Решение № 1651 от 12.04.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1651 гр. Пловдив, 12.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20225330114055 по описа за 2022 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове за признаване за незаконно и отменено уволнението на Р. Т. Х., ЕГН ********** , извършено със заповед № ******г. на представляващия Сънфудс България ЕООД , възстановяване на същата на заеманата преди уволнението длъжност “*******” и присъждане обезщетение за оставане без работа в размер на 700 лева за периода 11.08.2022г. – 2.09.2022г., и присъждане на обезщетение в размер на 400 лева по член 213, ал. 2 от КТ за периода 3.08.2022г. – 11.08.2022г.

Ищцата твърди, че на 17.06.2020 г. е сключила трудов Договор № ******с ответника "СЪНФУДС БЪЛГАРИЯ" ЕООД, като с допълнително споразумение № ******длъжността й е променена на „*******“, а работното й място е определено в ресторант „*****“, с адрес: гр. ************* - ресторант за бързо хранене от веригата „*********”. Ищцата твърди, че ответникът е издал заповед, с която е наложил дисциплинарно наказание „уволнение“, поради неявяването й на работа два последователни работни дни. Сочи, че не е извършила дисциплинарно нарушение, тъй като на 01.08.2022 г., съгласно изричните указания на работодателя е работила в ресторанта на ********* от 08:00 часа до 16:30 часа. А следващият ден – 2.08.2022г. съгласно графика й бил почивен ден.

Излага, че на 03.08.2022 г. по график е следвало да се яви на работа, но ****** на ресторанта - Л. В.й се обадил като й казал да отиде в по-късен час, а по-късно към 12:00 часа, отново й позвънил и й заповядал да не се явява на работното си място. На следващия ден ищцата се свързала по телефона с управителя на ресторанта, който отново й казал да не ходи на работа, докато не я повикат. На 06.08.2022 г. с ищцата се свързвала представителка 1 на ответника, която я заплашила, че ако не напусне работа веднага, ще бъде уволнена.

Същата я обвинила в кражба. Обяснено и било, че за да избегне дисциплинарното уволнение следва да напусне по собствено желание.

Също така се твърди, че на 09.08.2022 г., същата жена й позвънила отново, за да я извика на среща, на която ищцата отишла с колегата си С. . На уречената среща с изненада установили, че целта било не завръщането им на работа, а подписване на предварително изготвена от работодателя молба за прекратяване на трудовото правоотношение по молба на ищцата.

Ищцата твърди, че е отказала да подпише предоставената й молба, след което на 11.08.2020 г. й била връчена заповед, с която на основание чл. 188, т. 3, във връзка с чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ била наказана с „дисциплинарно уволнение“ за това, че на 01.08.2022 и на 02.08.2022 г. не се е явила на работа, без да изложи уважителни причини. Настоява се, че в периода 03.08.2022 г. до 11.08.2022 г. ищцата не е била допусната до работа от работодателя, за което претендира обезщетение.

От ответника е постъпил писмен отговор, в който се излага, че издадената заповед е законосъобразна, доколкото ищцата два последователни работни не се е явила на работа.

Неверни били твърденията в исковата молба, че „по изрични указания на работодателя си” на 01.08.2022 г. ищцата е работила в ресторанта на ********** на смяна от 08:00 часа до 16:30 часа”, а на следващият ден 02.08.2022г. бил бил почивен ден за ищцата, съгласно графика. Прилага се Командировъчна заповед № ******** г., с която и щ ц а т а бил командирована в к.к. ******* за периода от 22.07.2022г.- 15.08.2022 г. за 25 дни. Прилага се подписан от ищцата план-график на служителите на ресторант „*****”, к.к. ****** с работното време на ищцата, в който 01.08.2022г. и 02.08.2022г. по график ищцата е следвало да работи в ресторанта дневна смяна от 08:30 часа до 19:00 часа. Прилага се и отчетна форма с работното време на служителите на ресторант *за 01.08.2022г., в който ден Р. Х. ******не фигурира и не е била на работа в ресторанта. Излага се, че от ищцата са искани писмени обяснения, и такива са били дадени. В тях било посочено, че на 01.08.2022 г. е пътувала обратно към Слънчев бряг, но колата на С. се развали ла и те двамата останали на магистралата. Посочва се, че заповедта за уволнение е подписана от лицето Л. В., имащо правомощия да налага дисц. наказание уволнение, съгласно представено пълномощно с рег.

№ ******г. на ******* О спорва се иска за обезщетение за незаконно недопускане до работа за процесния период.

Съдът, съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните не е налице спор, че между тях е съществувало трудово правоотношение по силата на което ищцата е работила на длъжността „*******“ в в ресторант „*******“, с адрес: гр. ******** - ресторант за бързо хранене от веригата „******” и че трудовото правоотношение с ищцата е прекратено с оспорената заповед поради наложеното дисциплинарно уволнение.

2

Относно иска с правно основание член 344, ал. 1, т.1 КТ.

Ищецът трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя да уволни работника/ служителя, а ответникът– всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване. Със заповед №******* г. на ищеца е наложено дисциплинарно наказание “уволнение” за неявяване на работа на 1 и 2 август 2022г. без да се сочат уважителни причини за това.

Първият спорен въпрос между страните е изискал ли е работодателят обяснения от работника за нарушението, за което е наказан. От събраните писмени доказателстваписмени обяснения от ищцата се установява тяхното даване от ищцата, с оглед на което следва да се приеме, че от работодателя са били поискани писмени обяснения след като такива от ищцата са дадени на 11.08.2022г. КТ не поставя формални ограничения по отношение на искането за обяснения, а е предпоставил законосъобразното провеждане на процедурата по налагане на наказанието с предвиждане на задължение за работодателя да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения.

В дадените от ищцата две писмени обяснения на 11.08.2022г. същата е посочила, че причината да не се яви на работа на 1.08.2022 г. в р-т *****, к.к.******, е повредата на колата, с която тя, заедно с колегата й С. пътувала по магистралата на път към ресторанта, в който работи, като С. им наредила да се прибират. Във второто дадено обяснение ищцата е посочила, че не е отишла на работа на дата 2.08.2022г. в р-т *****, к.к. *****, понеже по график почивала. Конкретиката на случая сочи, че изискванията на член 193, ал. 1 от КТ са спазени, тъй като преди налагане на наказанието от работника са изискани писмени обяснения за фактите и обстоятелствата, които работодателят е счел за нарушение на трудовата дисциплина.

Следващият спорен въпрос между страните е отговаря ли заповедта на изискванията н а член 195, ал. 1 КТ за мотивиране на същата. Заповедта, с която е наложено дисциплинарно наказание, е ясно мотивирана и по начин, че да са ясни съществените признаци на деянието от обективна страна, времето и мястото на извършването му, като важното е о т съдържанието на заповедта да следва несъмненият извод за същността на фактическото основание, поради което е прекратено трудовото правоотношение и работникът или служителят да има възможност да разбере причината, поради която трудовото правоотношение е прекратено, а съдът да може да извърши проверка и, въз основа на това, да заключи дали уволнението е законосъобразно.

За мотивираност на заповедта Кодексът на труда не изисква от работодателя да излага мотиви относно доказателствата, въз основа на които приема за извършени вменените нарушения, нито да обсъжда изложената от работника/служителя защитна теза или да мотивира защо счита за съответно наложеното наказание, ето защо съдът намира, че заповедта отговаря на изискванията на член 195,ал.1 от КТ за достатъчна индивидуализация на нарушението.

Ето защо искът следва да се разглежда по същество.

3

Спорно между страните остава дали извършените от ищцата действия могат да се квалифицират като нарушения на трудовата дисциплина и дали същите са достатъчно сериозни, за да обосноват дисциплинарно наказание “уволнение". По делото е безспорно съществувалото между страните трудово правоотношение. Елементи от съдържанието на съществуващо трудово правоотношение са задължението на работника или служителя да изпълнява работата, за която се е уговорил и да спазва трудовата дисциплина. Съгласно легално даденото определение в член 186 КТ всяко виновно неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина, за което нарушение право на работодателя е да наложи някое от изчерпателно посочените дисциплинарни наказания. В разпоредбата на член 187,ал.1,т.1 КТ е регламентирана една от хипотезите на нарушение на трудовата дисциплина, изразяваща се в неявяване на работа. Същото представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина, доколкото засяга същността на трудовото правоотношение, а именно престацията, която работникът или служителят дължи по трудовото правоотношение. Конкретиката на случая сочи, че с командировъчна заповед № 5052/15.07.2022г. на осн. член 121, вр. чл. 215 от КТ и чл. 8 от Наредбата за командировките в страната работодателят е командировал ищцата в к.к.. ******* да извършва трудови задължения за периода 22.07.2022г.-15.08.2022г. Доводът на ищцата, че не била подписала тази заповед е ирелевантен, след като същата е била очевидно запозната със съдържанието й, с оглед неоспорения факт, че същата е започнала работа в ресторанта в к.к. *******.

Данни относно това командировъчна заповед да е била отменена по делото няма.

Представени са графици за работа, един от които е представения от ищцата, който поради размера на шрифта му, не се чете, ето защо същият няма как да послужи като годно доказателство. От представения от работодателя план график /л. 34/, подписан от ищцата, съответно неоспорен от страната, е видно, че същата е следвало да се яви на работа в ресторант в к.к. ******* на 1.08.2022 г. и 2.08.2022г . дневна смяна от 8.30 до 19.00 часа.

Също така е представена отчетната форма на р-т *****, град ******, неоспорена от ищцата, от която може да се види, че за 1.08. и 2.08.2022г. ищцата не е полагала труд в ресторанта, нито е била включена в графика за работа за този период.

От приложените по делото два броя констативни протоколи от 1.08.2022г. и 2.08.2022г., подписани от управителя на ресторант ******, к.к. ****** М. А. и мениджърите на същия ресторант Н. И. и Л. Д. е видна констатацията им за неявяването на работа на ищцата на 1.08.2022г. и 2.08.2022г.

В с. з. са разпитани свидетелите Л. В., С.Г.и С. Г..

От показанията на св. В. се установява, че на 1.08.2022г. Р. не се явила на работа в ресторанта в к.к. *****, това обстоятелство научил от М., който е управител на този ресторант. М. обяснил на свидетеля, че ищцата му се обадила, че няма да се яви на работа на 1.08.2022 г., тъй като баба й била починала, но от страна на ищцата не били представени доказателства за смъртта на родственицата й. Свидетелят казва, че командироването на ищцата на морето станало с нейно знание и съгласие, тъй като същата имала намерение да изкара повече пари. Относно графика за работа за м. август 2022г. свидетеля казва, че е бил 4 изготвен от него.

Съгласно показанията на св. С. Г. е видно, че същата е узнала от управителя на ресторанта на морето М., че Р. не е била на работа на 1.08.2022 г. и на 2.08.2022г., въпреки, че по график е следвало да работи тези дни.

Според показанията на св. С.Г., който също е работил в ответното дружество заедно с ищцата, е установено, че юли и август 2022г. двамата с Р. били командировани на морето.

Казва, че на Р. й се обадил В.и й наредил на 1.08.2022г. да отиде в П., а на 2.08.2022г. да отиде на работа в ресторанта на автомагистрала „****** за наказание, макар че по график Р. трябвало да почива същия ден. На 2.08.2022г. Р. застъпила дневна смяна в ресторанта на магистрала ****** а след това В. й звъннал, за да й каже, че повече няма да ходи на работа.