
3
Доколкото преценката за “маловажност на случая“ подлежи на съдебен контрол, неприлагането на чл. 28 от ЗАНН от административнонаказващия орган при наличие на предпоставките за прилагането му е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. Tова е така, защото правомощието му да санкционира, като АНО включва и преценката му за маловажност на случая (Тълкувателно решение № 53 от 11.IV.1986 г. по н. д. № 49 / 83 г., ОСНК, изложеното в Решение № 281 от 21.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 246 / 2020 г. на Административен съд – Кюстендил; Решение № 211 от 17.07.2019 г. по к. адм. н. д. № 167 / 2019 г. на Административен съд – Кюстендил и др.)
Предвид изложеното, съдът счита, че обжалваното НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено изцяло, като за констатирания безспорно според съда „маловажен случай“ на нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП наказващият орган не е следвало да налага наказание на нарушителя, като е следвало само да го предупреди писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание, както предписва чл. 28 от ЗАНН.
Настоящият съдебен състав няма пречка с решението си да стори това. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №24-5310-000485 от 10.07.2024г., издадено от Началник Група в ОДМВР Кюстендил,Група КПДГПА Кюстендил,с което на К. С. С. с ЕГН**********,с адрес за призоваване гр.****,община ****,област ****,ул.“***“№ ***,ет.
*,офис **,чрез адвокат В. С. му е наложено административно наказание на основание чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП,”глоба”в размер на 300.00 лева и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение по чл.140,ал.1 от ЗДвП,, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
На основание чл. 63, ал. 2, т. 2, вр. с чл. 28 от ЗАНН ПРЕДУПРЕЖДАВА нарушителя К. С.
С. с ЕГН**********,с адрес гр.София,ж.к.“Младост 3“,№325,вх.Б,ет.4,ап.5, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид - по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
4
5