Определение № 311 от 06.04.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 311 гр. София, 06.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Алексей Б. Трифонов

Членове:

Димитрина Ангелова

Андрей Ангелов като разгледа докладваното от Димитрина Ангелова Въззивно частно наказателно дело № 20261000600417 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава XXII НПК.

В Апелативен съд - София е депозирана въззивна частна жалба от защитник на осъдения С. С. С. срещу определение от 18.03.2026г. по НЧД № 8533/2025г. на Софийски градски съд – Наказателно отделение, 1 състав, с което е оставена без уважение молбата на С. за постановяване на условно предсрочно освобождаване от остатъка от изтърпяване на определено му по НЧД № 419/2014г. по описа на Окръжен съд - Враца общо най-тежко наказание лишаване от свобода.

В жалбата се твърди, че от събраните по делото доказателства може да се направи извода, че нейният подзащитен формално е изпълнил всички законови изисквания за удовлетворяване на претенцията му. Оценките на затворническата администрация за занижаване опасността от извършване на престъпление и личностните му характеристики, свързани с влошено здравословно съС.ие би следвало да дадат основание на съда да освободи условно предсрочно С. от изтърпяване на остатъка на определеното му наказание. Отправя се упрек към съда за възприемане с безкритично доверие на голословни твърдения на администрацията на затвора, че корекционната работа с лишения от свобода все още не е приключила, въпреки че с него към момента не се работи. Акцентира се на наложени му наказания, които се коментират по същество, за да се направи извода, че се касае за липса на 1 виновно поводение на С. С., което да ги е обосновало. Освен към съда, се отправя упрек и към администрацията на затвора - София за предубеденост и за възможна дискриминация спрямо подзащитния й предвид вида на установеното му заболяване. Моли да бъде отменен атакуваният акт и молбата на подзащитния й да бъде удовлетворена от въззивния съд.

Жалбата е подадена в законоустановения 7 - дневен срок от активно легитимирано лице, поради което е и допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

С определение № 462/16.10.2014г. на Врачански окръжен съд Наказателно отделение, постановено по НЧД № 419/2014г., влязло в сила на 16.02.2015г., са групирани наложени спрямо С. С. наказания по НОХД № 71/2012г. на Окръжен съд - Видин и НОХД № 25/2013г. на Окръжен съд Враца като на основание чл. 25, ал.1 НК му е определено общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от 18 години. С определението, на основание чл. 25, ал.2 НК, е приспадната изтърпяната част от наказанието по НОХД № 71/2012г. на Окръжен съд - Видин, считано от 13.01.2012г.

Именно това определено общо най-тежко наказание е актуално изтърпявано от С. по приложената справка в затворническото досие на осъдения и той самият е претендирал от Софийски градски съд да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване остатъка от това наказание претенция, отклонена от първостепенния съд.

В приложената от затворническата администрация справка се обективира, че към датата на произнасяне на Градски съд по депозираната от осъдения молба той е изтърпял фактически 14 години 2 месеца и 5 дни от определеното му общо най - тежко наказание лишаване от свобода, от работа - 1 година 6 месеца и 24 дни, като остатъкът за изтърпяване е 2 години 3 месеца и 1 ден.

Въз основа на тези данни, законосъобразно първостепенният съд е преценил, че е налице една от кумулативно дадените предпоставки по чл. 70, ал.1 НК и то тази, визирана в т.2 на правната норма - осъденият да е изтърпял фактически не по - малко от 2/3 от наложеното му наказание в случаите на опасен рецидив. Именно този срок е валиден по отношение на С., тъй като едно от групираните му наказания - това за срок от 4 години лишаване от свобода, е наложено с присъда по НОХД № 71/2021г. на Окръжен съд - Видин, с която С. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.199, ал.1, 2 т.4 вр. чл. 198, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и “б“ НК - грабеж, осъществен в условията на опасен рецидив.

Правилен и напълно обоснован е изводът на контролирания съд, че не е налице и другата изискуема от закона предпоставка за удовлетворяване на молбата на С. за условно предсрочно освобождаване - даване на доказателства от негова страна за поправянето му. В хода на първостепенното производство съдът е обезпечил произнасянето си с двукратно изискване и приобщаване на допълнителни документи от затвора - София, неналични в затворническото досие на осъдения - писмени доказателства, необходими му за последващото правилно решаване на спора. В този смисъл некоректни са възраженията на защитата за безкритично възприемане от страна на Градски съд на негативната позиция на затворническата администрация - съдът е изследвал задълбочено всички доказателствени източници, достигайки до верния извод, че отрицателната позиция на представителя на началника на затвора София касателно искането на С. не е изолирана, а е подкрепена от цялостната доказателствена съвкупност, която констатация, от друга страна, игнорира и твърдението за предубеденост на лицата, надзираващи и работещи със С., към него. При постъпване на С. в пенитенциарното заведение на 14.03.2012г. с начало на изтърпяване на наказанието 13.01.2012г. при изготвения първоначален доклад констатираният за него риск от редицив е в рамките на 85 точки. До настоящия момен той е снижен на 50 точки, но отново остава в относително високи стойности и то в зони, констатирани като проблемни и при постъпването му - отношение към правонарушението и умения за мислене. Именно чрез въздействието върху тях е фокусирана дейността на затворническата администрация, обективирано в плана за препланиране на присъдата - формиране на нагласи за водене на законосъобразен начин на живот, поемане на отговорност за собствените действия и анализ на досегашния начин на живот и факторите, допринесли за криминалното поведение, както и формиране на способност за адекватно разрешаване на проблемите. В приложена по делото справка от 17.03.2026г. ИСДВР Боев изрично е упоменал, че инспекторите СДВР всекидневно посещават групите в затвора и провеждат срещи и разговори с лишените от свобода, а конкретно със С. С. такива са редовни поради функциите, които той е изпълнявал от 28.06.2022г. - отговорник по прехраната на 2 група. Затова са и некоректни доводите на защитата, че с нейния подзащитен не се извършва корекционна 3 дейност. Въпреки нея, обаче, осъденият многократно е наказван, като акцент следва да се постави на факта, че след подаване на молбата му по чл. 437, ал.2 НПК той е наказан трикратно - със заповед № 864/12.12.2025г. - за открити забранени вещи - саморъчно направен заострен нож с дължина около 15 см. и черна ножица, като му е наложено наказание „забрана за участие в колективни мероприятия в и извън местата за лишаване от свобода за срок от два месеца“, със заповед № 26/14.01.2026г. - „писмено предупреждение“ за констатирани в спалното помещение, където С. пребивава, неразрешени вещи и със заповед № 131/05.03.2026г. за нарушение от страна на молителя на чл.

96, т.1 и т. 3 ЗИНЗС - с „извънредни дежурства по поддържането на чистотата и хигиената за срок от седем дни“. Тук е мястото да бъде отбелязано, че пространните доводи в сезиращия настоящата инстанция документ, относно характера на нарушенията и липсата на съпричастност на С. към тях, за които са издадени и цитираните заповеди, не могат да получат отговор в това производство, а в такова от административен характер.

При оценка на цялостното поведение на осъдения С. С., който е награждаван, но и наказван по време на немалкия си престой в пенитенциарни заведения, правилно решаващият съд е достигнал до извода, че все още не са налице доказателства за неговото поправяне от такъв характер, че да обосноват предсрочната му ресоциализация - рискът от вреди за лишения от свобода и за обществото е висок. Въпреки твърденията на защитата му, че той формално е изпълнил изискванията за условно предсрочно освобождаване, следва да се отбележи, че за постигане на позитивен спрямо положението на осъдения резултат не е достатъчно само формално да бъдат изпълнени критериите на закона, а лишеният от свобода следва да е афиширал такова поведение, което значително да надхвърля изискуемото и дължимо от всеки един лишен от свобода в пенитенциарно заведение. По отношение на С. предвид неустойчивата линия на негово поведение, изразима в паритет между налагани наказания и награди, както и неизползване достатъчно на ресурса му за полагане на трудова дейност, не може да се приеме, че са налице доказателства за поправянето му в степен да мотивират неговото преждевременно интегриране в социума.

Този съдебен състав стои на позицията, че не е налице правопропорционална зависимост между здравословното съС.ие на С. и 4 удовлетворяване на молбата му. Действително, делото изобилства с медицинска документация относно здравния статус на осъдения, но наред с това е приложена и изискана от първия съд справка от Директор на Медицински център - затвора София, от която е видно, че по повод констатирано заболяване на С. с протокол № 4694/19.07.2024г., той е регистриран в СБАЛИПБ „Проф. Иван Киров“ и периодично му се извършват кръвни изследвания, включително му се назначава и провежда терапия.

Очевидно е, че неговото здравословно съС.ие се следи в условията на мястото за лишаване от свобода, а и само по себе си то не е сред основанията, визирани в чл. 439а, ал.1 НПК, разглеждани в настоящото производство.

Тежко здравословно съС.ие на един лишен от свобода може да бъде предмет на преценка в производство по раздел IV на глава 35 НПК - прекъсване изпълнение на наказанието и тази преценка се осъществява от окръжния прокурор по местоизтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

Поради всичко това настоящият съдебен състав счита, че е правилен отказът на първостепенния съд да удовлетвори молбата на С. С. С. да бъде условно предсрочно освободен от остатъка от изтърпяване на определено му по НЧД № 419/2014г. по описа на Окръжен съд - Враца общо най-тежко наказание лишаване от свобода в размер на 18 години.

Воден от изложените мотиви съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение от 18.03.2026г. по НЧД № 8533/2025г. на Софийски градски съд – Наказателно отделение, 1 състав.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5